Колегата от "Ешрефа" Танер Румели в ролята на Динчер има Ново Дизи през този Сезон и са се Събрали да четат Сценария. Дано му провърви и има Успех. Турският Зрител за пореден път доказва, че е Непредвидим във вкусовете.
Това са Главните Актьори.
- Публикувана: 6 юли 2026, 13:53 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2026, 22:25 ч.
"EŞREF RÜYA" 💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 38
Eşref Tek 
🔥🖤
„В „Йешилчам“ ви очакват мустаци като от исторически сериал, облаци цигарен дим и изобилие от брилянтин.“
„Още преди да започне, „Йешилчам“ предизвика голям обществен интерес. Сериалът беше сравняван с холивудска продукция и същевременно си спечели репутацията на най-скъпата инвестиция на BluTV. В крайна сметка той беше представен на зрителите с първите си четири епизода.“
За тези, които още не са гледали сериала, нека отрано ги зарадваме с една добра новина – това е сериалът на Чаатай Улусой. С „Йешилчам“ Улусой разкрива съвсем ново лице от актьорския си талант. Образът на продуцент на средна възраст – леко пълен, харизматичен и остроумен – не се дължи само на дрехите или прическата му, а сякаш извира от самата му същност, от кожата, плътта и костите му.
Безгрижното красиво момче от „Medcezir“, буйният младеж от „İçerde“ и безстрашният герой от „Hakan: Muhafız“ са останали в миналото. На тяхно място се е появил Семих Атеш – продуцентът от „Йешилчам“. Безспорно най-ярката звезда на сериала е именно Чаатай Улусой. Дали и брилянтинът има заслуга за това? Това вече е тема за спор.
„Гледаме „Йешилчам“ през призмата на самия Йешилчам“
Каква е общата черта на филмите от ерата на Йешилчам? В тях, освен жената и мъжа, главна роля има и съдбата. В мелодрамите на Йешилчам животът на главните герои почти винаги се определя от външни обстоятелства. Следите от този подход ясно се виждат и в сериала.„Нещастниците, на които съдбата не се усмихва, са на линия“
Историята, която разказва за възхода на Йешилчам през 60-те години, съдържа и препратки към съдбата на турското кино. Докато сериалът ни пренася в атмосферата на 60-те, той вплита в сюжета и онези фактори, които през 70-те ще доведат до края на класическите мелодрами на Йешилчам.
Икономическата криза, която в следващите години ще хвърли киноиндустрията в тежка криза, се превръща и в най-голямото изпитание за Семих. Това, че идеалистът и истински влюбен в киното Семих губи филмовата си компания в полза на богатия, но мислещ единствено като търговец Вехби, забогатял от търговия с праз, е най-яркият елемент от тази трагична картина.
Успехът на Вехби в киното, въпреки държанието му от типа „може да съм простак, но парите са у мен“, напомня за анализите, които обясняват упадъка на киното на Йешилчам с появата на нова публика – мигранти от провинцията и хора с по-ниско образование.
А има и още една явна препратка – към широко обсъждания и до днес феномен на строителните предприемачи, превърнали се във филмови продуценти в турската киноиндустрия.
Сексфилмите – най-големият удар по Йешилчам
Сексфилмите, които нанасят най-тежкия удар върху мелодрамите на Йешилчам, намират своето въплъщение в образа на злодея Иззет. С фантазиите си, в които похотта и насилието се преплитат, с извратеното си воайорство и с обсебващото си желание към Тюлин, той олицетворява мрачната страна на сериала. Иззет е изграден като драматичен символ на вълната от еротични филми и е противопоставен на бедния, но горд продуцент Семих.
Нещо повече – в сериала Иззет е и политик. И това не е случайно. Сред основните причини за края на познатия ни Йешилчам е и политиката: данъчната политика, инфлацията, ограниченията върху вноса, както и фиксирането на цените на билетите от общините. Именно тогава започва ерата на сексфилмите в кината, а класическите мелодрами на Йешилчам постепенно остават в историята.
С други думи, сериалът „Йешилчам“ превръща в сюжет онези удари, които турското кино е понесло през годините.
Параноята от цензурата в сериала е напълно реална
Да не си помислите, че щом сериалът показва герои, които пушат свободно, представя и една напълно свободна епоха. Постоянният страх на продуцентите, че филмите им ще попаднат под ударите на цензурата, както и фактът, че левият сценарист е принуден да пише под псевдоним, напълно отговарят на действителността.
Макар понякога сериалът да напомня на американска продукция, много бързо си казваш: „Да, това определено разказва за Турция.“
За да се усети атмосферата на Йешилчам, могат да се дадат няколко реални примера от историята на турското кино:
Първият филм на Метин Ерксан – „Karanlık Dünya“ („Тъмният свят“) – е бил цензуриран, защото житото по нивите изглеждало прекалено ниско и властите преценили, че така „земеделието в Анадола се представя като слабо и бедно“.
Във филма „Kardeş Kurşunu“ („Куршум за брат“) на Лютфи Акад една безгрижна сцена на плажа също става жертва на цензурата. Причината? Смятало се, че плажът е показан като подходящо място за евентуален вражески десант.
В историческите източници е отбелязано, че писатели като Яшар Кемал, Орхан Кемал и Кемал Тахир са били считани за политически неблагонадеждни и не им е било позволено да пишат сценарии под собствените си имена.
Във филма „Gecelerin Ötesi“ („Отвъд нощите“) на Метин Ерксан романтична сцена, възхваляваща светлините на богатите къщи от европейската страна на Истанбул, е цензурирана с аргумента, че противопоставя Европа и Азия и по този начин съдържа идеологическа пропаганда.
Следователно параноята от цензурата в сериала съвсем не е безпочвена. След толкова много трагикомични примери човек лесно разбира защо един „комунистически сценарист“ (gominis senarist – нарочно разговорно и иронично произношение на komünist senarist) е бил възприеман като толкова голяма заплаха през онези години.
Все пак сериалът се опитва да побере в кадър изключително широк исторически и социален разказ и вероятно именно затова някои теми остават недостатъчно развити. Проблемите на малцинствата и политическият климат на епохата присъстват повече като фон и част от декора, отколкото като истински разгърнати сюжетни линии.
