- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2026, 23:34 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Замисляли ли сте се колко по - лесно се живее сега? И ние и децата ...
До колкото знам преди навлизането на механизацията за вършеене, средния добив от декар е бил 60-80 кг. от дка жито. В добри години - 100. Върху площадката от снимката (харман)
се тегли от животни тежко приспособление - дикан дъска
След навлизането на механизацията - вършачка със задвижван маховик от парна машина (после и дизелова) - 130-150 кг.
Това подобрява качеството на зърно малко - не е толкова натрошено, и по чисто (от изпражнения на животните, по бързо се вършее и и по - малка вероятност от намокряне от дъждове)
По детски мои спомени около 90-те години, като получавахме рента, казваха - тая година е по - добре - има добив 230 кг. Съответно даваха ни повече рента. Взимаше се в натура - даваха ни жито, олио и ечемик. Спомням си как течаха старите комбайни - гориво масло. А около тях попиляно зърно отвсякъде имаха дупки. Около камионите също, складовете ...
Сега чета, че средният добив по нашия край е бил около 700 кг. от дка жито и 630 кг. ечемик.
Колко много труд - оране, подравняване, сеитба, жътва, вършеене ... и накрая 60 кг. от дка.
Скрит текст:
Автор
Неизвестен
Описание
Български: Вършитба с коне в България.
English: Threshing by horses in Bulgaria.
Дата Преди 1945
Колекция
[Показване]Държавна агенция „Архиви“ wikidata:Q12279299
Текущо местоположение
Централен държавен архив, София
Входящ номер
Фонд: 2072K "Христо Вакарелски"
Инвентарен опис: 1
Архивна единица: 316 "Снимки отразяващи различни земеделски дейности в България - оране, жътва, вършитба, сушене и др."
Неизвестен
Описание
Български: Вършитба с коне в България.
English: Threshing by horses in Bulgaria.
Дата Преди 1945
Колекция
[Показване]Държавна агенция „Архиви“ wikidata:Q12279299
Текущо местоположение
Централен държавен архив, София
Входящ номер
Фонд: 2072K "Христо Вакарелски"
Инвентарен опис: 1
Архивна единица: 316 "Снимки отразяващи различни земеделски дейности в България - оране, жътва, вършитба, сушене и др."
До колкото знам преди навлизането на механизацията за вършеене, средния добив от декар е бил 60-80 кг. от дка жито. В добри години - 100. Върху площадката от снимката (харман)
се тегли от животни тежко приспособление - дикан дъска
След навлизането на механизацията - вършачка със задвижван маховик от парна машина (после и дизелова) - 130-150 кг.
Това подобрява качеството на зърно малко - не е толкова натрошено, и по чисто (от изпражнения на животните, по бързо се вършее и и по - малка вероятност от намокряне от дъждове)
По детски мои спомени около 90-те години, като получавахме рента, казваха - тая година е по - добре - има добив 230 кг. Съответно даваха ни повече рента. Взимаше се в натура - даваха ни жито, олио и ечемик. Спомням си как течаха старите комбайни - гориво масло. А около тях попиляно зърно отвсякъде имаха дупки. Около камионите също, складовете ...
Сега чета, че средният добив по нашия край е бил около 700 кг. от дка жито и 630 кг. ечемик.
Колко много труд - оране, подравняване, сеитба, жътва, вършеене ... и накрая 60 кг. от дка.
В днешно време в сравнение с 1920 година средните добиви в България достигат 500 - 560 кг от декар, благодарение на модерната техника, торенето и качествените семена.
Навлизат торове и ГМО. В началото не е било ГМО, а нови сортове. Статистика за ракови и други заболявания не ми се прави. Но в момента храната е по-лошо отколкото преди 30 години. Сега почити всички домати са като гумени без вкус за разлика от тогава.
Навлизат торове и ГМО. В началото не е било ГМО, а нови сортове. Статистика за ракови и други заболявания не ми се прави. Но в момента храната е по-лошо отколкото преди 30 години. Сега почити всички домати са като гумени без вкус за разлика от тогава.
В днешно време в сравнение с 1920 година средните добиви в България достигат 500 - 560 кг от декар, благодарение на модерната техника, торенето и качествените семена.
