Всичко се обърка в моя живот

Дано!

А какво пък да мислим за тези на по 38, 39 години без изглед да поискат семейство и жена.. щом пък те няма да искат. Ай... с....! Да се спасяват, бе сме длъжни да им се обясняваме, а като така е преценила жената го е направила.

WTF?

Така е, но е възможно авторката да не може да вземе 2 седмици отпуск наведнъж. В някои държави това е целият годишен отпуск. Сложи самолетни билети, хотели, храна и си става солидна сума.

При замразяване май няма стимулация. На позната дъщеря и ходи да и ловят яйцата всеки месец, замразява едно по едно, а после ще размразява по няколко. Това ми обясни. Може да Не е точно така.

Не всяка стимулация е успешна, особено ако повечето фоликули са вече изчерпани.

Не виждам нищо за чудене  за чуденето на авторката - щом има проблеми и има възможност за замразяване на яйцеклекти - замразявай! Хич недей де се чудиш. А ако си в по-напредваща възраст, дори бих казала, че си заслужава обмислянето на варианта раждане, независимо със или без мъж на хоризонта. И донор до се избере, пак е по-добре детето да го има, отколкото да го няма. Вярно, това е по-краен вариант и трудно се смила. Но за замразяването ще е много добре да го направиш. С времето нещата при жените не стават по-лесни с бременеенето, а по-трудни, затова направИ това, което имаш възможност сега чрез науката, пък нататък Божа работа.
Винаги съм казвала - деца се отглеждат и с много, и с малко. Докато е бебе винаги ще се намери кой да даде креватче, дрешки и играчки. Остават памперсите, храната и медицинските разходи. Важното е на детето да му се обръща внимание и да е гледано с любов. Нататък всичко се нарежда криво-ляво.

Ариел, извинявай, но мъжете минават и заминават, те на практика са съвсем други хора, но детето си остава съвсем свое и цял живот майката е обвързана с детето си. С мъже може и да не е обвързана или да е временно обвързана. Жените може да се ядосват на децата си, да се изморяват, да нямат минута свободно време, но не съжаляват. Основон съжаляват жени, които са изпуснали момента да родят и вече няма закога.

Невена, двата варианта се прилагат. Може със стимулация, за да изкарат максимум яйцеклетки. Може и всеки месец на естествен цикъл. Лекарят преценява по състоянието на ЯР и по качеството им.
Колкото по-силна е стимулацията, толкова повече Я се извличат. Качеството е спорно, особено при замразяване без оплождане. Ембрионите преживяват идеално замразяването, но яйцеклетките не винаги. Всъщност, стимулация при ИЯР все може да докара до 2-3 Я, докато естествен цикъл може да не даде и 1 с месеци.
Въпросът е, че при необходимост да действа бързо няма много месеци за ЕЦ и чакане.
Достатъчно съм наясно с всичко, свързано с ин витро, за да пиша, че става бързо и лесно. Относно заплащането, може да провери дали може да кандидатства за финансиране по програма.
За отпуски, билети и т.н. вече зависи от работата й. Пак казвам, че работа в чужбина, която я напряга и изморява, а накрая не остават пари за една процедура, трябва спешно да се смени.
За един средно интелигентен мъж не би трябвало да е проблем да ползва замразените Я на жена си,за да има дете. Докато срещне подходящ, неговият материал също вече може да се нуждае от обработка. Доказано е, че и мъжете след 35-40 вече не стрелят с перфектни муниции.

На нейно място единствено бих се замислила дали да не си спестя на този етап парите, след като качеството на яйцеклетките вече не са ок. Т.е. може да не се оплодят след време или да не се размразят. Бих спестила парите за момента, когато срещна Мъжа и да ползвам тогава донорска Я или ако не го срещна - направо да си взема донорски ембрион. А в това време бих побързала да си подредя ежедневието.

Във Центъра за асистирана репродукция могат да кандидатстват и жени без партньор. Одобрението е не повече от 3 месеца. Срокът за стартиране на процедурата е 1 година, а след това може да се удължава. Фонда поема цялата стимулация. Замразяването за първите 6 мес мисля също.
Годишната такса е около 350 лв.

Що за глупост?! Ти така ли гледаше на бащата на децата ти? Като на някой, който е транзитно преминаващ? Ако това е нагласата на една жена към мъжа, с когото се предполага, че ще сподели живота си и ще му роди деца, не е учудващо, че мъжете изневеряват или просто напускат тази жена. Не ти ли идва на ум, че мъжът, на когото жената ражда деца, е този с когото тя ще остарее? Че той не е някой, който минава и заминава, а някой, с когото двамата ще са едно цяло до края на живота си? И защо, за Бога, е това противопоставяне мъж vs дете? Връзката с мъжа не е нещо, което се сравнява или противопоставя на връзката с детето. Това са съвсем различни вселени.

Горе-долу средно 40 лв/месец е за "фризера" след първоначалното замразяване. Обща сума за всички яйцеклетки, като за предплащане за по-дълго време има отстъпки.

Житейски точно така стават нещата. Съвременните жени (поне доколкото има някакви анкети и статистики по въпроса) в развитите страни имат много повече връзки с мъже, отколкото родени деца. Ако имат редно по 3 деца са имали връзка с поне 3-ма мъже, а често и повече. Така че да, мъжете минават и заминават, но децата остават цял живот. С децата са биологично, включително генетично и емоционално свързани и тази връзка в общия случай остава. С мъжете имат връзка като интимен и емоционален контакт, но второто не винаги става. Да не говорим, че една жена може да роди пет деца и петте да са от различни мъже, а от всички мъже да е живяла само с един или двама, но с петте си деца ще е свързана цял живот. Обществата винаги зорко следят от кого раждат жените, че да не стане мешана скара и да не се знае кой прави и кой гледа едно дете. И вицовете се заиграват с темата, че майката се знае, но когато мъжът каже, че едно дете е негово, има доза съмнение.

Житейски не става точно така. А обяснението защо обществата внимават от кого раждат жените няма нищо общо с идеята, че мъжът е транзитно преминаващ през живота на жената компаньон, чукач и евентуално оплодител, а по съвместителство и ходещ портфейл.

Житейски родителството се споделя, щото не сме в ма’алата, щото.

Моите деца са точно 5. От един и същи мъж. 2 от децата вече са зрели и самостоятелни хора, третото върви по пътя им. Дано всички успеят навреме да скъсат пъпната връв и да имат свой живот. Мъжът ми си е обаче все тук и до мен. С децата съм емоционално обвързана, но е редно те да имат свои семейства, докато съпругът ми е всичко за мен и този, с когото съм избрала да изживея живота си. Не с майка ми, все пак.
За него важи същото. Той не живее с майка си, а с мен и с мен отглежда нашите деца, за да могат те да продължат натам, а ние да останем двамата.
Гореописаното не прекъсва връзките с родителите или с децата, но принципно с партньора си хората решават дали ще живеят или не, дали ще имат деца или не и т.н. Другото е прекомерно вменяване на задължения у децата.

Андариел го изкара @@ екстремния спорт това с децата.  Моите са от един мъж и нямам намерение за повече татковци.

Представям си таткото заминавайки да си прибере децата - ще рухнат нам кви фундаменти в закостенелите главици.