- Публикувана: 26 март 2023, 20:41 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2026, 17:27 ч.
Озан, Беркер, Сера, Бахар и др. След ЗИ и преди. Приятели и колеги / ТЕМА 11 /
Феми , когато гледаш ще говорим но пак ще си припомниш защо толкова го харесваш просто....
РЕКОРДЕН СТАРТ В NETFLIX!
Сериалът „Seni Tanıyorum“ („Not A Stranger“) с Елчин Сангу, Мелис Сезен и Озан Долунай в главните роли се превърна в най-гледания турски сериал в Netflix при старта си.
Новият турски психологически трилър на Netflix постави рекорд още през първата си седмица.
📊 Само за първите 4 дни:
4,6 милиона гледания
31,1 милиона часа гледане
№2 в глобалния Top 10 на Netflix за сериалите на неанглийски език
Влезе в Top 10 в цели 80 държави
Така „Seni Tanıyorum“ постигна най-силния старт за турски сериал в историята на Netflix.
И разбира се:
Озан Долунай като Илкер Енгин в „Seni Tanıyorum“ – между любовта, тайните и една опасна близост
На 17 септември 2026 г. Netflix представи новия си турски психологически трилър „Seni Tanıyorum“, който събира на едно място Елчин Сангу, Мелис Сезен и Озан Долунай. Осемсерийният проект поставя в центъра една привидно подредена семейна история, която постепенно се превръща в напрегната игра на тайни, вина, доверие и обсебване.
За феновете на Озан Долунай сериалът е особено интересен заради образа на Илкер Енгин – съпруга на Фунда, изиграна от Елчин Сангу. На пръв поглед Илкер е част от стабилно семейство, но появата на Назлъ, в ролята на Мелис Сезен, постепенно разклаща всичко, което двамата са изградили.
Кой е Илкер Енгин?
Илкер е съпругът на Фунда и баща в семейството, около което се развива историята. Фунда се опитва да се върне към кариерата си на художник след раждането на детето им и намира решение в лицето на новата детегледачка Назлъ.
Но Назлъ не е точно тази, за която се представя.
С нейното появяване спокойният живот на Фунда и Илкер започва постепенно да се променя. Netflix описва историята като психологическа и изпълнена с тайни, а още в първите епизоди става ясно, че миналото и премълчаните истини ще имат огромно значение.
Озан Долунай и сложността на Илкер
Озан Долунай изгражда Илкер като персонаж, който се оказва в центъра на сложна емоционална ситуация. Той не е просто съпругът на главната героиня – отношенията му с Назлъ постепенно се превръщат в една от най-напрегнатите линии в историята.
Самият актьор вече коментира усещането да бъде „между две жени“, определяйки този период като такъв, в който се е чувствал „притиснат“. В сериала това напрежение се превръща в двигател на много от конфликтите между героите.
Именно тази динамика прави Илкер интересен за проследяване – зрителят постоянно остава с въпроса докъде стигат неговата вина, страхът му и чувствата му и какво всъщност крие той.
Илкер и Назлъ – опасната граница
Една от най-коментираните сюжетни линии е тази между Илкер и Назлъ.
Назлъ влиза в дома на семейството като човек, който трябва да помогне на Фунда, но присъствието ѝ постепенно започва да променя отношенията между всички. В официалното описание на Netflix още от третия епизод се подсказва, че Илкер се опитва да пази дистанция от Назлъ, но същевременно не може да спре да я наблюдава.
Тази противоречивост е една от най-силните черти на отношенията им.
Между двамата се появява напрежение, което постепенно преминава границата на обикновеното недоверие. Именно сцените между Озан Долунай и Мелис Сезен се превърнаха и в една от най-обсъжданите части от сериала след премиерата му.
А къде остава Фунда?
В центъра на този сложен триъгълник е Фунда.
Героинята на Елчин Сангу се опитва едновременно да бъде майка, съпруга и художник. Желанието ѝ да се върне към изкуството я кара да потърси помощ за детето си – решение, което в началото изглежда напълно нормално.
Но именно това решение отваря вратата към поредица от събития, които постепенно поставят под съмнение брака ѝ, доверието към съпруга ѝ и собственото ѝ усещане за реалност.
История за хора, които крият твърде много
„Seni Tanıyorum“ не разчита единствено на любовния триъгълник. Историята постепенно разкрива миналото на героите и поставя въпроса докъде може да стигне човек, когато се опитва да защити живота, който е изградил.
Официалното описание на Netflix определя сериала като психологически, напрегнат, изпълнен с умствени игри и тайни. Всеки следващ епизод добавя нови парчета към пъзела около Фунда, Илкер и Назлъ.
А Илкер Енгин остава един от най-интересните персонажи именно защото зрителят трябва постоянно да преценява неговите действия и истинските му намерения.
Озан Долунай – ново лице в психологически трилър
След различни романтични и драматични роли Озан Долунай се изправя пред персонаж, който изисква по-различна емоционална игра.
Илкер не е герой, който може лесно да бъде поставен в категорията „добър“ или „лош“. Той е човек, попаднал в ситуация, в която всяко решение има последствия. Именно тази морална и емоционална неяснота позволява на Долунай да покаже различна страна от актьорските си възможности.
„Seni Tanıyorum“ превръща Илкер в персонаж, за когото зрителят може едновременно да изпитва симпатия, съмнение и любопитство.
И може би точно това е най-интересното в историята му – колкото повече научаваме за Илкер, толкова повече въпроси се появяват.
РЕКОРДЕН СТАРТ В NETFLIX!
Сериалът „Seni Tanıyorum“ („Not A Stranger“) с Елчин Сангу, Мелис Сезен и Озан Долунай в главните роли се превърна в най-гледания турски сериал в Netflix при старта си.
Новият турски психологически трилър на Netflix постави рекорд още през първата си седмица.
📊 Само за първите 4 дни:
4,6 милиона гледания
31,1 милиона часа гледане
№2 в глобалния Top 10 на Netflix за сериалите на неанглийски език
Влезе в Top 10 в цели 80 държави
Така „Seni Tanıyorum“ постигна най-силния старт за турски сериал в историята на Netflix.
И разбира се:
Озан Долунай като Илкер Енгин в „Seni Tanıyorum“ – между любовта, тайните и една опасна близост
На 17 септември 2026 г. Netflix представи новия си турски психологически трилър „Seni Tanıyorum“, който събира на едно място Елчин Сангу, Мелис Сезен и Озан Долунай. Осемсерийният проект поставя в центъра една привидно подредена семейна история, която постепенно се превръща в напрегната игра на тайни, вина, доверие и обсебване.
За феновете на Озан Долунай сериалът е особено интересен заради образа на Илкер Енгин – съпруга на Фунда, изиграна от Елчин Сангу. На пръв поглед Илкер е част от стабилно семейство, но появата на Назлъ, в ролята на Мелис Сезен, постепенно разклаща всичко, което двамата са изградили.
Кой е Илкер Енгин?
Илкер е съпругът на Фунда и баща в семейството, около което се развива историята. Фунда се опитва да се върне към кариерата си на художник след раждането на детето им и намира решение в лицето на новата детегледачка Назлъ.
Но Назлъ не е точно тази, за която се представя.
С нейното появяване спокойният живот на Фунда и Илкер започва постепенно да се променя. Netflix описва историята като психологическа и изпълнена с тайни, а още в първите епизоди става ясно, че миналото и премълчаните истини ще имат огромно значение.
Озан Долунай и сложността на Илкер
Озан Долунай изгражда Илкер като персонаж, който се оказва в центъра на сложна емоционална ситуация. Той не е просто съпругът на главната героиня – отношенията му с Назлъ постепенно се превръщат в една от най-напрегнатите линии в историята.
Самият актьор вече коментира усещането да бъде „между две жени“, определяйки този период като такъв, в който се е чувствал „притиснат“. В сериала това напрежение се превръща в двигател на много от конфликтите между героите.
Именно тази динамика прави Илкер интересен за проследяване – зрителят постоянно остава с въпроса докъде стигат неговата вина, страхът му и чувствата му и какво всъщност крие той.
Илкер и Назлъ – опасната граница
Една от най-коментираните сюжетни линии е тази между Илкер и Назлъ.
Назлъ влиза в дома на семейството като човек, който трябва да помогне на Фунда, но присъствието ѝ постепенно започва да променя отношенията между всички. В официалното описание на Netflix още от третия епизод се подсказва, че Илкер се опитва да пази дистанция от Назлъ, но същевременно не може да спре да я наблюдава.
Тази противоречивост е една от най-силните черти на отношенията им.
Между двамата се появява напрежение, което постепенно преминава границата на обикновеното недоверие. Именно сцените между Озан Долунай и Мелис Сезен се превърнаха и в една от най-обсъжданите части от сериала след премиерата му.
А къде остава Фунда?
В центъра на този сложен триъгълник е Фунда.
Героинята на Елчин Сангу се опитва едновременно да бъде майка, съпруга и художник. Желанието ѝ да се върне към изкуството я кара да потърси помощ за детето си – решение, което в началото изглежда напълно нормално.
Но именно това решение отваря вратата към поредица от събития, които постепенно поставят под съмнение брака ѝ, доверието към съпруга ѝ и собственото ѝ усещане за реалност.
История за хора, които крият твърде много
„Seni Tanıyorum“ не разчита единствено на любовния триъгълник. Историята постепенно разкрива миналото на героите и поставя въпроса докъде може да стигне човек, когато се опитва да защити живота, който е изградил.
Официалното описание на Netflix определя сериала като психологически, напрегнат, изпълнен с умствени игри и тайни. Всеки следващ епизод добавя нови парчета към пъзела около Фунда, Илкер и Назлъ.
А Илкер Енгин остава един от най-интересните персонажи именно защото зрителят трябва постоянно да преценява неговите действия и истинските му намерения.
Озан Долунай – ново лице в психологически трилър
След различни романтични и драматични роли Озан Долунай се изправя пред персонаж, който изисква по-различна емоционална игра.