Остава надеждата, че в следващите епизоди тези детайли ще бъдат показани по-ясно.
Семих Атеш (Чаатай Улусой) е продуцент, на когото са му отнели филмовата компания, на която е посветил години от живота си (Ateş Film), а съпругата му Мине Джансу (Селин Шекерджи) го е напуснала. Той отчаяно се бори да се измъкне от блатото, в което е попаднал. Но тъй като съдбата вече е изплела мрежите си, колкото повече се съпротивлява, толкова по-дълбоко затъва. Докато става жертва на интригите и безскрупулните номера в света на Йешилчам, той едновременно с това страда, защото не може да забрави бившата си съпруга.
Чрез образа на Семих сериалът сякаш ненатрапчиво задава на зрителя въпроса: „Нима съдбата някога се усмихва на нещастника?“ За клетия Семих се разиграва най-тъжната мелодрама – великият продуцент плаче, гледайки най-известния филм на бившата си съпруга.
Разбира се, историята няма да остане толкова трагична. Изглежда, че лицето на Семих отново ще грейне благодарение на новото му откритие – Тюлин (Афра Сарачоолу). Очевидно оттук нататък сюжетът ще развие мотив, напомнящ историята за Пигмалион – човек, който създава звезда. Този период на възход към славата ще внесе повече интрига и забавление в сериала, като постепенно ще сближи некоронованата кралица и пропадналия продуцент.
Възможно е историята дори да се превърне в съперничество между Мине и Тюлин, подобно на това в култовия филм „Всичко за Ева“ (All About Eve).
Да, „Йешилчам“ наистина много прилича на класическите филми от ерата на Йешилчам, нали?
Димът на моята цигара...
Няма как да не отбележим и това... Сериалът, в който се пуши толкова много, че спокойно може да задмине „Mad Men“, сякаш след цял век отново връща на цигарата титлата „факел на свободата“. Докато го гледа човек, сигурно няма как поне веднъж да не си представи как в турския медиен регулатор (RTÜK) им звънят ушите.
Цигарата – неизменен елемент от флирта в класическото кино – и тук е показана по възможно най-съблазнителния начин.
Само че, колкото и да ни липсва тази задимена атмосфера и да очакваме искра, която да разпали истински огъня, за съжаление през първите два епизода тя така и не идва.
Сериалът се развива бавно. Виждаме красиви кадри, въздействащи жестове, носталгична музика и романтизирани герои, сякаш излезли от старите филми на Йешилчам. Но онази искреност, която очакваме от Йешилчам, все още не успява да пробие екрана и да достигне до зрителя.
Изграденият свят с отчетливо американско влияние предлага впечатляващо зрелище, но засега не успява да докосне сърцето.
Надявам се, че когато опознаем героите по-добре, и емоциите ще започнат да достигат до зрителя...
„İnş. cnm ya…“ – разговорно и шеговито съкращение на турски, което буквално означава „Дай Боже, миличък/дано...“. Тук авторът завършва с леко ироничен, закачлив тон, сякаш казва: „Дано, де... Ще видим.“
Да завършим с няколко кратки бележки за „Йешилчам“
Прилича ли на онзи холивудски сериал, с който постоянно го сравняват?
Нашенските интриги и задкулисни номера спокойно могат да се мерят с тези в сериала „Hollywood“ на Райън Мърфи. Амбициозни млади кинотворци, жажда за успех, задкулисни игри, любовни триъгълници и морално покварени персонажи присъстват и в двете истории. Въпреки това може да се каже, че „Hollywood“ и „Йешилчам“ са най-много далечни роднини.
Както се твърдеше в някои медии, би било несправедливо да наречем този сериал „копие на Hollywood“. Сценарият е оригинален, макар че отправната точка, атмосферата, емоцията и основните теми са очевидно сродни. Ясно е, че вятърът, който „Hollywood“ създаде, просто е напълнил платната на „Йешилчам“ – нищо повече.
Музиката, която звучи в края на епизодите, както и носталгичните песни по време на финалните надписи, продължават тенденцията, започнала със сериала „Bir Başkadır“. Очевидно „Йешилчам“ възнамерява щедро да ни потопи в носталгия.
Добрата новина за почитателите е, че сериалът още отсега е получил одобрение за втори сезон, като бе обявено, че снимките му ще започнат скоро.
„Йешилчам“ е сериал, в който ясно личи колко много труд и средства са вложени. Смелостта на BluTV да инвестира в подобна продукция заслужава похвала, а първите два епизода определено заслужават шанс.
Ако сте любители на носталгията, не го пропускайте.
Освен Чаатай Улусой, Селин Шекерджи и Афра Сарачоолу, в сериала приятно изненадва и Йозгюр Чевик с неочаквана роля.
Приятно гледане!
„Още преди да започне, „Йешилчам“ предизвика голям обществен интерес. Сериалът беше сравняван с холивудска продукция и същевременно си спечели репутацията на най-скъпата инвестиция на BluTV. В крайна сметка той беше представен на зрителите с първите си четири епизода.“
За тези, които още не са гледали сериала, нека отрано ги зарадваме с една добра новина – това е сериалът на Чаатай Улусой. С „Йешилчам“ Улусой разкрива съвсем ново лице от актьорския си талант. Образът на продуцент на средна възраст – леко пълен, харизматичен и остроумен – не се дължи само на дрехите или прическата му, а сякаш извира от самата му същност, от кожата, плътта и костите му.
Безгрижното красиво момче от „Medcezir“, буйният младеж от „İçerde“ и безстрашният герой от „Hakan: Muhafız“ са останали в миналото. На тяхно място се е появил Семих Атеш – продуцентът от „Йешилчам“. Безспорно най-ярката звезда на сериала е именно Чаатай Улусой. Дали и брилянтинът има заслуга за това? Това вече е тема за спор.
