Отговори
# 435
  • Мнения: 66
Здравейте , аз съм 32+5 г.с. и засега бебето е седалищно , което навежда към секцио , а аз доста се страхувам и не искам , но няма да имам избор . Може ли някоя от другите мами , преминавали преди през това  да сподели усещанията по време на операция и първите 24 часа след това ?

Благодаря предварително . Поздрави на всички и само хубави емоции до края и занапред ! 🤗

# 436
  • Вестерос
  • Мнения: 39 327
Може и да се завърти бебето. Не се навивай от сега за секцио поради тази причина.

# 437
  • Мнения: 160
И аз мисля, че бебето може да се обърне, има време. Мойте и двете са много послушни, каквото им кажа, изпълняват. Каката като беше в корема, не се беше обърнала. Казах и да се обърне и тя добричка. Grinning
Аз нямам секцио, но имам друга коремна операция. След нея два дни не можах да дойда на себе си, почти в безсъзнание. Повръщах в просъница си спомням, главата после тежка. Аз си мисля и друго, че пълната упойка ще отложи още във времето началото на кърменето и може да го затрудни допълнително, защото майката трябва да дойде на себе си. Ако ви е важно да кърмите, разбира се. Аз щото много държа. Но пък най-важното е да направите каквото ще ви донесе най-голямо спокойствие.

# 438
  • Мнения: 206
Като много прясно преминала през секциото, мога да ви кажа, че не беше нищо страшно. Бях със спинална упойка и реално свидетел на цялата процедура, която беше точно 40 минути. Бях в непрекъсната комуникация с екипа и си разговарях с анестезиоложката през цялото време.Показаха ми бебчетата, отнесоха ги, след което основният хирург пожела дори да си пуснат музика. (Затова сега песента на Bon Jovi - Always има специално значение за мен).
В реанимация те поставят на апарати, чрез който се проследяват показателите; сестрите те проверяват на всеки 15 мин ( натискат по корема, за да видят дали матката се свива - знам колко страшно звучи, предвид това, че е прясна операция, но се търпи). Раздвижването, за което сме чували страшни легенди - включително и аз, също не беше нищо особено. Случва се между 8мия и 12тия час, взависимост от състоянието ви. При мен на 8мия, защото настоявах да ме качват в стаята. Реално тежката част е това, че се чувстваш слаб и немощен, но бавничко нещата се случват.
Но естествено, при всеки е индивидуално.

Момичета, на тези от вас на които не им е първи път има ли от вас такива раждали с операция? Имам големи страхове. Доктора ме съветва със спинална упойка, защото с пълната щяла съм да се чувствам по-зле и по-трудно да се възстановя. Аз му споделих, че имам чувството, че със спиналната упойка ще изпадна в паника, че не си чувствам краката. А той вика по-добре няколко часа да не си чувстваш краката, отколкото да се събудиш след пълна упойка и да не си чувстваш главата, все едно си на 6 ракии. И сега много почнах да се колебая. Моя приятелка раждала със спинална каза, че мн се е панирала и е вдигнала кръвно. Не знам какво да избера

# 439
  • Мнения: 819
Като човек минал през много процедури с пълна упойка, не бих си го причинила сама.. особено тук в БГ. Много зависи от анестезиолога и от вида упойка, която ще поставят.

Правена ми коремна операция с пълна упойка в БГ след която беше някакъв ужас.. Направо не искам да си го спомням. Супер трудно излизане от упойката, повръщане, гадене, главата ти тежи.. като прегазен с валяк два дни.

В Турция съм минала две пункции и една хистероскопия с пълна упойка.. еми не знам какво ми сложиха, но бях свежа като краставичка след това, изобщо никакви странични ефекти.. даже си пътувахме към БГ след процедурите. ММ го оперираха също там, той така се накефи колко яко било това с упойката 😂 Но явно там ползват други медикаменти и анестезиолозите са им адски добри в дозирането.

