Работа, CV-та, HR-и, съвети - 88

  • 30 532
  • 743
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 5 847
The Catcher, аз в момента съм точно на SLA, но не е там проблемът. Там има известна гъвкавост и успявам да се справя.
Проблемът са ми 3-4-5 срещи, които имам всеки ден, по всяко време и без които е трудно да се координира работата.
Аз мога да гледам малкия и да си движа работата, но не мога да влизам по срещи когато съм с него, защото той е още на 3г и или се катери по мен и пречи, или почва да прави глупости и не става да го оставя.
Оглеждам от известно време в Jobs какво се предлага, но срам -не срам, ще призная, че ми е трудно да преценя коя работа би била подходяща.
Затова питах дали има някои компании, които действат на този принцип, с гъвкавото работно време.

# 481
  • Мнения: 2 105
Rocket, не веднъж сме обсъждали тук, че хоум офис и успоредно гледане на малко дете, са несъвместими неща. Аз съм имала такъв случай в екипа ми и беше ужас, за целия екип и за майката. Работата не върви, всички са недоволни, майката изнемогва физически и психически. Накрая след 6 месеца се върна вкъщи да си гледа детето…
По-добре намери кой да го гледа за няколко часа поне.

# 482
  • София
  • Мнения: 22 363
4 срещи на ден всеки ден?! Кога работиш останалата работа или си мениджър?

Или нещо не разбрах. То няма как без колове никъде май.

# 483
  • Мнения: 12 910
Затова питах дали има някои компании, които действат на този принцип, с гъвкавото работно време.
Макдоналдс

# 484
  • Мнения: 5 847
Да, Catcher, имам дни, в които срещите са ми стигали до 3.5 - 4 часа от общото работно време.
В повечето случаи са ми по 1.5 до 2 часа на ден, разпределени.
И не, не съм мениджър. Grinning
Плюс, че във всеки един момент може да ми звънне някой клега да се обясняваме допълнително по разни задачи.

# 485
  • София
  • Мнения: 22 363
Спри да се съгласяваш на всяко звънкане.
Това е много порочна практика да се държат хората в имагинерна заетост.

Други съвети за съжаление нямам. Само знам, че аз шъшкам и шъткам, като съм в кол, но отсреща и деца гугукат, и кучета лаят, и телевизори има, че и от пощальони пратки получават, сакън.

# 486
  • Мнения: 1 103
Ами всъщност официално не трябва да ме обучава,защото сме на равни позиции, но той е единствения човек който разбира от моята работа. Просто няма кой друг. Изглежда обаче не иска.

Задължение на мениджъра е да осигури въвеждането в работата на нов служител. Дали ще го направи лично или ще го възложи на друг, не е важно.

Някой от старите служители би могъл да прояви инициатива в тази посока, но не е длъжен по подразбиране.

# 487
  • Мнения: 498
Ами всъщност официално не трябва да ме обучава,защото сме на равни позиции, но той е единствения човек който разбира от моята работа. Просто няма кой друг. Изглежда обаче не иска.

Задължение на мениджъра е да осигури въвеждането в работата на нов служител. Дали ще го направи лично или ще го възложи на друг, не е важно.

Някой от старите служители би могъл да прояви инициатива в тази посока, но не е длъжен по подразбиране.
За съжаление нямаме отделен мениджър, тоест само ние си движим нещата и съответно ако той откаже, няма кой да ме въведе. Ровя и се опитвам на собствени начала и другия ме вижда по-скоро като конкуренция и опитва да крие всичко, отколкото да помага. Не искам пак конфликти...за това смених работата и не ми се занимава с драми.

