Пенева, според мен някои хора се издразниха по-скоро на съвета за понапъване.. И аз да бях, и аз щях да се. Едно дете може и да се е напънало предостатъчно, да има бал и за СМГ с немски даже, ама да не иска там заради многото мат от 8 клас още. По същата причина може и НПМГ да не иска. Може и в НЕГ да не иска, въпреки че му стига балът и вторият език е английски, понеже примерно не му е удобно местоположението или заради нещо друго. Харесала му е дадена паралелка другаде (в случая в 73 СУ) и майката просто сподели, че това, което не му се нрави на детето, е руският като втори език. И кротко обясни, че по тази причина ще я пишат по-назад..Което предполага варианта други паралелки на училището да са напред предвид поставянето на акцента от страната на дете/родител най-вече върху езика. Не е изразила майката никакви претенции към това, че във въпросната паралелка се предлага руски като втори език. Просто е неуместна подканата за положени повече усилия и напъни, когато му е било времето..Всеки си има някакви нагласи.
- Публикувана: 30 юни 2025, 13:19 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2025, 00:05 ч.
Седмокласна изпитна 30.06-6.07 Нека резултатите да са на късмет и всеки първо желание да е приет!
Аз съм от тези, дето едно време 5 години страдаха от болните амбиции на родител ( майка ми ). Тогава беше модно да се учи в ЕГ, аз учих от 5 клас в МГ-то във Варна и бях супер щастлива, всичко което исках е да си остана там след 7 клас. Но....майка ми реши друго, било пропилян потенциал и ме набута в Първа езикова гимназия с английски. Аз дето мразя да уча езици, а обожавам математиката. 5 години мъка, зор и натякване на родителското тяло, че е виновно за всичко. Това няма да го причиня нито на дъщеря ми, нито на себе си. Тъпо ми е, че има супер бал за СМГ ( 497.5т ) и не иска да ходи там, а в Испанската, но поне знам, че сама си го е избрала.
От дете си знаех, че ще уча в МГ ( цялото ми семейство е ), но хванах експеримент, с който влизах и в Първа и в МГ, САМО с изпит по математика... И настана едно чудене...
Честно казано малко ми се губи момента, в който АЗ взех решение за езиковата, но така или иначе си беше мъка. То като не ти вървят езиците не ти вървят.
И сега срам не срам, най-ниската ми оценка в дипломата е по английски.
После пак си кандидатствах с математика.
Вече от дистанцията на времето не съжалявам. Реализирах в сектор, в който английският е абсолютно задължителен. А по "наше" време така се учеше език.
Между другото това за икономическите профили е много вярно. В университета на колегите ми от икономическите техникуми, както се наричаха още, им беше много скучно.
Здравейте, според вас има ли някакъв шанс дете с бал около 350 да бъде прието в училище с минимален бал от миналата година около 380? На мен не ми се струва невъзможно, поне на първите две класирания. А да се чака трето е доста рисковано и не знам дали си заслужава целия стрес…
Не знам дали знаете, но ако дете иска да учи математика и физика, има само 4 паралелки в София, които го предлагат - и четирите са в топ гимназиите с гигантски бал 
Това до известна степен е нормално, това е един от по-трудните профили и се очаква наистина ученици с изявени способности да го учат. За останалите вариант е да търсят училище, в което ще им предложат възможност да изберат математика и физика като трети и четвърти профил - такива също не са кой знае колко много, а извън по-елитните училища по-скоро липсват. Това е реалността. Така че дребен компромис като втория език за мен лично си струва. За други не си струва, така че има мир )))
Това до известна степен е нормално, това е един от по-трудните профили и се очаква наистина ученици с изявени способности да го учат. За останалите вариант е да търсят училище, в което ще им предложат възможност да изберат математика и физика като трети и четвърти профил - такива също не са кой знае колко много, а извън по-елитните училища по-скоро липсват. Това е реалността. Така че дребен компромис като втория език за мен лично си струва. За други не си струва, така че има мир ))) 
Здравейте, според вас има ли някакъв шанс дете с бал около 350 да бъде прието в училище с минимален бал от миналата година около 380? На мен не ми се струва невъзможно, поне на първите две класирания. А да се чака трето е доста рисковано и не знам дали си заслужава целия стрес…
Разбира се, че имате шанс.
Статистиката показва какво са искали децата миналата година. Тази може по-малко деца да искат същото като вас. Не е проблем, че ще приемат детето на 43то желание, защото сте писали и трудно достижими паралелки.
Просто си изредете желанията и осигурете място, където да се класира в най-лошия случай.
Напълно разбираемо е, че се опитваме да надникнем в бъдещето и да предвидим какво би било най-добро за децата ни. Обаче невинаги тези сметки излизат верни и много често съвсем друго се получава. Мой познат на години вече ми е разправял, че навремето кандидатствал и бил приет и в АЕГ, и във ФЕГ в София и той без колебание избрал ФЕГ, защото бил учил преди това малко френски и щяло да му бъде по-лесно. Освен това тогава френският все още бил на мода, макар човекът хич да не го обичал. Но пък в подготвителен клас им се паднала една млада и хубава учителка по френски от първия випуск на гимназията и взели, че заобичали френския покрай нея. И никой не съжалявал за избора си на език, вкл. моят познат. Учел и английски като втори, но по задължение, защото хич не го харесвал. Обаче после, като завършил университет, където пак бил с френски, се оказало, че за работата му трябва английски и с него започнал да си вади хляба. Въпреки това любовта към френския си останала. Та понякога съдбата обича да ни поднася изненади, за да ни покаже, че тя разполага, а ние само предполагаме.
