Гледаме да имат каквото им е необходимо с качество все пак и гледаме цената разбира се. Не харчим излишно за вещи , защото са ни важни ваканции и пътувания , концерти и музеи, спорт и други . Т.е. не даваме само за вещи.
- Публикувана: 17 дек. 2022, 17:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2023, 19:02 ч.
Децата, кризата и финансите
Скрит текст:
Примерите са безброй. А компютър, който не трябва да се ъпгрейдва( ъпдейт пък съвсем) с години, не ми го хвали, няма такова животно. Дъното и процесорът на компютъра на голямата струваха половин бъбрек преди година. Вече не струват толкова, но и не са и толкова функционални, колкото налагат новите игри и програми.Относно уредите пък съм на мнение, че абсолютно всичко е до късмет.
ММ си купи някакъв супер къртач( не се сещам името на машината дали е такова) на една от най- добрите марки за професионална техника. На втория месец заяви гаранция, дадоха му нов, който оцеля малко повече. Машинка със същите специфики на Парксайт думка вече втора година.
ММ си купи някакъв супер къртач( не се сещам името на машината дали е такова) на една от най- добрите марки за професионална техника. На втория месец заяви гаранция, дадоха му нов, който оцеля малко повече. Машинка със същите специфики на Парксайт думка вече втора година.
Защо да няма? При купуването му се взема предвид за какво ще се ползва към дадения момент, както и очакваното натоварване за 2-3-4-5 години напред.
Ако при стандартно натоварване се получава стандартен резултат, най-вероятно наистина не му трябва нищо отгоре.
Конкретно за децата - техники сменям горе-долу при смяна на образователен етап, после предавам за следващо ползване. Най-старият, работещ и в момента, лаптоп у дома е на 10+ години. Телефоните са според зависи, понякога си ги купуват и сами.
С развитието на технологиите нещата остаряват още в магазина. Няма такова нещо, като не се налага ъпдейт или ъпгрейд на компютър. Че може да работи може, със сигурност, и едва ли със стандартно натоварване може да се разбере, че му трябва нещо отгоре..
Един правилно подбран и сглобен компютър няма нужда от надграждане всеки сезон, ние това се опитваме да ви кажем.
Нито геймърите, нито софтуерните инженери го правят.
Струва ли скъпо? О, да!
Нито геймърите, нито софтуерните инженери го правят.
Струва ли скъпо? О, да!
Един правилно подбран и сглобен компютър няма нужда от надграждане всеки сезон, ние това се опитваме да ви кажем.
Нито геймърите, нито софтуерните инженери го правят.
Струва ли скъпо? О, да!
Нито геймърите, нито софтуерните инженери го правят.
Струва ли скъпо? О, да!
Анджък. Вече се чудех колко по-разбираемо да го напиша.
Нашето дете е малко и още не е започнало да иска скъпи неща, но вече чувам изказвания, как искал ГОЛЯМА торта, ГОЛЯМ подарък и т. н. В крайна сметка, се радва и на малък. В момента се опитвам да обуздая желанието му да сложи в пазарската кошница всяка боклучава храна, изпречила се на пътя му. Опитвам се да му обясня, че не може всеки път всичко да се купува. То и без това сока и солетите вече станаха едва ли не нещо задължително, но гамата продукти се увеличава и те никак не са от здравословните. Още повече, че голяма част от тези неща за ядене, които иска просто се нахапват, отпива по веднъж и после ги оставя. От останалите имаме завидни запаси за седмица напред, защото не минава ден без прословутите солети да се грабнат от рафта. На въпроса кой ще ги дояжда, се казва: "Мама"
Освен това пък повечето квартални магазини имат ужасната практика да слагат на най-ниските рафтове, най-близо до касата разни играчки и колички. И всеки път се лепваме за тях. Колички имаме за поне 10 деца да си играят вкъщи. Естествено, интересът се задържа за не повече от 10-15 минути. Ами, дори и да не беше криза, пак щях да се ядосвам и да не искам да му ги купувам всеки път.
