Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Най-трудна е първата крачка - да вземеш решението да направиш нещо, особено, ако знаеш, че вместо подкрепа ще срещнеш отпор. Но, ако авторката не направи тази крачка, то животът й ще се изниже покрай нея и тя ще осъмне някой ден сама на 55-60 години и без стаж. Обаче и само с наритване не става, дори може да я смачка още повече, защото ритаме паднал човек. Тя има нужда от подкрепа и окуражаване, за да се реши на крачката и да се задейства. Понякога решението зрее вътре в нас, но нещо малко не достига, за да го вземем. Аз преди 7 години бях пуснала тема, в която се чудех между два апартамента. И двата имаха своите предимства, но единият вървеше и с по-голяма ипотека, нещо от порядъка на едни 20 000 лева в повече. Прочетох различни мнения, различни гледни точки и буквално с цената на една безсънна нощ взех решението. На другия ден се провали сделката за това, което иска и в последствие купих нещо трето. Но най-голямата спирачка пред това, което всъщност исках беше чисто психологическата бариера от голямата ипотека.

Нарциса, няма нужда да изливаш цялата тази злоба към авторката. Като гледам е наясно, че не е цъфнала и вързала. Не виждам някой в темата да твърди, че положението й в момента е нормално за 43-годишна. Но не е и нужно да й се набива канчето "ама, как може....". Ами, може. Търси изход от това, пуска СВта, търси съвет от форума, ходи на психолог (дано й помогне).

А, колкото до това, че някой друг работи, за да взема тя 800 лв наем, нали се сещаш, че е супер селско изказване. Щото този имот на нея не й е паднал без нищо, тя, родителите, бабите й са го купили и платили. А този, който работи и плаща наем, не й дава ей така 800 лв, а ги плаща, за да живее в жилището.

Добре би било авторката да се появи, за да коментира дали е намерила полезни съвети или просто си пишем....

Mama Ru, благодаря за практичните предложения . Рейдио Ком с немски ще го пропусна явно, защото не съм с немски, а с английски.
Елора, наистина много тежки моменти с имала. Благодаря ти за куража да ги споделиш. Наистина ме караш да се замисля.
pipelot, това ми звучи като стегнат и разумен режим, който имате.
the Дорис, всяко чак решение не, мисля, че не всички решения са наши. По-голямата част от тях обаче - да. И разбира се, че и аз съм отговорна за голяма част от нещата, които се случват в живота ми.  
Unicorn88,  "те гледат на наемателите като на канални плъхове, тя принцесата с апартаментите да се принизи до там забравете просто." - факт, че има такива хора, за съжаление. Аз обаче изобщо не съм такава. На мен ми стига и малко, трябва ми просто достатъчното разумно откъм финанси.
Murchinhum, по повод това, което казваш. Да кажа нещо, което явно е останало неизяснено.
Животът ми изобщо не е бил такъв, допреди три-четири години. Това и споменах в първия пост, в някое от първите изречения.
Тези кризи на майка ми в юношеството ми прекъснаха за цели 24 години. Знаете ли каква бях аз преди? Сега може да ви прозвучи и невероятно, но аз бях един свръх-независим човек. Добре знам какво заявявам. Пътувах сама до Испания на обиколка из страната, не на организирана екскурзия. Ходех на бригади, в които се работеше яко, върнах се в България, изкарах курсове за ски-учител, спортувам - това поне е и в сегашно време - работих години в правен отдел като юрист /завършила съм Право/, имах и имам много интереси,  живях с партньор, който беше много интересна и интелигентна личност няколко години. Записах втора специалност Юридическа Психология. Да, магистратура е, някой тук попита. Не питах никой за никакво разрешение за нищо. Отхвърляла съм даже един симпатичен иначе мъж, който се опитваше да ме насочва по разни житейски въпроси. Казах му, че прекрасно знам какво искам и бяхме дотук. Работих като автор на статии в онлайн списание. Всичко беше не топ, а топ, разбирате ли? Майка ми тези 24 години беше с много, много малки изключения добре, малко емоционална, но внимателна и се държеше добре.
В някакъв момент почти всичко тръгна надолу... Нещастията започнаха едно след друго. Първото, огромно, беше смъртта на сестра ми... и после, две години след това... да не се повтарям. Знаете темата.
С цялото дълго описание ви ангажирах за да кажа, че много добре знам какво е независимост.
Толкова голяма нужда имам да вярвам, че нещата могат да се върнат!

Ясно, изгубила си компас.
Ще се намериш отново.
Нещо си се размекнала. Дали заради криза на средната възраст, менструални проблеми/дисбаланс или житейски ситуации, всичко се преодолява. Просто гледай по-трезво и отстрани на ситуацията – нищо не е необратимо, докато си здрава и жива.

