Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 124 344
  • 3 381
  •   4
Отговори
# 3 360
  • Мнения: 13 375
Кой знае какъв хонорар е взел авторът на тази глупост

# 3 361
  • Мнения: 13 086
Имаше редовно бригади по залесяване. Всяко предприятие веднъж годишно правеше такава бригада в сътрудничество с горското стопанство.

# 3 362
  • Мнения: 798
По повод горепосочената книга, не съм я чела, не съм запозната в какъв смисъл е.  Може да се  подигравате, но наистина е имало клубове ( всъщност не знам правния термин) по трезвеност, точно в онзи край. Говоря за период от преди 1944 г. , които се бяха запазили и след 9-ти септември. Баба ми и дядо ми са от Врачанско село, където е съществувала такава организация. Прадядо ми, баба ми , леля ми, чичо ми, никога през живота си не бяха близвали алкохол, нито вино, нито бира, за твърд алкохол да не говорим. И имаше и други от селото по същия начин.

# 3 363
  • Мнения: 3 531
Имаше вестник Трезвеност едно време.

# 3 364
  • Мнения: 10 885
Аз имам много хубави спомени от бригадите в по-късно време. Ще берем череши и вишни, обаче нямаше празни касети. Извадиха се картите, домашните производства и изкарахме един чудесен ден. Тъкмо си тръгваме и касетите пристигат. Колко много съжалявахме, че не успяхме да се включим във върлата работа. Ами често се случваше да ни пратят без да има създадена нужната организация. Поне  аз не помня на някого да са търсили сметка.

# 3 365
  • Мнения: 13 005
Защо, за мен е интересно да науча, че е имало такъв клуб във врачанско.
То и по шопско много се пиè (това е правилното ударение, да се знаЙ), но има и изключения, няма как всички до един да са пиЙняци.

# 3 366
  • София
  • Мнения: 19 175
Тези извращения докато започнаха и рязко спряха с кончината на уважаемия Генсек. Все пак той царува около 1,5 год. Нищо страшно не се е случило по негово време. Е, имаше си хора, които и от сянката си се плашеха - сакън да не нарушат партийната линия. Но като цяло се знаеше, че времето на соца изтича. Всеки се стараеше да отмъкне каквото и колкото може.
За печатите до коляното при къси поли - към 1972- 74 г. бях малка на години , но оформена като напр. студентка и ходех с модерни дрехи. След 1 море спряхме за 2 дни в севлиевското село на баща ми. С братовчедките ни пратиха до центъра да купим хляб. Връщаме се, късаме си корички, смеем се трите безгрижно. Те, двете с  джинси и блузки, аз с къса басмена рокличка с презрамки. Излезе от двора местния ОФ активист и ни привика до него. Защо съм с толкова къса пола, не ме ли е срам, ако се наведа ще ми се види дупето. Приближи се и ми прасна печата над коляното. Заповяда утре да дойда с родител и с прилично облекло. Кротко го попитах, а той защо излиза на улицата по потник - все пак не е прилично. Не получих отговор, само сумтя. Но обещах да дойда с баща ми. Ами изпълних си обещанието рано сутринта - като разбра на кого съм дъщеря малко се изчерви и обясни, че трябвало да сложи поне 15 печата за месец. А местните ходели с панталони и нямало как.
3 - 4 г. след това дойде модата на дългите поли. Имах доста такива - на ленти, на волани, широки, шарени и си ги носех с кеф. Бях на гости на вуйчо ми във В. Търново - разхождаме се с братовчеда и негови приятели по центъра. Но някой от ОК на БКП ме видял, познал на кой бивш шеф съм дете и веднага звъни в ЦК на баща ми. Аман-заман, др. Х, дъщеря ти се мота тук с дълги поли, като циганка или по-лошо като туркиня. Как може такова нещо, не е спретната и изгладена, петни Партията, дава лош пример. Баща ми пък му обяснил, че в Бг модата идва с 2 - 3 г. закъснение и че в цял свят жените вече ходят с миди и макси поли.
Та такова беше времето. Някои трепереха от всичко, други се натягаха да се доберат до длъжност, трети си живееха спокойно.

# 3 367
  • Мнения: 9 574
Нямам спомен да сме стояли без работа на бригадите. Не че сме се скъсвали  да бачкаме, по време на работа все някоя дивотия измисляхме, но не сме стояли без да имаме задачи и материали за работа. То и нашите бяха предимно в една консервна фабрика.
Споменавах ли вече колко мразя кисели краставички?

# 3 368
  • Мнения: 13 005
Е-е, това си е истинска травма, не е честно - да намразиш заради бригади нещо толкова хубаво като киселите краставички. 😭😆

# 3 369
  • Мнения: 8 724
Нашите бригади бяха на памук, още като ни видеха и питаха колко дена ще ходим, с нетърпение чакаха да им се махнем от главите и да не им пречим. На нас ни харесваше.

# 3 370
  • Мнения: 9 574
Е-е, това си е истинска травма, не е честно - да намразиш заради бригади нещо толкова хубаво като киселите краставички. 😭😆

Като затворех очи вечер преди заспиване само това ми беше в съзнанието - лента с буркани кисели краставички.
Ям ги само в салата. Но да отворя буркан кисели краставички и просто да ям - никога.

# 3 371
  • Мнения: 2 550
Баба ми и дядо ми са били на работа в Казахстан за 3 г. - да берат памук в пустинята. Има много снимки оттам, било е голяма жега, но са били добре платени и много уважавани сред местните.

# 3 372
  • Мнения: 10 885
И нас не ни чакаха с възторг по бригадите. Агрономи и бригадири хич не им се занимаваше с непознати хора.
Прелитат набързо на някой мотор с кош и си отдъхваха с облекчение като си тръгнем.
Но пък на училищните бригади яко ни гонеха за норми. Не признаваха лошо време, винаги учениците на линия. От там само лоши спомени.

# 3 373
  • Мнения: 13 375
Доколкото съм чела, трезвеническите организации са били начало и до известна степен прикритие на комунистите.
Може би едно време са аа имали смисъл, сега е смешно. Да, аз не пия, това е моя лична работа. Защо трябва да го заявявам в някаква организация и ако пия 100 гр джин веднъж в годината, трябва да напусна организацията ли?

# 3 374
  • Sofia
  • Мнения: 30 792














Последна редакция: пт, 17 юли 2026, 01:38 от Doli

Общи условия

Активация на акаунт