Някои хора никога не се променят

  • 17 126
  • 459
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 34
Изобщо не съм съгласна с коментар 204.Крайно мнение което не може да ме засегне.Не мога да увисвам на някой на врата и да моля за съжаление.Осъзнавам че хората освен да те сочат с пръст и да те упрекват нищо друго немогат.Това че се осъзнах късно не прави проблема неразрешим.Разбирам колко грешки съм направила спрямо мен самата , но айде сега ме горете на клада.
Лъгал ме е умело и манипулативно,а аз съм вярвала сляпо на някакви думи изказани в пространството.Нима някои от вас не е бил изпързалян от някой на който сте вярвали.Може би ще напиша друга тема изказана по друг начин,да видя за какво друго ще се хванете.Вярвала съм в неговата любов,била съм отдадена изцяло на семейството,но сега след предателството си отворих очите.Немога да върна времето назад ,но ще ми е трудно да променя бъдещето си.

# 211
  • Melmak
  • Мнения: 10 174
Пишеш и нищо не казваш. Много думи и бла, бла. Дадоха ти се съвети как да промениш живота си, а търсиш само оправдания.

# 212
  • Мнения: 3 978
Трудно, лесно, бъдещето ти няма да се промени от само себе си, така че започни да действаш.

# 213
  • Мнения: 10 352
Едва ли има човек, който не е бил изпързалян от партньор, но не мисля, че твоят случай влиза в това определение.

Когато ти забраняваше да работиш, излизаш, и когато те заплашваше, че ще те вкара в болница, ако отидеш при друг мъж, ти какво си мислеше, как си го превеждаше? Че много те обича ли?
Любов не виждам тук, само чувство за собственост.

# 214
  • Мнения: 34
Ами чувството за собственост съм определяла за любов от негова страна.Когато нямаш кръг от хора и база за сравнение така се получава.Не се оправдавам за нищо.

# 215
  • Мнения: 6 065
Нали я знаеш оная приказка за неволята?
Няма кой да те измъкне от тази каша освен теб самата. Докато се давиш в самосъжаление нищо няма да се промени. Разбра от форума, че не си единствената в подобна ситуация - хващаш се и я променяш. Ако обаче удобството ти да не работиш ти е далеч по-важно няма смисъл да си чешем клавиатурите напразно. Защото напуснеш ли го ще ти се наложи да работиш.

# 216
  • Мнения: 2 030
Ами чувството за собственост съм определяла за любов от негова страна.Когато нямаш кръг от хора и база за сравнение така се получава.Не се оправдавам за нищо.

Много жени мислят така при болезнена ревност от страна на партньора, дори студентки или жени вече с образование.
Тези неща не се учат в училище. А в живота.

Нека да не съдим, за да не бъдем съдени.
Жената ще се оправи мисля, трябва й малко време.
Струва ми се доста интуитивна и не е глупава.
Не коментира дадените й в темата съвети, защото в чужбина някои неща стоят по-различно.
Известна разлика и в законите в различните страни.

Ако е на 20 години, да му забие един шамар и да си тръгне, ама с 2 деца и в чужбина има доста да обмисли кое как..

# 217
  • София
  • Мнения: 1 139
Авторке, нали все пак разбираш, че каквото и да си пишем тук, в крайна сметка от теб зависи нещо в живота ти да се промени в положителна насока. Ако вярваш /все още/, че мъжът ти е част от уравнението обаче, грешиш...

# 218
  • София
  • Мнения: 38 339
Морска звезда, било каквото било до днес, от утре ще е друго.
Това трябва да приемеш и да започнеш да правиш неща, които ти дават повече увереност в живота.

Ние можем да изкажем съжаление и толкова, ти можеш да нагласиш нещата за себе си, не ние.

Жените тук ти дават разумни съвети за истинския живот, защото си осъзнала, че си живяла във въображаем.

Не се сърди на нас, дай отпор вкъщи.

# 219
  • Мнения: 1 451
Огромно самочувствие, без никакво покритие. Авторката си е в нейния си свят, нека да си мисли, че на тия години може да си намери някой да я храни срещу единия секс. Тя може де, ама с какво ще трябва да се примирява не ми се мисли...

# 220
  • Мнения: 2 642
Почни и ти да кръшкаш, казах ти вече. Ще видиш, че ще се почувстваш по добре. И няма да ти пука. Ама гледай да не те хване.

# 221
  • Мнения: 1 493
Добре, а ти в никакъв случай ли не се виждаш работеща? Какво ще правиш като и двете деца станат студенти? Сериозно питам, мислила ли си го?
Ние няма какъв съвет да дадем за мъжа ти. Може да говорите, но ти нямаш никакъв leverage, освен да му се цупиш. Той като си харесва проститутки, нищо няма да го спре освен, може би, възможността ти да го напуснеш. А това може да стане ако имаш финанси или друг мъж.

# 222
  • Мнения: 2 628
Може и да си е мой бъг, но аз не разбирам как здрав и прав човек няма да има план Б. Остави ти мурви и не знам си какви, ами не дай Боже, спомине се човек, какво прави домакинята в такъв случай? А за пенсия осигурява ли се?

# 223
  • Мнения: 2 642
Има една приказка за куче, което се е научило да яде л@@@на, няма отучване. Та и твоят така, че даже не си прави труда да се крие. Или го приемаш такъв, или го напускаш, само че с две деца, без работа и жилище предполагам, няма да го направиш. Така че остава да приемеш по лесно фактите, а това ще стане, ако и ти си  намериш любовник. И почни някаква почасова работа, за да имаш контакти с хора, не че с 4 часа дневно ще станеш финансово независима. Коя е държавата?
И като се напие и тръгне да ти обяснява как иска да ходи на проститутка, му кажи, че имаш сексуална фантазия как правиш секс с друг мъж, пред него, докато той се оправя сам.

Последна редакция: чт, 14 мар 2024, 18:11 от Прекрасная Василиса

# 224
  • Мнения: 8 608
Огромно самочувствие, без никакво покритие. Авторката си е в нейния си свят, нека да си мисли, че на тия години може да си намери някой да я храни срещу единия секс. Тя може де, ама с какво ще трябва да се примирява не ми се мисли...

Какво самочувствие видя в тая подтискана и тъпкана жена?
Та тя не смее и къса пола да си сложи, и да се облече,  както й харесва, защото диктатора така искал.
Наистина история за съжаление.

Общи условия

Активация на акаунт