Аз съм от тези, дето едно време 5 години страдаха от болните амбиции на родител ( майка ми ). Тогава беше модно да се учи в ЕГ, аз учих от 5 клас в МГ-то във Варна и бях супер щастлива, всичко което исках е да си остана там след 7 клас. Но....майка ми реши друго, било пропилян потенциал и ме набута в Първа езикова гимназия с английски. Аз дето мразя да уча езици, а обожавам математиката. 5 години мъка, зор и натякване на родителското тяло, че е виновно за всичко. Това няма да го причиня нито на дъщеря ми, нито на себе си. Тъпо ми е, че има супер бал за СМГ ( 497.5т ) и не иска да ходи там, а в Испанската, но поне знам, че сама си го е избрала.
От дете си знаех, че ще уча в МГ ( цялото ми семейство е ), но хванах експеримент, с който влизах и в Първа и в МГ, САМО с изпит по математика... И настана едно чудене...
Честно казано малко ми се губи момента, в който АЗ взех решение за езиковата, но така или иначе си беше мъка. То като не ти вървят езиците не ти вървят.
И сега срам не срам, най-ниската ми оценка в дипломата е по английски.
После пак си кандидатствах с математика.
Вече от дистанцията на времето не съжалявам. Реализирах в сектор, в който английският е абсолютно задължителен. А по "наше" време така се учеше език.
Между другото това за икономическите профили е много вярно. В университета на колегите ми от икономическите техникуми, както се наричаха още, им беше много скучно.
Съгласна съм, и аз гледайки назад във времето не съжалявам за нищо, даже си имам една теория, че единствения начин да научиш нещо, което не ти се отдава, е да си заставен да го учиш много, а това, което ти се отдава навсякъде ще го научиш ( и аз си кандидатствах с математика и ме приеха във ФМИ информатика без проблем). Английският е супер важен, аз съм IT и работя за американска компания, без него съм загубена, а знанията ми са само и единствено от гимназията.
И все пак, не мога да забравя как ми натресоха нещо, което не исках, не ми се отдаваше, изкарвах ниски оценки и се чувствах с години като аутсайдер в класа.
Не че нещо, Милна, ама в кой момент в годините е можело да си приет хем в АЕГ, хем във ФЕГ в София? Нито някога по мое време (разбирайте преди повече от 30 години), когато човек кандидатстваше за определена езикова и с резултата си за нея НЕ можеше да влезе в друга ЕГ (само в паралелки с разширено изучаване на език в училища, нямащи иначе статут на ЕГ), нито през последните примерно 20 години, когато класирането е предимно централно и си приет само на едно място. Можеше някога в една ЕГ плюс отделен прием в СМГ след техен си изпит, а днес може само прием в училище към МОН + отделен такъв в училища по изкуствата или в частни . Но наистина не съм чувала в който и да е момент да са приемали някого паралелно в две ЕГ и той да е можел да избира.
Аз съм била кандидат-гимназист преди 25г., тогава можеше да си приет на повече от 1 място. Всичко беше на едни огромни табла, никакъв GDPR, никаква анонимност.
Бях слънчасала да гледам баловете на други деца.
Бях слънчасала да гледам баловете на други деца.
Русалке, може да не са в София.
TheFuture, беше питала в края на миналата тема дали могат да се видят работите от проверка на способностите по ИИ. Да, обикновено в училището, където се е явило детето. Обадете се да питате за дни и часове. Нямат навика май да ги обявяват на сайтовете си. А са на разположение в първите дни след излизане на резултатите. После ги архивират някъде и е трудно/невъзможно.
Тази сутрин ходихме в училището и видяхме работата на принцеска.
Много съм доволна, защото само знаех коя тема е избрала и ми беше описала какво е нарисувала, но много ми се искаше да го видя с очите си. Евалата на детето!
Това с напъването не е за всеки. Моето и да се напъва, като го влече рисуването няма как да се набута да учи математика, физика, химия, биология. Направо се изприщва като я питам.
Така че за всеки влак си има пътници и светът се нуждае и от творчески натури, не може само математици да има
В духа на коментарите за избор и насоки за гимназия, моят съпруг пък сам е пожелал да учи строителство и архитектура, в гимназиален етап. В 9 клас обаче почва да разбира, че това не е неговото и завършва с нежелание.
Понякога, родителите могат да насочат много по-далновидно едно дете, дори и към онзи момент на детето да му се е струвало несправедливо!
Така че благодарете се, че към онзи момент сте имали амбициозни родители. Аз пък съм страдала от това, че при мен такива липсват. Много по-лесно е да имаш подкрепящо родителско тяло.
Понякога, родителите могат да насочат много по-далновидно едно дете, дори и към онзи момент на детето да му се е струвало несправедливо!
Така че благодарете се, че към онзи момент сте имали амбициозни родители. Аз пък съм страдала от това, че при мен такива липсват. Много по-лесно е да имаш подкрепящо родителско тяло.