Много болни, много. Бързо да оздравят. Казах!
Вай, как е свекър ти днес? Стискам палци за подобрение.
Вай, как е свекър ти днес? Стискам палци за подобрение.
- Публикувана: 1 окт. 2022, 05:40 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2022, 23:36 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... октомври
Мисти, за съжаление нямам тази рецепта. Но е хубаво да сме И малко егоисти. По-здравословно е. Нямам никакво желание да се връщам в студентските ми години. Брррр 
. Наскоро даже си мислех, че толкова гадно не съм се чувствала оттогава насам.
Иначе най-щастлива се чувствах между дипломирането ми и късната ми бременност с Монстърчо. Чудесно време.
. Наскоро даже си мислех, че толкова гадно не съм се чувствала оттогава насам.Иначе най-щастлива се чувствах между дипломирането ми и късната ми бременност с Монстърчо. Чудесно време.
Аз не страдам по безгрижно време, защото не съм имала такова. Няма и да отимам.
Но от свекъра на Фил, бих взела акъл.
Съседът над нас направи забележка, че ни чуват абсорбатора и че блъскаме комарниците. Преди беше правил забележка, защото ни чуват как говорим и ходим. Не знам, как да угодим на тия хора. Освен да спрем да дишаме. И други съседи им пречат де, поне не сме само ние.
Но от свекъра на Фил, бих взела акъл.
Съседът над нас направи забележка, че ни чуват абсорбатора и че блъскаме комарниците. Преди беше правил забележка, защото ни чуват как говорим и ходим. Не знам, как да угодим на тия хора. Освен да спрем да дишаме. И други съседи им пречат де, поне не сме само ние.
от висотата на моите... 21 години мога да кажа, че всичко служебно е вятър и мъгла.
децата са деца до живот, службата е до време.
но и едното и другото се откъсват от теб и когато това стане до теб е само човекът, с когото си избрал да бъдеш.
борила съм се с живота "като свиня с баберка" (това е израз от Резервата), страдала съм, че никой не ми помага - имахме два комплекта баби и дядовци, ама ЦЪ, че никой не ме подкрепя лично и служебно - нито родители, нито съпруг 1, че професионалната ми реализация боксува заради първото, после заради второто дете...
борих се на три фронта, теглих цялата "мъртва тежест" нагоре по баира и не се отказвах. след това всичко рухна върху мен.
премислих нещата, сложих важните неща пред себе си и загърбих другите. ако станат - добре, ако не - значи не са ми трябвали.
намерих най-добрия човек, събрахме се, създадохме най-странно-шантаво-прекрасното дете. заради детето оставих растежа в службата - беше болен често; заради половинката прекъснах "кариерата" си и не съжалявам и за миг и за двете.
клише е, но важното е да дадеш опора и подкрепа на децата и след това да се дръпнеш навреме.
постарах се да помагам и подкрепям големите, сега и двамата са хванали живота си в ръце и се оправят сами.
същото ще направим и с най-малкия.
децата са деца до живот, службата е до време.
но и едното и другото се откъсват от теб и когато това стане до теб е само човекът, с когото си избрал да бъдеш.
борила съм се с живота "като свиня с баберка" (това е израз от Резервата), страдала съм, че никой не ми помага - имахме два комплекта баби и дядовци, ама ЦЪ, че никой не ме подкрепя лично и служебно - нито родители, нито съпруг 1, че професионалната ми реализация боксува заради първото, после заради второто дете...
борих се на три фронта, теглих цялата "мъртва тежест" нагоре по баира и не се отказвах. след това всичко рухна върху мен.
премислих нещата, сложих важните неща пред себе си и загърбих другите. ако станат - добре, ако не - значи не са ми трябвали.
намерих най-добрия човек, събрахме се, създадохме най-странно-шантаво-прекрасното дете. заради детето оставих растежа в службата - беше болен често; заради половинката прекъснах "кариерата" си и не съжалявам и за миг и за двете.
клише е, но важното е да дадеш опора и подкрепа на децата и след това да се дръпнеш навреме.
постарах се да помагам и подкрепям големите, сега и двамата са хванали живота си в ръце и се оправят сами.
същото ще направим и с най-малкия.
ДобрЕ, ей за тая подкрепа, упора и "бутане" на детето искам акъл...Страх ме е да не изпусна момента.
Оная вечер приятелка ми говори как се възхищавала на вуйна и как възпитала племеника...и станал човек. Ама майката в основата. Настоявала, тикала и т.н и детето сега е като твоите големи...та се замислих и аз кво и как върша.
Дава ли детето само нишан или...? Т.е чака ле се да лъне идея, насклонност, засилен интерес към нещо определно и тогава да тикаш или не е това пътя?
Оная вечер приятелка ми говори как се възхищавала на вуйна и как възпитала племеника...и станал човек. Ама майката в основата. Настоявала, тикала и т.н и детето сега е като твоите големи...та се замислих и аз кво и как върша.
Дава ли детето само нишан или...? Т.е чака ле се да лъне идея, насклонност, засилен интерес към нещо определно и тогава да тикаш или не е това пътя?
мистик, няма универсален отговор. моите са три и всяко е различно от другото, ако може да си го представиш.
и тримата имаха математически наклонности, но само един ходеше по състезания - за каката беше убийствена само мисълта за състезание и тест, за баткото състезанията нямаха значение...
общото е, че и на тримата съм давала възможност да опитат всичко - три от три са били в театрални "кръжоци", две от три са пели, три от три са се занимавали със спортове, едно от три
с балет, три от три с рисуване...
когато видя, че нещо се харесва и им се удава продължаваме и надграждаме. когато видя, че не става, търсим друго.
и съм отделяла много време за тях - да четем, да пеем, да готвим, да подготвяме уроците, да пишем домашните...
когато бяха по-малки, аз готвя, те си пишат домашните до мен и ми обясняват как се решава тази или другата задача, какво е казала госпожата за едно или друго, за герой от разказ ...
и тримата имаха математически наклонности, но само един ходеше по състезания - за каката беше убийствена само мисълта за състезание и тест, за баткото състезанията нямаха значение...
общото е, че и на тримата съм давала възможност да опитат всичко - три от три са били в театрални "кръжоци", две от три са пели, три от три са се занимавали със спортове, едно от три
с балет, три от три с рисуване...когато видя, че нещо се харесва и им се удава продължаваме и надграждаме. когато видя, че не става, търсим друго.
и съм отделяла много време за тях - да четем, да пеем, да готвим, да подготвяме уроците, да пишем домашните...
когато бяха по-малки, аз готвя, те си пишат домашните до мен и ми обясняват как се решава тази или другата задача, какво е казала госпожата за едно или друго, за герой от разказ ...
Фил,за това е нужен половинЪТ,който може да (си) позволи ,да не се терзаеш и финансово.
Само ми кажи къде да пратя CVто си за този пост и веднага пращам 
Като прочета колко ù е трудно на Кейтито и направо ми се иска да се разменим да пробвам. Само не знам как ще се жертвам да си легна с оня плешивец. Бля!
Сис, аз съм си ок, нещата не се развиват както бих искала.
Като прочета колко ù е трудно на Кейтито и направо ми се иска да се разменим да пробвам. Само не знам как ще се жертвам да си легна с оня плешивец. Бля! Сис, аз съм си ок, нещата не се развиват както бих искала.