А спомняте ли си белите дивани с витринка? Едната част от витринката беше със стъкла, а от другия край празна и там си редях куклите.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2026, 20:49 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
Преди месец и нещо водя ученици в София на мероприятие и на връщане се завъртяхме покрай книжния базар на НДК. Показвам ФЕГ, разказвам за бившия Кравай, за Магурата, пресичаме в градинката и аз обяснявам:
- Тук имаше един изключително софистициран (да не кажа грозен) паметник, с нежния прякор ,Шестокрил пето.. (половинсекундно колебание, тъй като се усещам на кого говоря) ъ-ъ, петочлен".
И един младеж, който е роден в София, ми се хили:
- Точно така, госпожо, пето-, ъ-ъ, член беше! 🤭
- Тук имаше един изключително софистициран (да не кажа грозен) паметник, с нежния прякор ,Шестокрил пето.. (половинсекундно колебание, тъй като се усещам на кого говоря) ъ-ъ, петочлен".
И един младеж, който е роден в София, ми се хили:
- Точно така, госпожо, пето-, ъ-ъ, член беше! 🤭
- Тук имаше един изключително софистициран (да не кажа грозен) паметник, с нежния прякор ,Шестокрил пето.. (половинсекундно колебание, тъй като се усещам на кого говоря) ъ-ъ, петочлен".
Петочленник е трябвало да кажеш.
И ние имахме такъв бюфет, не знам защо го наричаха „салонен“.
Това беше любимата ми мебел вкъщи, защото там държаха шоколадовите бонбони.
Имахме в кухнята един огромен бюфет. Родителите ми го пазеха, докато бяха живи с рвърдото убеждение, че няма нищо по-добро от тоя бюфет. Разбира се, при ремонта на кухнята, веднага му взех мярката и замина. Съседката, с мисълта, че ми бърка в душата, ме пита как ще се разделя с бюфета. Отговорих й, че с най-голямо удоволствие.