Илкер не е герой, който може лесно да бъде поставен в категорията „добър“ или „лош“. Той е човек, попаднал в ситуация, в която всяко решение има последствия. Именно тази морална и емоционална неяснота позволява на Долунай да покаже различна страна от актьорските си възможности.
„Seni Tanıyorum“ превръща Илкер в персонаж, за когото зрителят може едновременно да изпитва симпатия, съмнение и любопитство.
И може би точно това е най-интересното в историята му – колкото повече научаваме за Илкер, толкова повече въпроси се появяват.
И това е само началото.... Горещи страсти са най опаснииии 🔥
Да ще е партньорка на Бурак Тозкопаран в Хамал с Октай К
Скрит текст:
Да, това е „Знаменитости от Бешикташ“ — новият формат на „Средната линия“. Днес наш гост е един от най-обичаните актьори — Озан Долунай.
Добре дошъл, Озан!
— Благодаря. За мен е удоволствие.
— И за нас. Подготвили сме ти нещо сладко. Знаем, че обичаш десерти.
— Какво е това?
— Профитероли с белгийски шоколад.
— О, чудесно. Благодаря!
— Да започнем с нещо по-леко. Как си?
— Много добре. Напоследък съм доста зает, но съм щастлив. Проектът, по който работя, върви добре и това ме радва.
— Разкажи ни малко повече за него.
— Това е нов сериал. Режисьор е Мерт Байкал. Работим с много добър екип и атмосферата на снимачната площадка е страхотна. Вече имаме доста заснет материал и с нетърпение очаквам зрителите да го видят.
— А какво можеш да ни кажеш за героя си?
— Не искам да издавам прекалено много. Мога да кажа само, че е различен от ролите, които съм играл досега. Има много интересна история и развитието му през сезона ще бъде любопитно за зрителите.
— Ти самият следиш ли рейтингите?
— Разбира се. Всеки, който работи в тази индустрия, следи рейтингите. Но не трябва да се обсебваш от тях. Най-важното е да свършиш добре работата си.
— Значи не си от хората, които всяка сутрин проверяват резултатите?
— Е, няма как да кажа, че изобщо не ги гледам. (смее се) Понякога човек не издържа и проверява.
— Нека преминем към Бешикташ. Знаем, че си голям фен на отбора.
— Да, така е.
— Откъде идва тази любов към Бешикташ?
— В семейството ми ситуацията е малко интересна. Баща ми и майка ми са фенове на Фенербахче. Сестра ми изобщо не се интересува от футбол. Но братовчед ми Сертан и чичо ми са запалени привърженици на Бешикташ. Покрай тях постепенно аз също се влюбих в отбора.
— Значи не си израснал в семейство на Бешикташ?
— Не. Но любовта ми към Бешикташ си е моя. (смее се)
— Помниш ли първия мач, който гледа на живо?
— Не мога да кажа, че помня абсолютно всичко, но споменът е много силен. Още от дете футболът беше важна част от живота ми.
— Ти си израснал в Анталия, нали?
— Да. Като дете ходехме на кино и гледахме филми с прожектор. Тогава всичко беше много по-различно. Имахме много по-малко възможности, но може би точно затова тези спомени са толкова ценни.
— А кога започна да следиш Бешикташ по-сериозно?
— Постепенно. В началото гледах просто мачовете. После започнах да следя играчите, историята на клуба, треньорите. С времето вече знаех много повече.
— Кой е първият играч на Бешикташ, който те впечатли?
— Серген Ялчън.
— Очаквахме този отговор.
— Серген беше специален футболист. Имаше невероятен талант и можеше да реши мач само с едно движение.
— А какво мислиш за Серген Ялчън като треньор?
— И като треньор има своя характер. Разбира футбола и има собствено виждане. Винаги съм го уважавал.
— Има ли друг човек от историята на Бешикташ, когото особено уважаваш?
— Йондер Йозен например. Има много хора, които са допринесли за клуба. Когато започнеш да се интересуваш по-дълбоко от историята, разбираш, че един клуб не се изгражда само от футболистите на терена.
— А кой е любимият ти мач?
— Трудно е да избера само един. Има мачове, които помниш заради резултата, и други, които помниш заради емоцията.
— А този сезон колко мача си гледал на живо?
— Два. Един в първенството и един в Европа.
— Как се чувстваш на стадиона?
— Съвсем различно. По телевизията виждаш играта, но на стадиона усещаш енергията на хората. Публиката на Бешикташ е нещо специално.
— Какво означава за теб „Бешикташ“?
— Това не е само футболен отбор. Това е чувство за принадлежност. Както казваме в химна ни — не сме го обикнали само заради победите. Обичаме го и в трудните моменти.
— Значи човек не може просто да се откаже от отбора?
— Не. Когато веднъж си се влюбил в Бешикташ, няма връщане назад.
— А какво мислиш за младите футболисти?
— Много е важно клубът да инвестира в школата и в развитието на младите играчи. В Турция имаме много талантливи футболисти. Въпросът е да им се даде шанс.
— Виждаме примери като Арда Гюлер.
— Да. Арда Гюлер успява. Серген Ялчън е успял. Неджип Уйсал също е пример за футболист, който дълго време е свързан с клуба. Когато един млад играч получи доверие, той може да направи голяма крачка.
— Какво мислиш за съвременния футбол? Сумите за трансфери стават все по-големи.
— Футболът се промени много. Вече говорим за огромни суми. Но това е част от индустрията. В крайна сметка най-важното остава играта.
— Например Тросар, Олисе...
— Да, има много качествени футболисти. Когато гледаш големите европейски отбори, виждаш колко високо е нивото.
— А Холанд?
— Холанд е чудовище. (смее се) Когато го гледаш, понякога изглежда така, сякаш играе друга игра.
— Ако можеше да доведеш един футболист в Бешикташ, кого би избрал?
— Това е много труден въпрос. Има толкова много добри футболисти. Но бих избрал човек, който не просто е талантлив, а наистина иска да играе за Бешикташ.
— Тоест характерът е важен?
— Много. В Бешикташ само качествата не са достатъчни. Трябва да разбираш какво означава този клуб за хората.
— Какво мислиш за президента Сердар Адали?
— Важно е клубът да има стабилно управление и ясна посока. Президентът носи голяма отговорност. Надявам се Бешикташ да върви напред.
— Ако трябва да опишеш феновете на Бешикташ с една дума?
— Страст.
— Само една?
— Добре, тогава две: страст и вярност.
— Когато загубят, феновете продължават да подкрепят отбора.
— Точно така. Това е най-хубавото. Не можеш да обичаш само победите. Ако подкрепяш отбора само когато печели, това не е истинската любов към клуба.
— А ти как реагираш след загуба?
— Много се ядосвам. (смее се) Понякога си казвам, че няма да гледам следващия мач, но разбира се, че го гледам.
— Това е типично за истинския фен.
— Да. Няма как.
— Ако Бешикташ играе срещу отбор, който харесваш в Европа?
— Бешикташ е на първо място. Няма значение срещу кого играе.
— Дори срещу Арсенал?
— Дори срещу Арсенал. (смее се)
— А срещу ПСЖ?
— Пак Бешикташ.
— Дортмунд?
— Пак Бешикташ.
— Ясно. Тук няма компромис.
— Никакъв.
— Има ли футболист, с когото би искал да се запознаеш лично?
— Има много. Но бих искал да се срещна с някои от легендите на клуба и да поговоря с тях. Когато чуеш историите им от първа ръка, разбираш много повече за клуба.
— Представяш ли си някога да работиш за Бешикташ?
— Не знам. Никога не казвай никога. Но за мен би било чест.
— Като актьор би могъл да участваш във филм за Бешикташ.
— Това вече бих го направил с огромно удоволствие.
— А какво би било заглавието?
— „Един живот, един Бешикташ“.
— Харесва ми.
— На мен също. (смее се)
— Да се върнем към актьорството. Как се справяш с популярността?
— Не винаги е лесно. Понякога хората те разпознават навсякъде. Но съм благодарен. Това означава, че работата ми достига до тях.
— Има ли момент, в който ти идва в повече?
— Понякога. Но човек свиква. Опитвам се да запазя личния си живот за себе си.
— А какво правиш, когато не работиш?
— Прекарвам време със семейството и приятелите си. Обичам да гледам филми, да спортувам и, разбира се, да гледам футбол.
— Значи футболът отново присъства.
— Винаги. (смее се)
— Има ли някой мач, който никога няма да забравиш?
— Има няколко. Но най-много помня онези мачове, в които емоцията беше огромна. Понякога резултатът дори не е най-важното.
— Какво ще кажеш на феновете на Бешикташ?
— Да продължават да подкрепят отбора. В добри и лоши моменти. Защото точно това прави един клуб голям.
— А какво ще кажеш на хората, които не са фенове на Бешикташ?
— Да ни дадат шанс. (смее се)
— Може би ще ги убедиш.
— Не знам дали аз ще успея, но Бешикташ със сигурност може.
— Последен въпрос. Ако трябва да кажеш само едно изречение за Бешикташ?
— Бешикташ е любов, която не зависи от победите.
— Прекрасен отговор.
— Благодаря.
— Озан, благодарим ти, че беше наш гост.
— Аз благодаря. За мен беше удоволствие.
— И последно нещо — обещаваме, че следващия път ще има още десерти.
— Тогава със сигурност ще дойда.
— И футбол, разбира се.
— Това е задължително.
— Да, има...
— Нещо такова.
— Сериал ли беше?
— Аз казах „филм“.
— Ти каза „филм“, а аз изобщо не те поправих.
— Благодаря ти, сестро. Не ме поправяй, сестро. (смее се) Помислих си, че сигурно знаеш нещо.
— Аз... Просто на мен ми се стори като филм. Гледах го на един дъх и всичко се развиваше точно така — като филм.
— Да, да.
— Затова и ми е останал в главата като филм. Но всъщност беше сериал.
— Благодаря.
— Уау! Този сериал наистина беше гледан страшно много по света.