# 488
  • Мнения: X
Влизам да се оплача - прецаках се с новата си работа. Лошо си продадох времето. Почнах на много ниски пари, но близо до вкъщи, с идеята да мога да съвместявам работата с детето. Е не става. Цял месец вече работим съботите овъртайм и го гледа татко му. Не смея да го пусна на градина, щото ще се разболее,а се оказва, че хората тук ходят болни на работа и не се гледа с добро око на болничните, камо ли на майките, отсъстващи заради децата (подразбира се). Говорим за ден два, докато се закрепи, не да злоупотребявам. Супер стегнато работно време, можеш да крадеш почивки, само ако пушиш. Да си координираш нещо по телефон абсурд. Чувствам се зле и се оглеждам за други варианти. Б..си дежавюто от периода ми преди детето,само дето сега си броя стотинките. С дете на три съм ..и имам помощ. Не може да няма начин да съм пълноценна и на работа, и у дома.

# 489
  • Мнения: 498
Влизам да се оплача - прецаках се с новата си работа. Лошо си продадох времето. Почнах на много ниски пари, но близо до вкъщи, с идеята да мога да съвместявам работата с детето. Е не става. Цял месец вече работим съботите овъртайм и го гледа татко му. Не смея да го пусна на градина, щото ще се разболее,а се оказва, че хората тук ходят болни на работа и не се гледа с добро око на болничните, камо ли на майките, отсъстващи заради децата (подразбира се). Говорим за ден два, докато се закрепи, не да злоупотребявам. Супер стегнато работно време, можеш да крадеш почивки, само ако пушиш. Да си координираш нещо по телефон абсурд. Чувствам се зле и се оглеждам за други варианти. Б..си дежавюто от периода ми преди детето,само дето сега си броя стотинките. С дете на три съм ..и имам помощ. Не може да няма начин да съм пълноценна и на работа, и у дома.

Не го мисли, пробва - грешка. Оглеждай се за нова работа, през това време си прави каквото искаш на сегашната.

# 490
  • Сф
  • Мнения: 5 508
Somebody, баща ми беше попаднал на такова място. В малък град, държавна служба, онези кокошки си криеха работата и не му даваха да припари до документи, камоли да го обучават. Мениджъра само вдигаше рамене. Много ги беше страх да не им открадне работата, оказваха му психически тормоз. След няколко месеца напусна. В такъв змиярник не се вирее.

# 491
  • Мнения: 498
Somebody, баща ми беше попаднал на такова място. В малък град, държавна служба, онези кокошки си криеха работата и не му даваха да припари до документи, камоли да го обучават. Мениджъра само вдигаше рамене. Много ги беше страх да не им открадне работата, оказваха му психически тормоз. След няколко месеца напусна. В такъв змиярник не се вирее.
Аз за това започнах да си ровя и търся информацията без чужда помощ. В България работната среда е много трудна и то не заради много работа, а заради тези неща.. Аз винаги обучавам новите и не разбирам тоя страх от това да не ти вземат работата...злоба.

# 492
  • Мнения: 1 113
Somebody, баща ми беше попаднал на такова място. В малък град, държавна служба, онези кокошки си криеха работата и не му даваха да припари до документи, камоли да го обучават. Мениджъра само вдигаше рамене. Много ги беше страх да не им открадне работата, оказваха му психически тормоз. След няколко месеца напусна. В такъв змиярник не се вирее.

И аз съм чувала подобни неща, пак държавна работа беше, но сигурно го има и в частните фирми.
Когато няма строги правила за права, задължения и отговорности, човешкият фактор надделява. Тогава се вижда и кой от какво е направен - някои са от светлина, други - от кафяви субстанции.

# 493
  • Мнения: 7 180
Мен никога не са ме обучавали, казват ти кое къде е и се оправяш.На първите си работи съм носила вкъщи, майка ми, да ми обяснява, добре, че тогава всичко беше на хартия и тя беше счетоводител.В частни фирми. И да питаш нещо, отговора е ,,нали си счетоводител, трябва да го знаеш, това е работа, не училище".

# 494
  • Мнения: 498
Проблема не е,че не е само,че не иска да ме обучава. Проблема е, че това е придружено от грубо поведение, не отговаряне, сърдене и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт