Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 123 024
  • 3 336
  •   4
Отговори
# 3 300
  • Мнения: 5 268
Съмнявам се, че има деца, които четат баш тази тема. Simple Smile
И сапуни колекционирах, и салфетки, и фибички, и Библиотека Галактика, и сп. Космос, и ... А ся разчиствам, колкото мога, не трупам вещи и те така...
Децата може и да не я четат, но техните родители които участват в тая тема им ги говорят вкъщи и то не така обрано както тук

# 3 301
  • софия
  • Мнения: 33 535

Военният клуб и писателското кафене
Преди '44 г. София е имало силно изразен европейски облик, който, за съжаление, е силно изчезнал.

# 3 302
  • Мнения: 3 529
Списание "Ритъм".

Голямо вълнение беше всеки нов брой. Успявах да купя рано сутрин преди училище от будката на входа на градинката на Народния и нямах търпение да се прибера след часовете да го чета.
Трябва да има събрани някъде при майка всички броеве.
Аз така чаках списание Филмови новини, през час ходех да проверявам пощенската кутия, имах абонамент.

# 3 303
  • София
  • Мнения: 22 061
Reunion, ако твоето семейство е било липно засегнато от режима, искрени съболезнования.
Но това нас, тези които имаме хубави спомени - моите са от 70- те и 80- те, защо да ни кара да се чувстваме виновни? Каква вина имаме?
Влизам в тема, за да потъна в мили спомени и през пост- два се налага да подлагам канче за набиване.
Ми, не ми е приятно.
Никой нищо не те кара. Просто е нелепо да се повтаря как е било хубаво, здравеопазване, храна и всичко, защото не е така.
Нито храната беше  качествена, нито даже налична винаги, нито здравеопазването , нито нищо, което определени хора се опитват да внушават.
За детските спомени, всички ги имаме и като си безгрижено дете, те са хубави, което не променя фактът, че мизерията, шуробаджанащината, корупцията, дефицитът, репресиите не бяха повсеместни.

# 3 304
  • Мнения: 5 268
Да допълня:
И хора с увреждания нямаше и такива с душевни болести.
Нищо не се строеше, така да се вижда мисъл за хората с увреждания , те просто не съществуваха
Тъй че айде стига с тоя соц..

# 3 305
  • София
  • Мнения: 22 061
Наркомани имаше, но ги покриваха. Познавах няколко морфинозависими и хероинозависими. В София и то някои от 70те години.
Лекарства, които сега са със строг режим се отпускаха съвсем лесно. Имаше доста зависими и от анфетамини, които се взимаха по време на сесии, изпити, работа.
Битовият алкохолизъм, производството на алкохол също си беше час от ежедневието. Семейното насилие също.

# 3 306
  • Мнения: 56 348
Е, имаше наркомани, ама бяха екзотика. Не беше като днес.
Битовият алкохолизъм и шамарите вкъщи не правеха впечатление на никого. Така е.
Но да се носят дънки не е било забранено. Беше малко трудно да си ги намериш през седемдесетте, но който имаше си ги носеше. Това с дънките, печатите по краката и лагерите за западна музика и танци са много по-стари спомени от ранните петдесет години.

# 3 307
  • София
  • Мнения: 22 061
Сори, но първо, спомените не са само лежерни, а нечии напоени с кръв. Второ, 100 поста със снимки на сапуни са излишни. Трето, соцносталгията, която пробутвате, обърква дечицата, които не знаят, че беше забранено да носиш дънки, да пътуваш даже и до братска Югославия и че за да отидеш ба море със заветната карта се чакаше ред и не беше възможно всяка година.
Да не говорим за местене от един град в друг, придобиване на жилище, кола, най обикновени неща като печки, перални, хладилноци, телевизори, дивани, секции.
Колкото и да пишеш в момента за миналото няма да го промениш - факт. Както няма и да промениш бъдещото защото нещата се промениха и променят много. Също така няма и да промениш спомените на много хора.
Съвременните дечица не знаят какъв пол са, съгласно ценностите и възприятията на родителите им, ти говориш за дънки и почивки. Родителите между 25-35 години изобщо не помнят какво е било и няма да тръгнат да градят мнението и и възприятието си за настоящето на база възприятието на родителите си, независимо какво се приказва в семейството какво било преди 50 години. Реалността и времето имат своя ефект.
И в момента има абсолютно същите неща както при соца но в друга обвивка. Е, само че политическите влияния върху страната ни са други.
Ще видим какво ще е след години.