— Да, това е голяма гордост.
— И в Турция беше приет много добре. Но в много страни по света влезе в Топ 10 на Netflix. Беше в Топ 10 в повече от 20 държави.
— Така е.
— Наистина е много добър сериал. Получи се страхотно.
— Фрози пита как се казва сериалът.
— Фрози, познавам те — сигурно е в Netflix.
— Наистина е страхотен сериал. Препоръчвам на всички да го гледат. Много специален сериал е.
— С кого обикновено гледаш мач на Бешикташ? Имаш ли някакъв талисман, Озан?
— Например аз попитах Сарп аби. Сарп носел едно специално бельо.
— Червено ли беше?
— Не, имаше специален чифт бельо. Сериозно ти казвам. Един ден със Сарп аби правихме живо предаване в Instagram. Беше по време на пандемията, когато Instagram предаванията бяха много популярни. Попитах го: „Имаш ли някакъв талисман, аби?“
— И какво каза?
— Каза: „Мурад, имам един чифт бельо. Обличам го на всяко дерби и не губим мача.“
— А ти имаш ли някакъв талисман, Озан?
— Аз не нося фланелка, аби.
— Това ли ти е талисманът — да не носиш фланелка?
— Да. Ако си сложа фланелка, това означава, че ще загубим мача или ще играем лошо и мачът ще е скучен. Тествал съм го няколко пъти. Затова се старая да не я нося. Но нямам някакво конкретно суеверие. Обичам да гледам мачовете с приятелите си. Наистина много ми харесва.
— Говориш за приятелите си от университета.
— Да.
— Днес ти подарихме фланелка.
— Да.
— В края на предаването ще подарим една фланелка и на някого от зрителите.
— Чудесно.
— Тя ще бъде твой подарък.
— Страхотно.
— А ти носиш ли фланелка, когато ходиш на стадиона?
— Когато отида на стадиона, да. Но когато гледам мач по телевизията, не нося.
— Не носиш?
— Даже на стадиона понякога не нося.
— Не носиш?
— Имам една стогодишна фланелка.
— Стогодишна?
— Е, не буквално. (смее се) Просто е много стара и много ценна за мен. И без това вече почти не са ми останали фланелки. Купувам ги и после ги подарявам. Някой ме вижда и казва: „Братко, изпрати ми една фланелка.“
— И ти?
— Казвам: „Добре, ще ти изпратя тази.“ Но тази стара фланелка си я пазя. Тя е моят талисман и не я сменям.
— Имаме много ценен президент — Сердар Адали. Разбира се, с цялото ми уважение към него. Ако ти беше президент на Бешикташ, какво би променил първо?
— Това е голям въпрос.
— Да.
— Аз съм човек, който обича романтичната страна на футбола. И много ценя развитието на младите футболисти. Преди ходех да спортувам във Фуля. Прекарах там около година и половина. През тези години ходех да тренирам, носех си храна и отивах до базата на школата. Проверявах програмата, за да видя дали има мачове. Ако имаше, сядах, хапвах и гледах мачовете.
— Знам колко си обсебен от развитието на собствените кадри.
— Точно така. Според мен там, където не се произвежда нищо, няма как да има продуктивност или печалба. Затова мястото, в което бих инвестирал най-много, е школата и развитието на младите играчи.
Има обаче едно нещо, което не харесвам. Появява се млад футболист и веднага започваме да го определяме като „новия Меси“ или като пълен провал. Не трябва да е така.
Един футболист може да е малко над средното ниво, много над средното, може да стане страхотен играч, може да бъде по-стандартен футболист или човек за ротация. Всички тези деца са ценни и всички дават всичко от себе си. Те се опитват да си пробият път и да стигнат някъде.
Бих променил точно това. Тъй като не съм достатъчно навътре в управлението, не мога да кажа конкретно как бих го направил, но съм човек, който много държи на развитието и производството на собствени кадри.
В Европа има много добри примери — Бенфика, Порто, Аякс, дори Брайтън в момента. Страхотни клубове са и печелят много именно от тази система.
В същото време почти всички турски клубове всяка година трупат дефицити. Това не е устойчиво. Докато Барселона и Байерн понякога едва свързват двата края, тези клубове постоянно генерират икономическа печалба. Всичко това е свързано с фокуса им върху развитието на футболисти.
Затова бих направил промяна именно там. Много държа на развитието. Бих направил всичко възможно съществуващият талант на тези футболисти да бъде развит и те да допринасят по някакъв начин за футбола и за турския футбол.
— Ако беше треньор, кого би привлякъл в този състав? Салах?
— Не, изобщо не съм фен на Салах.
— Защо?
— Аз съм фен на Ливърпул.
— (смее се)
— Не го харесвам. Честно казано, изобщо не исках да идва.
— Но играе страхотно.
— Не мога да лъжа. Играе много добре. Страхотен футболист е. Никой не спори с това. Но просто не го исках. Не харесвам Ливърпул.
— Добре, тогава кого би привлякъл?
— За настоящия състав?
— Да. Ако можеше да вземеш един футболист, на коя позиция би го привлякъл?
— Бих взел десен флангови играч. Не искам да подценявам никого, но мисля, че заслужаваме добър футболист на тази позиция. Само това ще кажа.
— А Пуко?
— Не съм го гледал много. Гледах го доста в мача Галатасарай – Леверкузен. Освен това не съм го следил особено.
— Ние го гледахме малко в мача на Амедспор.
— И аз гледах мача с Ахметспор, но него не го броя. Това беше първият му мач като титуляр. Явно още свиква, защото е много млад. Като Илхан — младите футболисти могат изведнъж да блеснат, но им трябва време.
Мисля, че например Отуара ще бъде много по-добър, отколкото изглежда в момента. Просто му трябва време.
— Ти би го взел за десния фланг?
— Да. А бих взел и Олисе.
— Майкъл Олисе?
— Майкъл Олисе, без никакво колебание. Той има точно тази амбиция.
— Ще ни направи ли шампиони веднага?
— Да.
— Абсолютно?
— Така или иначе ще станем шампиони тази година. (смее се)
— Добре, а как виждаш шансовете ни за титлата? Като оставим настрана идентичността ти на фен на Бешикташ и погледнем чисто футбола, отборите и начина, по който играят — как виждаш шансовете ни? Искам обективно мнение.
— Аз не съм от онези фенове, които казват: „Или ставаме шампиони, или да закриваме клуба.“ Никога не съм бил такъв.
Когато отборът ми дава нещо, за което да го подкрепям — добра игра, позитивен футбол, борбен дух, постоянно присъствие в първите две-три места и борба до края на сезона — това е достатъчно за мен.
Не съм обсебен от титлата. Но тази година съм гледал всички мачове на Галатасарай. Гледал съм и мачовете на Фенербахче. С изключение на няколко мача на Трабзонспор, съм гледал почти всичко.
И от това, което съм видял, Бешикташ играе най-силния футбол.
— Значи според теб, ако съдим само по футбола, Бешикташ трябва да е шампион?
— По принцип да. Но, разбира се, въпросът е доколко ще ни позволят.
— Чакай, чакай! Току-що си контузи коляното. Не си създавай проблеми.
— Чакай, аз ще говоря вместо теб.
— Да, говори ти.
— Това, което казвам, е, че във футбола има много фактори — съдийски грешки и други ситуации. Но ако погледнем само футбола, не виждам причина Бешикташ да не стане шампион.
Мисля, че играем добре. Много добре. На терена има идея, има игра. Има футболисти, които работят за нея. Има треньорски екип, който работи за нея.
Какво повече му трябва на един отбор, за да стане шампион?
— Нека ти задам един въпрос. Би ли предпочел да видиш Бешикташ шампион, да облечеш фланелката на Бешикташ и да играеш, или да гледаш от трибуните? Кое би избрал?
— Ще помисля четири минути. (смее се)
— Е, гледането от трибуните също е приятно.
— Да. Ние вече сме виждали шампионски титли. Били сме шампиони преди две, три, четири години...
— Случвало ли ти се е някога да мечтаеш за нещо, свързано с футбола, без задължително да е титлата?
— Например, когато гледам мач, понякога си мисля: „Ако аз бях с тази фланелка, нямаше ли да вкарам гол?“
Като дете много често си мечтаех за това. Това беше единственото, за което мислех. В един момент дори си мислех, че мога да стана баскетболист или футболист.
После започнах да играя баскетбол и започнах да мечтая да играя за Бешикташ като баскетболист.
Разбира се, животът тръгна в друга посока. Но всяко дете, което е фен на Бешикташ, си мечтае за това.
— Ти не си ли мечтал за същото?
— Аз и сега си мечтая.
— И сега?
— Да. Например понякога гледам футболистите на терена и си казвам: „Аз мога да играя по-добре от тях.“
— Това го казвам и аз, татко.
— Знам, знам.
— Левият ми крак е много добър.
— Знам.
— А днес ще играеш ли футзал?
— Имаш ли поне малко футболен опит?
— Малко.
— Тогава днес ще те поканя на мач по футзал.
— Да. Поне там мога да имам някакво предимство пред теб.
— Трябва отнякъде да те хвана.
— Гьокхан Атакоглу пише: „Страхотно предаване, братко.“
— Озан, поздрави и на моя брат. „Много приятно и плавно предаване. Не знаех, че си такъв голям фен на Бешикташ. Много се радвам.“
— Благодаря му. Наистина.
— Но ти не споделяш много за Бешикташ в социалните си мрежи. Озан, трябва да обръщаш повече внимание на това. Ти си много популярен и обичан в социалните мрежи. Има хора, които дори не знаят, че си фен на Бешикташ. Смяташ ли, че това е пропуск?
— Понякога споделям неща за Бешикташ, например когато отида на мач. Но не съм човек, който много често ходи на трибуните. Въпреки че гледам всички мачове по телевизията, рядко успявам да отида на стадиона.
Работата ни е такава. За нас няма делник и уикенд. Повечето хора не работят през уикенда, почиват, гледат мачове и ходят на стадиона. При нас е обратното. Обикновено работим през уикендите.
