Кое ни кара да вярваме(да не вярваме) в съществуването на Бог?

  • 41 099
  • 1 066
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 15 113
   Прави ми впечатление, че никой (от тези, които са вярващи, повярвали) не иска да разкрие душата си и да сподели някакво лично преживяване!Поне аз не видях такова!По-скоро се изнасят някакви лекции по богословие(по-точно по религия) и обсъжданито изкривява посоката на поставената тема

не лили не става дума за теб Grinning

# 736
  • Мнения: 836
gerik, приеми моите искрени съболезнования за дядо ти!  Sad Запази хубавите спомени, това остава....


Иванка Стратиева, здравей!
Тя, темата наистина има конкретен въпрос, но от него следват доста други и затова така сме се разприказвали, а момичетата искат да знаят и това е хубаво, нали?
Определено трябва откровение от Бога за да повярваш и това сме го писали неведнъж.
Много ще се радвам, ако споделиш твоето!
  bouquet

# 737
  • Мнения: 1 263
Моите съболезнования за дядо ти,герик!Не се притеснявай,Бог знае сърцето му,а както го описваш ми изглежда като,че ли е бил добър човек.

# 738
  • Мнения: 2
Иванка,добре дошла във форума!
Това,което си написала ме провокира да продължа да пиша,защото и аз усетих че ставаме прекалено научни.Благодария ти за което.
И аз като теб вярвам,че всеки трябва да изпита лично среща с Бог/Исус/.
И на мен ми се иска това,което пишем да не са просто някакви размишления,а да бъдем полезни за тези които ще влизат във форума и не са вярващи.
И това е което би ме накарало да продължа да пиша тук
 Hug

# 739
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Ех, как с лекота говорите за тези срещи с бог. Казвате, че не сте го виждали, тогава срещите ви са само във вашите глави - в мислите ви. А това не е ли фантазия. Простете ме, ако не мога да ви разбера, но наистина ми е непонятно. Аз така ви разбирам. Все едно да сънувам нещо и след това да го приема за реалност.

# 740
  • Мнения: 15 113
Все едно да сънувам нещо и след това да го приема за реалност.

не съвсем  Grinning по -скоро да сънуваш нещо и то да се сбъдне

# 741
  • Мнения: 1 849
migito
Моя цитат е тук
http://www.pravoslavieto.com/books/kakvo_znae_hristianin/1.htm
Предпоследния абзац на края на страницата.

Ти приемаш ли причастието като задължително за вярващия християнин или не го приемаш? Ако отговора ти е да - как се извършва? Моля те, отговори и всичко ще се изясни.

Пак ти повтарям, написаното до тук не е моя логика. Такава е логиката, която е приета от релития и църква. 

Прочети на стр.35 - mamaG, SilIli, УРИЕЛ какво са писали.


Можеш ли да ми кажеш как ще се спаси по твоята логика човек от някое затънтено Родопско село до което се стига само по пътечка и с мулета...където свещениците от църквата няма да си направят труда да отидат, като най-близката църква е на два дни път, а всички в селото са мюсюлмани...но този човек чул, че Христос умрял за неговите грехове и повярвал...

Моята логика - човек не може да бъде спасен, ако Бог не реши това. Може да вярваш в жертвата на Исус, да се молиш, да живееш най-праведния живот, да спазваш ред по ред написаното в Библията, да се пречистяваш, да се изповядваш, да се разкайваш, да обичаш най-големия си враг, но никога не можеш да бъдеш безгрешен. 

Мама Нана, ти накарая стигна до прозрение, че всички сме грешни, изписахме 33 страници и го повторихме толкова пъти. Wink
Нали това е основота на християнството, че всички сме грешни и с добрите си дела неможем да достигнем Бога.

Разбира се, че приемам причастието, това наистина е единение с Бог  и изява, че ти си част от тялото на Христос.
Как се взема ли, така както пише в 1Коринтяни 11глава

А относно твоето твърдение,че неможеш да се спасиш без църквата... ooooh!
Мила, моля те прочети си отново ама цялата статия, отвори си Библията, прочети си всеки  стих цитиран там, защото не можеш да разбереш тълкуването без да си прочел оригинала.
Какво е Църква според тази статия - ТОВА Е ОБЩЕСТВОТО ОТ ВЯВАЩИ, това не институция, прочети всички стихове. И накря да кажа, че  въпросния цитат не е от Библията а от Августин (и са го извадили от контекста, ама хайде...), а послединя абзац за свободните съчинения на Йоан Златоуст, моля те...хубаво е човек да чете коментари, но най-правилното е да сравняваш с Божието Слово и тогава човек може да реши кое е добро и кое не
  bouquet



# 742
  • Мнения: 461
gerik, искрени съболезнования и от мен.



Кривондела, ти написа: (правя го така, защото нещо зацикли цитата):
"Свръх воля съм наблюдавала само у човек, и то абсолютен безбожник.
Стремя се да постъпвам като този човек - даже не си и мисля за Бог, когато трябва да простя или да търпя. Това не ми пречи да прощавам или да изтърпявам трудностите.
Любовта ми към и от Бог се оказа заслепение, защото не тази любов, а любовта на човека, за когото пиша е свръхсъвършеното нещо, което съм наблюдавала. Просто, Бог не може да обича така. Аз съм в ролята на страничен наблюдател!
В сравнение  със себе си, си дадох сметка, че съм просто заслепена и няма смисъл да вярвам в Бог, след като има друг и то очевиден пример за мен."


