254 коледно-новогодишни емоции и менюта. Немската тема

Ами и ние трябва да се обадим, че детето няма да ходи и уж се вписва в системата и всеки учителл гледа. Е, случи се да не се обадим и никой не попита къде е детето..а. аз разбрах два часа след това, че не е отишъл на училище. Позната имат приложение в което виждат дали детето е вписано в час или не.

Рейна, наистина Сали дава всичко в грамове. Дъщеря ми изпълнява рецептите на Сали дословно, тоест течностите тегли с везната, а не ги мери в милилитри. Тя е фен, аз се задоволявам и с прости случайни рецепти, намерени в нета. Но по рецептите на Сали тя няма фал, всичко се получава върховно добро и на вкус и на вид. Торти прави само нейни.

Колибри, в Тирол със сигурност ще има сняг, високо е.

Да не се обадиш при отсъствие в ден на класно е с особена тежест- съученик на големия така получи абсолютния минимум (6) , защото не е дошъл на училище и не се е извинил за деня.

Тоест да сложа млякото на везната и да тегля като в грамове? Ако ми е 150гр млякото в рецептата значи тегля 150гр по везна така ли?
Бибит не беше ден за класно 😬

Точно така.

Дайте да я видим тази Сали.

https://sallys-blog.de/

При нас тази година много улесниха извиненията чрез Унтис. Ако отпиша децата директно чрез приложението преди започването на часовете, няма нужда да пращам мейли, да се обаждам. Ако изпуснат автобус например и отидат за следващ час, се налага да ги извиня с попълнен и подписан формуляр по ел. поща.

Ние извиняваме само с мейл в секретариата, НО ако на деня има класно или тест трябва да пишем и до учителя и до класния и да вмъкнем, че знаем за класното. Целта е да не бягат от класно.

Винаги съм била много разсеяна и завеяна и до ден днешен, както и разхвърляна, но от 16 годишна възраст съм живеела сама в чужда държава и определено майка ми не е знаела нито какво уча, нито какво ям, а съм била много мамино дете винаги. И до ден днешен се случва да загубя по някой важен документ, което не значи, че родителите ми могат с нещо да ми помогнат- тя майка ми е същата, а баща ми човекът почина и да иска не може да се грижи за мен. За мен тези неща са нормални докъм 14-15 годишна възраст най-много и след това сякаш трябва да се насочват децата към някаква самостоятелност поне откъм домашни и учене. Дори и да губят и да бъркат, не е нужно да са перфектни, да са самостоятелни е по-важно, поне според мен. Друг е въпросът, че подредените родители успяват да научат и децата си на ред, което аз съм го нямала като пример и мъжът ми до голяма степен го няма, та и децата ми, горките, засега го нямат.  Но по някакъв начин, всеки със слабостите си и силните си страни трябва да си поеме веслата в някакъв момент.  
Даже всъщност децата сами трябва да се борят за самостоятелност, моите се борят с дива настойчивост, както съм се борила и аз. Друг е въпросът, че аз много ще следя за наркотици, компании, алкохол и тн, защото съм се нагледала като млада. Баткото вчера сам квичеше да си приготвя багажа и каквото си е приготвил, това ще носи ) добре, че сме за кратко и може да изкара с 1-2 чифта чорапи.
За домашни, обаче, следя сигурно повече от всички други майки, въпреки, че при нас имат планове и работят по тях и децата уж си знаят. Ама в тоя лернцайт правят малко, а и често с грешки. За мен, моят е малък за такава самостоятелност сам да си пише домашните и то без проверка. А и понякога имат  наистина много домашни и гледам да го ръчкам, да ги прави ежедневно, а не да висне всичко за уикенда. Но определено ще съм много депресирана, ако и на 15-16 трябва да му вися ) Много ще се амортизирам за толкова години...Баткото, например, редовно се прави на припаднал насред задачите, а малкият още по-зле -- става агресивен и хвърля молива като упражняваме фината моторика. След 10 години от това определено ще искам да се гътна. А ако трябва и с учителки да се разправям, направо не знам. Мъжът ми и сега има кошмари, снощи сънувал, че оценявали сина ни в училище и стигнали до становището, че имал клептомания )). за 10 години определено ще сме взели-дали.
 Но и всяко поколение все пак е по-инфантилизирано от следващото, защото и животът става все по-комплексен, образованието е все по-продължително, все повече квалификации се изискват и по-късно влизат в света на възрастните.
Например, по мое време се смяташе, че Prefrontal Cortex узрявал до 25 годишна възраст. Сега четем, че учените казват, че към 32 годишна възраст узрявал мозъкът и ставали хората възрастни. ) Сигурно важи за зумърите. За алфа и бета сигурно ще е към 40тте.

Ти па Мария, кой ще ги чака до 40 😆 Аз казвам на тийна, че едно време на 13 са се женили и на война са ходили, а той една баня не може да забърше след къпане.
Кажете сега, знаете ли някоя по-лесна рецепта за панетоне? Моите много го обичат и искат да направя, но по четене и гледане установявам, че подобно на козунак се прави и наистина не ми се занимава. Ако има нещо по-непипкаво мога да премисля🤔

Покрай приказката как на по 13 на война са ходели, се сещам как едната ми баба ми говореше как едно време момичетата на 13 години са готвели за цялото семейство (в смисъл, че аз на същата възраст още не готвех). И какво от това - почнах да се оправям с домакинство без проблем и на по-късна възраст.
Човек придобива истинска самостоятелност, след като се откъсне от семейното гнездо и заживее сам.
Има навици, които дотогава се изграждат, има някакво възпитание в това отношение, но покрай родителите все се разчита на тяхната помощ.
На 14-15 години като цяло всички са самостоятелни откъм домашни, въпросът е колко им се занимава и колко се стараят.
При момчетата е масово "мама миа" откъм изпълнителност, виждам съученици-момчета на големия как го карат през просото с домашни, не си дават зор преди класно.. Става дума за 15, 16-годишни. Чак им завиждам на непукизма, момичетата повече се впрягат за добро или лошо.
А бе, трябва си контрол до определена степен и на тази възраст- Мария, имай го предвид.

Мерси за Сали, аз знам една друга - https://sallysbakingaddiction.com/.

А, малкият, когато си говорим за бъдещето, го питаме какво мисли и как на 18 очакваме да не са вкъщи и двамата (да отидат учат някъде другаде напр.), той вика "аз ще живея при вас". Но той си е дечко още, има още време да си промени мнението.

В роднинския, приятелския ни кръг има пораснали деца, които се отделят успешно и след 24, 25 години.
Но по принцип е хубаво да поживеят сами и от по-рано.
Човек да не се зарича предварително, не се знае как ще се развие живота.

Вероятно съм крайна по темата, но убедено смятам, че децата ни са толкова самостоятелни, колкото сами си ги възпитаме. За тяхната несамостоятелност не са виновни поколението, времето, училището, вселената или разположението на планетите,  а нивото на родителския ни капацитет.