Съвсем отделно се опитвам да му обясня, че като излизаме навън, особено на детска площадка или в парка, излизаме, за да ИГРАЕМ, а не за да ядем солети, пумбеърс, шоколадови яйца и каквото още се сетиш. Обяснявам му, че ако иска да яде - се прибираме вкъщи и площадката не е място за тази цел. Само че не всички родители мислят така, и се е случвало с ужас да гледам как моя позната майка държи да го натъпче с бонбони, докато си играе с нейното, че да се учело нейното видиш ли на щедрост...Ама, айде, нема нужда...Да си упражняват щедростта по други места и по други начини.
Освен това пък повечето квартални магазини имат ужасната практика да слагат на най-ниските рафтове, най-близо до касата разни играчки и колички. И всеки път се лепваме за тях. Колички имаме за поне 10 деца да си играят вкъщи. Естествено, интересът се задържа за не повече от 10-15 минути. Ами, дори и да не беше криза, пак щях да се ядосвам и да не искам да му ги купувам всеки път.
Съвсем отделно се опитвам да му обясня, че като излизаме навън, особено на детска площадка или в парка, излизаме, за да ИГРАЕМ, а не за да ядем солети, пумбеърс, шоколадови яйца и каквото още се сетиш. Обяснявам му, че ако иска да яде - се прибираме вкъщи и площадката не е място за тази цел. Само че не всички родители мислят така, и се е случвало с ужас да гледам как моя позната майка държи да го натъпче с бонбони, докато си играе с нейното, че да се учело нейното видиш ли на щедрост...Ама, айде, нема нужда...Да си упражняват щедростта по други места и по други начини.
Не че не може, а не трябва всеки път всичко да се купува. Мама не е кошче за боклук, та да дояжда всичко нежелано. Не купувам нещо от същия вид, докато го има. Дояждаха си сами, а като се убедиха, че има разлика във вкуса прясно и престояло - сами започнаха да си контролират покупките от този вид (боклучки). Доволна съм от резултата.
Понеже стана много оф-топик:
Скрит текст:
Те, солетите, обикновените,са най-малкото зло и според мен. Но има разновидности, които вече са си джънк. Иначе сили доста на кисели млека от всякакъв вид, но пак ги натрупваме много и се налага да дояждам и допивам, като накрая основно аз ги употребявам, а за него съм ги купила. Айде, млека като дояждам пак не е чак зле, ама отворени солети, че непременно трябвало да отворим новите преди да са доядени старите, вече множко ми става. В резултат на такива дояждания, и аз, и кучето надебеляваме за сметка на детето 
И да, не стига, че вкъщи ги яде преди вечеря, ами и на яслата ги тъпчат с такива, че да не разхвърлят играчките следобед.
И да, не стига, че вкъщи ги яде преди вечеря, ами и на яслата ги тъпчат с такива, че да не разхвърлят играчките следобед.
Понеже стана много оф-топик:
Скрит текст:
Те, солетите, обикновените,са най-малкото зло и според мен. Но има разновидности, които вече са си джънк. Иначе сили доста на кисели млека от всякакъв вид, но пак ги натрупваме много и се налага да дояждам и допивам, като накрая основно аз ги употребявам, а за него съм ги купила. Айде, млека като дояждам пак не е чак зле, ама отворени солети, че непременно трябвало да отворим новите преди да са доядени старите, вече множко ми става. В резултат на такива дояждания, и аз, и кучето надебеляваме за сметка на детето
И да, не стига, че вкъщи ги яде преди вечеря, ами и на яслата ги тъпчат с такива, че да не разхвърлят играчките следобед.
И да, не стига, че вкъщи ги яде преди вечеря, ами и на яслата ги тъпчат с такива, че да не разхвърлят играчките следобед.
Когато дъщеря ми беше малка (по-голяма от твоето), бяхме излезли със свекърва ми и когато дъщеря ми поиска нещо, свекърва ми и казваше “ще ти го купим за рождения ден!”. Така детето свикна, като поиска нещо и казваме “ще ти го купим за рождения ден”. Разбира се, до тогава тя е забравила за повечето неща, а ако не е и го купуваме, защото явно го иска, а не е моментно настроение.
