За емиграцията и различните възгледи, последващи или не от нея

Целта на темата каква е? И за кои емигрантки се отнася?

Аз бих отворила на децата, за да дам бонбони. Не вярвам във врачки, но смятам, че има разни неща, които са уникални според зодия
 За еманципацията не съм много убедена, защото българската жена все още смята, че е длъжна на българския мъж и се държи с него все едно отглежда детето на свекърва си, а не живее с пълноправен партньор. В това отношение българските мъже имат още какво да научат.

Прилики и разлики не съм търсила, просто не ми е трябвало, а и не ми е важно такова сравнение.

Изобщо не става ясна идеята ти.
Не се разбира дали имаш предвид Емигриралите българки в чужбина и по-конкретно в Западна Европа. Или Емигриралите жени от която и да е държава неясно къде. Или Имигриралите чужденки (основно от Западна Европа) в България.
И не знам какви теми четеш и какви българки познаваш, но обобщаваш на ангро.
Аз не само отварям на Хелоуин, но и украсявам. И моите деца се маскират и ходят за бонбони. Но и българските традиции уважаваме.
Езотерика, астрология, психо и духовни практики не ме вълнуват. Но вярвам в Бог и в това, че всеки човек е уникален и трябва да бъде уважаван като такъв.
Еманципацията я смятам за измислена точно от копнеещите да не са еманципирани женички. За мен съпругът ми е партньор, с който заедно сме изградили всичко - от семейство, дом и деца, до успешен дом, който да ми позволи след 25 г. работа да спра да съм еманципирана и да се отдам на децата си, дома си и хобитата си.
И в чужбина съм живяла (от Западна Европа до Близкия Изток и Северна Африка), и в страната ни вирея чудесно.
И никога не се сравнявам с никого, защото всеки човек е различен, но понякога срещаш хора, с които сте на една вълна.

Не разбрах какво целиш с темата, но както и да е. Първо ме подразни заглавието. Самата дума емигрантка не ми харесва. Аз живея в Германия, но никога не съм се чувствала емигрантка, нито използвам тази дума. Чувствам се 100 процентова европейка.
Другото от темата е миш- маш, не ми се коментира дори.

Емигранти по дефиниция са хората, напуснали родната си страна, и установили се да живеят другаде. Не разбрах кое е трудно разбираемо - темата е пусната в живеещи в чужбина и споменава емигрантки - българки, не живеещи в България.

FrauD, това, че не се чувстваш емигрантка в чужбина, не го отъждествявам със себе си. Няма някой местен, който да ме асоциира с местна. Пък и не би трябвало, де. Германка ли се чувстваш по принцип? Това явно е твоето усещане, за друг като мен, може да е различно.

Какво целя с темата - писах, че попадам на мнения тук, който впоследствие се оказва са на хора с подобен емигрантски опит като мен - така, че реших, че може и отделна тема да ни пастне. Визирам основно Невена, Miss W но те са и на мойте годинки, та и възрастта играе роля предполагам🙂.

Fever, въобще не обобщавам, а споделям мнение, ако някой има друго - моля да сподели. Това е мое наблюдение, твоето е друго и на мен ми е интересно, като мнение, което не съвпада с моето.

Темата за набиване на канчета ли е? Защото разликите които посочваш не се дължат на това кой къде живее, просто са ти направили впечатление постове, които противоречат на твоето мнение. Има много други които съвпадат, но ти приемаш само едните като обобщаващи какво мисли целокупното българско женско население, което не води доправилни статистически заключения ¯\_(ツ)_/¯

Не знам какво значи набиване на канчета? Аз споделям лични наблюдения, които, написани в не технически форум, въобще не претендирам да са факти. Обощаването го правиш ти, от мое име.

ПС писах горе кого обикновено ми е интересно да чета, обикновено на твойте мнения не реагирам, просто нямаме допирни точки. Нищо лично.

Хората са различни независимо къде живеят.

Вярно е, но емиграцията също ни променя някакси. Както в примера който дадох с Халоуийн. Нито генерализирам, нито критикувам, само отбелязвам.

Ако правилно разбирам, въпросът е дали емиграцията променя хората и дали прави така, че българките в чужбина да имат по-сходни възгледи от българките в България.

Моето мнение е, че не, няма такива общи възгледи по местоживеене.
Може би отношението към Хелоуин да е различно в чужбина и тук. Но това не е възглед, просто обичай, който в България в момента навлиза, а на Запад го е имало десетилетия.

Това с врачките и езотериката, хм. Ето германски сайт за астрология:
https://noeastro.de/horoskop/
След като има такъв сайт, очевидно немскоговорящите го четат. Едва ли е писан за българки.
Мога да ти дам линкове за сайтове на врачки, гледачки и каквито се сетиш на немски.

Значи и това не е общ възглед - в чужбина не са само атеистите и трезвомислещите, а откачалките не са само в България.

По стечение на обстоятелствата познавам от много близо българи и българки, които от много години живеят в чужбина, по-специално в Германия и САЩ. Честно казано, не виждам да са си сменили възгледите. Може би са свикнали там на повече уреден живот, по-непримирими са към нередности, борят се с по-голям хъс за правата си. Дай боже да възприемем това от тях.

Авторке, от колко години си в чужбина? Ти лично променила ли си се? Общуваш ли там с българи?

От много години(половин живот), и да мисля че мисля по-различно, защото ние сме с един крак, в това, което сме възпитани от детството, а с другия - там, където културата е по-различна. На мен винаги емигрантите са ми били по- близки - хора, напуснали родината си. Т.е., дори не точно местните, или българите напуснали Б-я, а тези, които са “пришълци”, като мен. Близки, приятели и мъжът ми не са българи или местни, където живеем и затова, мисля че става въпрос за малко по-специфичнин случай.