„Гледаме „Йешилчам“ през призмата на самия Йешилчам“
Каква е общата черта на филмите от ерата на Йешилчам? В тях, освен жената и мъжа, главна роля има и съдбата. В мелодрамите на Йешилчам животът на главните герои почти винаги се определя от външни обстоятелства. Следите от този подход ясно се виждат и в сериала.„Нещастниците, на които съдбата не се усмихва, са на линия“
Историята, която разказва за възхода на Йешилчам през 60-те години, съдържа и препратки към съдбата на турското кино. Докато сериалът ни пренася в атмосферата на 60-те, той вплита в сюжета и онези фактори, които през 70-те ще доведат до края на класическите мелодрами на Йешилчам.
Икономическата криза, която в следващите години ще хвърли киноиндустрията в тежка криза, се превръща и в най-голямото изпитание за Семих. Това, че идеалистът и истински влюбен в киното Семих губи филмовата си компания в полза на богатия, но мислещ единствено като търговец Вехби, забогатял от търговия с праз, е най-яркият елемент от тази трагична картина.
Успехът на Вехби в киното, въпреки държанието му от типа „може да съм простак, но парите са у мен“, напомня за анализите, които обясняват упадъка на киното на Йешилчам с появата на нова публика – мигранти от провинцията и хора с по-ниско образование.
А има и още една явна препратка – към широко обсъждания и до днес феномен на строителните предприемачи, превърнали се във филмови продуценти в турската киноиндустрия.
Сексфилмите – най-големият удар по Йешилчам
Сексфилмите, които нанасят най-тежкия удар върху мелодрамите на Йешилчам, намират своето въплъщение в образа на злодея Иззет. С фантазиите си, в които похотта и насилието се преплитат, с извратеното си воайорство и с обсебващото си желание към Тюлин, той олицетворява мрачната страна на сериала. Иззет е изграден като драматичен символ на вълната от еротични филми и е противопоставен на бедния, но горд продуцент Семих.
Нещо повече – в сериала Иззет е и политик. И това не е случайно. Сред основните причини за края на познатия ни Йешилчам е и политиката: данъчната политика, инфлацията, ограниченията върху вноса, както и фиксирането на цените на билетите от общините. Именно тогава започва ерата на сексфилмите в кината, а класическите мелодрами на Йешилчам постепенно остават в историята.
С други думи, сериалът „Йешилчам“ превръща в сюжет онези удари, които турското кино е понесло през годините.
Параноята от цензурата в сериала е напълно реална
Да не си помислите, че щом сериалът показва герои, които пушат свободно, представя и една напълно свободна епоха. Постоянният страх на продуцентите, че филмите им ще попаднат под ударите на цензурата, както и фактът, че левият сценарист е принуден да пише под псевдоним, напълно отговарят на действителността.
Макар понякога сериалът да напомня на американска продукция, много бързо си казваш: „Да, това определено разказва за Турция.“
За да се усети атмосферата на Йешилчам, могат да се дадат няколко реални примера от историята на турското кино:
Първият филм на Метин Ерксан – „Karanlık Dünya“ („Тъмният свят“) – е бил цензуриран, защото житото по нивите изглеждало прекалено ниско и властите преценили, че така „земеделието в Анадола се представя като слабо и бедно“.
Във филма „Kardeş Kurşunu“ („Куршум за брат“) на Лютфи Акад една безгрижна сцена на плажа също става жертва на цензурата. Причината? Смятало се, че плажът е показан като подходящо място за евентуален вражески десант.
В историческите източници е отбелязано, че писатели като Яшар Кемал, Орхан Кемал и Кемал Тахир са били считани за политически неблагонадеждни и не им е било позволено да пишат сценарии под собствените си имена.
Във филма „Gecelerin Ötesi“ („Отвъд нощите“) на Метин Ерксан романтична сцена, възхваляваща светлините на богатите къщи от европейската страна на Истанбул, е цензурирана с аргумента, че противопоставя Европа и Азия и по този начин съдържа идеологическа пропаганда.
Следователно параноята от цензурата в сериала съвсем не е безпочвена. След толкова много трагикомични примери човек лесно разбира защо един „комунистически сценарист“ (gominis senarist – нарочно разговорно и иронично произношение на komünist senarist) е бил възприеман като толкова голяма заплаха през онези години.
Все пак сериалът се опитва да побере в кадър изключително широк исторически и социален разказ и вероятно именно затова някои теми остават недостатъчно развити. Проблемите на малцинствата и политическият климат на епохата присъстват повече като фон и част от декора, отколкото като истински разгърнати сюжетни линии.
Остава надеждата, че в следващите епизоди тези детайли ще бъдат показани по-ясно.
Семих Атеш (Чаатай Улусой) е продуцент, на когото са му отнели филмовата компания, на която е посветил години от живота си (Ateş Film), а съпругата му Мине Джансу (Селин Шекерджи) го е напуснала. Той отчаяно се бори да се измъкне от блатото, в което е попаднал. Но тъй като съдбата вече е изплела мрежите си, колкото повече се съпротивлява, толкова по-дълбоко затъва. Докато става жертва на интригите и безскрупулните номера в света на Йешилчам, той едновременно с това страда, защото не може да забрави бившата си съпруга.
Чрез образа на Семих сериалът сякаш ненатрапчиво задава на зрителя въпроса: „Нима съдбата някога се усмихва на нещастника?“ За клетия Семих се разиграва най-тъжната мелодрама – великият продуцент плаче, гледайки най-известния филм на бившата си съпруга.
Разбира се, историята няма да остане толкова трагична. Изглежда, че лицето на Семих отново ще грейне благодарение на новото му откритие – Тюлин (Афра Сарачоолу). Очевидно оттук нататък сюжетът ще развие мотив, напомнящ историята за Пигмалион – човек, който създава звезда. Този период на възход към славата ще внесе повече интрига и забавление в сериала, като постепенно ще сближи некоронованата кралица и пропадналия продуцент.
Възможно е историята дори да се превърне в съперничество между Мине и Тюлин, подобно на това в култовия филм „Всичко за Ева“ (All About Eve).
Да, „Йешилчам“ наистина много прилича на класическите филми от ерата на Йешилчам, нали?
Димът на моята цигара...
Няма как да не отбележим и това... Сериалът, в който се пуши толкова много, че спокойно може да задмине „Mad Men“, сякаш след цял век отново връща на цигарата титлата „факел на свободата“. Докато го гледа човек, сигурно няма как поне веднъж да не си представи как в турския медиен регулатор (RTÜK) им звънят ушите.
