Бременна съм, а не искам да живея тук

Или сте заедно ,двамата, помагате и финансово ,сега той на теб, после не се знае, може да пробиеш.
 Невена ,  в нашето малко селище има и други фризьорки и  всички имат работа.   За всеки влак има пътници. Няма да стане веднага ,но може ад се наложи и  да се обучава  в каквото и допада, да разшири предлагането , има  и козметика да ползват жени.. Стига желание да има.
 Ще отгледат детето, ще се изучи мъжа ,стига да е сериозен , времето лети.
 Ако няма чувства - без него. Даже без бебе.

Е, те котките идват и с отговорности към деца. Откакто се помня ги имаме.

В нейния случай въпросът е може ли да поеме огромна отговорност без стабилна работа, без майчинство, без родители наблизо, без перспективи за щастливо съжителство, защото партньорът и иска у село, а тя иска в Севиля.

Да роди това дете означава да е зависима от мнението и желанието на бащата в идните 20г. Като стане детето на 18г, тя ще е на 50г и ще е късно да си устройва живота както иска.

Аз не бих се обвързала толкова сериозно с живеещ в малко градче, с неустроен и неосигурен човек. Колкото и да го обичам, до месеци ще ми писне и ще си хвана чукалата. Да плаща 30г ипотека за къща, в която не иска да влезе е тъпо.

Невена, това си ти, не тя.
Тя също не е устроена. Те устроените, образовани испанци все за емигрантки напират да се женят.

Ако искаш да сте заедно и държиш на този мъж, искаш да живееш в тази страна с него - сетих се ,че маникюр се прави във фризьорските салони. Разбираш се за наем на 5-6 квадрата ,трябва ти маса ,шкаф за нещата ти ,два стола, не  е капитали и риск, само текущи разходи. Печелиш клиенти ,раждаш и гледаш дете , ясла , пак на работа и ако добра те те помнят и  търсят.
 Като ти провърви - собствен терен.

Авторке, колкото повече те чета, толкова повече мисля, че е най-добре да си налегнеш парцалите,  да се сдобриш с мъжа ти, да си родиш детето и да започнеш да си развиваш бизнеса като поотрасне бебето.  Боряна ти каза- 2-3 години за нужни. И да работиш междувременно върху планирането и мисленето в перспектива.

Можеш да се разбереш с мъжа ти да оставите твоите спестявания за след майчинството и ако майка му  може да даде едно рамо с гледането да започнеш да  развиваш маникюра след като родиш. 

Не се обиждай, но никога нямаш план Б,  по-скоро склонност да обвиниш Космоса за събитията в живота ти.  Това ще е така и на село , и в Севиля, и в България.  Вярно , че винаги трябва и  малко късмет, но при теб е по-скоро недалновидност, нерешителност  и донякъде наивност. Докато се намоташ за аборта ще си 15 седмица, организацията на изнасянето ти от селото не я виждам грам.

Освен това, не мисля, че има данни показващи, че акрилната полимеризация е безопасна за плода, та не знам дали е добра идея да работиш докато си бременна.  Химичните лаборанти, които правят подобна химия в университетски и промишлени лаборатории, обикновено са пренасочени на друга работа след 12 г.с. 

 Последно, имаш безкрайно романтична представа за живота с 4 месечно на ясла (Тоя филм го играх 2 пъти, със забележително здрави бебета, застраховка *гледачка* , финансова стабилност и участващ съпруг и пак ми се отели вола....)