Uncommon, благодаря ти, накара ме да се замисля😊.

Най-силно вярващата в астрология дама, която познавам, е австрийка.
Най-суеверните хора, които познавам, са скандинавци.
Едни от най-еманципираните жени срещнах на Изток.
Всичко това са някакви погрешни очаквания.
За 10 г. живот в Скандинавието срещнах всякакви хора, но самата аз си отидох с моя натурел. С него се и върнах.
Понеже горе-долу половината и от моя живот (на 47 съм) е минал в странство по различни места, навсякъде срещах хора, които бяха различни. Имаше и близки до мен, и различни.
Единствената разлика, както написа Ънкомън, е в уредеността на живота и спокойствието от това. В правилата и чистотата. Иначе нищо човешко не е чуждо никому. Затова по-често откривах общочовешки черти навсякъде, а не нещо по-различно.
Конкретно за Хелоуин е нормално да е непознат, защото това е религиозен обичай в някои страни, а у нас е просто повод за веселба у децата.
Между другото, водили сме италианските ни роднини на кукерските игри в Перник и много им харесаха. Съпоставиха ги веднага с Хелоуин. Т.е. ние тази традиция я имаме, но е на друга дата.
Между другото, част от семейството ни не са българи (имаме близки от 2 различни държави), но не намирам особени разлики. Всеки е с характера си.

Аз не оспорвам, че хората са различни навсякъде. Но мисля, че шансът да израстнеш между две или три култури, ти дава по различен мироглед над света.

Ти лично мислиш ли, че щеше да имаш същите възгледи, които имаш сега ако цял живот си живяла само на едно място?

Мислиш ли, че щеше да имаш по-различни възгледи, ако се беше омъжила, например за друг? Ми много неща влияят върху формирането на светоглед. Това, да си изложен на други култури, е едно от тях.

А това, че най-вярващата в астрология жена е австрийка, нищо не значи. Познаваш ли стотици австрийци, за да знаеш, че повечето вярват в астрология? Аз познавам повече българки, отколкото местни или емигрантки, които вярват. И го дадох сато пример.

Ами честно казано аз съм омъжена за българин и не, не виждам това да е повлияло или да е направило моите възгледи закостеняли. И преди в България ме дразнеха определени неща, и сега ме дразнят. И тук, където живея - горе долу половин живот, пак ме дразнят определени неща. Ако имаш нещо, ако си възпитан по определен начин, няма значение къде си, все едно и също ще е за теб. Или се приспособяваш, или не. Възпитавана съм по комунистическо време, но това по никакъв начин не се е отразило на западняшкото ми мислене Все още смятам, че жените не са роби на мъжете, а са равностойни партньори. Все още смятам, че възпитаването в трудолюбие е добре и на двете места да го има и докато на запад някак си върви едно и също, в БГ изведнъж се изкривиха нещата в посока, в която изобщо не ми харесва. Празниците - все още празнувам нашите си, но това не ми попречи да приема традициите на страната, в която живея - харесват ми разни неща и съм ги привнесла в ежедневието си. Човек не трябва да се капсулова и живее между хората - както на мен ми влияе средата, така и на останалите влияя и аз. Въпрос на взаимодействие и разбирателство е.

Съпругът ми е българин. Даже е дете на приятелско семейство на родителите ми. Израстнали сме заедно. Понякога се майтапим, че като в миналото сме били наречени от деца един на друг. Това не ни е направило назадничави.
Относно австрийците, повече от стотина познавам. И доста си падат по разни еко, био, психо и духовни практики. Толкова залитнали българи не познавам.
И по твоята логика, понеже детството ми мина основно в Арабския свят, сега трябваше да съм с коренно различно мислене. Или трябваше да съм консервативна. Не смятам, че съм.
Вярно е, че "битието определя съзнанието", но не държавата определя манталитета, а средата, образованието, желанието за развитие и т.н.
Т.е. не смятам, че светът ме е направил каквато съм, а сама съм станала такава. Вншния свят единствено ми е дал възможност за поглед и отстрани.

Ето пример, който ме посреща на летището.  Никой не се реди на опашка, а се започва ръчкане, кой пръв да мине. Аз това не го правя. Сигурна съм, че сега ще кажете, че е въпрос на възпитание. Предполагам тогава  голяма част от българите са невъзпитани?

Обратен пример, не знам дали е още валиден, когато пристигах на летището със сина си, когато беше малък, повечето ме избутваха или ми казваха да минавам най отпред, защото съм с дете. В чужбина, дете, без дете, си чакаш реда.

Fever Ray, горе си писала, че всичко зависи от средата, ами в чужбина, културно, порядъци и т.н няма начин средата да е същата, така че чужбината, за мен е под случай на средата.

Това с летището изобщо не е адекватен пример. Не е само в България, навсякъде е бутане. Особено по възлови и големи летища, там пък е гарантирано някой да те пререди и да те избута. И определено повече ми харесва като съм с малко дете, да ме пратят отпред на опашката или да има гише само за семейства с деца, защото трудно някой може да накара изнервено дете да чака ред.

Изобщо примерите, които се дават не знам какво целят - да се покаже, че чужбината ми е по-хубава от чужбината ти ли? Всичко зависи от ситуациите, в които си попадал. Аз например нищо хубаво не мога да кажа за гранична служба на летище София, но виж за Берлин - само суперлативи мога да сипя. Но пък за Варненското летище е обратното Всеки според опита си и бекграунда си

Говорех за среда в смисъл на семейство, приятелски кръг, работна среда, професия, образование и подобни.
Моята среда е еднаква, независимо от моментното местоположение.

