Разкажете за ваши изцепки в кухнята :D

Разкажете за ваши изцепки в кухнята
Свързана е с кухнята, макар и да не беше в кухнята 
   Та значи-готвя за първи път на приятеля ми у тях леща, стана чудна-гъста вкусничка, та чак си изядохме и втора чинийка
   Но случката бе преди да опитаме лещата, като сервирах лещата, отидох за оцет по молба на приятеля ми-нося се аз с оцета и не знам защо, но го изтървах без да искам и целия оцет се разля по гърба и тениската на приятеля ми, който вече беше седнал на масата, съответно; и чакаше да яде
   После въпреки че бях аз виновната реших аз да се сърдя, а той милият стои целия вмирисан на оцет -тогава ми бе много гадно  , но сега се смеем на тази случка После след като се понасърдих хихи  , сменихме му тениската и се изкъпа, седнах да ям с него

Смешно ми е и на мен сега, но тогава...направо ми идваше от прозореца да изметкам всичко, та и аз с него!!! А принципно аз нямам нерви веждите да си изчиста, нервите ме хващат! Та представи си...

 
На тая рецепта и се вика ПЕЧЕНИ ЯЙЦА 
И аз вчера правих такива
Малко извън темата......но пак е изцепка в кухнята :
Купих преди време стерилизатор за микровълнова печка. Реших, че щом имам в печката / която наистина сама готви - Аристон, стъклокерамика, с опция самопочистване и какво ли не още.. / функция микровълнова всичко е о.к......
Е, сещате се , че принципа на работа просто е различен и наистина успях да стопя въпросния стерилизатор...

гостих едни гости с турско кафе, но бях объркала захарта с лимонената киселина. гадничко е - пийнах и аз от солидарност, усещането е все едно са ти пилили зъбите.
веднъж, без да искам, се опитах да направя пуканки от един грах - майка ми ме беше оставила да го досготвя, а аз излязох с приятелка.

Когато родих малката си дъщеря отидохме да живеем при майка ми и баща ми . Майка ми ни готвеше и аз  . Един ден реших да изненадам моите хора със сърмички / със зелев лист / . Вкъщи няма никой - баща ми си замина на село да гледа баба ми , мъжа ми и майка ми - на работа . Та вадя аз зелка от кацата ,  вадя и листата , махам им това твърдото по средата и си викам еееи какъв кулинар съм -    - голям кеф . Почнах да правя плънката - ориз , кайма........ и сол . Навих ги , и ги сложих да се варят - със зелева чорба на която сложих - сол и от нея направих и соса . Прибират се вечерта мъжа ми и майка ми , а аз горда и се кефя , че съм сготвила , салатка съм направила  . Сипвам има аз , и гледам мъжа ми захапва и.... , майка ми и тя захапва и тя  .Като го опитах  .... и аз  - не се хапваше от сол .
другият ми случай - живеехме още при свекър и свекърва ми / те на 1 ние на 2 етаж на къщата и свекърва ми готвеше / Горе си бях направила нещо като кухничка в коридора - имах печка , мивка ...та един ден решаваме със свекървата да правим кекс , но нещо нейната печка не печала .Викам - добре дай ще я изпечем горе да видим и новата печка как пече .Забъркахме кекса и го  сложихме да се пече / към 15.00 часа / и слизам аз с детето долу , гледахме тв , пихме кафе , започнахме да приготвяме вечерята ... Идва си мъжа ми в 21.00 часа от работа и вика : Малее вън как мирише на изгоряло. Коя ли патка е забравила нещо в печката си . Ние със свекърва ми  отварям вратата на нашият етаж - един дим едно чудо..... кекса приличаше на мини автомобилна гума - черен , апък твърд .... / добре че го бяхме сложили на малко градуси / имам и още много такива изцепки , но откакто останах сама домакиня и се научих да готвя / и да забравям да слагам неща в манджите или да слагамдруги /

ааа, сетих се още една - бях още ученичка, майка ми беше в болница и с баща ми решихме да си направим палачинки. баща ми взел от една колежка рецептата, и досега не знам тази жена майтап ли си направи с него или той се беше объркал, но палачинките по тази рецепта се правеха с 1 кг брашно. ние изпълнихме всичко стриктно, станаха много палачинки, готовите веднага ги мазахме със сладко, увивахме на рулце и редихме в една голяма чиния. обаче като поизстинаха станаха ужасно твърди. брат ми вечерта късно се прибрал, явно се опитал да хапне, ама не ги харесал нещо. беше забол едната палачинка най-отгоре и тя стърчеше като свещ върху торта.

ОО има много правила съм кафе със сол, бъркам котлоните редовно. Коронния номер обаче просто нямам думи. Направих кавърма след като стана готова свалям от котлона и изключвам уж. След 15 мин влизам в кухнята не се вижда от дим. Вместо да изключа котлона на който готвих съм включила този на който съм преместила тигана. От месото и помен нямаше само пепел в тигана. Два часа неможе да се проветри и тигана отиде в коша просто не можа да се почисти и това си е .

  направих кекс който после милото оприличи на автомобилна джанта.Хем твърдо хем жилаво беше това преди около 3 - 4 години.Преди 2 седмици слагам да варя картофи и отивам в другата стая на компа заприказвам се с брта по скайп и си лягам.Ставам сутринта и се сещам за картофите отивам котлона вклучен картофите въглени и вече са част от тенджерата.Милото като разбра какво е станало  , а аз  на себе си. От тогава преди да си легна по 3 пути проверявам контлона и другите уреди....Че не ми се мисли какво можеше да стане...