Чета и се чудя. Тук във форума масово развеждате хората за щяло и нещяло, без значение дали са от 100 години заедно и с 2, 3 деца, а сега давате съвет на авторката да си седи при мъжа дето дори брак нямат, а бебето може и да не го роди. Защо? Защото е испанец и евентуално добра партия? То аз дето не съм свидетел на отношенията им и пак ми стана ясно, че пичът нито иска да е с авторката, нито дава зор да си гледат заедно детето. Не я обича, не я иска, сигурно чака тя самата да си бие шута. Та те какво семейство според вас ще създадат? Само ще си загубят времето и нервите, а ако и намесят дете в картинката, което заедно да отглеждат - и неговия живот ще провалят. Дори да се нося по течението, да не мога да планирам и да имам тотално грешна преценка за мъжете, мъж да ми говори за аборти и да чака с радост да се съглася да живея в детската му стая на село - ами ще съм чао много бързо.

Ами като не е устроена, за какъв такъв да ражда и дете? Дете само с голо желание се не гледа, а и тя е в конфликт със самата себе си и не харесва средата и начина на живот с партньора си. Те не гледат в една посока.

Устроените испанци лесно се женят за всякакви чужденки. Живея в квартал с много испанци и португалци и поне 25% са женени с чужденки от цял свят. Децата ми имаха съученици с майки колумбийки, еквадорки, венецуелки, костариканки, румънки, аржентинки, мексиканки и бащи испанци. Испанците са успели в живота и доста образовани, там и тук. В Испания всяко пето бебе го ражда чужденка, в някои големи градове е всяко трето. Драма не виждам.

Боряна, не е удачно да се сравнява търсенето и предлагане на козметични услуги в малко, българско градче и в Испания. В Испания професията е доста предлагана, особено от чужденки, които още не знаят езика. Законите, данъците, търсенето е различно. Права си много, но не за Испания. Много англичанки, рускини, южноамериканки се пробват в този бранш там.

Мисля, че най-удачно ще е да гледа деца, но не мисля, че ще и хареса. Тя иска живота на големия, космополитен, жив град. Даже не иска да пътува за да работи в града, а да живее с партньора си в малкото градче. Разбирам я, защото имам същите вкусове.

F major, може да работи маникюр и без да ползва мономер и пудра. В геловите олигомери няма вредности, които да се изпаряват при работа с тях. Ще слага винилови ръкавици, както е редно и няма да е в допир с тези съставки. Като работи с пилата ще е с маска и каска. Проблем виждам ако работи от дома си, защото малко дете може да набара такъмите и да се задави или отрови с тях. Ако има отделна стая, няма проблем.

Много романтично, но пропускаш факта, че жената трябва да иска да живее в Испания, както и детето й. Или трябва да искат и двамата в двойката да живеят на определено място, в случая - Франция, Севиля, или пък малък испански град. Или да направят компромиси с това място, ако натежават плюсовете пред минусите, както и над прищевките и носталгичните спомени. Да направиш компромис в името на любовта и семейството е едно, но тя нарича живота си в Испания “жертва”. Кой би се оженил за и би бил щастлив с жертвеник? Броят на реализираните испански мъже отишли в Колумбия, Мексико, Венецуела, България…заради хубавите очи на жената, няма да е много голям. А нашият герой сам е казал на авторката, че тя не иска да живее в Испания, а иска в България. Нямам идея колко успели и неуспели испанци са толкова глупави и ще се съгласят да стават бащи на деца, които в един момент да гонят и търсят из дивите Балкани. Сама видя броя на съветите тук, как трябвало да роди бебето в България, а той после да се късал да доказва, че е баща. Когато поставяш собственото си мижаво его на пиедестал, е много лесно да удариш дъното, както и да си останеш там (не визирам авторката, тя изглежда доста по-стабилна от някои списващи).

Та в този ред на мисли, според мен най-правилното решение е, ако не е готова да обвързва живота си и детето си с Испания, да вземе това хапче. И да си намери после нашенец (от голям град).

Аз само искам да отбележа, че испанеца не и е съпруг. Той е просто гадже. На практика никакъв ангажимент не е поел.

Аз например, ако се очаква да съм свързана с някакъв мъж за едно 18 години, който грам не проявява желание за компромис с моите нужди, не поема никаква отговорност за мен, ама съм бременна - ще се постарая да се скатая, така че да не ме намира. Аз да решавам искам или не искам детето и да нося отговорност за него. А не аз да нося отговорност, бащата само привилегии.