Франкфуртското летище е кошмар. Тел-Авивското също. В Рим могат буквално да минат през теб. За това във Варна и в Берлин съм съгласна.
Имам и добри, и лоши примери, но те зависят основно от натовареността, а не от това, че се ползват от чужденци.
Последните ми примери за липса на възпитание са от възрастните французойки през тази пролет в Ница, но пък младежите (пак там) ми отстъпваха ред на бременния корем по кафенетата.
Разбирам, че идеята ти е да обясниш колко ужасно е всичко българско и родно и как в чужбина всички са аристократи, но в случая явно това, което ти си виждала в България, явно не е било на ниво и затова там ти се струва различно.
Не омаловажавам някои кофти неща у нас, но навсякъде си има кофти неща.
Пример, мръсотията в Неапол, след която у нас не могат да ме впечатлят дори навряните под пейките мръсни памперси.

Колкото повече пътуваш, толкова повече мръсотия и мизерия виждаш. Разликата е, че на много места, които не са България, на сутринта или през нощта идват и омитат всичко до последната хартийка.
На летищата съм виждала какво ли не, като пътувах сама на майната си, съм имала всякакви случаи. Моя опит е главно от близкия и далечния Изток. В Европа съм пътувала твърде малко. И от българи, и от чужденци съм виждала и помощ, и напълно неадекватно поведение. И аз не мога да схвана целта на темата, бях емигрантка 5 години, сега вече 5та година съм си обратно в България. Възгледите ми се промениха само до там, че много малко неща могат да ме изненадат. Работя с и живея и съм заобиколена от чужденци от всякакви държави. Само едно мога да кажа с убеденост - ако си за*ник, си за*ник навсякъде, независимо от националността ти.

Bъобще не cе опитвам да обощавам колко ужасно е всичко българско. В примерите, които съм дала досега, давам един позитивен и един негативен. Или обобщавате по дефолт или четете избирателно. Даже за примера, който дадох, че българките са еманципирани, имаше несъгласни. Примерът ми, че често се дава място на майки с деца в България, също бе игнориран. Все пак пиша кратко, за да не разводнявам.

Считам, че възможността да живееш сред различни култури, ти влияе все пак. Досега писалите твърдите, че не, не влияе.

Влияе животът в чужда среда. Положително.
Емигрантки... когато става дума за брак с чужденец и живот в чужбина, това не е истинска икономическа емиграция. Потапяш се и организираш живота си в чужда среда, виждаш и лошото и доброто, па се върнеш в България, неминуемо сравняваш и стигаш до извода, че и от двете страни си попил хубави неща.
Ако си на определена възраст, не младежка, това не влияе особено на ценностите и мирогледа ти.

Да, аз това твърдя. От личен опит. Защото хората са хора навсякъде с всичките им добри и лоши черти. И колкото повече време прекарваш навън и с различни хора, толкова повече го осъзнаваш.
Да, може да поемеш положителни неща, но можеш и отрицателни. Можеш да научиш различни езици, да посетиш интересни места, концерти, музеи, постановки. Можеш да прецениш как работи администрацията на различните места. И т.н.  Но същността и мислите ти, и натурелът ти идват отвътре и от първите 7 г. Дали и как ще надграждащ после е друг въпрос, но той зависи от интересите и амбициите ти.
Хората навън не са по-културни или по-широко скроени. Просто на някои места лицемерно спазват правилата, наложени с различни методи (примерно, глоба при замърсяване, отнемане на автомобила при неправилно шофиране и т.н.).
Примери за отстъпване на място на майки с деца или възрастни имам много за навън, както и липса на каквото и да е внимание в Българи.
Както писах, в Ница преди няколко месеца, докато бях бременна, ми отстъпваха младежите. В момента в София никой не си прави труда да ми помогне с количката, с много малко изключения от някой ром и/или бачкатор на средна възраст (казвам го без пренебрежение, а да подчертая, че обичайно е с работни дрехи и поизмърлян вид).

Пепа57, пак опираме до средата. Българин или чужденец, когато средата е приятна и положителна, винаги попиваш положителното. Ако попаднеш в среда на маргинали, ще попиеш същото. Но то не зависи от географското местоположение за мен.

Ти явно си от тези, привилигированите - родени и израстнали в “елитна” среда. Аз когато отидох в чужбина, трябваше да работя, уча и малко по малко да си изградя, бих казала прилична среда. Но това ми отне време. Помогна ми, че имах изключително добро образование, българско, но не съм израстнала в чужбина, дори съм от малък град, и нямах никакви семейни подпорки, които да помагат. Така, че, за мен средата, като всичко останало, е въпрос на изграждане и ми е странно да се възприема, като константа.

Като излезоха ваксините, аз бях на типично българското - не, няма да се ваксинирам. Започнах да се образовам по темата, обсъждах с мъж, пораснал син и на работното място, и си промених решението. Влияе местната среда, още как. Не твърдя че е правилно решение, но е много вероятно повлияно от местонахождението в този пример.

Не съм привилегирована. В чужбина отидохме навремето със съпруга ми да работим, след като спечелихме конкурс за това. След като вече бяхме се дипломирали, оженили и т.н. И без някой да ни подпира.
Средата ни е основно професионална (юристи сме), както в България, така и в чужбина.
Отдавна съм и на възраст, на която първо преценявам нещата от няколко страни и тогава чак решавам колко са страхотни или ужасни.
Просто не подценявам основата, която имам. Родителите ми са преподаватели, които работеха основно в чужбина. Родителите на съпруга ми също. Понякога сме пътували с тях като деца, понякога не. Имах възможност от дете да наблюдавам различни хора в различна среда и затова направих за себе си извода, че хората са различни и няма подобно нещо като стаден манталитет.
Явно наистина в България средата ти не е била подходяща за твоя натурел, а в чужбина си открила своята среда и затова свързваш положителните страни на битието си само с чужбина.
Зависи и от възрастта ти, според мен.

