...да се грижат за семейство и дом...
- Публикувана: 13 юни 2026, 08:22 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2026, 01:08 ч.
Да си домакиня е призвание, не всяка жена става
С риск съвсем да скандализирам работливите булки, това го правя, поне си мисля, че го правя и без много-много да се втилявям в домакинството. ММ пазари и готви, а ако подът е достатъчно празен за да може да мине роботът, значи всичко е ок. Децата и мъжа са нагушкани, говорим си, дрехите се перат след всяко носене и чаршафите - всяка седмица. Даже имам едни рахитични китки на балкона, които са оцелели от миналото лято, когато ни нямаше вкъщи. Значи могат да продължат да оцеляват. За себе си съм топ. Естествено, че може и по-добре, но бива. И най важното - не се занимавам с глупости, а с по-важни за мен неща.
Не разбрахме друго. Ние, дет и бачкаме, се грижим по-малко или никак ли? Да или не отговор, моля.
Няма отговор.
Но на мен много ми бъркат в здравето хора, които обожават да се трепят и на работа и вкъщи и после да обявяват всяка, която не желае да тегли хомота като тях за мързелана.
Ако само работя, но имам домашна помощница пак съм мързелана.
Ако не работя и имам домашна помощница пак съм мързелана.
Само не съм мързелана ако бачкам 40 часа и после се мятам втора смяна в кухнята. Няма угодия.
Между другото преди много години имах почасова помощ за домакинството - пазех го в тайна от всички, точно заради ей такива злобни коментарчета от разни отрудени лелички.
Разбира се, че не е никакво постижение да ходиш на работа всеки ден.
Просто, ако добре си избрал работата си, е доста по-приятно. Ако някоя е избрала да бъде слугиня, вероятно и на нея й е приятно да домакинства.
Просто, ако добре си избрал работата си, е доста по-приятно. Ако някоя е избрала да бъде слугиня, вероятно и на нея й е приятно да домакинства.
Тук има едно погрешно противопоставяне между работата и домакинстването. Те не са задължително взаимноизключващи се алтернативи. Аз харесвам работата си, но харесвам и дома си и да се грижа за него. Това обаче не означава, че поемам всички грижи сама. Имам партньор, пораснали деца, а също така има услуги и технологии, които позволяват отговорностите да се споделят. В 21 век сме. Хич не е нужно човек да избира между това да работи и това да поддържа дома си. Но пък който иска (или няма друг избор) - да го прави.
Тук има едно погрешно противопоставяне между работата и домакинстването. Те не са задължително взаимноизключващи се алтернативи.
Да го кажем математически. В професията има 10-20%, които никак не харесвам.
В домакинската работа има 0%, които харесвам. Всъщност, излъгах - има едно нещо, което ми харесва: миризмата на сушени на слънце през лятото дрехи.
Сега, съзнавам, че това е индивидуално. Възможно е да има хора, за които съотношението е коренно различно.
В домакинската работа има 0%, които харесвам. Всъщност, излъгах - има едно нещо, което ми харесва: миризмата на сушени на слънце през лятото дрехи.
Сега, съзнавам, че това е индивидуално. Възможно е да има хора, за които съотношението е коренно различно.
Домакинството не се свежда само до бърсане на прах и търкане на плочки. (Между другото, аз познавам хора, които обичат да гладят.) Най-малкото включва готвенето - нещо, което много хора харесват и правят с удоволствие. В други случаи пък крайният резултат е удоволствието или удовлетворението и достатъчна мотивация, за да те преведе през процеса.
И да, индивидуално е.
И да, индивидуално е.
Имаше един доста домакински период в които плувах ( и не само аз). Периода в който тъкмо си омъжена, купила си къща, обзавеждаш, избираш сервизи, купуваш машини за новата кухня, бебета се хранят с кашички. Сега седим в бара и се хилим на марката на кристалния сервиз помъкнат от немай къде, седящ в шкафа никому непотребен….а чиниите се трупат в мивката и не ща да ги мия защото ще си разваля пресно направените нокти. За мен живота е творчество, домакинстването е творчество за веднъж - да го изчистиш, организираш или сготвиш хубаво веднъж дваш - да видиш че става - след това е безплатно губене на време. След като свършил нещо двата пъти започваш да се чудиш как да автоматизираш заниманието. Да не говорим колко е вредно. 1. Че дишаш отрови 2. Че дебелееш 3. Че ти отнема соц контакти 4. Че е прекалено лимитирано - света е голям, къщата ти - максимум 10 стаи. Колко години ще мисля и обмислям как да поддържам 10 стаи. И в този ред на мисли - коя точно от нас се чувства щастлива домакиня ?? Не разбрах.