Цигарата – неизменен елемент от флирта в класическото кино – и тук е показана по възможно най-съблазнителния начин.
Само че, колкото и да ни липсва тази задимена атмосфера и да очакваме искра, която да разпали истински огъня, за съжаление през първите два епизода тя така и не идва.
Сериалът се развива бавно. Виждаме красиви кадри, въздействащи жестове, носталгична музика и романтизирани герои, сякаш излезли от старите филми на Йешилчам. Но онази искреност, която очакваме от Йешилчам, все още не успява да пробие екрана и да достигне до зрителя.
Изграденият свят с отчетливо американско влияние предлага впечатляващо зрелище, но засега не успява да докосне сърцето.
Надявам се, че когато опознаем героите по-добре, и емоциите ще започнат да достигат до зрителя...
„İnş. cnm ya…“ – разговорно и шеговито съкращение на турски, което буквално означава „Дай Боже, миличък/дано...“. Тук авторът завършва с леко ироничен, закачлив тон, сякаш казва: „Дано, де... Ще видим.“
Да завършим с няколко кратки бележки за „Йешилчам“
Прилича ли на онзи холивудски сериал, с който постоянно го сравняват?
Нашенските интриги и задкулисни номера спокойно могат да се мерят с тези в сериала „Hollywood“ на Райън Мърфи. Амбициозни млади кинотворци, жажда за успех, задкулисни игри, любовни триъгълници и морално покварени персонажи присъстват и в двете истории. Въпреки това може да се каже, че „Hollywood“ и „Йешилчам“ са най-много далечни роднини.
Както се твърдеше в някои медии, би било несправедливо да наречем този сериал „копие на Hollywood“. Сценарият е оригинален, макар че отправната точка, атмосферата, емоцията и основните теми са очевидно сродни. Ясно е, че вятърът, който „Hollywood“ създаде, просто е напълнил платната на „Йешилчам“ – нищо повече.
Музиката, която звучи в края на епизодите, както и носталгичните песни по време на финалните надписи, продължават тенденцията, започнала със сериала „Bir Başkadır“. Очевидно „Йешилчам“ възнамерява щедро да ни потопи в носталгия.
Добрата новина за почитателите е, че сериалът още отсега е получил одобрение за втори сезон, като бе обявено, че снимките му ще започнат скоро.
„Йешилчам“ е сериал, в който ясно личи колко много труд и средства са вложени. Смелостта на BluTV да инвестира в подобна продукция заслужава похвала, а първите два епизода определено заслужават шанс.
Ако сте любители на носталгията, не го пропускайте.
Освен Чаатай Улусой, Селин Шекерджи и Афра Сарачоолу, в сериала приятно изненадва и Йозгюр Чевик с неочаквана роля.
Приятно гледане!
https://zaytung.com/haberdetay.asp?newsid=390934&srsltid=AfmBOoo … -P_PwIWBR0iHjyIxk
„В „Йешилчам“ ви очакват мустаци като от исторически сериал, облаци цигарен дим и изобилие от брилянтин.“
„Още преди да започне, „Йешилчам“ предизвика голям обществен интерес. Сериалът беше сравняван с холивудска продукция и същевременно си спечели репутацията на най-скъпата инвестиция на BluTV. В крайна сметка той беше представен на зрителите с първите си четири епизода.“
За тези, които още не са гледали сериала, нека отрано ги зарадваме с една добра новина – това е сериалът на Чаатай Улусой. С „Йешилчам“ Улусой разкрива съвсем ново лице от актьорския си талант. Образът на продуцент на средна възраст – леко пълен, харизматичен и остроумен – не се дължи само на дрехите или прическата му, а сякаш извира от самата му същност, от кожата, плътта и костите му.
Безгрижното красиво момче от „Medcezir“, буйният младеж от „İçerde“ и безстрашният герой от „Hakan: Muhafız“ са останали в миналото. На тяхно място се е появил Семих Атеш – продуцентът от „Йешилчам“. Безспорно най-ярката звезда на сериала е именно Чаатай Улусой. Дали и брилянтинът има заслуга за това? Това вече е тема за спор.
„Още преди да започне, „Йешилчам“ предизвика голям обществен интерес. Сериалът беше сравняван с холивудска продукция и същевременно си спечели репутацията на най-скъпата инвестиция на BluTV. В крайна сметка той беше представен на зрителите с първите си четири епизода.“
За тези, които още не са гледали сериала, нека отрано ги зарадваме с една добра новина – това е сериалът на Чаатай Улусой. С „Йешилчам“ Улусой разкрива съвсем ново лице от актьорския си талант. Образът на продуцент на средна възраст – леко пълен, харизматичен и остроумен – не се дължи само на дрехите или прическата му, а сякаш извира от самата му същност, от кожата, плътта и костите му.
Безгрижното красиво момче от „Medcezir“, буйният младеж от „İçerde“ и безстрашният герой от „Hakan: Muhafız“ са останали в миналото. На тяхно място се е появил Семих Атеш – продуцентът от „Йешилчам“. Безспорно най-ярката звезда на сериала е именно Чаатай Улусой. Дали и брилянтинът има заслуга за това? Това вече е тема за спор.
Скрит текст:
„Гледаме „Йешилчам“ през призмата на самия Йешилчам“
Каква е общата черта на филмите от ерата на Йешилчам? В тях, освен жената и мъжа, главна роля има и съдбата. В мелодрамите на Йешилчам животът на главните герои почти винаги се определя от външни обстоятелства. Следите от този подход ясно се виждат и в сериала.„Нещастниците, на които съдбата не се усмихва, са на линия“
Историята, която разказва за възхода на Йешилчам през 60-те години, съдържа и препратки към съдбата на турското кино. Докато сериалът ни пренася в атмосферата на 60-те, той вплита в сюжета и онези фактори, които през 70-те ще доведат до края на класическите мелодрами на Йешилчам.