На една възраст сме😉. Но, позволи ми обзервазция да направя, за адвокат си прекалено многословна. Не средата ми ми беше проблем в България, защото съм завършила много престижна специалност и познавах подходящи хора, но има много други екстерналности, с които никога нямаше да съм Ок - тогава или сега. Пък и “натюрелът” ми е по-космополитен.

Във форума не влизам като юрист, а като жена и майка.
Конкретно тази тема ми стана интересна, защото съм живяла дълго в чужбина и ни предстои до 2-3 г. да се преместим отново, вкл. с планове да останем там за много дълъг период (минимум 15 г.).
Отделно, големите ни дъщери в момента живеят в чужбина с идеята да не се връщат. Половинката на едната е чужденец, а на другата е българин. Не са се променили и двете от живота навън, въпреки факта, че едната смени деноминацията си.

И аз заминах без да има кой да ни подпира или помага. Учих език на място, професията си доразвих. Не може да се сравняват така нещата. Навсякъде има и мизерия, и хубаво. Човек не е дърво, за да се вкорени на едно място и да не мърда. Ако нещо не ти харесва или не те устройва, променяш го. Всичко зависи от първите седем. И каквото и да попиеш или да направиш, те пак ще си оказват влияние. Може да подобриш нещата или леко да ги промениш, но пак ще се държиш в съответствие с това, как си възпитан.
Ваксините не са кой знае какъв пример - всеки може да си промени мнението въз основа на информацията, която получава. Въпрос на четене и изучаване. Както и на нова информация.

Относно ваксините, никога не сме се колебали и бяхме сред първите ваксинирали сме. Не сме боледували.
Нашите близки също се ваксинираха. И тези в страната, и тези в чужбина.
Това, което наричаш типично българско - не, го виждах само в коментарите под някакви статии е нета и не мога да карантирам, че са реални и не ги приемам за чиста монета, защото реално не познавам неваксинирани хора.

Може би най-неприятните и арогантни хора, които съм срещала, са с много високо образование. Единият е българин, професор по древен език, син на посланик и дълги години шеф на съответната езикова катедра в Софийски университет. Отвратителен комплексар, който се кефеше да се подиграва на млади студентки, че не могат да схванат материала по начина, по който той си представяше. Друг беше в подобна позиция, само че чужденец. Той пък точеше лиги по младите студентки.
Най-близката ми приятелка в чужбина беше внучка на посланик и дипломат, страхотно земна и мила. Средата и животът в чужбина оформят някакви възгледи, ама пак е важна закваската на човека и как е бил възпитаван.
И аз не съм била подпирана от никъде, родом от Долината на розите, след първи семестър спечелих пълна държавна стипендия и заминах. Родителите ми купиха самолетния билет. Заминах с един куфар, върнах се с два и съпруг, който никога нямаше да срещна в България, и двамата бяхме чужденци в трета държава. Тук ни е много по-лесно, защото аз съм българка, няма нещо, за което да се налага да питаме и търсим помощта на местен. Но и двамата знаем, че България е временна спирка - тук исках да се родят децата ни и след като пораснат малко - махаме се. Не защото навън е непременно по-хубаво, по-скоро защото живял ли си веднъж навън… трудно е да се вкорениш на едно място. Дори изпитвам лек страх от това да знам, че цял живот ще трябва да живея на едно и също място.

Вассините са си точно пример, защото, си спомням много добре как новините от България идваха, за най-високата смъртност в света и професорът, с който работя, (човек на науката и много интересен събеседник), се удивляваше как е възможно положението в България да е толкова сериозно, а масово хората да не се ваксинират.

Според мен, хората избрали да живеят в неродна среда имат общ афинитет към чуждите култури. Това ни свързва някак си. Най-близката приятелка, която някога съм имала беше германка, но не я срещнах в Германия, където тя се върна. Силно се съмнявам, че ако бях в Германия, щях за се сприятеля така лесно с някой местен. Принципно, винаги съм намирала дискусиите с хора, живели извън родината си за по-интересни, защото възможността да сравняваш и виждаш, кое работи по-добре в други условия, я нямаш, ако имаш досег само с една култура.

Смъртността в България не е свързана с липсата на ваксини, а е повлияна от 2 основни неща:
1. Начинът на живот, при който хората се събират в големи компании, на работните места не смеят да ползват или не им позволяват болнични и ходят болни и подобни.
2. Лошото състояние на здравната ни система, която допусна по-малките населени места да нямат болници, а специализираните отделения да са само в окръжните градове, т.нар. направления, за които се чака със седмици от хората без възможност за частно здравеопазване и т.н.
Бяхме на второ място след Перу, не на първо.

Допълвам за приятелите. Едната ми най-близка приятелка е българка, която излиза в чужбина само за някоя почивка на море в Гърция или Турция и или на кратка екскурзия до някъде. Другата е датчанка, която е живяла на различни места и постоянно пътува и общува с различни хора, а съпругът й е чужденец и в момента живеят на трето и за двамата място.
Понякога ми е плашещо колко еднакви са като мислене, разбирания и възприятия. Личният ми извод е, че аз самата имам нужда от близки хора на определена вълна и няма значение откъде са, защото ми стават близки не с произхода, а със същността си.

