Нинка, страхотен младеж! И аз като Вита затърсих осигурително въже да видя, ама явно се пада на дюшеци.
Сърцето ми се пълни като чета за младежи като този на Стон, които на невръстни години, доброволно, отговорно и с тотален самоконтрол се заемат с толкова неща за сметка на лично време и приятелско безвремие! Респект!
Вчера с наборката и една нейна приятелка ходихме на премиерата на филма за капачките, "Великани". Леко се притеснявах дали другото дете няма да върти очи от скука, защото все пак филмът е документален - разказва за кампаниите по събиране на капачки, обучения по първа долекрска помощ и подобни, но заснемани последните 3 години "на терен". Има и истории на родители, чиито деца са транспопртирани с детските линейки или били в кувьозите на "капачки за бъдеще". Беше невероятно събитие, зала 1 на НДК на крака, пляска по време на филма в определени моменти. Много емоционално, лично за мен. Децата бяха толкова впечатлени и двете. Моята каза "абе събираме си ние капачки, уж знаем защо, но сега като виждам реално каква е истинската полза, искам да стана доброволец в тези кампании". Двете се канят "да се цанят" сега за есенна кампания на 19.окт. Приходите от билетите за филма са за закупуване на дефибрилатори за всички училища в страната и обучение за работа с тях. След прожекцията екипът на капачките и на филма излязоха на сцената и благодариха на публиката за подкрепата - на децата, че са активни граждани и на родителите, че им дават този пример. Разревах се, за пръв път почувствах, че съм направила нещо градивно както за моето дете, така и за още едно. Дано родителите му не ме пресрещнат на улицата да ми се карат, де, в какво го завличам
Сърцето ми се пълни като чета за младежи като този на Стон, които на невръстни години, доброволно, отговорно и с тотален самоконтрол се заемат с толкова неща за сметка на лично време и приятелско безвремие! Респект!
Вчера с наборката и една нейна приятелка ходихме на премиерата на филма за капачките, "Великани". Леко се притеснявах дали другото дете няма да върти очи от скука, защото все пак филмът е документален - разказва за кампаниите по събиране на капачки, обучения по първа долекрска помощ и подобни, но заснемани последните 3 години "на терен". Има и истории на родители, чиито деца са транспопртирани с детските линейки или били в кувьозите на "капачки за бъдеще". Беше невероятно събитие, зала 1 на НДК на крака, пляска по време на филма в определени моменти. Много емоционално, лично за мен. Децата бяха толкова впечатлени и двете. Моята каза "абе събираме си ние капачки, уж знаем защо, но сега като виждам реално каква е истинската полза, искам да стана доброволец в тези кампании". Двете се канят "да се цанят" сега за есенна кампания на 19.окт. Приходите от билетите за филма са за закупуване на дефибрилатори за всички училища в страната и обучение за работа с тях. След прожекцията екипът на капачките и на филма излязоха на сцената и благодариха на публиката за подкрепата - на децата, че са активни граждани и на родителите, че им дават този пример. Разревах се, за пръв път почувствах, че съм направила нещо градивно както за моето дете, така и за още едно. Дано родителите му не ме пресрещнат на улицата да ми се карат, де, в какво го завличам
