Във Варна се гледаше преди години във почити всеки един двор. Финап, смокиня, мушмула бяха традиционни дървета в дворовете, особено на къщите на център на града. Уви,повечето ги няма вече и всичко е заменено от кооперации. Тук-там има.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2026, 09:08 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Чак па престиж, то май във всяка къща имаше такъв комплект.
Както имаше и по една мечта, една перла - евентуално...
Както имаше и по една мечта, една перла - евентуално...
Личи си младостта
Не сте събирали покъщнина като обикновен българин / българка .
Навярно от хотел Рила са ви носели обяда, а?
Мушмули не обичам, имахме на лозе и подарявахме на приятели. Но аз и смокини не обичам.
Кубратова, финапът има вкус на леко кисела ябълка, аз тогава го обичам най-много. После леко омеква и става сладък.
Лане, в един двор под ТУ има страхотен финап, очите ми остават в него, но не съм в България, когато зрее. Донесох си в Германия три издънки, само една оживя
но не расте, за 4 години е пораснала с 3-4см само. Те са топлолюбиви и тук им е хладно. Едната я покривах зимата с бутилка, но на втората зима измръзна.
Кубратова, финапът има вкус на леко кисела ябълка, аз тогава го обичам най-много. После леко омеква и става сладък.
Лане, в един двор под ТУ има страхотен финап, очите ми остават в него, но не съм в България, когато зрее. Донесох си в Германия три издънки, само една оживя
но не расте, за 4 години е пораснала с 3-4см само. Те са топлолюбиви и тук им е хладно. Едната я покривах зимата с бутилка, но на втората зима измръзна. 
За кокошката - идва от село баба ми с чичо Иван/майка и брат на баща ми са/. На автогарата ги посрещат с номенклатурен мерцедес, бабата държи една затворена кошница да е в ръката и. ОК, докарва ги шофьора, качват багажите, кошницата и трябва да се изнесе на балкона - мятат я там. Аз, любопитно 5 год. хлапе с ужас забелязвам излизащото от нея пиле. То се оказало дърта кокошка. На другата сутрин баба и чичо слизат с пилето в задния двор, то мърда, ходи, кълве в пясъчника, но те са решили да го колят. Да, ама не - пилето не се дава и търчи по двора, кудкудяка, врещи, чичото го гони с брадвичка. Аз кротко наблюдавам ситуацията от пейката. Слиза съседско момиче - по сегашните стандарти ще е определено със СОП, но тогава и казвахме олигофрен. След дълго гонене чичото залови кокошката и веднага я гилотинира. Главата отхвърча настрани, пилето продължи да рита с крака още доста време. Съседчето със СОП много се впечатли от клането и от тогава намрази чичо ми - убиеца на кокошки.
После в къщи бабата я оскуба, изми и сложи да се вари. Ми това чудо вря 1/2 ден и все беше жилаво. Майка ми се прибра от работа с 2 пилета на грил, направихме салата. А бабата заяви, че нарочно е избрала най-дъртата и жилава кокошка, защото на село тя трябвало да изхаби много дърва докато я свари. Пък нали в града е лесно - врътнеш ключа на печката и не харчиш дърва, като безплатно е.
После в къщи бабата я оскуба, изми и сложи да се вари. Ми това чудо вря 1/2 ден и все беше жилаво. Майка ми се прибра от работа с 2 пилета на грил, направихме салата. А бабата заяви, че нарочно е избрала най-дъртата и жилава кокошка, защото на село тя трябвало да изхаби много дърва докато я свари. Пък нали в града е лесно - врътнеш ключа на печката и не харчиш дърва, като безплатно е.
Чак па престиж, то май във всяка къща имаше такъв комплект.
Както имаше и по една мечта, една перла - евентуално...
Както имаше и по една мечта, една перла - евентуално...
Личи си младостта
Не сте събирали покъщнина като обикновен българин / българка .
Навярно от хотел Рила са ви носели обяда, а?
Разбира се, аз съм младеж. 😌
Нашите имаха такъв комплект, бабите ми - и двете - също. А, и лелите ми - и те.
Какъв престиж, какво качество?
Изпуснах черпака на нашите (някога, пр.н.е., нали съм младеж) и се отчупи пунктшвайцнатото на качествения черпак - просто се отчупи от недомислената тъничка дръжчица.
Ако беше монолитен качествен черпак - нямаше да се счупи. 😭
Моите са монолитни стоманени, щото съм младеж.
Ензим, тези комплекти бяха две разновидности (поне две съм виждала, не изключвам да е имало и повече), та на едната действително качеството не е същото, по-тънки са дръжките.
Моят още е в пълен състав и здрав, а най-много ме изумява,че ножът още е остър, поне откакто е при мен, не е заточван и не е имал нужда, пък преди това не знам със сигурност, но и не личи да е заточван.
Моят още е в пълен състав и здрав, а най-много ме изумява,че ножът още е остър, поне откакто е при мен, не е заточван и не е имал нужда, пък преди това не знам със сигурност, но и не личи да е заточван.
Черпакът на майка от този комплект се счупи на един митинг с тенджери. Били сме много активно участващи явно.
Кубратова, на ЖП при Александър (края на пазара към реката) има хинап, когато му е сезонът. Допреди няколко години и аз не знаех за него, но някъде четох и го пробвах. Хареса ми и купувам чат-пат.
Кубратова, на ЖП при Александър (края на пазара към реката) има хинап, когато му е сезонът. Допреди няколко години и аз не знаех за него, но някъде четох и го пробвах. Хареса ми и купувам чат-пат.
Салам "Сервилат" беше задължителен като асортимент в хладилника ни през онези години. 
Салам "Деликатесен" не ми харесваше, защото имаше едри мазни парчета.
Смядовската луканка беше много вкусна, но рядко я купувахме, че доколкото помня беше 12 лв/кг., а шпек "Сервилат" - 6,50 лв/кг.
Салам "Деликатесен" не ми харесваше, защото имаше едри мазни парчета.
Смядовската луканка беше много вкусна, но рядко я купувахме, че доколкото помня беше 12 лв/кг., а шпек "Сервилат" - 6,50 лв/кг.
Извадих му душата на Изкуствения, но ми намери снимки на част от комплекта прибори, който имахме.
Решетъчната лъжица беше страшно удобна, доста голяма и много стабилна. Само нашия беше с червено, а не синьо.
От месата филето си спомням, толкова беше сухо, че на сандвича един пръст масло трябваше да сложиш, за да го преглътнеш😀
Скоро открих в Кауфланд нещо, което докарва онзи вкус, някаква рибица на Тандем, само че сега са я овалялли в малко ч. пипер и е едно такова никакво на цвят, значи е без оцветители.
Решетъчната лъжица беше страшно удобна, доста голяма и много стабилна. Само нашия беше с червено, а не синьо.
Скрит текст: 
От месата филето си спомням, толкова беше сухо, че на сандвича един пръст масло трябваше да сложиш, за да го преглътнеш😀
Скоро открих в Кауфланд нещо, което докарва онзи вкус, някаква рибица на Тандем, само че сега са я овалялли в малко ч. пипер и е едно такова никакво на цвят, значи е без оцветители.