Имаме един почивен ден. Например, ако снимаме сериал, работим шест дни в седмицата. Един ден е почивен и обикновено го определят за делничен ден, за да могат хората да си свършат административните неща — банкови услуги, документи и други подобни.
Ние в 99% от случаите работим през уикендите. Затова възможностите ни да ходим на стадиона са много малки.
Можем да ходим само на мачове през седмицата — например в четвъртък или сряда, когато има европейски мач.
Когато не ходя на стадиона, не споделям много за Бешикташ. Може би в това отношение малко изоставам. Но когато отида на мач, се старая да споделям неща от стадиона.
— Всъщност и тогава не споделяш чак толкова много.
— Да. Може би това си е мой личен проблем.
— Защо?
— Не знам. Просто не съм свикнал. Не бих казал, че не съм в крак със социалните мрежи. Използвам ги, следя новините там, общувам с хората. Но явно, когато работя, споделям повече.
Онзи ден някой ме попита същото в едно предаване и дадох подобен отговор. Когато не работя, предпочитам малко да се оттегля в себе си. Да си почина.
— Така е. Ти си спокоен човек.
— Да, спокоен съм. Опитвам се малко да се изолирам от външния свят. Гледам мачове. Това е моят живот. Срещам се с приятелите си, виждам се със семейството, гледам футбол и играя Football Manager.
— Искаш по-прост живот?
— Да.
— Кой отбор водиш?
— В момента Аталанта.
— В момента Аталанта?
— Да.
— А кой сезон си?
— Започнах със Серикспор в шестия сезон.
— Защо Серикспор?
— Започнах безработен. После получих предложение от Серикспор и го приех. Изведох Серикспор до Суперлигата. В края на четвъртата ми година станах шампион на Суперлигата със Серикспор.
— А Бешикташ?
— Бешикташ остана втори. Бях доста разстроен, когато изпреварихме Бешикташ. Даже станах малко сантиментален по някаква причина.
След това получих предложение от Аталанта. Така че сега съм треньор на Аталанта, братко. И съм много успешен.
— Получавам въпроси за сериала, но се старая да не ги чета.
— Батухан Ирмаз пита: „Братко, остави това. Защо изневери на Елчин Сангу?“
— Хора, това е сценарий. Не зависи от мен. Това са сценарии. Пишат ни ги, дават ни ги и ние просто ги изиграваме.
— Тайлър пише: „Приятелят до теб е Джан Кенан — приятел от Akdeniz College, който е запалил Озан по Бешикташ.“
— Вярно ли е?
— Джан Кенан Кълъч е мой брат от Анталия.
— Той ли го е написал?
— Може би. Потребителят Chucky Tyler 2334 е написал коментара. Възможно е да е той. Не знам как се казва каналът му в YouTube.
Джан, поздрави оттук. Прегръщам те, братко.
— Ефе пише: „Току-що разбрах, че си фен на Бешикташ. Много се радвам.“
— Това е голям пропуск.
— Да, изглежда, че доста хора го казват.
— В момента си един от най-популярните актьори, свързани с Бешикташ в социалните мрежи. Искам да развия този формат още повече. Например много малко хора знаят, че Озан Долунай е фен на Бешикташ.
— Благодаря.
— Мисля, че трябва да направиш няколко публикации за това. Ще ти отива.
— Благодаря. Връзката ми с Бешикташ е свързана и с това, че не споделям много от личния си живот. Не се притеснявам да публикувам неща за Бешикташ. Просто по принцип не съм човек, който споделя много.
— Наистина го правиш много, много рядко.
— Да. Майка ми страда от това, мениджърът ми също страда. (смее се)
— И ние страдаме, когато виждаме тези неща.
— Да, и аз страдам. (смее се)
— Хюсеин Арък пита: „Може ли да попитате за шамара, който Тросар нанесе в мача с Алания? Какво мисли Озан?“
— Говорихме за съдиите, но сега се появи този въпрос. Нека го попитаме.
— Ти все пак разбираш малко от футбол.
— Какво футбол? Това е нещо, което е ясно дори на улицата. Ако направиш такова нещо на човек на улицата, можеш да влезеш в затвора.
— Да не говорим за футболното игрище.
— Точно така. На футболния терен има още по-ясни правила. Има спортсменство и има определени неща, които можеш и не можеш да правиш.
Ако направиш това на улицата, това е нападение. Какво друго може да се каже? Това е директен червен картон.
— Къде се намираме сега?
— По принцип сме шампиони...
— Ще бъдем.
— Ще бъдем, но такива неща се случват.
— Какво можеш да кажеш?
— Нищо не можеш да кажеш. Независимо кого ще привлечеш, когато подобни неща се случват...
Човекът идва от Висшата лига, а тук го удрят през лицето.
— Серген пише: „На четвъртия епизод на сериала съм. Разбрах, че е фен на Бешикташ. Ще гледам първите епизоди като фен на Бешикташ, а след петия антипатията ми изчезна.“
— Добре. Поздрави!
— Хубаво.
— Ерен казва, че в социалните мрежи има много актьори, които са фенове на Бешикташ. Току-що разбрахме и за Озан.
— Да, получихме доста съобщения по този въпрос.
— Значи явно има някакъв пропуск, щом хората го казват.
— Както казах, не става въпрос конкретно за това дали споделям Бешикташ. Защо бих се притеснявал да споделям неща за Бешикташ и след това да дойда тук в живо предаване? Това би било малко противоречиво.
Просто по принцип не съм човек, който споделя много от живота си. Вероятно е свързано с това.
— Споменават и скромността ти. Казват също, че Елчин Сангу е голяма фенка на Бешикташ.
— Да, тя е фенка на Бешикташ.
— Говорихте ли за този период на снимачната площадка?
— Не сме говорили изобщо за това. Снимахме миналата година — през октомври, ноември и декември. Около три месеца.
— А по това време Бешикташ беше голяма тема.
— Да, беше нещо, за което можеше да се говори много.
— Тогава да я поканим и нея. Да направим интервю с още една знаменитост от Бешикташ.
— Очакваме те!
— Нека я поканим.
— Един зрител пише: „От скромността ѝ си личи, че е фенка на Бешикташ.“
— Кои са трите ти любими филма? Три филма, които би препоръчал?
— Това е въпрос от отвъдното. (смее се) Изобщо не обичам такива въпроси.
— Въпросът е от фен. Трябва да отговориш.
— Харесвам феновете, така че ще отговоря. Обичам научната фантастика и фентъзито.
— И аз.
— „Властелинът на пръстените“ винаги ми е бил любим. Харесвам и Marvel, но „Властелинът на пръстените“ винаги ще бъде на първо място за мен.
— Това е любимият ти?
— Да.
— Нека кажа и нещо друго. Ще помисля какво съм гледал напоследък, за да дам по-различен отговор.
„Сняг и мечка“ е добър филм.
— Добре, хора, запишете си тези заглавия.
— Има някои много добри филми.
— А освен твоя сериал има ли друг сериал, който би препоръчал?
— Напоследък много гледам „Shameless“. Мога да го препоръчам. Но е стар сериал, така че хората, които го познават, вероятно вече са го гледали.
— Добре. В момента не ми идват наум много други.
— Умут пита кой е любимият ти турски актьор в киното.
— Аз съм голям фен на Халук Билгинер. Наистина много го харесвам и му се възхищавам. Той е актьор, на когото се възхищавам.
Много харесвам и Ахмет Ръфат Шунгар.
Нека спомена и някого от моето поколение — голям фен съм на Мерве Диздар. Смятам я за изключително талантлива.
— Добре.
— Ако не я смятам за талантлива... (смее се) Мога да спомена и други, но това са първите имена, които ми идват наум.
— Имаше един много добър въпрос, но го изпуснах.
— Започнаха да идват много въпроси.
— Кузей Текиноолу пише: „Озан е наистина естествен, чист и лишен от его човек. Затова е толкова обичан.“
— Как се чувстваш, когато чуваш подобни неща?
— Чувствам се добре. Да бъдеш ценен и обичан е много хубаво. Знам, че и ти го изпитваш в живота си. Това е нещо, от което всеки човек има нужда.
Заради професията ни сме малко повече под светлините на прожекторите. За щастие, хората винаги изразяват любовта и добрите си пожелания към нас.
Честно казано, това ме прави щастлив.
— Скромен ли си?
— Не знам. Не мога аз да кажа това, разбира се.
— Много си скромен, братко.
— Благодаря. Оценявам го.
— И семейството ти има голяма роля за това.
— Да. За щастие съм дете на държавен служител и винаги съм го казвал с гордост. Те са ме направили такъв човек. Семейството ми има огромна роля в това.
— Оттук поздравявам майка ти и баща ти. Целувам им ръцете. Отгледали са прекрасен син.
— Отгледали са ме добре.
— Когато подготвяхме този проект, се чудехме кого да поканим първи. Имам много приятели, но казах: „Нека поканим Озан.“
— Първите неща никога не се забравят.
— Точно затова те поканих.
— Коя от фланелките ти харесва най-много, Озан?
— Аз си взех бялата.
— Бялата?
— Да. Бялото винаги е класика, макар че в момента черните фланелки се продават много.
— Черната също е хубава.
— Аз обикновено си купувам фланелки, които няма да бъдат пускани отново. Например онази бордо фланелка — нея си я купих.
— Имаш ли зелената и черната от миналата година?
— Черната също е много хубава.
— А тазгодишната черна?
— Тазгодишната черна не си я купих.
— А тази година си взе бялата?
— Да. Тази година реших да си взема нещо по-стандартно. Казах си: „Няма да взимам нещо различно, просто ще си взема класическата бяла фланелка.“
Пробвах ги всички.
— Аз лично много харесвам раираната. Аз съм фен на класическите райета.
— И аз.
— Но тази новата раирана не ми хареса особено. Хубава е и много хора я харесват, но просто не е моят стил.
— На мен бялата ми хареса най-много. Затова си я взех.
— Ако трябваше да сложиш името на един футболист на гърба на фланелката си този сезон, кого би избрал?
— Оркун, нашия капитан.
— Нашият любимец.
— Точно така.
— Пишат ни: „Разкажете малко за Оркун.“ Какво мислиш за капитана?
— В момента той наистина дава всичко от себе си на терена. Държи се като капитан на Бешикташ. Още от детството му се вижда, че е истински привърженик на Бешикташ.
Виждаме го в снимките, които публикува, в отношението му към клуба, в изказванията му.
— Какво мислиш за Оркун?
— Честно казано, много сме късметлии, че имаме Оркун. Ако не беше Бешикташ, не мисля, че щеше да има голям шанс футболист като него да дойде в Турция.
Не мисля, че стойността му се оценява напълно. Оркун е полузащитник от много високо ниво. И освен това е изключително отдаден на Бешикташ.
Той е като самия Бешикташ.
Не го познавам лично. Надявам се някой ден да имам възможност да се срещна с него. Но още от поведението му си личи.
Има и малко характер. (смее се) Точно като Бешикташ. Има тази борбеност, това черно и бяло в себе си. Той ги олицетворява.
Същевременно изказванията му са много скромни. Но когато трябва, показва зъби.
Много е уравновесен и според мен е страхотен капитан. Надявам се да остане в Бешикташ още много години.
— Вече наближаваме края на предаването. В 20:00 часа президентът Сердар Адали ще има живо предаване по A Spor. Ще го следим внимателно.
Що се отнася до зимния трансферен прозорец — на коя позиция трябва да се подсилим?
— Дясно крило.
— Дясно крило?
— Да.
— Преди казвахме ляво крило. Сега вече казваме дясно крило.
— А наистина ли имаме нужда от дефанзивен халф, от номер 6?
— Абсолютно. Сто процента.
— Значи казваш това като фен на Бешикташ?
— Разбира се. Ти също си фен на Бешикташ. И ти ще казваш същите неща.
— Какво му е?
— Аз го казвам. Бешикташ задължително трябва да привлече дясно крило и номер 6 през зимния трансферен прозорец.
Ако ще взимаме само един футболист, той трябва да е номер 6.
— Ако имаме само една възможност?
— Тогава задължително номер 6. Салих няма как да изиграе 50 мача този сезон. Просто няма как да издържи на такова натоварване. Не трябва да му оказваме такъв натиск.
Има прекалено много мачове.
— Натоварването е твърде голямо.
— Точно така. Затова определено бих взел номер 6. Вторият ми избор би бил дясно крило.
— Гьозде пита: „Ако Гьозлю Йоздамар беше Илкер Озан, би ли подкрепил Фунда да се върне към рисуването, или би приел тя да се откаже от мечтата си заради сина?“
— Бих я подкрепил да рисува. Смятам, че една майка може да бъде полезна на детето си дотолкова, доколкото самата тя се чувства щастлива и има възможност да се реализира като човек.
— Добре, подкрепи я.
— Подкрепих я.
— Тогава ще ти подам този таблет. В момента в чата има 290 души. Избери едно име, което ти хареса.
— Само да не избирам аз човека за фланелката.
— Не, избери когото искаш. Който ти хване окото, кажи името му.
— Ще си затворя очите и ще избера на случаен принцип.
— Добре.
— Кой?
— Ensar xx77?
— Да, Ensar печели.
— Ensar е и един от хората, които постоянно ни следят и подкрепят.
— Точно така.
— Страхотно! Ensar, фланелката е твоя!
— Да последваме и профила на Мустафа в социалните мрежи.
— Ensar X 7077, моля те, пиши на Ensar в Instagram, за да му изпратим фланелката.
— Ensar, няма да забравиш, нали?
— Поздравления, братко!
— Озан, накрая какво послание би искал да отправиш към феновете на Бешикташ?
— Първо искам много да ти благодаря. Наистина имаш много специална връзка с хората. Винаги си до нас и ни караш да го усещаме.
Може би си един от малкото хора, които не се променят.
Благодаря ти, че си тук.
— А ти какво би искал да кажеш на феновете в края?
— Слава Богу, че сме фенове на Бешикташ. Какво друго да кажа?
Изградена е една много ценна структура. Имаме добър треньор, добър отбор, както обещаващи млади футболисти, така и опитни играчи.
Никой не трябва да бъде нетърпелив. Никой не трябва да бъде обсебен от титлата.
Този отбор по един или друг начин ще се бори за върха тази година. Това е ясно. Ще бъде в челото.
Не мисля, че има как да не сме там.
Но нека подкрепяме този отбор и в трудните моменти, и в добрите. Нека бъдем до него, да му дадем време и търпение.
Най-големият ни проблем през последните години беше именно липсата на време и търпение. Но време и търпение трябва да се дават на правилните хора.
В момента правилните хора ръководят Бешикташ.
Затова нека им дадем време, нека проявим търпение и се надявам да видим добри дни.
— Приятели, много ви благодарим, че бяхте с нас.
Наши спонсори са Daky, Loft, Azure Teras и Karbelsun Hotel.
Благодаря на всички, че сте тук. Ако сте харесали предаването, ще се радваме да го споделите.
Обичаме ви!
— Мустафа, благодаря ти за труда, братко.
— И аз много ти благодаря.
— Ако сме допуснали някакви грешки, нека ги прикрием с ноктите на орела.
— Хайде, да направим знака.
— Пазете се! До скоро!
Добре дошъл, Озан!
— Благодаря. За мен е удоволствие.
— И за нас. Подготвили сме ти нещо сладко. Знаем, че обичаш десерти.
— Какво е това?
— Профитероли с белгийски шоколад.
— О, чудесно. Благодаря!
— Да започнем с нещо по-леко. Как си?
— Много добре. Напоследък съм доста зает, но съм щастлив. Проектът, по който работя, върви добре и това ме радва.
— Разкажи ни малко повече за него.
— Това е нов сериал. Режисьор е Мерт Байкал. Работим с много добър екип и атмосферата на снимачната площадка е страхотна. Вече имаме доста заснет материал и с нетърпение очаквам зрителите да го видят.
— А какво можеш да ни кажеш за героя си?
— Не искам да издавам прекалено много. Мога да кажа само, че е различен от ролите, които съм играл досега. Има много интересна история и развитието му през сезона ще бъде любопитно за зрителите.
— Ти самият следиш ли рейтингите?
— Разбира се. Всеки, който работи в тази индустрия, следи рейтингите. Но не трябва да се обсебваш от тях. Най-важното е да свършиш добре работата си.
— Значи не си от хората, които всяка сутрин проверяват резултатите?
— Е, няма как да кажа, че изобщо не ги гледам. (смее се) Понякога човек не издържа и проверява.
— Нека преминем към Бешикташ. Знаем, че си голям фен на отбора.
— Да, така е.
— Откъде идва тази любов към Бешикташ?
— В семейството ми ситуацията е малко интересна. Баща ми и майка ми са фенове на Фенербахче. Сестра ми изобщо не се интересува от футбол. Но братовчед ми Сертан и чичо ми са запалени привърженици на Бешикташ. Покрай тях постепенно аз също се влюбих в отбора.
— Значи не си израснал в семейство на Бешикташ?
— Не. Но любовта ми към Бешикташ си е моя. (смее се)
— Помниш ли първия мач, който гледа на живо?
— Не мога да кажа, че помня абсолютно всичко, но споменът е много силен. Още от дете футболът беше важна част от живота ми.
— Ти си израснал в Анталия, нали?
— Да. Като дете ходехме на кино и гледахме филми с прожектор. Тогава всичко беше много по-различно. Имахме много по-малко възможности, но може би точно затова тези спомени са толкова ценни.
— А кога започна да следиш Бешикташ по-сериозно?
— Постепенно. В началото гледах просто мачовете. После започнах да следя играчите, историята на клуба, треньорите. С времето вече знаех много повече.
— Кой е първият играч на Бешикташ, който те впечатли?
— Серген Ялчън.
— Очаквахме този отговор.
— Серген беше специален футболист. Имаше невероятен талант и можеше да реши мач само с едно движение.
— А какво мислиш за Серген Ялчън като треньор?
— И като треньор има своя характер. Разбира футбола и има собствено виждане. Винаги съм го уважавал.
— Има ли друг човек от историята на Бешикташ, когото особено уважаваш?
— Йондер Йозен например. Има много хора, които са допринесли за клуба. Когато започнеш да се интересуваш по-дълбоко от историята, разбираш, че един клуб не се изгражда само от футболистите на терена.
— А кой е любимият ти мач?
— Трудно е да избера само един. Има мачове, които помниш заради резултата, и други, които помниш заради емоцията.
— А този сезон колко мача си гледал на живо?
— Два. Един в първенството и един в Европа.
— Как се чувстваш на стадиона?
— Съвсем различно. По телевизията виждаш играта, но на стадиона усещаш енергията на хората. Публиката на Бешикташ е нещо специално.
— Какво означава за теб „Бешикташ“?
— Това не е само футболен отбор. Това е чувство за принадлежност. Както казваме в химна ни — не сме го обикнали само заради победите. Обичаме го и в трудните моменти.
— Значи човек не може просто да се откаже от отбора?
— Не. Когато веднъж си се влюбил в Бешикташ, няма връщане назад.
— А какво мислиш за младите футболисти?
— Много е важно клубът да инвестира в школата и в развитието на младите играчи. В Турция имаме много талантливи футболисти. Въпросът е да им се даде шанс.
— Виждаме примери като Арда Гюлер.
— Да. Арда Гюлер успява. Серген Ялчън е успял. Неджип Уйсал също е пример за футболист, който дълго време е свързан с клуба. Когато един млад играч получи доверие, той може да направи голяма крачка.
— Какво мислиш за съвременния футбол? Сумите за трансфери стават все по-големи.
— Футболът се промени много. Вече говорим за огромни суми. Но това е част от индустрията. В крайна сметка най-важното остава играта.
