Моят мъж ми е плащал сметките винаги, без изключение. Не съм се дърпала. Изкарвала съм повече от него. Той винаги ми е купувал скъпи подаръци, като станахме вече сериозни и знаех точно колко взима съм го питала как си го е позволявал, той ми е казвал не питай.
Аз от друга страна съм му подарявала сантиментални неща и изненади на 10 пъти по-ниска стойност. Бих платила негово лечение, бих помогнала за дома и режийни, но не бих окъпвала мъжа в скъпи подаръци. Така се запазва баланса женско-мъжко начало, че нали се чудят някои.П.П. Ravenna, твоята история ми прилича на онази с Шарлот от Сексът и градът, където му каза "Ето, вече съм еврейка, кога ще ми предложиш брак??? Знаеш ли какъв щастливец си, че съм с теб?" И й предлага след като късат. За мен това е оправдание.