За съжаление миналото е кофти за някои хора, други като теб, още страдат по него и някак си не се адаптират. Все им липсва москвича, който е по-качествен от мерцедеса, старият миксер, дето работил 30 години, работа все не си намират и така.
Аз моето настояще и бъдеще съм си го изградила, защото паднаха ограниченията за жителство, учене и оътуване.
Ти още страдаш по соца, че и заблуждаваш колко прекрасно е било.

# 3 308
  • Мнения: 3 385
Подкрепям ЧС, никой не е забранявал дънките. Първите ми бяха от Кореком, и сега имам сантимент към марката. Съучениците ми масово носеха виетнамски, на мен не ми харесваха.
Първите наркотици в България са внесени по време на Международния младежки фестивал 1968. Сега мащабите са ужасяващи.
Оставам с впечатление, че някои са живели в семейства, в които насилие и битов алкохолизъм са били норма. Е, другите нямат вина за това. Имах прекрасно детство и страхотни родители. Ходех в музикална школа на акордеон, пиано и солфеж, и свирех в духова музика. Съучениците ми бяха на кръжоци по корабомоделизъм, авиомоделизъм и т.н. Напълно безплатно. В малко населено място.

Последна редакция: чт, 16 юли 2026, 11:12 от Djaky

# 3 309
  • София
  • Мнения: 22 061
Мен пък са ме връщали от училище за носене на дънки.

# 3 310
  • софия
  • Мнения: 33 535
Зависи за къде говорим. Не бяха екзотика наркоманите. В ъгъла на предния двор на началното ми училище беше пълно със спринцовки и игли. При паметника-гроб на Петко Каравелов на гърба на Седмочисленици също. Беше ми забранено да минавам в по-късните часове оттам, както и покрай входовете на дворовете на кооперациите (където можеше).

# 3 311
  • Мнения: 5 268
Мен пък са ме връщали от училище за носене на дънки.
И мен, както са ме връщали и за носене на различен от синия цвят, за вързана на конска опашка коса, трябвало сплетена само и още и още простотии. 
Да не говорим засмяната на имената на турците, ако питаме тях едва ли са им розови спомените от соца.
А колко отвратително беше в училище, когато от единия ден на другия трябваше да се обръщаме към съучениците с новите имена и как ни пълнеха главите как това е правилно и даже вярвахме и се надъхвахме, че е така. Но никой не искаше да е на тяхно място.
Та айде да гледаме обективно и без розови очила.

# 3 312
  • Мнения: 10 880
Имаше униформи и не знам защо някои опипваха почвата с демонстрации като дънки и подобни. Не, че униформите бяха красиви, но то си беше задължително и при нарушение правилника на училището няма как да не се забележи.
Аз също я мразех, но по нашето време вън от училище можехме да ходим без строго спазване на униформата. Е, раздърпани, както идваха чехи и поляци нямаше как, но за прилично и модерно се намираше начин.

# 3 313
  • София
  • Мнения: 22 061
Аз нямам против хубавите спомени от детството, стига да не се превръщат в изопачаване на истината и заблуждение.
Всички имаме хубави спомени от младистта и детството, защото тогава всичко останало е далечно и не носим отговорност, но да се твърди, че здравеопазването е било супер, че храната е била супер, че всички са почивали на море за без пари, че изобщо нещо е било ок ми идва в повече.

# 3 314
  • Мнения: 8 721
Имаше престъпност, но беше по- малка, при някаква ситуация колите на милицията минаваха по къщите и събираха служителите, независимо дали са на смяна, на разположение, отпуска и др. и много бързо откриваха, каквото търсят и много бързо минаваха престъпленията през съда. За контрабандата си затваряха очите, даже и те купуваха, не лично, а някой от семейството. И за децата със СОП си имаше училища, точно срещу нас беше, само, че тогава ги водеха бавно развиващи и ги обучаваха по по-лека програма, ама всички със занаят и си работят и досега.
Винаги е имало и по-бедни и по-богати и сега и преди.

Общи условия

Активация на акаунт