ХАМАС нападна Израел

Статия от вчера: Днес 20-годишен израелски охранител беше убит при терористично нападение пред търговския център "Рами Леви" на кръстовището Гуш Ецион в Самария.

Двама палестински терористи пристигнаха с ножове, нападнаха охранителя, отнеха му оръжието и го застреляха от упор.

Махмуд Абед и Малек Салем — са били въоръжени служители на Палестинската автономна власт (ПА).

Обучени, заплатени и натоварени със задачата да „поддържат реда“ от името на ПА. Вместо това те са отишли до търговски център и са убили Шалев Звулуни, 22-годишен израелец, хладнокръвно.

От 01 юли

Стрелят по хората умишлено“ — жители на Газа разкриват бруталностите на Хамас.

Нови шокиращи свидетелства от жители на Газа показват, че Хамас умишлено открива огън по хора в близост до хуманитарни пунктове, за да всява страх, хаос и да разпространява фалшиви новини, обвинявайки Израел.

Според COGAT аудиозаписи доказват, че Хамас се стреми да саботира доставките на жизненоважни хранителни пакети в пунктовете на Фондацията за хуманитарна помощ в Газа (GHF), която е подкрепена от САЩ.

Докато невинни семейства чакат храна, въоръжени хора на Хамас стрелят по тях и разпространяват лъжи, че стрелбата идва от израелската армия.

Още по-лошо — Хамас използва пропаганда и фалшиви видеа, за да твърди за огромен брой жертви, които всъщност не съществуват. Те манипулират собствения си народ, за да обслужват терористичната си кауза.

GHF потвърди, че 12 техни местни палестински служители са били убити от Хамас.

Терористичната групировка дори е обявила награди за убийства както на американски охранители, така и на местни палестински хуманитарни работници — предлагайки парични възнаграждения на всеки, който ги нарани или убие. Някои служители дори са били измъчвани.

Това не е съпротива — това е терор срещу собствения им народ.

Споделете тази истина. Светът трябва да види истинското лице зад лъжите на Хамас.

Палестинци се събират, за да вземат помощи от подкрепяната от САЩ Хуманитарна фондация за Газа в Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа, 29 май 2025 г. (снимка: REUTERS/Hatem Khaled)

В коментари, може да чуете запис между жител на Газа и служител на американската хуманитарна организация.
(За съжаления, няма как да сложа линка към записа)

От 30 юни

Гад Саад, ливанско-канадски професор в Университета в Монреал, пише:

„Не мразя японците. Мразя само японизма — желанието на японците да имат своя собствена държава.

Не мразя финландците. Мразя само финландизма — желанието на финландците да имат своя собствена държава.

Не мразя боливийците. Мразя само боливизма — желанието на боливийците да имат своя собствена държава.

Нека не бъркаме японците, финландците и боливийците с японизма, финландизма и боливизма.“

Звучи абсурдно, нали?

Но точно така звучат хората, които обясняват, че нямат нищо против евреите, просто са против ционизма, т.е. правото на евреите да имат своя държава.

Така звучат хората, които се опитват да прикрият и оправдаят антисемитизма си, казвайки: „Аз не мразя евреите и нямам нищо против тях. Дори имам приятели евреи. Но съм против ционизма.”

С други думи, тези хора са против правото на евреите да имат своя собствена държава.

Явно за някои народи е нормално да имат родина, но за евреите — не. Те трябва да бъдат „граждани на света“, разпръснати и беззащитни, за да е удобно на всички „хуманисти“, които нямат проблем да изобретяват нови думи, да оправдаят стария и добре познат антисемитизъм.

Но нека не бъркаме нещата — антиционизмът е антисемитизъм!

От 28 юни
Ето какво написа днес в социалната мрежа Х Ричард Кемп, бивш полковник от британската армия и известен анализатор и коментатор по въпроси, свързани с военни конфликти, особено в Близкия изток:

„На мястото за раздаване на храна на @GHFUpdates в Газа днес имаше много знаци с формата на сърце и възгласи „Обичам Америка“.

Но най-силните възгласи и аплодисменти бяха „Мразя Хамас“ и „Да се приключи с Хамас“.“

За съжаление, това няма да го видим, защото медиите отразяват само пропагандната информация, получена от Хамас.

През юни 1970 г. списание LIFE публикува фоторепортаж от военни лагери където деца са обучавани от Организацията за освобождение на Палестина да стрелят и да се готвят за „героична смърт“. Вместо книги и играчки, те държат оръжие и възпяват омраза към Израел.

Днес тази трагична реалност не само че не е изчезнала, а се е задълбочила. В ивицата Газа и Западния бряг десетки хиляди деца продължават да минават през милитаризация.

Според последните данни на редица международни организации като UNICEF, Human Rights Watch и Save the Children:

• Над 1 200 деца са били използвани от въоръжени групировки в Газа и Западния бряг за различни военни дейности — наблюдение, носене на боеприпаси, участие в паравоенни лагери.

• 90% от палестинските учебници (анализирани от IMPACT-se) към 2025 г. не съдържат препратки към мир, съвместно съществуване или признаване на Израел.

• В над 75% от учебните материали се представя израелският народ като враг, а „мъченичеството“ и въоръжената борба — като път към героизъм.

• Между 110 000 и 130 000 деца в Газа участват всяко лято в „летни лагери за джихад“, организирани от Хамас, където се провежда военна подготовка и идеологическа обработка.