Със сигурност влияе имиграцията и животът в чужбина на това какви хора сме. Може би не винаги ясно осъзнаваме как точно, нито можем адекватно да го анализираме. Аз след 20 години навън (по-голямата част от съзнателния ми живот) знам, че съм имигрант и винаги ще съм, нищо че отдавна се чувствам комфортно тук и Исландия е мястото, което наричам “у дома”. В същото време България също си е “моя”.

Дали виждам разлики межу обществото в България и Исландия като цяло? Да, виждам, фрапиращи. И, да, точно пандемията, примерно,  много ясно и отчетливо ги демонстрира. Дали защото исландското общество е малко, но тук хората са много по-сплотени и много по-склонни да загърбят различията си заради общи цели. Солидарност и благо за обществото не са мръсни думи. Тук я няма и сянката на комунизма, за ралика от България, където заради миналото някои толкова много искат да се разграничат от всякакви идеи за “общото”, че се тласкат в другата крайност. Доверието в институциите също е много по-голямо, за ралика от България. От гледна точка на приемане на различните, ЛГБТ хората, примерно, исландското общество е много по-либерално, в България е доста по-консервативно. Има и още, но ще стане дълго.

Интересна тема, накара ме да се замисля. От 18 годишна съм в чужбина. Тя ме е научила на много неща и естествено ме е променила, но когато съм заминала  съм била много млада и възгледите ми за много неща тепърва са се формирали. Примерно научих се да не закъснявам. Много бързо научих, че тук не се гледа с добро око на наконтените жени и има обидна дума за тях, съответно престанах да се гримирам, освен едно червилце. Научих се, че в работата трябва да съм перфекционист. И се научих, че когато сготвиш, мъжът трябва да ти каже благодаря. Също така тук се гледа на домакинската работа като на работа на пълен работен ден и трудът на една жена (или мъж), която не работи и е домакиня, се уважава като всеки друг труд. В БГ това не е точно така. Изобщо, тук всеки труд се уважава. Можеш да отидеш с калните дрехи от строежа в общината, на лекар, в магазина. На никой не му прави впечатление.  Това само на прима виста ми хрумна. Има и много други разлики.
Като се замисля, наистина не познавам нито един човек тук, който вярва в езотерика. Със сигурност има и такива, но са малко.
Бях наскоро 2 месеца в БГ по повод болест на майка ми. Наивно чаках линейката да дойде веднага и да се заемат да й спасяват живота. За мен беше шок да видя, че не е така. Цялата епопея, която преживях със здравната система, за малко да ме срине.
Та от една страна хората навсякъде са еднакви, това е така. Но има и доста съществени разлики. Аз съм се опитала да взема за себе си най-доброто от всяка култура. И в никакъв случай не казвам, че едната е само добра, а другата само лоша.

Аз останах себе си. Дори станах повече себе си. Как ли пък не да спра да се гримираме и да променя стила си, за да стана като всички.

Да допълня само, че мъж, който готви, грижи се сам за децата, сади цветя или чисти банята, е обект за похвала, не подигравка. Много се гордея с ММ точно по тоя повод. (През локдауните той беше home-office вкъщи с 3 ученика, докато бях на работа.)
Не че няма такива мъже навсякъде, но са по-скоро изключение.

Имам усещането , че наблюденията за България на някои пишещи са основно от маргинални групи.

Аз съм от центъра на София, но София не е България.

Възгледите на всички хора за здравеопазването са, че трябва да е бързо и ефективно. Няма такива, които да искат да е бавно и безхаберно. Това, че се е забавила линейката за майка ти, за съжаление се случва и на други, но не е нещо, което в България харесваме или с което се гордеем. Така че щом става дума за възгледи - еднакви са, само дето при нас някои услуги са зле.  Надявам се това да се промени.

Кой мъж, чистещ банята и къде е обект за подигравка? Аз реално даже не знам кой чисти в другите домове банята, а честно казано, и не ме интересува. У нас чистим и двамата. Дами, малко изкривявате българската действителност, защото не я познавате. София не е България, а ти България познаваш ли?

Извинявайте, че реагирам малко нервно, но аз самата съм живяла (без няколко години) цял живот в България и пак не бих твърдяла, че знам манталитета на някакви хора в села и паланки или даже в малък град, та и да осъждам техния манталитет.

Интересно ми е използването на “кулинарен” жаргон като набиване на канчета и на чуждици като маргинална група. Второто на запад се свързва с групи с обикновено друг етнос например, която не е асимилирана в обществото. Презумцията в постовете по-горе е, че емигрантите са в маргинална среда защо? Маргинални в България ли? Или маргинални спрямо чуждата среда? В чужбина, за непривилигировани се използва disadvantaged, marginalised е направо група с много сериозни социални проблеми. Струва ми се че става въпрос за непривилировани, не за маргинали, ако искаш да си полит коректна.

Да, за хора, които не са привилегировани или по български са от “елитна” среда (която може да включва спектър от посланници, бизнес собственици, до висш ешалон, примерно потомствено политбюро или разни съдии, купуващи си имоти по 16000лв с минерални басеини). Т. е. Има неща, които виждаш само от твоята гледна точка ФР.

Последната българка, с която се запознах преди месец в чужбина, е софиянка. Емигрирала 2014, прибрала се 2019 и пак обратно. Твърдеше ми че след чужбина, българските мъже и остарелите им възгледи са й трудни за разбиране.