Икономическата криза, която в следващите години ще хвърли киноиндустрията в тежка криза, се превръща и в най-голямото изпитание за Семих. Това, че идеалистът и истински влюбен в киното Семих губи филмовата си компания в полза на богатия, но мислещ единствено като търговец Вехби, забогатял от търговия с праз, е най-яркият елемент от тази трагична картина.
Успехът на Вехби в киното, въпреки държанието му от типа „може да съм простак, но парите са у мен“, напомня за анализите, които обясняват упадъка на киното на Йешилчам с появата на нова публика – мигранти от провинцията и хора с по-ниско образование.
А има и още една явна препратка – към широко обсъждания и до днес феномен на строителните предприемачи, превърнали се във филмови продуценти в турската киноиндустрия.
Сексфилмите – най-големият удар по Йешилчам
Сексфилмите, които нанасят най-тежкия удар върху мелодрамите на Йешилчам, намират своето въплъщение в образа на злодея Иззет. С фантазиите си, в които похотта и насилието се преплитат, с извратеното си воайорство и с обсебващото си желание към Тюлин, той олицетворява мрачната страна на сериала. Иззет е изграден като драматичен символ на вълната от еротични филми и е противопоставен на бедния, но горд продуцент Семих.
Нещо повече – в сериала Иззет е и политик. И това не е случайно. Сред основните причини за края на познатия ни Йешилчам е и политиката: данъчната политика, инфлацията, ограниченията върху вноса, както и фиксирането на цените на билетите от общините. Именно тогава започва ерата на сексфилмите в кината, а класическите мелодрами на Йешилчам постепенно остават в историята.
С други думи, сериалът „Йешилчам“ превръща в сюжет онези удари, които турското кино е понесло през годините.
Параноята от цензурата в сериала е напълно реална
Да не си помислите, че щом сериалът показва герои, които пушат свободно, представя и една напълно свободна епоха. Постоянният страх на продуцентите, че филмите им ще попаднат под ударите на цензурата, както и фактът, че левият сценарист е принуден да пише под псевдоним, напълно отговарят на действителността.
Макар понякога сериалът да напомня на американска продукция, много бързо си казваш: „Да, това определено разказва за Турция.“
За да се усети атмосферата на Йешилчам, могат да се дадат няколко реални примера от историята на турското кино:
Първият филм на Метин Ерксан – „Karanlık Dünya“ („Тъмният свят“) – е бил цензуриран, защото житото по нивите изглеждало прекалено ниско и властите преценили, че така „земеделието в Анадола се представя като слабо и бедно“.
Във филма „Kardeş Kurşunu“ („Куршум за брат“) на Лютфи Акад една безгрижна сцена на плажа също става жертва на цензурата. Причината? Смятало се, че плажът е показан като подходящо място за евентуален вражески десант.
В историческите източници е отбелязано, че писатели като Яшар Кемал, Орхан Кемал и Кемал Тахир са били считани за политически неблагонадеждни и не им е било позволено да пишат сценарии под собствените си имена.
Във филма „Gecelerin Ötesi“ („Отвъд нощите“) на Метин Ерксан романтична сцена, възхваляваща светлините на богатите къщи от европейската страна на Истанбул, е цензурирана с аргумента, че противопоставя Европа и Азия и по този начин съдържа идеологическа пропаганда.
Следователно параноята от цензурата в сериала съвсем не е безпочвена. След толкова много трагикомични примери човек лесно разбира защо един „комунистически сценарист“ (gominis senarist – нарочно разговорно и иронично произношение на komünist senarist) е бил възприеман като толкова голяма заплаха през онези години.
Все пак сериалът се опитва да побере в кадър изключително широк исторически и социален разказ и вероятно именно затова някои теми остават недостатъчно развити. Проблемите на малцинствата и политическият климат на епохата присъстват повече като фон и част от декора, отколкото като истински разгърнати сюжетни линии.
Остава надеждата, че в следващите епизоди тези детайли ще бъдат показани по-ясно.
Семих Атеш (Чаатай Улусой) е продуцент, на когото са му отнели филмовата компания, на която е посветил години от живота си (Ateş Film), а съпругата му Мине Джансу (Селин Шекерджи) го е напуснала. Той отчаяно се бори да се измъкне от блатото, в което е попаднал. Но тъй като съдбата вече е изплела мрежите си, колкото повече се съпротивлява, толкова по-дълбоко затъва. Докато става жертва на интригите и безскрупулните номера в света на Йешилчам, той едновременно с това страда, защото не може да забрави бившата си съпруга.
Чрез образа на Семих сериалът сякаш ненатрапчиво задава на зрителя въпроса: „Нима съдбата някога се усмихва на нещастника?“ За клетия Семих се разиграва най-тъжната мелодрама – великият продуцент плаче, гледайки най-известния филм на бившата си съпруга.
Разбира се, историята няма да остане толкова трагична. Изглежда, че лицето на Семих отново ще грейне благодарение на новото му откритие – Тюлин (Афра Сарачоолу). Очевидно оттук нататък сюжетът ще развие мотив, напомнящ историята за Пигмалион – човек, който създава звезда. Този период на възход към славата ще внесе повече интрига и забавление в сериала, като постепенно ще сближи некоронованата кралица и пропадналия продуцент.
Възможно е историята дори да се превърне в съперничество между Мине и Тюлин, подобно на това в култовия филм „Всичко за Ева“ (All About Eve).
Да, „Йешилчам“ наистина много прилича на класическите филми от ерата на Йешилчам, нали?
Димът на моята цигара...
Няма как да не отбележим и това... Сериалът, в който се пуши толкова много, че спокойно може да задмине „Mad Men“, сякаш след цял век отново връща на цигарата титлата „факел на свободата“. Докато го гледа човек, сигурно няма как поне веднъж да не си представи как в турския медиен регулатор (RTÜK) им звънят ушите.
Цигарата – неизменен елемент от флирта в класическото кино – и тук е показана по възможно най-съблазнителния начин.
Само че, колкото и да ни липсва тази задимена атмосфера и да очакваме искра, която да разпали истински огъня, за съжаление през първите два епизода тя така и не идва.