По соц времената някои ТКЗС-та докладваха за по 1000 кг от декар, благодарение на ... преувеличенията и скритите засети площи
Сейко, 1887 част от банатските българи се връщат в България и "донасят" знания и техника, каквато не е имало до тогава. Едно от тези чудеса на техниката е било вършачка.
Добивите са били по-ниски, но е била хлебна пшеница. Сега, ако имаме късмет, ядем фуражна. А все по-често и техническа. което обяснява и затлъстяването и болестите.
И въпреки ниските добиви ни е стигала за почти девет милиона население и даже сме изнасяли. сега сме наполовина и внасяме.
Добивите са били по-ниски, но е била хлебна пшеница. Сега, ако имаме късмет, ядем фуражна. А все по-често и техническа. което обяснява и затлъстяването и болестите.
И въпреки ниските добиви ни е стигала за почти девет милиона население и даже сме изнасяли. сега сме наполовина и внасяме.
О, баш жито и царевица изнасяме. Комай само тях не внасяме. Или ако внасяме, то е по-малко от износа, не знам защо става така, явно изгодата.
Още го разучавам
Особено ме впечатли вноса от Обединените Арабски Емирства
https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2026/07/10/vnos … a_-_mart_2026.pdf
Нямам нерви да се ровя за справки и да сравнявам, затова попитах ИИ:
Иначе тук ги има тези таблички и се вижда колко много много пъти повече износ имаме.
https://www.mzh.government.bg/bg/ikonomicheski-analizi/informaci … uri/vnos-i-iznos/
Иначе тук ги има тези таблички и се вижда колко много много пъти повече износ имаме.
https://www.mzh.government.bg/bg/ikonomicheski-analizi/informaci … uri/vnos-i-iznos/
България внасяше (май и още внася ) големи количества фуражна пшеница от Украйна и други места, която изобщо не се тества за пестициди, торове и т.н. С нея се прави хляба който го ядем. Хлебната пшеница която произвеждаме се изнася навън, защото цената и е в пъти по-висока от фуражната. А познатите какви печалби се правят.
Имам познат собственик на пекарна. И човека казва - всичко е от брашното. За това понякога хляба е невероятно вкусен а понякога за нищо не стават при една и съща рецепта и технология.
Това е катедралата във Варна преди години.
Това е сега
Позлатиха кубетата. Красиво е, но някак си изгуби автентичност според мен.
Имам познат собственик на пекарна. И човека казва - всичко е от брашното. За това понякога хляба е невероятно вкусен а понякога за нищо не стават при една и съща рецепта и технология.
Това е катедралата във Варна преди години.
Това е сега
Позлатиха кубетата. Красиво е, но някак си изгуби автентичност според мен.
Къпането на слънце е толкова мило. По настояване на майка, всеки път лятото, когато ходехме на вилата, къпех дъщеря ми в слънчева вода с орехова шума в коритото, в който са къпели мен. Да напълним легените с вода и шума беше първата работа сутрин. Така хубаво са ги правели, че сега е прибрано за внуци, живот и здраве.
Лане, Украйна е един от най-големите производители на зърно и от реколтата в Украйна и Русия зависеха борсовите цени. Те си изнасяха тяхното зърно, ние нашето. И да е имало внос на зърно от Украйна, то е било доста малко.
Зърното произвеждано в Североизточна България си е масово Втора Б група, при това с не най-добри показатели. Все се правят магии за да покажеш по-добро качество.
Такава беше ситуацията преди 12-3г със сигурност, надали сега се е променила. Работила съм във фирма, която търгуваше със зърно (вкл. износ с кораби от Варна-Изток и Дървеното), а и имаше доста дка с обработваеми площи.
Зърното произвеждано в Североизточна България си е масово Втора Б група, при това с не най-добри показатели. Все се правят магии за да покажеш по-добро качество.
Такава беше ситуацията преди 12-3г със сигурност, надали сега се е променила. Работила съм във фирма, която търгуваше със зърно (вкл. износ с кораби от Варна-Изток и Дървеното), а и имаше доста дка с обработваеми площи.