Ние също сме от центъра на София и не познавам семейство, в което мъжът да не участва наравно със жената в домакинството или да не поема той тежките неща, децата и т.н. Не познавам и някой, който да се подиграва, че мъж е равностоен партньор в семейството. Независимо дали са българи или чужденци.
Хората от т.нар. елитна среда в България, които познавам, не са потомствени такива, а са нормални хора, постигащи с работа всичко и под елитна среда нямам предвид "стари пари", а култура и образование. При наличие на последните в средата никой няма да се впечатлява, че мъжът не е простак, пиещ бира, пошляпващ жена си и пърдящ пред телевизора.

ierldan, първоначалната ти теза беше, че като емигрантка имаш повече общи възгледи с други емигрантки, отколкото с жени от България. Това е всъщност логично, защото емигранти, даже идващи от различни държави, може да имат еднакви проблеми с други емигранти, каквито хората в собствената си държава нямат.

Следващата теза беше, че ако възгледите на емигрантките не са еднакви, то едните са от привилегирована група. Това е даже още по-логично, поне за мен, особено ако вместо привилегирована група кажем - хора с различни възможности и от различни социални слоеве.
Имам една позната, която изцяло си издържаше дъщерята да учи в чужбина и момичето не е работило, тоест то е било наравно с колегите си - студенти, които са родени в съответната държава и са издържани изцяло от родителите си, докато учат.
Повечето обаче сред моите познати младежи са се самоиздържали до голяма степен, тоест не само са полагали изпити и са ходели на занятия, но и са работели на смени, така че да си плащат изцяло или частично и наемите, и таксите, и ежедневните разходи.
Така погледнато, едните с по-заможни родители и другите с по-посредствени доходи са били поставени в съвсем различна среда и донякъде това е формирало характера им.
Ако бяха останали в България и ако са примерно от Шумен и учат в София, ситуацията щеше да е същата: едните работят, за да учат, докато другите, местните, живеят у родителите си и само ходят на лекции, трети са изцяло издържани от родителите си, които им пращат пари от Шумен.

Не са привилегии, а различни възможности и много ясно, че формират донякъде възгледите, където и да си.

Uncommon, съгласна съм - ако тръгнеш да изолираш по принципа описан по-горе - т.е. по-заможни родители, следователно слагаш в група, която очакваш да реагира по-някакъв определен начин - примерно, да учат без да работят; друга, без родителска помощ - в която работят и учат и т.н. Да, на база подобност, спокойно може да ги съотнасяш на някои социални принципи и да предвиждаш как биха реагирали, независимо дали са от западна Европа или Азия или България. Мисля, че и натам върви светът като цяло. (Да имаме повече общо с хора от подобен социален слой, отколкото с хора по националност)

Но ние всички сме, това, което науката нарича черни кутии. Поемаме много от заобикалящата ни среда, но накрая, не по всичко си приличаме. Дори деца, израстнали в една и съща среда се различават. Понякога съществено. Това, което е трудно е да се изолира е ефектът на отделните елементи на средата - социологически, народопсихологически и т.н., за да се сложи определена стойност върху този ефект. И както има социологически ефект, така има и народопсихологически, мисля.

Как пък при 22 години живот в Германия не срещнах някой да каже Аз съм от центъра на Берлин/Хамбург/Мюнхен/Щутгард / ... дори им става странно на хората понякога на хората като попитам от къде са. Не се идентифицират с това.  Може да работят заедно от центъра на Брлин и от центъра на съседното село и това от къде са няма да е фактора , който ще определи съвместната работа, йерархията и пр.
И другоро е , че съм работила в голяма фирма , със седалище насред полето и на десерки км. от голям град и в неяа е имало и от центъра на Берлин и от източния и от западния имало е и от центъра на Цюрих и от къде ли не и какви ли не населени места и това не е било някаква особена характеристика за определяне на отношенията .
Така че , да , емиграцията има голяма роля в това да спреш да си мислиш че си нещо само защото си от центъра на незнам си какво си.

Всеки решава къде да си търси късмета-в България или някъде "навън". Уважавам избора на всички. На мен по-неприятно ми е отношението на тези, които остават в БГ. Не всички са такива, но ми прави впечатление например във ФБ на някоя новина, половината коментари са "тъй му се пада", някоя псувня или нещо негативно. Не знам защо са толкова озлобени хората, а под тия коментари ако случайно разберат, че не живееш в БГ се започва едно какъв родоотстъпник си бил и всякакви фантасмагории.

Bella, въпреки че и на мен ми е странно гордеенето със столичния статут, което е много широко разпространено сред софиянците, където живея също го има. Аз не подозирах за неговото съществуване, докато моя близка местна столичанка не ми разказа. Ми гледат си хората и тук с леко пренебрежение на “нестоличаните”, разбира се жаргонът е друг, базиран на стара дума, която се превеждала - влизащ през задната врата. Демек, на времето, “не гражданите” си ходели на гости влизайки през задния, слугински вход, за да не нанасят кал в къщата на важните особи. Сега уж имало леко смекчаване в употребата на думата, но някои хора се засягат все още.

Има много нюанси в чужбината, които отнемат много време да се забележат, а понякога остават скрити, за нас, не местните.

Това последното е много вярно. Може да отнеме доста време докато опознаеш общетсвото, в което живееш. И не само като брой години, а и като степен на интерс/ангажираност в различни сфери/дейности/събития и т.н. от живота на това общество. Не използвам думата “интеграция” нарочно, защото тя се свръзва обикновено с мигранти или малцинства само. Докато това, за което говря е нещо, което съвсем спокойно касае и местните. Защото дори и да си роден в съответната страна, пак можеш да си живееш в своя си бъбъл, а познанията ти за обществото да са ограничени и да ти ги се губят разни неща.