Сериалът се развива бавно. Виждаме красиви кадри, въздействащи жестове, носталгична музика и романтизирани герои, сякаш излезли от старите филми на Йешилчам. Но онази искреност, която очакваме от Йешилчам, все още не успява да пробие екрана и да достигне до зрителя.
Изграденият свят с отчетливо американско влияние предлага впечатляващо зрелище, но засега не успява да докосне сърцето.
Надявам се, че когато опознаем героите по-добре, и емоциите ще започнат да достигат до зрителя...
„İnş. cnm ya…“ – разговорно и шеговито съкращение на турски, което буквално означава „Дай Боже, миличък/дано...“. Тук авторът завършва с леко ироничен, закачлив тон, сякаш казва: „Дано, де... Ще видим.“
Да завършим с няколко кратки бележки за „Йешилчам“
Прилича ли на онзи холивудски сериал, с който постоянно го сравняват?
Нашенските интриги и задкулисни номера спокойно могат да се мерят с тези в сериала „Hollywood“ на Райън Мърфи. Амбициозни млади кинотворци, жажда за успех, задкулисни игри, любовни триъгълници и морално покварени персонажи присъстват и в двете истории. Въпреки това може да се каже, че „Hollywood“ и „Йешилчам“ са най-много далечни роднини.
Както се твърдеше в някои медии, би било несправедливо да наречем този сериал „копие на Hollywood“. Сценарият е оригинален, макар че отправната точка, атмосферата, емоцията и основните теми са очевидно сродни. Ясно е, че вятърът, който „Hollywood“ създаде, просто е напълнил платната на „Йешилчам“ – нищо повече.
Музиката, която звучи в края на епизодите, както и носталгичните песни по време на финалните надписи, продължават тенденцията, започнала със сериала „Bir Başkadır“. Очевидно „Йешилчам“ възнамерява щедро да ни потопи в носталгия.
Добрата новина за почитателите е, че сериалът още отсега е получил одобрение за втори сезон, като бе обявено, че снимките му ще започнат скоро.
„Йешилчам“ е сериал, в който ясно личи колко много труд и средства са вложени. Смелостта на BluTV да инвестира в подобна продукция заслужава похвала, а първите два епизода определено заслужават шанс.
Ако сте любители на носталгията, не го пропускайте.
Освен Чаатай Улусой, Селин Шекерджи и Афра Сарачоолу, в сериала приятно изненадва и Йозгюр Чевик с неочаквана роля.
Приятно гледане!
Каква е общата черта на филмите от ерата на Йешилчам? В тях, освен жената и мъжа, главна роля има и съдбата. В мелодрамите на Йешилчам животът на главните герои почти винаги се определя от външни обстоятелства. Следите от този подход ясно се виждат и в сериала.„Нещастниците, на които съдбата не се усмихва, са на линия“
Историята, която разказва за възхода на Йешилчам през 60-те години, съдържа и препратки към съдбата на турското кино. Докато сериалът ни пренася в атмосферата на 60-те, той вплита в сюжета и онези фактори, които през 70-те ще доведат до края на класическите мелодрами на Йешилчам.
Икономическата криза, която в следващите години ще хвърли киноиндустрията в тежка криза, се превръща и в най-голямото изпитание за Семих. Това, че идеалистът и истински влюбен в киното Семих губи филмовата си компания в полза на богатия, но мислещ единствено като търговец Вехби, забогатял от търговия с праз, е най-яркият елемент от тази трагична картина.
Успехът на Вехби в киното, въпреки държанието му от типа „може да съм простак, но парите са у мен“, напомня за анализите, които обясняват упадъка на киното на Йешилчам с появата на нова публика – мигранти от провинцията и хора с по-ниско образование.
А има и още една явна препратка – към широко обсъждания и до днес феномен на строителните предприемачи, превърнали се във филмови продуценти в турската киноиндустрия.
Сексфилмите – най-големият удар по Йешилчам
Сексфилмите, които нанасят най-тежкия удар върху мелодрамите на Йешилчам, намират своето въплъщение в образа на злодея Иззет. С фантазиите си, в които похотта и насилието се преплитат, с извратеното си воайорство и с обсебващото си желание към Тюлин, той олицетворява мрачната страна на сериала. Иззет е изграден като драматичен символ на вълната от еротични филми и е противопоставен на бедния, но горд продуцент Семих.
Нещо повече – в сериала Иззет е и политик. И това не е случайно. Сред основните причини за края на познатия ни Йешилчам е и политиката: данъчната политика, инфлацията, ограниченията върху вноса, както и фиксирането на цените на билетите от общините. Именно тогава започва ерата на сексфилмите в кината, а класическите мелодрами на Йешилчам постепенно остават в историята.
С други думи, сериалът „Йешилчам“ превръща в сюжет онези удари, които турското кино е понесло през годините.
Параноята от цензурата в сериала е напълно реална
Да не си помислите, че щом сериалът показва герои, които пушат свободно, представя и една напълно свободна епоха. Постоянният страх на продуцентите, че филмите им ще попаднат под ударите на цензурата, както и фактът, че левият сценарист е принуден да пише под псевдоним, напълно отговарят на действителността.
Макар понякога сериалът да напомня на американска продукция, много бързо си казваш: „Да, това определено разказва за Турция.“
За да се усети атмосферата на Йешилчам, могат да се дадат няколко реални примера от историята на турското кино:
Първият филм на Метин Ерксан – „Karanlık Dünya“ („Тъмният свят“) – е бил цензуриран, защото житото по нивите изглеждало прекалено ниско и властите преценили, че така „земеделието в Анадола се представя като слабо и бедно“.
Във филма „Kardeş Kurşunu“ („Куршум за брат“) на Лютфи Акад една безгрижна сцена на плажа също става жертва на цензурата. Причината? Смятало се, че плажът е показан като подходящо място за евентуален вражески десант.
В историческите източници е отбелязано, че писатели като Яшар Кемал, Орхан Кемал и Кемал Тахир са били считани за политически неблагонадеждни и не им е било позволено да пишат сценарии под собствените си имена.
Във филма „Gecelerin Ötesi“ („Отвъд нощите“) на Метин Ерксан романтична сцена, възхваляваща светлините на богатите къщи от европейската страна на Истанбул, е цензурирана с аргумента, че противопоставя Европа и Азия и по този начин съдържа идеологическа пропаганда.