Кривондела, защо смяташ, че Бог не може да обича така?
Аз си мисля,че нещо дефиницята на понятията ни е различна...
Моля те да ми обясниш, как този свръх човек обича враговете си...
Как може да остане онеправдан и това да не го наранява и да продължва да обича....
и дали това което ти наричаш воля не е просто инат...
Знаш ли къде е разликата, тя е в мотивите на сърцето....
Моля те,  да ми разкажеш за това, току виж съм се събудила и аз от "заслепяването".


Да, най-вероятно дефиницията на понятията е различна. Вие изхождате от тезата, че Бог явно не може да бъде онеправдан и затова нищо не може да го нарани. И затова преписвате само на него свръх качества.
Естествено, че е по-лесно да си Бог - просто трябва доверчиво да  повярват на качествата ти.

Аз мога да кажа само, че човешката воля няма граници, когато сърцето има мотиви, както ти самата си написала.
Не всеки може да прощава и да не отмъщава за преживяно унижение, но това не означава, че който го може е инат!
Точно защото хората са различни и мотивите им са различни.
Но това не означава, че не съществуват  хора, които могат да пожертват всичко в името на чуждия живот и в любовта си към другия. Като казвам всичко - означава абсолютно и тотално всичко, независимо от преживяните лични драми и последици след това.

А на Бог, дори не му се налага да страда - просто, защото е Бог.

# 743
  • Мнения: 1 069
gerik, моите съболезнования, също!
 Преди 2г почина много близък приятел на съпруга ми, бяхме му сведетелствали, но той не поемаше, затова бяхме много тъжни. Тогава една моя приятелка ми каза, че един ден на небето ще имаме 2 изненади. Първо, там няма да видим хора, които със сигурност ще очакваме да видим, и второ, ще видим хора, които изобщо не сме очаквали да видим.
 Нека Бог ти дава от Своя мир и утеха! Praynig

# 744
  • Мнения: 295
Никой не казва, че в случаи като човекът от родопското село, няма да има спасение. Господ е човеколюбив и многомилостив. Нека погледнем в историята - има много такива случаи, когаго хора са били лишени от Пресветото Тайнство - например по времето на комунизма. Преди няколко години бях в Белорусия и Литва - слушала съм невероятни разкази за това, как хората с години са били лишени от Светото Причастие, как църквите са били поругавани, разрушавани, превръщани в спортни зали или музеи, в най-добрия случай. Никой не казва, че тези хора, само защото не са приемали Светото Причастие, няма да се спасят. Господ изследва сърцето, не само делата.
Пресъществяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни е възможно само и единствено в църквата от свещеник. Св. Евхаристия е центърът на християнския живот. Само от четене на Библията няма да се спасиш. Но и един ред да не си прочел от Библията, а редвно си вземал Причастие в състояние на благодат - да.
Аз приемам Светото Причастие, в което реално присъства Христос, за задължително за вярващия християнин.
Тайнството Покаяние (изповед) е установено от Господ Исус и е необходимо условие, за да пристъпи човек към Светото Причастие.
Мисля, че не чак толкова зле, че темата приема най-различни посоки. Все пак текат Великите Пости - време на покаяние и подготовка за най-светлия празник. Човек никога не знае какви пътища ще избери Господ, за да обърне един разкаял се грешник.
Гери, моите съболезнования за смъртта на дядо ти.

# 745
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
гери, съжалявам за дядо ти! а може би то4но факта, 4е е нямал свои и е приел като свои децата на жените си, да е неговото опрощение! мисля, 4е бог определено дава и взема,то4но да за ни изпита и 4овекът е този, който избира нататък! както казват тука-мактуб, има много странен смисъл и зна4ение на съдба!всеки си я има и си я следва!моми4ета за млко изпуснах темата, но ще наваксам! имам доста прояви на малкото 4удо наре4ено вяра, молитва и спасение!свързани са със сина ми ! с децата ми, с мене, с толкова много малки моменти, когато няма спасение и само се надяваш да се размине!

# 746
  • Мнения: 1 849
......................
.................."[/i]

..................................................

Да, най-вероятно дефиницията на понятията е различна. Вие изхождате от тезата, че Бог явно не може да бъде онеправдан и затова нищо не може да го нарани. И затова преписвате само на него свръх качества.
Естествено, че е по-лесно да си Бог - просто трябва доверчиво да  повярват на качествата ти.