После, дори и като местен, ангажиран и с поглед върху обществото като цяло, да сравняваш със страна, в  която си живял за кратко (и без да знаеш езика дори, примерно) или даже не си живял, а просто познаваш нейни представители, не е особено адекватно. Много мнения съм чела, включително в тази тема, които се аргументират с “пък аз познавам х на брой австрийци/канадци и т.н”. Хубаво, ама това не е достатъчно, за да имаш самочувствие, че познаваш австрийското или кандското общество.

И, другото го има, де. Като се откъснеш от едно общество, не винаги можеш да следиш как се развива или поне някои детайли от него, при което впечатления от миналото, особено от години назад, които имаш, може вече да не са съвсем адекватни.

Ако не е станало ясно, моето подчертаване на София беше в отговор на Джени, която писа, че е от центъра на София и явно там е виждала негативите, които изтъква. Т.е. на същото място, на което аз явно виждам друго.

10+ години мисля, че са достатъчни да опознаеш достатъчно. А някои имат достатъчно наблюдения и без да живеем постоянно. Примерно, с близки роднини и постоянно често пребиваване на определено място (да речем 1-2 месеца в годината всяка година в продължение на 20-30-40-50 г.).
Въпросът е да оценяваш безпристрастно и плюсовете, и минусите, а не само да гледаш емоционално.

Ако имаш семейство с деца, работа и някакви имущества , то няма начин да не влезнеш в почти всякакви сфери на живота където се намираш. А и ако живееш 20 години някъде , то е равно на колкото си живял и преди да отидеш там ... т.е. не виждам какво точно не си довидял. Може би социалната страна, ако не си стигал до пенсия или безработица.
ierldan това с двете врати не е изобщо етнос, по-сноро е комплексарщина. Аз с хора с такива подмятания много бих се замислила как да контактувам. Не се знае какво говорят зад гурба ми и към коя страна ме приписват ... все пак.

Bella, става въпрос за израз, навлязъл във всекидневната реч, за дефиниция на човек, който не е от “големия” град. Ама тази дефиниция е дори придобила леко култов оттенък, не е вече uncool. А иначе, въобще не се притеснявам от какво говори някой зад гърба ми, защото самоиронията е почти национална характеристика където живея, нещо което би ми се искало и в България да е така.

ФР, не виждам някаква голяма работа в това, хората да се гордеят, че са столичани. Всеки си избира с какво да се гордее. Чека е писала по-горе цитирам я, че и 50г да живееш в чужбина, зависи от : “ и като степен на интерс/ангажираност в различни сфери/дейности/събития и т.н. от живота на това общество.” Не знам какво друго по-добро да добавя. И не са само българите, масово хора си живеят в “балончетата” на средата - аз намирам общуването с хора от различни националности, възрасти, дори и от други социални слоеве интересно ( понякога 🙂).

Ierldan,
засичам ти постовете и са ми любопитни отдавна. Но не знам в коя чужбина си.
Едно ще ти кажа. Немалка част от българските "емигранти" са задръстени и с провинциално мислене (не всички, разбира се). И също има страшни космополити на духа сред хора, които никога не са излизали от България за повече от екскурзия (и те съвсем не са всички).
Както и Кант не е напускал родния си Кьонингсберг, а е последният велик философ на Просвещението. Карл Май пише най-касовите индиански романи, без да е стъпил в САЩ.
А пък да не ти казвам сред чужденците от западния свят, заселили се по бизнес, любов или след пенсия в България, какви уникални "балкански субекти" има.
Та генерализациите са трудни, дори погрешни.  
Но все пак. Темата е интересна с личния опит.

Хм, параход, и на мен си ми любопитна, но много рядко те засичам.

Съгласна съм, че има всякакви хора и сред емигрантите. Аз например съм си провинциалистка - родена и израстнала. Но точно тази, дълбоката, задръстена провинция (твой избор на думи) на две граници, (едните ми баба и дядо са етнически преселници и говореха езика на съседната държава), а да посетя другите, трябваше да преминавам граничен пункт и майка ми да си показва личните документи, защото всичко живо бягаше през тази граница). Та точно тук, на мойта единствено и завинаги любима част на България, ми стана ясно, че светът наистина е много голям.

Имам близка полякиня със смесен брак в Берлин. По образование е адвокат, но с години доучаваше на немски, тя ми разказваше, колко важен е изборът на най-точната дума, когато описваш в правото. Езикът на мен ми е интересен, защото неизменно внася пристрастност - маргинални групи, задръстено провинциално мислене. Безпристрастността е немислима концепция, защото каквото и мнение да изказваме, то ще е оцветена с нашите общи възгледи. Затова харесвам студените спорове, с хора които поне се опитват, доколкото могат да бъдат безпристрастни.

Да, пиша основно в Туризъм. Аз също произхождам от провинцията, а в термина влагам другото му значение, а не това, с което хората обикновено се обиждат по улиците на София

Светът е голям, но мен не спира чат-пат да ме поразява колко еднакви могат да бъдат хората в някои неща въпреки различен бекграунд.