Следователно параноята от цензурата в сериала съвсем не е безпочвена. След толкова много трагикомични примери човек лесно разбира защо един „комунистически сценарист“ (gominis senarist – нарочно разговорно и иронично произношение на komünist senarist) е бил възприеман като толкова голяма заплаха през онези години.
Все пак сериалът се опитва да побере в кадър изключително широк исторически и социален разказ и вероятно именно затова някои теми остават недостатъчно развити. Проблемите на малцинствата и политическият климат на епохата присъстват повече като фон и част от декора, отколкото като истински разгърнати сюжетни линии.
Остава надеждата, че в следващите епизоди тези детайли ще бъдат показани по-ясно.
Семих Атеш (Чаатай Улусой) е продуцент, на когото са му отнели филмовата компания, на която е посветил години от живота си (Ateş Film), а съпругата му Мине Джансу (Селин Шекерджи) го е напуснала. Той отчаяно се бори да се измъкне от блатото, в което е попаднал. Но тъй като съдбата вече е изплела мрежите си, колкото повече се съпротивлява, толкова по-дълбоко затъва. Докато става жертва на интригите и безскрупулните номера в света на Йешилчам, той едновременно с това страда, защото не може да забрави бившата си съпруга.
Чрез образа на Семих сериалът сякаш ненатрапчиво задава на зрителя въпроса: „Нима съдбата някога се усмихва на нещастника?“ За клетия Семих се разиграва най-тъжната мелодрама – великият продуцент плаче, гледайки най-известния филм на бившата си съпруга.
Разбира се, историята няма да остане толкова трагична. Изглежда, че лицето на Семих отново ще грейне благодарение на новото му откритие – Тюлин (Афра Сарачоолу). Очевидно оттук нататък сюжетът ще развие мотив, напомнящ историята за Пигмалион – човек, който създава звезда. Този период на възход към славата ще внесе повече интрига и забавление в сериала, като постепенно ще сближи некоронованата кралица и пропадналия продуцент.
Възможно е историята дори да се превърне в съперничество между Мине и Тюлин, подобно на това в култовия филм „Всичко за Ева“ (All About Eve).
Да, „Йешилчам“ наистина много прилича на класическите филми от ерата на Йешилчам, нали?
Димът на моята цигара...
Няма как да не отбележим и това... Сериалът, в който се пуши толкова много, че спокойно може да задмине „Mad Men“, сякаш след цял век отново връща на цигарата титлата „факел на свободата“. Докато го гледа човек, сигурно няма как поне веднъж да не си представи как в турския медиен регулатор (RTÜK) им звънят ушите.
Цигарата – неизменен елемент от флирта в класическото кино – и тук е показана по възможно най-съблазнителния начин.
Само че, колкото и да ни липсва тази задимена атмосфера и да очакваме искра, която да разпали истински огъня, за съжаление през първите два епизода тя така и не идва.
Сериалът се развива бавно. Виждаме красиви кадри, въздействащи жестове, носталгична музика и романтизирани герои, сякаш излезли от старите филми на Йешилчам. Но онази искреност, която очакваме от Йешилчам, все още не успява да пробие екрана и да достигне до зрителя.
Изграденият свят с отчетливо американско влияние предлага впечатляващо зрелище, но засега не успява да докосне сърцето.
Надявам се, че когато опознаем героите по-добре, и емоциите ще започнат да достигат до зрителя...
„İnş. cnm ya…“ – разговорно и шеговито съкращение на турски, което буквално означава „Дай Боже, миличък/дано...“. Тук авторът завършва с леко ироничен, закачлив тон, сякаш казва: „Дано, де... Ще видим.“
Да завършим с няколко кратки бележки за „Йешилчам“
Прилича ли на онзи холивудски сериал, с който постоянно го сравняват?
Нашенските интриги и задкулисни номера спокойно могат да се мерят с тези в сериала „Hollywood“ на Райън Мърфи. Амбициозни млади кинотворци, жажда за успех, задкулисни игри, любовни триъгълници и морално покварени персонажи присъстват и в двете истории. Въпреки това може да се каже, че „Hollywood“ и „Йешилчам“ са най-много далечни роднини.
Както се твърдеше в някои медии, би било несправедливо да наречем този сериал „копие на Hollywood“. Сценарият е оригинален, макар че отправната точка, атмосферата, емоцията и основните теми са очевидно сродни. Ясно е, че вятърът, който „Hollywood“ създаде, просто е напълнил платната на „Йешилчам“ – нищо повече.
Музиката, която звучи в края на епизодите, както и носталгичните песни по време на финалните надписи, продължават тенденцията, започнала със сериала „Bir Başkadır“. Очевидно „Йешилчам“ възнамерява щедро да ни потопи в носталгия.
Добрата новина за почитателите е, че сериалът още отсега е получил одобрение за втори сезон, като бе обявено, че снимките му ще започнат скоро.
„Йешилчам“ е сериал, в който ясно личи колко много труд и средства са вложени. Смелостта на BluTV да инвестира в подобна продукция заслужава похвала, а първите два епизода определено заслужават шанс.
Ако сте любители на носталгията, не го пропускайте.
Освен Чаатай Улусой, Селин Шекерджи и Афра Сарачоолу, в сериала приятно изненадва и Йозгюр Чевик с неочаквана роля.
Приятно гледане!
https://zaytung.com/haberdetay.asp?newsid=390934&srsltid=AfmBOoo … -P_PwIWBR0iHjyIxk
благодаря много за статията. Сега ми стана ясно защо тази продукция не беше широко рекламирана и отразявана в медиите. Дори се чудя как и статията е оцеляла, без да бъде заметена или сериозно цензурирана. Толкова истини за турската киноиндустрия са споделени, истини, които се предават от уста на уста, но гласно трудно се произнасят, а още по-трудно се асимилират от властимащите.
Даа, не ми хареса визията на Чачо в образа на Семих.
Не можех да се примиря, че един 30 годишен красив актьор ще играе ролята на мустакат, застаряващ и закръглен чичка, та макар и продуцент. Но тази статия толкова ме разтърси, че ще направя всичко възможно, за да отделя време и да изгледам „Йешилчам“.
