Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС.
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2026, 08:49 ч.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
До средата на '90 вкъщи се къпехме с бойлер на дърва и въглища. И да беше веднъж седмично. 6 човека докато се изредим през банята, докато загрее водата за следващи минава сигурно 4 часа. Като питах баща ми или дядо ми за ел. бойлер: "тока е скъп". Края на '80 като правихме ремонт на банята ходехме в градската баня и беше пълно, чакахме ред. Даже и хора от селата идваха с градски транспорт. Края на '90 хората спряха да ходят в градската баня и я затвориха.
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
А за живота на обикновените хора на Запад нещо да кажеш? Щото аз се запознах с възрастна французойка, притежаваща сериозно стопанство, земя, оранжерии, която на 14 години е напуснала училище, за да работи. И по селата също водоснабдяване не са имали, показваха ми кладенците, 2-3 за селото.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
Бойлер на дърва имаме и до ден днешен на къщата в Балкана. И добре, че е той, защото като спрат тока при първата буря.....една зима (скоро беше, преди 2 години) ни държаха 6 дни без ток. Та бойлерът и печката на дърва ни спасиха. 80 литра е май, стига без проблем за трима човека.
Като бях малка също бяхме с бойлер на дърва и така беше - веднъж на седмица. През останалите дни някакво подмиване. Не помня кога си купихме бойлер. Но науката казва, че от гледна точка на хигиената и здравето веднъж седмично е ОК. Останалото е социално къпане, така да се каже.
Москвич съм карала веднъж. Излизам на Цариградско по детелината при Румънското посолство, гледам в огледалото - празно. Давам газ и се включвам, а москвичът пълзи и някакъв ми налита отзад и ме ругае. Аз само вдигам рамене - ми не ускорява
А друг път, вече с едно волво карах познат, който е отраснал с москвич. Та той ми дава акъл как на едно място (дълъг стръмен баир малко преди Усоица) трябва много да се засиля за да успея да го изкача... Много ми беше забавно...
Москвич съм карала веднъж. Излизам на Цариградско по детелината при Румънското посолство, гледам в огледалото - празно. Давам газ и се включвам, а москвичът пълзи и някакъв ми налита отзад и ме ругае. Аз само вдигам рамене - ми не ускорява
А друг път, вече с едно волво карах познат, който е отраснал с москвич. Та той ми дава акъл как на едно място (дълъг стръмен баир малко преди Усоица) трябва много да се засиля за да успея да го изкача... Много ми беше забавно...
Аз пък изкарах шофьорските курсове в предказармена шофьорска школа. Там кормувахме на ЗИЛ-ове, но имахме един ден кормуване на лек автомобил и той беше Москвич.
След като бях свикнал със ЗИЛ-а, сядам на Москвича и го усещах толкова пъргав, толкова бързо ускоряваше, че все едно карам спортна кола.
След като бях свикнал със ЗИЛ-а, сядам на Москвича и го усещах толкова пъргав, толкова бързо ускоряваше, че все едно карам спортна кола.