Не искам да звуча гадно, но в БГ не бих рискувала с пълна упойка.. Имала съм и две леки операции с локални упойки (на окото и гърдата) и си мислех, че ще се филмирам от факта, че съм будна и чувам и усещам до някаква степен шиенето и ровичкането, но в крайна сметка постоянно някой те следи и ти говори и времето минава много бързо и после всичко е точно.

Аз се опитвам да не го мисля и да не се настройвам предварително за раждането. Колкото повече мисля за това, толкова повече паника ме хваща и просто се заставих да не ровичкам в темата повече... Слушах няколко уебинара и за естествено и за секцио, поне да имам подготовка някаква, но от обкръжението около себе си знам, че и да се настроиш за естествено, всичко може да се обърка и да премине в спешно секцио 🤷🏼♀

# 440
  • Мнения: 1 783
Кюретажа им го правеха с пълна упойка, в просъница ме заведоха до стаята, там ми просветна и си бях добре. Под упойка съм била 30-40мин. Дали е различна не мога да кажа, но 5мин ми трябваха да дойда на себе си.

# 441
  • Мнения: 902
Момичета  като чета за тези упойки и почвам изцяло да се отказвам от секцио.Бях решила  по свое желание ,но май естественото раждане ми се струва  по-добра идея,а и съм минала веднъж .

# 442
  • Мнения: 120
Прави ми впечатление, че всички говорите за секцио 🤔 няма ли някои желаещи за естествено раждане? Освен разбира се ако не се налага секцио. Всички казват,че естествено било по-хубаво.

# 443
  • Вестерос
  • Мнения: 39 327
Защо така мислиш, аз искам естествено Simple Smile)

# 444
  • Мнения: 231
Прави ми впечатление, че всички говорите за секцио 🤔 няма ли някои желаещи за естествено раждане? Освен разбира се ако не се налага секцио. Всички казват,че естествено било по-хубаво.

Аз искам и се надявам да родя естествено, но Божа работа. Бебето все е седалищно и силно се надявам да се намести правилно, но ако не се случи ще е секцио. До сега някак игнорирах финалната част с раждането, но откакто влязох в 8ми месец започвам да се филмирам леко 😃 Иначе покрай мен имам толкова много познати с примери, че определено естественото раждане е в пъти по-добре от секциото.

# 445
  • Мнения: 120
Дай Боже всичко да е наред и аз мисля естествено. Макар че да си призная колкото повече наближава,толкова повече ме хваща шубе 😀 Пожелавам на всички леко раждане.

# 446
  • Мнения: 353
Аз също много се моля да се случи естествено и то при пълен термин, но всичко е Божа работа. Дори за момента имам ентусиазъм да пробвам без упойка. Но разбира се ще се съобразя с лекарското мнение ако според тях нещо налага секцио. Гледам да не се настройвам за нито едното, защото покрай мен има много случаи, които ми показват, че колкото и да го планираш, не зависи изцяло от теб как ще се развият нещата.

# 447
  • Мнения: 69
Преди 5 години родих синът си със секцио в 3.20 сутринта с пълна упойка, за около 40 мин излязох напълно от упойката.,в 17 30 седях по турски с бебо в ръце. Момичета мен ме посъветваха след операцията да се раздвижвам колкото мога по рано. Преди да дойдат да ме раздвижват се мъчих сама в леглото и това допренесе за бързото ми възстановяване. Направете това което ще ви направи спокойни, не оставяйте решението на друг вие най - добре се познавате

# 448
  • Мнения: 205
Аз също мисля естествено да раждам , освен ако няма медицински причини за друго( но засега няма)

# 449
  • Мнения: 66
Аз също искам нормално , но като е седалищно не би посмяла . А за секциото гледах истории/ видеа на други преминали през секцио и обесняват , че след изваждането на децата им прилошавало , чувствало се напрежение , натиск и дърпане вътре и това някак си ме притесни . Но аз съм доста страхлива , въпреки че като цяло имам висок праг на болка и издържливост , но си изпитваам вече сериозен страх Sad

Общи условия

Активация на акаунт