— Например Тросар, Олисе...
— Да, има много качествени футболисти. Когато гледаш големите европейски отбори, виждаш колко високо е нивото.
— А Холанд?
— Холанд е чудовище. (смее се) Когато го гледаш, понякога изглежда така, сякаш играе друга игра.
— Ако можеше да доведеш един футболист в Бешикташ, кого би избрал?
— Това е много труден въпрос. Има толкова много добри футболисти. Но бих избрал човек, който не просто е талантлив, а наистина иска да играе за Бешикташ.
— Тоест характерът е важен?
— Много. В Бешикташ само качествата не са достатъчни. Трябва да разбираш какво означава този клуб за хората.
— Какво мислиш за президента Сердар Адали?
— Важно е клубът да има стабилно управление и ясна посока. Президентът носи голяма отговорност. Надявам се Бешикташ да върви напред.
— Ако трябва да опишеш феновете на Бешикташ с една дума?
— Страст.
— Само една?
— Добре, тогава две: страст и вярност.
— Когато загубят, феновете продължават да подкрепят отбора.
— Точно така. Това е най-хубавото. Не можеш да обичаш само победите. Ако подкрепяш отбора само когато печели, това не е истинската любов към клуба.
— А ти как реагираш след загуба?
— Много се ядосвам. (смее се) Понякога си казвам, че няма да гледам следващия мач, но разбира се, че го гледам.
— Това е типично за истинския фен.
— Да. Няма как.
— Ако Бешикташ играе срещу отбор, който харесваш в Европа?
— Бешикташ е на първо място. Няма значение срещу кого играе.
— Дори срещу Арсенал?
— Дори срещу Арсенал. (смее се)
— А срещу ПСЖ?
— Пак Бешикташ.
— Дортмунд?
— Пак Бешикташ.
— Ясно. Тук няма компромис.
— Никакъв.
— Има ли футболист, с когото би искал да се запознаеш лично?
— Има много. Но бих искал да се срещна с някои от легендите на клуба и да поговоря с тях. Когато чуеш историите им от първа ръка, разбираш много повече за клуба.
— Представяш ли си някога да работиш за Бешикташ?
— Не знам. Никога не казвай никога. Но за мен би било чест.
— Като актьор би могъл да участваш във филм за Бешикташ.
— Това вече бих го направил с огромно удоволствие.
— А какво би било заглавието?
— „Един живот, един Бешикташ“.
— Харесва ми.
— На мен също. (смее се)
— Да се върнем към актьорството. Как се справяш с популярността?
— Не винаги е лесно. Понякога хората те разпознават навсякъде. Но съм благодарен. Това означава, че работата ми достига до тях.
— Има ли момент, в който ти идва в повече?
— Понякога. Но човек свиква. Опитвам се да запазя личния си живот за себе си.
— А какво правиш, когато не работиш?
— Прекарвам време със семейството и приятелите си. Обичам да гледам филми, да спортувам и, разбира се, да гледам футбол.
— Значи футболът отново присъства.
— Винаги. (смее се)
— Има ли някой мач, който никога няма да забравиш?
— Има няколко. Но най-много помня онези мачове, в които емоцията беше огромна. Понякога резултатът дори не е най-важното.
— Какво ще кажеш на феновете на Бешикташ?
— Да продължават да подкрепят отбора. В добри и лоши моменти. Защото точно това прави един клуб голям.
— А какво ще кажеш на хората, които не са фенове на Бешикташ?
— Да ни дадат шанс. (смее се)
— Може би ще ги убедиш.
— Не знам дали аз ще успея, но Бешикташ със сигурност може.
— Последен въпрос. Ако трябва да кажеш само едно изречение за Бешикташ?
— Бешикташ е любов, която не зависи от победите.
— Прекрасен отговор.
— Благодаря.
— Озан, благодарим ти, че беше наш гост.
— Аз благодаря. За мен беше удоволствие.
— И последно нещо — обещаваме, че следващия път ще има още десерти.
— Тогава със сигурност ще дойда.
— И футбол, разбира се.
— Това е задължително.
— Да, има...
— Нещо такова.
— Сериал ли беше?
— Аз казах „филм“.
— Ти каза „филм“, а аз изобщо не те поправих.
— Благодаря ти, сестро. Не ме поправяй, сестро. (смее се) Помислих си, че сигурно знаеш нещо.
— Аз... Просто на мен ми се стори като филм. Гледах го на един дъх и всичко се развиваше точно така — като филм.
— Да, да.
— Затова и ми е останал в главата като филм. Но всъщност беше сериал.
— Благодаря.
— Уау! Този сериал наистина беше гледан страшно много по света.
— Да, това е голяма гордост.
— И в Турция беше приет много добре. Но в много страни по света влезе в Топ 10 на Netflix. Беше в Топ 10 в повече от 20 държави.
— Така е.
— Наистина е много добър сериал. Получи се страхотно.
— Фрози пита как се казва сериалът.
— Фрози, познавам те — сигурно е в Netflix.
— Наистина е страхотен сериал. Препоръчвам на всички да го гледат. Много специален сериал е.
— С кого обикновено гледаш мач на Бешикташ? Имаш ли някакъв талисман, Озан?
— Например аз попитах Сарп аби. Сарп носел едно специално бельо.
— Червено ли беше?
— Не, имаше специален чифт бельо. Сериозно ти казвам. Един ден със Сарп аби правихме живо предаване в Instagram. Беше по време на пандемията, когато Instagram предаванията бяха много популярни. Попитах го: „Имаш ли някакъв талисман, аби?“
— И какво каза?
— Каза: „Мурад, имам един чифт бельо. Обличам го на всяко дерби и не губим мача.“
— А ти имаш ли някакъв талисман, Озан?
— Аз не нося фланелка, аби.
— Това ли ти е талисманът — да не носиш фланелка?
— Да. Ако си сложа фланелка, това означава, че ще загубим мача или ще играем лошо и мачът ще е скучен. Тествал съм го няколко пъти. Затова се старая да не я нося. Но нямам някакво конкретно суеверие. Обичам да гледам мачовете с приятелите си. Наистина много ми харесва.
— Говориш за приятелите си от университета.
— Да.
— Днес ти подарихме фланелка.
— Да.
— В края на предаването ще подарим една фланелка и на някого от зрителите.
— Чудесно.
— Тя ще бъде твой подарък.
— Страхотно.
— А ти носиш ли фланелка, когато ходиш на стадиона?
— Когато отида на стадиона, да. Но когато гледам мач по телевизията, не нося.
— Не носиш?
— Даже на стадиона понякога не нося.
— Не носиш?
— Имам една стогодишна фланелка.
— Стогодишна?
— Е, не буквално. (смее се) Просто е много стара и много ценна за мен. И без това вече почти не са ми останали фланелки. Купувам ги и после ги подарявам. Някой ме вижда и казва: „Братко, изпрати ми една фланелка.“
— И ти?
— Казвам: „Добре, ще ти изпратя тази.“ Но тази стара фланелка си я пазя. Тя е моят талисман и не я сменям.
— Имаме много ценен президент — Сердар Адали. Разбира се, с цялото ми уважение към него. Ако ти беше президент на Бешикташ, какво би променил първо?
— Това е голям въпрос.
— Да.
— Аз съм човек, който обича романтичната страна на футбола. И много ценя развитието на младите футболисти. Преди ходех да спортувам във Фуля. Прекарах там около година и половина. През тези години ходех да тренирам, носех си храна и отивах до базата на школата. Проверявах програмата, за да видя дали има мачове. Ако имаше, сядах, хапвах и гледах мачовете.
— Знам колко си обсебен от развитието на собствените кадри.
— Точно така. Според мен там, където не се произвежда нищо, няма как да има продуктивност или печалба. Затова мястото, в което бих инвестирал най-много, е школата и развитието на младите играчи.
Има обаче едно нещо, което не харесвам. Появява се млад футболист и веднага започваме да го определяме като „новия Меси“ или като пълен провал. Не трябва да е така.
Един футболист може да е малко над средното ниво, много над средното, може да стане страхотен играч, може да бъде по-стандартен футболист или човек за ротация. Всички тези деца са ценни и всички дават всичко от себе си. Те се опитват да си пробият път и да стигнат някъде.
Бих променил точно това. Тъй като не съм достатъчно навътре в управлението, не мога да кажа конкретно как бих го направил, но съм човек, който много държи на развитието и производството на собствени кадри.
В Европа има много добри примери — Бенфика, Порто, Аякс, дори Брайтън в момента. Страхотни клубове са и печелят много именно от тази система.
В същото време почти всички турски клубове всяка година трупат дефицити. Това не е устойчиво. Докато Барселона и Байерн понякога едва свързват двата края, тези клубове постоянно генерират икономическа печалба. Всичко това е свързано с фокуса им върху развитието на футболисти.
Затова бих направил промяна именно там. Много държа на развитието. Бих направил всичко възможно съществуващият талант на тези футболисти да бъде развит и те да допринасят по някакъв начин за футбола и за турския футбол.
— Ако беше треньор, кого би привлякъл в този състав? Салах?
— Не, изобщо не съм фен на Салах.
— Защо?
— Аз съм фен на Ливърпул.
— (смее се)
— Не го харесвам. Честно казано, изобщо не исках да идва.
— Но играе страхотно.
— Не мога да лъжа. Играе много добре. Страхотен футболист е. Никой не спори с това. Но просто не го исках. Не харесвам Ливърпул.
— Добре, тогава кого би привлякъл?
— За настоящия състав?
— Да. Ако можеше да вземеш един футболист, на коя позиция би го привлякъл?
— Бих взел десен флангови играч. Не искам да подценявам никого, но мисля, че заслужаваме добър футболист на тази позиция. Само това ще кажа.
— А Пуко?
— Не съм го гледал много. Гледах го доста в мача Галатасарай – Леверкузен. Освен това не съм го следил особено.
— Ние го гледахме малко в мача на Амедспор.
— И аз гледах мача с Ахметспор, но него не го броя. Това беше първият му мач като титуляр. Явно още свиква, защото е много млад. Като Илхан — младите футболисти могат изведнъж да блеснат, но им трябва време.
Мисля, че например Отуара ще бъде много по-добър, отколкото изглежда в момента. Просто му трябва време.
— Ти би го взел за десния фланг?
— Да. А бих взел и Олисе.
— Майкъл Олисе?
— Майкъл Олисе, без никакво колебание. Той има точно тази амбиция.
— Ще ни направи ли шампиони веднага?
— Да.
— Абсолютно?
— Така или иначе ще станем шампиони тази година. (смее се)
— Добре, а как виждаш шансовете ни за титлата? Като оставим настрана идентичността ти на фен на Бешикташ и погледнем чисто футбола, отборите и начина, по който играят — как виждаш шансовете ни? Искам обективно мнение.
— Аз не съм от онези фенове, които казват: „Или ставаме шампиони, или да закриваме клуба.“ Никога не съм бил такъв.
Когато отборът ми дава нещо, за което да го подкрепям — добра игра, позитивен футбол, борбен дух, постоянно присъствие в първите две-три места и борба до края на сезона — това е достатъчно за мен.
Не съм обсебен от титлата. Но тази година съм гледал всички мачове на Галатасарай. Гледал съм и мачовете на Фенербахче. С изключение на няколко мача на Трабзонспор, съм гледал почти всичко.
И от това, което съм видял, Бешикташ играе най-силния футбол.
— Значи според теб, ако съдим само по футбола, Бешикташ трябва да е шампион?
— По принцип да. Но, разбира се, въпросът е доколко ще ни позволят.
— Чакай, чакай! Току-що си контузи коляното. Не си създавай проблеми.
— Чакай, аз ще говоря вместо теб.
— Да, говори ти.
— Това, което казвам, е, че във футбола има много фактори — съдийски грешки и други ситуации. Но ако погледнем само футбола, не виждам причина Бешикташ да не стане шампион.
Мисля, че играем добре. Много добре. На терена има идея, има игра. Има футболисти, които работят за нея. Има треньорски екип, който работи за нея.
Какво повече му трябва на един отбор, за да стане шампион?
— Нека ти задам един въпрос. Би ли предпочел да видиш Бешикташ шампион, да облечеш фланелката на Бешикташ и да играеш, или да гледаш от трибуните? Кое би избрал?
— Ще помисля четири минути. (смее се)
— Е, гледането от трибуните също е приятно.
— Да. Ние вече сме виждали шампионски титли. Били сме шампиони преди две, три, четири години...
— Случвало ли ти се е някога да мечтаеш за нещо, свързано с футбола, без задължително да е титлата?
— Например, когато гледам мач, понякога си мисля: „Ако аз бях с тази фланелка, нямаше ли да вкарам гол?“
Като дете много често си мечтаех за това. Това беше единственото, за което мислех. В един момент дори си мислех, че мога да стана баскетболист или футболист.
После започнах да играя баскетбол и започнах да мечтая да играя за Бешикташ като баскетболист.
Разбира се, животът тръгна в друга посока. Но всяко дете, което е фен на Бешикташ, си мечтае за това.
— Ти не си ли мечтал за същото?
— Аз и сега си мечтая.
— И сега?
— Да. Например понякога гледам футболистите на терена и си казвам: „Аз мога да играя по-добре от тях.“
— Това го казвам и аз, татко.
— Знам, знам.
— Левият ми крак е много добър.
— Знам.
— А днес ще играеш ли футзал?
— Имаш ли поне малко футболен опит?
— Малко.
— Тогава днес ще те поканя на мач по футзал.
— Да. Поне там мога да имам някакво предимство пред теб.
— Трябва отнякъде да те хвана.
— Гьокхан Атакоглу пише: „Страхотно предаване, братко.“
— Озан, поздрави и на моя брат. „Много приятно и плавно предаване. Не знаех, че си такъв голям фен на Бешикташ. Много се радвам.“
— Благодаря му. Наистина.
— Но ти не споделяш много за Бешикташ в социалните си мрежи. Озан, трябва да обръщаш повече внимание на това. Ти си много популярен и обичан в социалните мрежи. Има хора, които дори не знаят, че си фен на Бешикташ. Смяташ ли, че това е пропуск?
— Понякога споделям неща за Бешикташ, например когато отида на мач. Но не съм човек, който много често ходи на трибуните. Въпреки че гледам всички мачове по телевизията, рядко успявам да отида на стадиона.
Работата ни е такава. За нас няма делник и уикенд. Повечето хора не работят през уикенда, почиват, гледат мачове и ходят на стадиона. При нас е обратното. Обикновено работим през уикендите.
Имаме един почивен ден. Например, ако снимаме сериал, работим шест дни в седмицата. Един ден е почивен и обикновено го определят за делничен ден, за да могат хората да си свършат административните неща — банкови услуги, документи и други подобни.
Ние в 99% от случаите работим през уикендите. Затова възможностите ни да ходим на стадиона са много малки.
Можем да ходим само на мачове през седмицата — например в четвъртък или сряда, когато има европейски мач.
Когато не ходя на стадиона, не споделям много за Бешикташ. Може би в това отношение малко изоставам. Но когато отида на мач, се старая да споделям неща от стадиона.
— Всъщност и тогава не споделяш чак толкова много.
— Да. Може би това си е мой личен проблем.
— Защо?
— Не знам. Просто не съм свикнал. Не бих казал, че не съм в крак със социалните мрежи. Използвам ги, следя новините там, общувам с хората. Но явно, когато работя, споделям повече.
Онзи ден някой ме попита същото в едно предаване и дадох подобен отговор. Когато не работя, предпочитам малко да се оттегля в себе си. Да си почина.
— Така е. Ти си спокоен човек.
— Да, спокоен съм. Опитвам се малко да се изолирам от външния свят. Гледам мачове. Това е моят живот. Срещам се с приятелите си, виждам се със семейството, гледам футбол и играя Football Manager.
— Искаш по-прост живот?
— Да.
— Кой отбор водиш?
— В момента Аталанта.
— В момента Аталанта?
— Да.
— А кой сезон си?
— Започнах със Серикспор в шестия сезон.
— Защо Серикспор?
— Започнах безработен. После получих предложение от Серикспор и го приех. Изведох Серикспор до Суперлигата. В края на четвъртата ми година станах шампион на Суперлигата със Серикспор.
— А Бешикташ?
— Бешикташ остана втори. Бях доста разстроен, когато изпреварихме Бешикташ. Даже станах малко сантиментален по някаква причина.
След това получих предложение от Аталанта. Така че сега съм треньор на Аталанта, братко. И съм много успешен.
— Получавам въпроси за сериала, но се старая да не ги чета.
— Батухан Ирмаз пита: „Братко, остави това. Защо изневери на Елчин Сангу?“
— Хора, това е сценарий. Не зависи от мен. Това са сценарии. Пишат ни ги, дават ни ги и ние просто ги изиграваме.
— Тайлър пише: „Приятелят до теб е Джан Кенан — приятел от Akdeniz College, който е запалил Озан по Бешикташ.“
— Вярно ли е?
— Джан Кенан Кълъч е мой брат от Анталия.
— Той ли го е написал?
— Може би. Потребителят Chucky Tyler 2334 е написал коментара. Възможно е да е той. Не знам как се казва каналът му в YouTube.
Джан, поздрави оттук. Прегръщам те, братко.
— Ефе пише: „Току-що разбрах, че си фен на Бешикташ. Много се радвам.“
— Това е голям пропуск.
— Да, изглежда, че доста хора го казват.
— В момента си един от най-популярните актьори, свързани с Бешикташ в социалните мрежи. Искам да развия този формат още повече. Например много малко хора знаят, че Озан Долунай е фен на Бешикташ.
— Благодаря.
— Мисля, че трябва да направиш няколко публикации за това. Ще ти отива.
— Благодаря. Връзката ми с Бешикташ е свързана и с това, че не споделям много от личния си живот. Не се притеснявам да публикувам неща за Бешикташ. Просто по принцип не съм човек, който споделя много.
— Наистина го правиш много, много рядко.
— Да. Майка ми страда от това, мениджърът ми също страда. (смее се)
— И ние страдаме, когато виждаме тези неща.
— Да, и аз страдам. (смее се)
— Хюсеин Арък пита: „Може ли да попитате за шамара, който Тросар нанесе в мача с Алания? Какво мисли Озан?“
— Говорихме за съдиите, но сега се появи този въпрос. Нека го попитаме.
— Ти все пак разбираш малко от футбол.
— Какво футбол? Това е нещо, което е ясно дори на улицата. Ако направиш такова нещо на човек на улицата, можеш да влезеш в затвора.
— Да не говорим за футболното игрище.
— Точно така. На футболния терен има още по-ясни правила. Има спортсменство и има определени неща, които можеш и не можеш да правиш.
Ако направиш това на улицата, това е нападение. Какво друго може да се каже? Това е директен червен картон.
— Къде се намираме сега?
— По принцип сме шампиони...
— Ще бъдем.
— Ще бъдем, но такива неща се случват.
— Какво можеш да кажеш?
— Нищо не можеш да кажеш. Независимо кого ще привлечеш, когато подобни неща се случват...
Човекът идва от Висшата лига, а тук го удрят през лицето.
— Серген пише: „На четвъртия епизод на сериала съм. Разбрах, че е фен на Бешикташ. Ще гледам първите епизоди като фен на Бешикташ, а след петия антипатията ми изчезна.“
— Добре. Поздрави!
— Хубаво.
— Ерен казва, че в социалните мрежи има много актьори, които са фенове на Бешикташ. Току-що разбрахме и за Озан.
— Да, получихме доста съобщения по този въпрос.
— Значи явно има някакъв пропуск, щом хората го казват.
— Както казах, не става въпрос конкретно за това дали споделям Бешикташ. Защо бих се притеснявал да споделям неща за Бешикташ и след това да дойда тук в живо предаване? Това би било малко противоречиво.
