Моят мъж си има хоби-фотография.
Дотук добре, нищо че харчи купища пари за апаратура, по цели нощи чете литература по въпроса, или е на компютъра да обработва снимки и т.н. Нали така се разтоварва-добре. Но сега е решил да си направи екскурзийка с един негов приятел из Родопите, ей така да снима, защото като сме заедно аз се изнервям от това, че за една снимка трябва половин час или пък, че не ми обръща внимание. Нас с малката ще ни закара при нашите, абе измислил го е човека. Но аз го изненадах като му казх, че не съм съгласна и че дори не съм сигурна дали ще е само с въпросния му приятел. Наистина беше много изненадан от реакцията ми, че дори и малко обиден. Но въпроса ми е: Вие как бихте постъпили? Аз честно казно нямам много против, но въпроса е принципен, а и повечето ми приятелки са потресени от подобна идея (мъжете им да си бият шута сами). Взех и аз да се замислям: е ли нормално
Дотук добре, нищо че харчи купища пари за апаратура, по цели нощи чете литература по въпроса, или е на компютъра да обработва снимки и т.н. Нали така се разтоварва-добре. Но сега е решил да си направи екскурзийка с един негов приятел из Родопите, ей така да снима, защото като сме заедно аз се изнервям от това, че за една снимка трябва половин час или пък, че не ми обръща внимание. Нас с малката ще ни закара при нашите, абе измислил го е човека. Но аз го изненадах като му казх, че не съм съгласна и че дори не съм сигурна дали ще е само с въпросния му приятел. Наистина беше много изненадан от реакцията ми, че дори и малко обиден. Но въпроса ми е: Вие как бихте постъпили? Аз честно казно нямам много против, но въпроса е принципен, а и повечето ми приятелки са потресени от подобна идея (мъжете им да си бият шута сами). Взех и аз да се замислям: е ли нормално
Но пък от друга страна не може да си дишаме постоянно във врата, определено има нужда и от такива моменти 
просто на нито един от двамата не би му хрумнало да отиде някъде без другия 
Има си хоби, иска малко лично пространство за целта, не виждам нищо лошо в това 
Нищо лично към авторката, ама да "пускаш" мъжа си където и да било, все едно е бебето ти в детската градина, не го намирам за нормално 
,но и той няма да ме пита,понеже знае мнението ми по въпроса 
.Както и аз не искам да ходя сама на разни си ексурзийки или ваканции 
(4 год.),може би защото сме ревниви 
,но при нас си е така 
.И никой дори не повдига въпроса да си излиза сам с приятели да си копунясва или нещо подобно 
).Ми поживели сме си ,не сме на по 20 год(особено той де 
)...та сме си променили приоритетите към живота