На връх Нова година се събрахме девойки у нас и всеки донесе по нещо, ама на мен ми се стори, че няма да стигне и реших да пържа картофи. Заприказвахме се, нали празник е, имаше един филм по ТВ и един човек си поръчва хамбургер с пържени картофи. ПЪРЖЕНИ КАРТОФИ !!! Газ в кухнята, но от дима ми беше трудно да я открия, намерих я, добре че тенджерата беше с капак, от капака - пламъци. Изключих котлона - газов и намокрих една кърпа, отворих капака и я пуснах вътре при картофките. Идва една от гостенките и вика: Господи, горим. Ще се самоубия. Казвам: Знам, а тя отговаря: Газовия котлон гори. с най-спокойния си глас. Майка ми има навика да покрива газовата бутилка със стари поли и в момента като съм пъхала кърпата в тенджерата, един картоф - горящ паднал върху полата и я подпалил. Изгасих пожара и чистих цяла нова година. Кухнята приличаше на пещера, а майка ми беше "бясна" меко казано. Три дена не се прибирах. После тя запали кухнята и после аз пак я запалих. И вече не я ползваме за готвене тази кухня.

Аз пък тръгнах да правя сладко от вишни. Изчистих вишните - и ги хвърлих в кофата за боклук вместо костилките!
А един път пържих цаца - и вместо брашно съм сложила нишесте. Пускам във фритюрника, отивам да свалям дрехи от простора, връщам се - цацата червена!!!

Аз пък бях направила много вкусни бухтички и реших, че ще станат още по-хубави, ако ги поръся с пудра захар. Да, ама обърках бурканчето и ги поръсих със сода бикарбонат  

Първа изцепка - в първи клас. С една приятелка ще правим сладкиш за рождения ден на майка й. Намерихме някаква вехта готварска книга на баба й, с "е двойно" беше. Рецептата включваше примерно 1 каф.чаша брашно и 4 каф.чаши галета, ама като не знаехме какво е галета, решихме, че просто ще го пропуснем. След изпичането се получи нелош ... крем в тава.

Иначе редовен номер от ранните съвместни години с мъжа ми - прибирам се капнала от работа, нареждам набързо баница с извара, мятам я във фурната и полягам за малко на дивана. Идва си мъжът ми, завива ме, намаля фурната на 50 градуса и си ляга. Към 6ч. сутринта се скачам с писък от дивана и ... закусваме топла баница .

Роднина беше решила да ни почерпи с кило дроб . Пържа аз в несвяст, защото хората ще се приберат и ще седнат на масата да чакат вечеря...Пържа си обаче много странно мирише това месо и вида му един такъв особен, но си казах че аз се вманиачавам...Никой не го яде, като изстина засмърдя още по-ужасно. В последствие се оказа, че г-жата като приготвяла вадейки от фризера си торбичката я объркала и взела тази с някакъв вътрешен ораган  ( храна за кучето им ) . Дроб не съм вкусила от тази случка, макар да го обичам много ми се повдига всеки път като го видя изложен зад витрината в месарските магазини.

Най- голямата ми издънка, нашите се някъде със сестра ми и аз решавам, че ще сготвя  правя картофени кюфтета, но вместо кюфтета реших да направя шницели  за да не си играя , опържих ги криво- ляво, като през цялото време се чудих, защо по дяволите се разпадат, ама нали съм упорита  прибира се майка ми и аз обяснявам и тя ме пита ти яйце сложи ли, ама как да сложа, като идея  нямам че се слагат яйца 
Вече мъжо не ми дава да слагам на салатите-  оцет и сол    За загорели ястия, просто съм голям заплес, добре че мъжо ги предпочита повечето ястия препечени 

Аз за това си имам ТВ в кухнята.
Не, че нямам издънки де.
Последната от снощи - кексът стана всичко друго, но не и "Фантазия" - не го докарвам на кексове открай време и това е.

Незавъртян докрай филтър на пералнята и при пускането водата се излива на пода съответно. Паркетът се беше понавдигнал малко, ама от ходенето върху него си се слегна и сега нищо му няма.

Това за забравените манджи си е класика. Мамето ме оставя да наглеждам едно месо, което се вари. Аз си отмърквам кротко на дивана в хола и от мръвката и тенджерата общо взето остават въглени.

Тази е от периода, когато се учих да готвя. Забърква ми мамето от предната вечер сместа за пълнени постни чушки и ми казва на другия ден да ги напълня и да ги сготвя. Обаче на мен оризът ми се вижда малко, допълвам си аз дозата и напълвам чушките, ама хубаво.

Още една издънка с ориз от същия период. Ще готвя супа-топчета. Ама пак нещо не ми харесва количеството на ориза. Като се прибра мамето: Ти нали супа-топчета щеше да готвиш? Аз: Ми да де. Тя: Ма то това е ОРИЗ с топчета.

И една леща по същата логика - като приключих с ней можеше да се обърне върху чиния и да се реже като торта.

Първия крем карамел, който правих, го пекох на два пъти. Набърках го едната вечер, сложих го да се пече (аз го правя в един съд - обикновено йенска тенджера) и голяма печене го пекох. Обаче той си се друса на сурово. Зарязах го, че стана късно и на другата вечер го довърших. И за едно сядане на масата, свърши - само двама сме.

Първата ми висяща баница - така висна, че чак падна.

Ама не съм чак толкова некадърна, колкото изглежда.