Литературен клуб - ІІІ

Аз пък не обичам да чета "злободневни" книги. Искам книгата да ме пренесе в друг свят, а това няма как да стане, когато сюжетът е не само съвременен, но и почерпан от родната ни действителност.
И в случая изобщо нямам предвид, че подобен род книги не са добри. Просто аз не обичам да ги чета...

Здравейте и от мен. И аз много обичам да чета. Но обичам книгите да са леки и разтоварващи. Прочела съм всичките на Софи Кинсела http://www.kragozor.com/?viewID=7&aid=4&bd_id=155 много ми допадат. Сега съм на вълна Елизабет Адлър http://www.helikon.bg/autors.php?author=MjM4Ng==&PHPSESSID=e … 620fad8b70bee52a4 ( не ми се смейте).  В момента чета http://www.book-bg.com/details.php?id=21318

Аз пък почивните дни се отдадох на Уилям Уортън.
Е, не в буквалния смисъл с евентуален сексуален подтекст
Прочетох "Илюзии" и "Франки Фърбо" и преполових "Последна любов". Засега класацията на моето харесване води последната. Ще видим ще издържи ли достойно до края...
След това ще споделя впечатление и за трите.

Тони, давай, с теб съм. 
За мен, както вече съм споделила, фаворит абсолютен, ми е "Последна любов".

Аз се разсипах с "Влюбени жени" на Дейвид Х. Лорънс.
Определено по- скучна книга, не съм чела скоро. 

Скоро се чудехме дали е жив
"Гордост" чета, харесва ми.
Като се включиш пак, ще си набавя и другите.

Духless се сдуха окончателно.
Ако на някой все пак му е любопитно, как точно изглежда дивия капитализъм с руски оттенък - безСмислена тема, но от бъдещ добър писател (според мен), да се обади да му я пратя.

Какъв срам, едва днес открих тази тема. Въобще подминавах "Хоби", жалко.
Та, записвам се и аз.
Свърших преди 4-5 дни "Поврително удоволствие" на Айрис Мърдок. Много ми хареса.
Вчера приключих "Цветният воал" на Съмърсет Моъм.
Сега чета "Празникът на козела" на Марио Варгас Льоса.

И отивам да си правя списък, толкова книги сте споменали, а аз не съм ги чела 

Тони ,кога успя да прочетеш толкова книги,браво на теб  .

Аз пък довършвам "Богат татко,беден татко" и съм изненадана от себе си,че имам финансовата култура за която говори автора.Неговата теория се припокри с моята и аз също не вярвам в старите схващания,че след като се изучиш ще си намериш хубава работа за хубави пари и ще станеш богат.Познавам хора без висше образование,но финансово грамотни,както се казва – трябва и акъл  .Ох,отплеснах се нещо...С две думи,хареса ми книжката  .Сега пак ще прочета нещо на Конъли,вече ми липсва.
Някой да е чел най-новата му книга         ...Тони?

А питай ме де... По нощите. А уж по цял ден обикаляхме насам-натам - не знам колко километра навъртахме дневно... Да не говорим, че на Виктор му излизат два кътника и буквално беше закачен за нас в едно такова побърквателно-изнервящо-мрънкотещо-избиващо на плач настроение и пак вечер бях свежа като краставичка.
А като съм била през деня на работа - след втората страница заспивам. Пфу

Не съм чела новата книга на Конъли. 
И като говорим за нови книги, много ми се иска да прочета "Ханибал", но в книжарницата я нямаше. Чакам да я докарат утре или в петък и я започвам. Ммм, нямам търпение
Някой прочете ли я междувременно?
Margarita?
Dahlia? 
 
 

Лелее колко бързо четеш Тони  Аз вечер успявам 2-3 странички само да прелистя и  заспивам  Но виж в градския транспорт си наваксвам 
Аз все още дочитам "Паула", но съм се загледала в Гостенката на Симон дьо Бовоар - някой може ли да даде отзиви за книгата?

Пфъ, аз точно поръчах една камара книги на български, сред които и Духless.

И така - "Последна любов" също бе добавена към списъка от прочетени книги.
Между другото тази година наистина имам списък с прочетени книги.
Бях обещала да споделя впечатленията си за трите книги на Уортън.
И така...
Несъмнено "Последна любов" е моята голяма любов. От тези трите поне. Много нежна, трогателна, лирична книга въпреки скандалната нотка, която някои биха открили в нея. Книга за различната и невъзможна любов между 50-годишен художник и 70-годишна сляпа музикантка. Книга за начина, по който променят взаимно живота си. Действието се развива в Париж... Почти ми се прииска да съм там

"Илюзии" също остави в мен усещането за хубава книга, но не ме трогна дотам. Основните теми са любовта/мда, отново, но този път не някоя скандална и обществено неудобна любов, а онази, с която повечето от нас живеят/, а също и отношенията между съпрузите, както и тези между родители и деца. Разказът обхваща само няколко дни - Коледата на едно семейство в стара мелница във Франция. Разказва или по-скоро споделя своите мисли и чувства основно бащата, но може би около средата на книгата няколко страници са отделени и на другите членове на семейството им. Историята е донякъде банална, но Уилям Уортън я пречупва през своя поглед.
В тази връзка май за пръв път чета три поредни книги от един и същ автор... Определено този начин на четене ми допада. Още повече в случая - когато е очевидно колко много автобиографични елементи има в повествованието.

"Франки Фърбо"... хм, странна книга...В началото ме завладя, в средата леко ме разочарова, краят ми хареса - донякъде... Очевидно фантастиката не е моят жанр. Фантазия - да, фантастика - всъщност не, благодаря. До момента, в който книгата звучеше като приказка, ми харесваше много повече от момента, в който се намеси друга реалност - 50 000 години напред в бъдещето. В основата на сюжета е една лисица, всъщност свръхлисица... Или може би в основата е животът на човек, в чиито спомени Франки Фърбо - да, същата тази лисица, заема изключително важно място... Да кажем, че това е книгата на Уортън, която, поне засега, ми хареса най-малко... Но пък не съжалявам, че я прочетох. Доста объркано излезе май...

Аз в момента, чета "Сага за Форсайтови" на Джон Голзуърди.   




След нея, все още не съм се спряла на друга книга.
Може да си препрочета " Скитникът Евреин " на Йожен Сю, много я обичам. 

Обичам Льоса, най-много "Леля Хулия и писачът", също и "Разговор в катедралата" - последната се започва трудничко, като й свикнеш, става по-читаема. В началото шизофреничният маниер на писане доста обърква, но постепенно нещата се наместват. На моменти четенето прилича повече на решаване на ребус - говоря за процеса на четене, не за прочетеното, както е например при Умберто Еко.
"Празникът на козела" не ме грабна толкова, може би защото е сполитически сюжет. При следващото прочитане сигурно ще мисля другояче, но това му е хубавото на Льоса- че е автор, който трябва да се препрочита.   

Тъкмо щях да питам как е и дали да я купувам.

Verdad, сега се сетих, че и ти се чудеше за Алесандро Барико. От библиотеката взех "Океан море" - ами, не е моя книга, но на теб е възможно да ти хареса.  На мен ми идва твърде есеистична, поетична и сложна