

Приятелите на Ешреф- Гюрдал, Мюслюм, Фарук, Ърмак чувстват огромна празнина в живота си, без Ешреф.
Той категорично отказва да продължи с тях, съветва ги да гледат себе си и да изградят нормален живот за себе си. Оставил им е пари.
Но те не знаят как...В живота им има една голяма празнота.
Освен това Гюрдал е много гневен и не иска парите му, а него, приятелството му, това да бъдат рамо до рамо във всичко.
Но в гнева му прозира и мъката и това, колко много му липсва Ешреф.
Зашото Гюрдал, Мюслюм, Фарук, Ърмак- те не са просто приятели, а хора, чиято съдба е била неразривно свързана с Ешреф.
Докато той беше до тях, имаха посока, смисъл, дори в хаоса и опасността, чувствоха сигурност.
Сега, дори когато им оставя пари и свобода, те не знаят какво е нормален живот, защото никога не са го имали.
Гюрдал изпитва най-силната емоция.
Гневът му е фасада, зад него стои огромна болка и безпомощност.
Когато казва, че не иска парите, а Ешреф, той всъщност признава: „ние не знаем как да бъдем без теб“.
Гюрдал е готов да се скара, да се ядоса, само и само да накара Ешреф да разбере колко много му липсва. Това е гневът на човек, който страда от загуба.
Ешреф от смоя страна смята, че като се отдръпне, ще ги предпази и ще им даде шанс да започнат отначало.
Но не осъзнава, че за тях „нормален живот“ не е възможен без него, защото той е тяхното семейство, тяхната опора, техният лидер.
Това е още един от вътрешните конфликти на Ешреф. Да, иска да ги спаси, но с действията си ги оставя изгубени.

Смъртта на Афра ще бъде повратна точка, шок, който ще изтръгне всички от илюзията, че могат да продължат разделени.
А за самия Ешреф това ще е едно напомняне, че „нормалният живот“ не е лесно достъпен за хора като тях.