Допълнителни данни от Save the Children показват:

• Над 85% от децата в Газа страдат от симптоми на посттравматичен стрес (ПТСР).

• 57% от родителите съобщават, че децата им са били изложени на насилствени или милитаризирани послания в училище или чрез медии.

Годишно над 100 000 деца участват в лагери, където вместо да учат, се обучават да стрелят, да носят оръжие и да възхваляват мъченичеството. Телевизионни програми и учебни материали пропагандират насилие, а социалните мрежи са пълни с кадри на деца в униформи, маршируващи и рецитиращи омраза.

Историческите кадри от 1970 г. не са архивна сензация, а огледало на настоящето. Днес, както тогава, деца са жертви на системно индоктриниране, организирано от политически и терористични структури, които използват невинността им като инструмент.

Днес, повече от 55 години по-късно нищо съществено не се е променило. Децата все още държат оръжие вместо моливи,без детство и бъдеще. Най-ужасното не е само насилието, а бездушното безразличие на света.

Докато международната общност не реагира категорично, надеждата за мир остава далечна, а всяко следващо поколение ще бъде жертва на същата съдба.

"Хамас и Хизбула не са ислям. Те са чудовища. Израел се изправи срещу абсолютното зло и не се предаде.“

Това са суми на френския имам Хасан Чалгуми, който живее под постоянна заплаха за живота си, защото има смелостта да говори истината.

Като имам на Драси, предградие на Париж, той е известен със своята твърда подкрепа за Израел, категоричното отхвърляне на радикалния ислям и неуморната си работа за междурелигиозен диалог в Европа и Близкия изток.

Заради смелостта си, той е обект на смъртни заплахи и живее с постоянна полицейска охрана, но продължава да пътува и да защитава каузата на мирното съжителство между мюсюлмани, християни и евреи.

Изказват се тревожни мнения, къде да отидат хората от Газа, ами къщите, имуществото...
Добре, но същото се е случило с милиони евреи, които са били прокудени от арабски държави само с дрехите на гърба си, ами те, да не би някоя арабска държава да ги е обезщетила, да не би да им е върнала имуществото?

Когато се говори за несъществуващото етническо прочистване в Газа, редно е да се знае какво се е случило с еврейските общности в арабските страни.

Защото, етническо прочистване има, но то засяга еврейското население в Близкия изток и Северна Африка.

През 1948 г., когато е създадена държавата Израел, в почти всяка страна в Близкия Изток и Северна Африка има големи и стари еврейски общности, някои от тях с история от хиляди години.

В Ирак, Египет, Йемен, Мароко, Тунис, Иран, Либия, Сирия, Ливан и Алжир живеят стотици хиляди евреи, които са неразделна част от местната култура, икономика и история.

След 1948 г. ситуацията се променя драстично. Създаването на Израел и поредицата от войни в региона довеждат до прогонване и масова емиграция на еврейските общности – много хора бягат от преследване, насилие или политически натиск. Много от тях се заселват в Израел, докато други намират нов дом в Европа или Америка.

Ето няколко примера:

 Ирак: През 1948 г. там живеят около 135 000 евреи – древна общност с над 2 500 години история. Днес няма нито един официално регистриран евреин.

 Йемен: От 63 000 евреи в средата на 20 век, днес няма нито един.

 Либия: През 1948 г. – 38 000, днес – 0.

 Египет: От 75 000 евреи преди 1948 г., днес са останали по-малко от 100 души.

 Мароко: В миналото най-голямата еврейска общност в арабския свят – 265 000 души. Днес са останали под 2 100.

 Иран: Една от малкото страни, където все още има значителна еврейска общност (около 9 300), макар и много по-малка от преди.

 А арабското население в Израел се увеличава – от 156 000 тогава до над 2.1 милиона днес, което е увеличение от над 13 пъти!

Газа 2025 и Хамбург 1945 — уроци, които не трябва да забравяме.

Две снимки, две епохи — една истина: когато терорът управлява, обикновените хора плащат най-високата цена.

През 1945 г. Хамбург е сринат от съюзническите бомбардировки. Германия е разрушена не защото съюзниците са искали да избият германския народ, а защото нацисткият режим е превърнал градовете си във военни крепости и е вкарал страната в унищожителна война.

Днес Газа е жертва на същата логика.

Хамас — терористична организация, която открито призовава за унищожението на Израел — управлява Газа като заложнически лагер. Терористите изстрелват ракети от жилищни квартали, крият оръжия в болници и училища, и използват собственото си население като жив щит.

Израел няма за цел да унищожи палестинския народ — точно обратното. Израел има право и дълг да се защитава от тези, които искат да го изтрият от картата. Точно както съюзниците са спрели нацизма, така Израел има право да спре терора на Хамас.

Каква е истината, която много хора удобно пропускат?

Руините не са доказателство за геноцид, а за това докъде води фанатизмът и тероризмът. Ако Хамас сложи оръжие, войната ще спре. Ако Израел сложи оръжие — Израел ще изчезне.

Историята учи, че мирът идва не когато се остави тероризмът да побеждава, а когато се спре със сила и разум.

Отговорността е ясна: не върху тези, които се защитават, а върху онези, които крият оръжие зад гърба на собствените си деца.

Хамас са терористи, които презират не само Израел, но и цивилното население на Газа.

Хамас, подобно на нацистите преди 80 години, причиняват само страдания и разруха.