Аз мога да кажа само, че човешката воля няма граници, когато сърцето има мотиви, както ти самата си написала.
Не всеки може да прощава и да не отмъщава за преживяно унижение, но това не означава, че който го може е инат!
Точно защото хората са различни и мотивите им са различни.
Но това не означава, че не съществуват  хора, които могат да пожертват всичко в името на чуждия живот и в любовта си към другия. Като казвам всичко - означава абсолютно и тотално всичко, независимо от преживяните лични драми и последици след това.

А на Бог, дори не му се налага да страда - просто, защото е Бог.

Кривондела, не си ме разбрала. Бог в Библията е описан, като един баща, който обича безрезервно, независимо от делата на хората, но в същото време страда за децата си които са му обърнали гръб.
Ти би ли дала синът ти да умре заради някой, убиец, изнасилвач, крадец, някой който никога няма да ти каже и едно "Благодаря"? И ако ти дадеш синът си да изтърпи наказнието вместо този човек, няма ли да те боли, че не го зачита...Бог го боли за децата му. А дали не е страдал за синът си?....
"Естествено, че е по-лесно да си Бог - просто трябва доверчиво да  повярват на качествата ти". - Много хора си мислят, колко е лесно да си президент, командваш всички наред, всички ти се покорява....но дали е така....
Той не е просто Бог който си седи на престола и ни гледа от горе с насмешка и чака кой как ще се издъни, не Той е лично ангажиран със всичко което става  с живота на хората...Той стана един от нас! Живя нашия живот, изкушаван е както ние, той беше и човек и преживя това което ние преживяваме всеки ден и не на последно място умря, за да не умираме ние и възкръсна, за  да може всеки който повярва да има възкресенски живот!
Ако не беше дошъл на земята, заради мен и си стоеше горе и очакваше да заслужа любовта му...е и аз нямаше да му повярвам на качествата. Но той дойде да ме спаси преди аз изобщо да се интересувам от Него...
Не съм казала, че всяка проява на воля е инат.
Има много хора които са жертвали живота си заради други, или заради нацията си....

"А на Бог, дори не му се налага да страда - просто, защото е Бог"- Напротив, той страда, защото неговите деца (който Той обича повече отколкото ние нашите), не искат да разберат, че Той им дава спасение, че неговите деца ако не се покаят ще бъдат цяла вечност в огненото езеро! И точно защото е  Бог даде жертва синът си, а нито един човек не може да го направи!!!!


Мама Нана, този път сме на едно мнение!  Hug

# 747
  • Мнения: 461
Няма категорични доказателства, че Бог страда, както няма категорични доказателства, че ако нещо съществува, може да изпитва болка или чувства.

И не само Бог може да пожертва сина си - точно това ме впечатли в човека, за когото споменах по-горе.
Това, че не познаваш такива хора, не означава, че няма, както това, че не познаваш Бог, не значи, че той не съществува - нали? Grinning
Аз съм по-склонна да приема, че Бог е олицетворение на един такъв човек, който има волята да пожертва абсолютно и тотално всичко, в името на живота да друг човек и щастието на близките му. За такава ситуация става въпрос.
И това не означава, че е феномен - той е просто жив човек, когото познавам и  достатъчно реален, за да бъде по-впечатляващ пример за мен от Бог.
И това беше нещото, което ме отрезви по отношение на любовта на Бог.
Ако теб те е спасил Бог, то има хора, които нямат причина да вярват в него.

# 748
  • Мнения: 1 470
   Аз вярвам по скоро във вярата,и в силата...Наричам я Бог,защото така е прието за моята религия,в която съм кръстена и възпитавана...Мисля че Бог ни е нужен,за да сме силни,и добри,за да се възпитаваме...
   Но че има и нещо необяснимо,и неосъзнато,което бди над нас,и в това вярвам...Все пак съм оцеляла...И имам всичко за което съм мечтала...Дали е късмет,съдба,или карма,честно казано ми е все тая...Само ми се иска да знам от някъде,че и съществата които най-много обичам,ще изживеят живота си така както искат и заслужават...Ето за това ни е нужен Бог...

# 749
  • Мнения: 461
Да, Бог е необходим, когато човек се чувства обезверен и страхлив. Но това не означава, че ако вярваш в него, той действително съществува.
Оцеляването  е реализиран шанс, но това не означава, че някой покровител ти го предоставя. Вероятността да имаш шанс е толкова, колкото и да нямаш такъв.
А реализацията му зависи от различни фактори във времето и пространството и най-вече от собствената воля. Ако си сигурен в себе си и можеш реално да прецениш и овладееш ситуацията, шанса се превръща в реален резултат, колкото и да е  неприемлив за околните или пък да е небогоугоден.
Примерите в живота са безкрайно много.

Общи условия

Активация на акаунт