Да, BasilA, толкова е вярно за здравето! И годините не са за пренебрегване, макар че, ако трябва да съм честна, не се чувствам на толкова. Спортувам, грижа се за външния си вид и т н. Нямам представа колко е средната възраст на форума, но все пак да го кажа, момичета: Оценявайте времето, оценявайте годините си! По-рано като ми кажеха, че след някакви си 40 години възраст нещата стават много по-трудни, просто се засмивах.

Веси, мислила ли си за деца? ....не, че те плаша, но след 40 нещата стават в пъти по-трудни за жените.

Soul Free, много съм мислила, докато бях с партньора си и много исках да си имаме детенце с него.Той обаче искаше да поизчакаме в тази насока. И за осиновяване съм мислила и все още го мисля... Просто... трябва да си стъпя на краката финансово.

Малко се колебая дали да го напиша... Авторката, ако е вярно това, което си написала за професията ти и независимия ти начин на живот и сегашното ти незавидното положение... Трябва ти според мен професионална психиатрична помощ. Един добър психиатър може би би ти помогнал.

След 4 г. вкъщи и всичко описано, наистина имаш нужда от професионална помощ. Не съдете авторката, много е страшно дори и на 43 да си в капана на токсични хора, особено родители. Този енергиен вампиризъм и манипулация може да са смъртоносни.

Т.е. допреди 3-4 години си работила в администрация, допълнително си работила като автор на онлайн статии, обаче майка ти, като те е молила да не ходиш на работа (офлайн), за да не я заразиш, и не е имала някакви претенции да не работиш изобщо, а само да не си някъде, където има много потенциално заразни хора, ти изобщо не си правила опити за дистанционна работа, а направо си се оставила на 300-те лева и пълния пансион?

Има възможност с инсеминация  с донорски мъжки материал. Не е късно за детенце, ако го иска естествено. Но тогава трябва да си помислите, искате ли детето ви да има такава баба като майка ви ? Сериозно помислете …..

Много в трудно да се освободиш от токсичен човек, особено ако е родител. Знам от опит….
И на мене ми е все още трудно…. То почва едно манипулиране, едно тръшкане, тя почва да реве, да вменява вина и прочие

Принципно все още не е късно за дете, но след 40 г. вероятността за забременяване спада драстично. На всичкото отгоре при липса на партньор в момента, едва ли ще стане до година-две. Историята показва, че има жени, станали майки и на 45+ г., но обикновено е непланирана бременност.
Инсеминацията също не е толкова лесна. На моя позната й отне 3 години да се случат нещата, с донорски материал, няма партньор, горе-долу на твоята възраст.
Прочети в темите за осиновяване - не е лесно, още повече, когато не си семейна. Все пак може да се запознаеш повече с темата и какво да очакваш.

Последният ти пост ми хареса, явно само си натиснала пауза, не си спряла телевизора напълно.

Искам да те попитам имаш ли приятелки. Говоря за близки хора, с които да споделяш, да те подкрепят, ако трябва да ти се карат, да те съветват,  не само бегли познати.

Питам, защото съм имала няколко трудни момента в живота (почти сме връстнички, аз съм на 46) и винаги приятелите ми са били до мен и са ми помагали с окуражаване и съвети. Ние тук можем да кажем каквото и да е, но е друго някой да ти го каже в очите, да ти каже например "Виж има работа в моята фирма, искаш ли да работим заедно." или "Хайде да отскочим до Турция този уикенд, да се разсееш от проблемите с майка ти." Понякога това много помага.

Интелигентна жена си, не се оставяй на течението, греби с пълна сила, за да се измъкнеш. 3 пъти съм рестартирала живота си, 2 от които, в чужда страна и всеки път е все по-добре. Важното е да не те е страх, затваряш очи и скачаш

Кукумицина, , разбира се, че правих. За два месеца, някъде през 2021-ва, работих по редакцията на едни статии по история хоум офис. Не съм го споменала тук, защото беше кратка сезонна временна работа.
Вижте, всички сте прави за работата. Нали никъде не съм заявила , че не искам да работя, дали няма и друг начин, без да се работи... Тук в линка, който Мама Ру даде, кандидатствах на няколко места.
FrayDana, тук е мястото да кажа, че записах преди време час при един много, много добър специалист. Той каза две точки, по които да се работи и които са причина за ситуацията: 1. Намиране на връзка 2. Намиране на работа. Каза, че имам средна форма на тежест на депресия, която била нормална след големи загуби. Сестра и партньор, когото обичах.
kaka_dora, благодаря ти за думите! Имам една такава приятелка, която, метафорично казано, ми бие два шамара, ако трябва да се стегна. От много години е в друг град - Пловдив, но говорим от време на време. Помолила съм я, ако има някаква информация за работа, веднага да ми каже.

За по сигурно може и направо инвитро да се направи с донорски мъжки материал. До 45 години има някакви шансове, но не е там работата.
Трябва да се изнесете …. Майката няма да се промени.

Авторката дори и да намери мъж, майка и ще го разкара на бърза ръка. Този филм съм го играла.

Няма ли вариант да отидете при баща ви за два три месеца ? Докато си стъпите на краката