Просто по принцип не съм човек, който споделя много от живота си. Вероятно е свързано с това.
— Споменават и скромността ти. Казват също, че Елчин Сангу е голяма фенка на Бешикташ.
— Да, тя е фенка на Бешикташ.
— Говорихте ли за този период на снимачната площадка?
— Не сме говорили изобщо за това. Снимахме миналата година — през октомври, ноември и декември. Около три месеца.
— А по това време Бешикташ беше голяма тема.
— Да, беше нещо, за което можеше да се говори много.
— Тогава да я поканим и нея. Да направим интервю с още една знаменитост от Бешикташ.
— Очакваме те!
— Нека я поканим.
— Един зрител пише: „От скромността ѝ си личи, че е фенка на Бешикташ.“
— Кои са трите ти любими филма? Три филма, които би препоръчал?
— Това е въпрос от отвъдното. (смее се) Изобщо не обичам такива въпроси.
— Въпросът е от фен. Трябва да отговориш.
— Харесвам феновете, така че ще отговоря. Обичам научната фантастика и фентъзито.
— И аз.
— „Властелинът на пръстените“ винаги ми е бил любим. Харесвам и Marvel, но „Властелинът на пръстените“ винаги ще бъде на първо място за мен.
— Това е любимият ти?
— Да.
— Нека кажа и нещо друго. Ще помисля какво съм гледал напоследък, за да дам по-различен отговор.
„Сняг и мечка“ е добър филм.
— Добре, хора, запишете си тези заглавия.
— Има някои много добри филми.
— А освен твоя сериал има ли друг сериал, който би препоръчал?
— Напоследък много гледам „Shameless“. Мога да го препоръчам. Но е стар сериал, така че хората, които го познават, вероятно вече са го гледали.
— Добре. В момента не ми идват наум много други.
— Умут пита кой е любимият ти турски актьор в киното.
— Аз съм голям фен на Халук Билгинер. Наистина много го харесвам и му се възхищавам. Той е актьор, на когото се възхищавам.
Много харесвам и Ахмет Ръфат Шунгар.
Нека спомена и някого от моето поколение — голям фен съм на Мерве Диздар. Смятам я за изключително талантлива.
— Добре.
— Ако не я смятам за талантлива... (смее се) Мога да спомена и други, но това са първите имена, които ми идват наум.
— Имаше един много добър въпрос, но го изпуснах.
— Започнаха да идват много въпроси.
— Кузей Текиноолу пише: „Озан е наистина естествен, чист и лишен от его човек. Затова е толкова обичан.“
— Как се чувстваш, когато чуваш подобни неща?
— Чувствам се добре. Да бъдеш ценен и обичан е много хубаво. Знам, че и ти го изпитваш в живота си. Това е нещо, от което всеки човек има нужда.
Заради професията ни сме малко повече под светлините на прожекторите. За щастие, хората винаги изразяват любовта и добрите си пожелания към нас.
Честно казано, това ме прави щастлив.
— Скромен ли си?
— Не знам. Не мога аз да кажа това, разбира се.
— Много си скромен, братко.
— Благодаря. Оценявам го.
— И семейството ти има голяма роля за това.
— Да. За щастие съм дете на държавен служител и винаги съм го казвал с гордост. Те са ме направили такъв човек. Семейството ми има огромна роля в това.
— Оттук поздравявам майка ти и баща ти. Целувам им ръцете. Отгледали са прекрасен син.
— Отгледали са ме добре.
— Когато подготвяхме този проект, се чудехме кого да поканим първи. Имам много приятели, но казах: „Нека поканим Озан.“
— Първите неща никога не се забравят.
— Точно затова те поканих.
— Коя от фланелките ти харесва най-много, Озан?
— Аз си взех бялата.
— Бялата?
— Да. Бялото винаги е класика, макар че в момента черните фланелки се продават много.
— Черната също е хубава.
— Аз обикновено си купувам фланелки, които няма да бъдат пускани отново. Например онази бордо фланелка — нея си я купих.
— Имаш ли зелената и черната от миналата година?
— Черната също е много хубава.
— А тазгодишната черна?
— Тазгодишната черна не си я купих.
— А тази година си взе бялата?
— Да. Тази година реших да си взема нещо по-стандартно. Казах си: „Няма да взимам нещо различно, просто ще си взема класическата бяла фланелка.“
Пробвах ги всички.
— Аз лично много харесвам раираната. Аз съм фен на класическите райета.
— И аз.
— Но тази новата раирана не ми хареса особено. Хубава е и много хора я харесват, но просто не е моят стил.
— На мен бялата ми хареса най-много. Затова си я взех.
— Ако трябваше да сложиш името на един футболист на гърба на фланелката си този сезон, кого би избрал?
— Оркун, нашия капитан.
— Нашият любимец.
— Точно така.
— Пишат ни: „Разкажете малко за Оркун.“ Какво мислиш за капитана?
— В момента той наистина дава всичко от себе си на терена. Държи се като капитан на Бешикташ. Още от детството му се вижда, че е истински привърженик на Бешикташ.
Виждаме го в снимките, които публикува, в отношението му към клуба, в изказванията му.
— Какво мислиш за Оркун?
— Честно казано, много сме късметлии, че имаме Оркун. Ако не беше Бешикташ, не мисля, че щеше да има голям шанс футболист като него да дойде в Турция.
Не мисля, че стойността му се оценява напълно. Оркун е полузащитник от много високо ниво. И освен това е изключително отдаден на Бешикташ.
Той е като самия Бешикташ.
Не го познавам лично. Надявам се някой ден да имам възможност да се срещна с него. Но още от поведението му си личи.
Има и малко характер. (смее се) Точно като Бешикташ. Има тази борбеност, това черно и бяло в себе си. Той ги олицетворява.
Същевременно изказванията му са много скромни. Но когато трябва, показва зъби.
Много е уравновесен и според мен е страхотен капитан. Надявам се да остане в Бешикташ още много години.
— Вече наближаваме края на предаването. В 20:00 часа президентът Сердар Адали ще има живо предаване по A Spor. Ще го следим внимателно.
Що се отнася до зимния трансферен прозорец — на коя позиция трябва да се подсилим?
— Дясно крило.
— Дясно крило?
— Да.
— Преди казвахме ляво крило. Сега вече казваме дясно крило.
— А наистина ли имаме нужда от дефанзивен халф, от номер 6?
— Абсолютно. Сто процента.
— Значи казваш това като фен на Бешикташ?
— Разбира се. Ти също си фен на Бешикташ. И ти ще казваш същите неща.
— Какво му е?
— Аз го казвам. Бешикташ задължително трябва да привлече дясно крило и номер 6 през зимния трансферен прозорец.
Ако ще взимаме само един футболист, той трябва да е номер 6.
— Ако имаме само една възможност?
— Тогава задължително номер 6. Салих няма как да изиграе 50 мача този сезон. Просто няма как да издържи на такова натоварване. Не трябва да му оказваме такъв натиск.
Има прекалено много мачове.
— Натоварването е твърде голямо.
— Точно така. Затова определено бих взел номер 6. Вторият ми избор би бил дясно крило.
— Гьозде пита: „Ако Гьозлю Йоздамар беше Илкер Озан, би ли подкрепил Фунда да се върне към рисуването, или би приел тя да се откаже от мечтата си заради сина?“
— Бих я подкрепил да рисува. Смятам, че една майка може да бъде полезна на детето си дотолкова, доколкото самата тя се чувства щастлива и има възможност да се реализира като човек.
— Добре, подкрепи я.
— Подкрепих я.
— Тогава ще ти подам този таблет. В момента в чата има 290 души. Избери едно име, което ти хареса.
— Само да не избирам аз човека за фланелката.
— Не, избери когото искаш. Който ти хване окото, кажи името му.
— Ще си затворя очите и ще избера на случаен принцип.
— Добре.
— Кой?
— Ensar xx77?
— Да, Ensar печели.
— Ensar е и един от хората, които постоянно ни следят и подкрепят.
— Точно така.
— Страхотно! Ensar, фланелката е твоя!
— Да последваме и профила на Мустафа в социалните мрежи.
— Ensar X 7077, моля те, пиши на Ensar в Instagram, за да му изпратим фланелката.
— Ensar, няма да забравиш, нали?
— Поздравления, братко!
— Озан, накрая какво послание би искал да отправиш към феновете на Бешикташ?
— Първо искам много да ти благодаря. Наистина имаш много специална връзка с хората. Винаги си до нас и ни караш да го усещаме.
Може би си един от малкото хора, които не се променят.
Благодаря ти, че си тук.
— А ти какво би искал да кажеш на феновете в края?
— Слава Богу, че сме фенове на Бешикташ. Какво друго да кажа?
Изградена е една много ценна структура. Имаме добър треньор, добър отбор, както обещаващи млади футболисти, така и опитни играчи.
Никой не трябва да бъде нетърпелив. Никой не трябва да бъде обсебен от титлата.
Този отбор по един или друг начин ще се бори за върха тази година. Това е ясно. Ще бъде в челото.
Не мисля, че има как да не сме там.
Но нека подкрепяме този отбор и в трудните моменти, и в добрите. Нека бъдем до него, да му дадем време и търпение.
Най-големият ни проблем през последните години беше именно липсата на време и търпение. Но време и търпение трябва да се дават на правилните хора.
В момента правилните хора ръководят Бешикташ.
Затова нека им дадем време, нека проявим търпение и се надявам да видим добри дни.
— Приятели, много ви благодарим, че бяхте с нас.
Наши спонсори са Daky, Loft, Azure Teras и Karbelsun Hotel.
Благодаря на всички, че сте тук. Ако сте харесали предаването, ще се радваме да го споделите.
Обичаме ви!
— Мустафа, благодаря ти за труда, братко.
— И аз много ти благодаря.
— Ако сме допуснали някакви грешки, нека ги прикрием с ноктите на орела.
— Хайде, да направим знака.
— Пазете се! До скоро!
Препоръчани теми