Файър, тя го вижда като добра партия, не ние. Нали се сещаш какво ще стане, ако се раздели с него? Дори да махне бебето, тя няма да се оправи финансово. А и мъжът е по-устроен от нея.

По-устроен е от нея, силно казано - и той не е цъфнал и вързал. Аспирациите му са да си седи на село, предполагам в родния дом при мама и тате и се сеща на 30+ да учи, защото явно и той толкова е реализиран. Не знам каква е разликата между него и типичния български селски мамин Мунчо. И не съм сигурна, че авторката го обича силно и че го смята за подходяща партия. По-скоро ми се струва, че жената вече смята, че й е време за семейство, деца, и затова се е съгласила да не се пазят.

Не е много голяма разликата. Този поне й казва сравнително дирекно, че той си иска на село, пък и поне работи и учи. Ако авторката не беше бременна и имаше опции, смятам щяхме единодушно да й кажем, да си събира багажчето и да си търси мъж с различни аспирации. Но тя се е докарала в патово положение, и ни така, ни иначе. Малко Денини истории. Дени поне има свой апартамент, ама са и тя бременна, че беше много зор да е с маминия в детската стая. Тези жени правят едни и същи грешки, и това, че мъжете са еди какви си, не им оправя положението.

Всъщност авторката не случайно не е в България. Тя казва, че е от малък град, не са много близки с майката си, а и има болен дядо в картинката. Жената е отишла при баща си в Испания, за да избяга от малкия град и да намери късмета си в чужда държава. Тя самата казва, че не е споделила с майка си за бременността, защото знае, че майката ще я прати при бащата на детето. Ако се прибере бременна в България, трябва да си търси дом  в големия град, където да има работа. Това с бебе и без чужда помощ не зная как ще стане. Тя майчинство няма да има, а и тук няма развит салон с много клиентки, за да може да си позволи детегледачка докато работи.

Испанеца не живее в къщата на майка си, под наем са. Той явно си харесва спокойния живот там и иска да си купят къща, там да отгледа деца си. Говори за 30 годишна ипотека, т.е. ако авторката реши да остане с него, дом в големия град е мираж. Големия град дава възможности, към които жената се е стремила и ги е имала. По стечение на обстоятелствата, бащата умира и тя останала сама, тръгва след приятеля си като кученце, без да си дава сметка къде  отива, просто го е последвала доброволно. Минава време и тя си дава сметка, че това не е нейното и иска да се върне в Севиля. Да, наивно и глупаво е допуснала да забременее, но вече е факт.
Тя не иска бебето, което ме кара да мисля, че не обича бащата, не й допада живота с него.  Би го родила и живяла с бащата защото се страхува от две неща.

 Да не се повреди и повече да не може да има дете и да остане сама отново. Притесненията й са, че докато се окопити след раздялата и намери нов човек в живота си, ще е на възраст на която няма да може да има дете и ще е пропиляла част от живота си. Мисля, че жената е готова за семейство и деца, просто не е намерила правилния за нея мъж.

Според мен, авторката трябва да се замисли, дали иска следващите 20 години да прекара с този мъж. Дали би могла да се приспособи, да приеме, че ще живее в малкия град с всички възможности които той предлага. Защото той няма да си пусне детето, а не вярвам, тя да го зареже.  Ако само самата мисъл й е непоносима,  и се вижда жертва в името на детето, може би трябва да вземе решение да пие хапчето и да си тръгне.   

Аз не мисля, че едно дете я връзва за 20 години на село.

Ама то да намериш правилния мъж е най-важното условие да си готова за семейство и деца, ако изобщо може да се говори за такова нещо като "готов(а) да има деца"... Едно е да ти се ще, друго е да си готова, има разлика, ама явно масата хора не го разбират...