Прочетох различни и не до там , гледни точки.
Виждам , че се коментират народопсихологии .Едни  на база на посещения, други на база на някакъв период прекаран в друга  държава.
За да обобщава трябва да се анализира  дадена статистическа извадка, но дали тя може да бъде смятанаа  за "предтавителна"е тема на деуг разговор .
Едно е да забелижиш различното в  чуждата народопсихолигия, друго  да я опознаеш, трето да я разбереш и четвърто да се идентифицираш с нея.Последното не означава  да си на фаза  "мислиш на езика на страната в която  живеш" , нито " да вървиш с 5 реплики  напред в разговора, това е лесно.Трудното е да изключиш  изцяло "българското" от себе си.Лично аз не искам да  го правя.
Всички се променяме кой съзнателно, кой подсъзнателно, къде към по добре, къде не съвсем.
Дали, ако бях останала в България , бих променила начина си на мислене в същата посока в която това  се е случило живеейки инизвън България.Бих могла само да гадая.Моето "у дома" е "тук", а България, за съжаление вече  е " там."
Това , което знам, че хората заживели в чужбина  на осъзната възраст, тоест  след 18 , правят своите осъзнати избори за  нещатата , които ще "запазят" от  своята  и  за нещатата които ще "вземат" от чуждата култура.В крайна сметка не  си нито риба, нито рак. Тоест не си като българите  България, нито като чужденците сред които живееш.За децата родени навън е различно.Те "вдишват" неосъзнато  манталитета , Няма как да живеят в своята си капсула.Все пак ходят на ясла, градина , училище или унивеситет и общуват с хората. .С госпожицата сме се разбрали, у дома е "българка"  и ще се държи като такава.Навън както прецени.
През  времето което не живея в България полколението, което бяха деца, вече възпитават  своите деца и  вероярно имам "остаряла" представа за "българско", а може и да съм загубила ясна предства, но това която видях това лято,  не е онова, което оставих преди години.
Владеенето на чуждия език  в детайли, би помогнало да  се разберат   по добре нюансите на  чуждата народопсихологията. Ако си на ниво да " разбирам" и "да ме разбират",със сигурност ще   се пропусне детайла, а в него е раковничето.

Малко ме е срам като мъж да си го призная, но съм бил пред плачене само напускайки родната София... и един град в чужбина, където прекарах почти 10 месеца по работа.

Не знам дали придобих местните възгледи, но някак там по-лесно създавах приятелства. И повече ходих по кръчми. Имах нещо като дежа вю там, все едно ми е познато.

Вие ако откриете такъв чужд град бихте ли се върнали?

Сега много ме тегли Атина и смятам да пробвам да живея и там. Последния път ми върнаха отказ в понеделник в 9 сутринта, а аз кандидатствах в неделя. Хем ме тегли неистово, хем не искат да работя там хаха.

Докато на първото място шефовете ми определено бяха по-добри от всеки роден шеф, който съм имал. Никой не ми се е подиграл за произхода освен едно надуто франсе, но от местните никой. Но не го оцених онова място и приятелите там, заради носталгия по семейството ми. Сега пък имам носталгия по там...бях като във филм, имаше и драма, но и много приятели, купони, любов...повече от колкото в София. Май и да не се разбирате кръвта тегли доста назад. Пошегувах се с нашите, че ако бяха емигрирали с мен като дете там нямаше какво да ми липсва от България, освен природата, а и тя е на 50-60 минути път със самолет. Но не знам дали ще съумея да науча унгарски. То и гръцки няма да мога, но там уж всички знаели и английски.

Толкова кратък период не би могъл да бъде наречен емиграция.10 месеца си е само  "командировка" .

Така е, но е достатъчно дълго време да разбереш дали едно място ти импонира или не. За седмица-две не става. Без преувеличение за тези 10 месеца направих толкова неща, колкото за десетилетия в родната София. Толкова пътувания, срещи с хора и събития. Е, имаше и драма и роднините много ме теглиха. Затова и се върнах, в един момент идеализирах семейството ми и местата тук в София. Направих повече приятелства и контакти от колкото тук за години и по-лесно и бързо. Просто на някои места сякаш ти се отключва късмета и по-лесно ставаш симпатичен на хората ли, какво.

В други държави пък ми е било много по-трудно всичко от колкото в София и България (Англия, Франция и Холандия) или същото, но без роднинската подкрепа (Чехия).

Сякаш на някои места всичко става по-лесно, но пък имам жилище, роднини и отраснах тук. Още не мога да повярвам как на някои места, макар и чужди си по в свои води, но...

То не е е толкова страна срещу друга, а всеки град е различно място. Друг БГ град може да е повече моето място от София, но няма особен смисъл от собствено жилище в София да отида под наем в Бургас примерно с тамошните заплати без гаранция.

Иначе по темата вярно е, че човек по-лесно завързва контакти и приятелства с други чужденци, това ги обединява, а и ако не знаеш местния език не всеки има търпението постоянно да минава на английски в собствената си страна.

Всяка страна и дори област или град си имат своя енергия. Колкото хора, толкова и съдби, всеки има места, където има повече енергия, късмет и любов и такива, където по-трудно му спорят нещата. Затова и не уча никакви езици повече предварително. Да, хубаво е, но е гадно да научиш добре един език и да разбереш, че страните, в който се говори не са твоето и дори с местните едва ли не не се погаждате.

Тук сякаш някой си смени ника ...

Tomei, много свободно време имаш.
Идеализираш ги тия десет месеца, дето толкова неща си бил направил...

Твоето даже не е емигрантство, а някакво странстване (търсене, неудовлетворение) и анализиране тука-там.

Bella, остави ника, ти обърка темите - за болниците, чистотата, супербактериите като MRSA и легионела, спешната помощ писаха  в Да се върна ли в България.

Томей, имаше един младеж преди година в Имотния форум и той пишеше така за Будапеща. Аз знам една бразилка, женена за унгарец, отиде в Будапеща и много и харесва. Те знам с унгарския само как се оправя.

А, значи все пак за ника съм права. Темите наистина съм объркала. Сега ще го преместя.

tomei,
Ясно, не си успял да издържиш на носталгията в началото и това е попречило на емиграцията и интеграцията ти.
Сега идеаализираш престоя си в чужбина.