Сериала си отразяваше и тъмните неща в шоубизнеса. Когато Снимаш на Цифрова Платформа без Цензура и имаш Свободата , нещата са различни.
Ретро Епохата си е Класика. Турция има доста уважавани и успешни техни звезди от там. Не познавам всичките, но съм чувала някои от имената им.
Ретро Епохата си е Класика. Турция има доста уважавани и успешни техни звезди от там. Не познавам всичките, но съм чувала някои от имената им.
Филмът „#Uykucu“ с участието на Чаатай Улусой и Елчин Сангу продължава да привлича вниманието с психологическия си трилър.
Един от най-обсъжданите аспекти на продукцията, който достигна до широка аудитория на дигитални платформи след премиерата си в киносалоните, беше заснемането на различни места в Истанбул. Зрителите са любопитни за районите, където са заснети сцените, особено тези, които използват исторически улици и мистична атмосфера.
Филмът „#Uykucu“, режисиран от Джан Улчай, е заснет изцяло в Истанбул. Екипът е избрал различни райони на града, за да подсилят мрачната и мистериозна атмосфера на историята. По-специално, региони, отличаващи се с историческата си текстура, се превърнаха във важни елементи от визуалния свят на филма.
По-голямата част от снимките се проведоха в европейската част на Истанбул. Екипът се фокусира върху места, които отразяват както оживения градски живот, така и вътрешния свят на героите. По този начин беше установен силен визуален баланс между екшън сцените и драматичните моменти.
Локациите на заснемане на филма са разпръснати из Истанбул. Сред известните квартали са Бейоглу, Галата, Каракьой, Балат, Еюпсултан и Кемербургаз. Някои сцени са заснети близо до село Чифталан в Кемербургаз.
По-специално, историческите жилищни сгради и тесните улички на Бейоглу се считат за ключови елементи, засилващи напрежението на филма. Сцените, заснети в Галата и Каракьой, едновременно отразяват модерния и историческия облик на Истанбул. Забелязва се, че режисьорът Джан Улкай е дал приоритет на локации, които биха подкрепили емоционалното състояние на героите, когато е избирал локации.
Музеят Йеникапъ Мевлевиханеси, използван в няколко ключови сцени във филма, се превърна в ключово място, засилващо мистичния аспект на историята. Атмосферата на тази историческа сграда беше особено подчертана в сцени, изследващи вътрешните конфликти на героите.
Благодарение на обширните си локации за заснемане, простиращи се от историческите улици на Истанбул до провинцията, „Uykucu“ успя да се отличи не само със своята история, но и с визуалната си атмосфера. Сцени, заснети в Галата, Бейоглу и Кемербургаз, наред с други места, са сред най-запомнящите се детайли на филма. Поради тази причина местата на заснемане продължават да бъдат изследвани от зрителите и редовно посещавани.
Според доклада на Netflix за първата половина на 2026 г., „Uykucu“ е събрал 4,4 милиона часа гледане и 2,2 милиона зрители за 15 дни, въпреки че е достъпен само в Турция.
Един от най-обсъжданите аспекти на продукцията, който достигна до широка аудитория на дигитални платформи след премиерата си в киносалоните, беше заснемането на различни места в Истанбул. Зрителите са любопитни за районите, където са заснети сцените, особено тези, които използват исторически улици и мистична атмосфера.
Филмът „#Uykucu“, режисиран от Джан Улчай, е заснет изцяло в Истанбул. Екипът е избрал различни райони на града, за да подсилят мрачната и мистериозна атмосфера на историята. По-специално, региони, отличаващи се с историческата си текстура, се превърнаха във важни елементи от визуалния свят на филма.
По-голямата част от снимките се проведоха в европейската част на Истанбул. Екипът се фокусира върху места, които отразяват както оживения градски живот, така и вътрешния свят на героите. По този начин беше установен силен визуален баланс между екшън сцените и драматичните моменти.
Локациите на заснемане на филма са разпръснати из Истанбул. Сред известните квартали са Бейоглу, Галата, Каракьой, Балат, Еюпсултан и Кемербургаз. Някои сцени са заснети близо до село Чифталан в Кемербургаз.
По-специално, историческите жилищни сгради и тесните улички на Бейоглу се считат за ключови елементи, засилващи напрежението на филма. Сцените, заснети в Галата и Каракьой, едновременно отразяват модерния и историческия облик на Истанбул. Забелязва се, че режисьорът Джан Улкай е дал приоритет на локации, които биха подкрепили емоционалното състояние на героите, когато е избирал локации.
Музеят Йеникапъ Мевлевиханеси, използван в няколко ключови сцени във филма, се превърна в ключово място, засилващо мистичния аспект на историята. Атмосферата на тази историческа сграда беше особено подчертана в сцени, изследващи вътрешните конфликти на героите.
Благодарение на обширните си локации за заснемане, простиращи се от историческите улици на Истанбул до провинцията, „Uykucu“ успя да се отличи не само със своята история, но и с визуалната си атмосфера. Сцени, заснети в Галата, Бейоглу и Кемербургаз, наред с други места, са сред най-запомнящите се детайли на филма. Поради тази причина местата на заснемане продължават да бъдат изследвани от зрителите и редовно посещавани.
Според доклада на Netflix за първата половина на 2026 г., „Uykucu“ е събрал 4,4 милиона часа гледане и 2,2 милиона зрители за 15 дни, въпреки че е достъпен само в Турция.
Интересно и полезно инфо. Благодаря ! 
По отношение на кълбото и кога ще се появи отново на екран отгоре ми се дава че ще си почакаме още. Напоследък златното кълбо нещо беше заспало и хич го нямаше но започна да се пробужда и говори.
Доста неща усетих интуитивно и не се излъгах в това. Тази есен няма да бъде , но след Коледа ще има новости за Проект най вероятно и логично на Цифрова Платформа. Заслужено ще си даде пауза и почивка. Нищо не се чува засега и по Филма по Договор, който има да заснеме ако още важи и няма промени в това.
По отношение на кълбото и кога ще се появи отново на екран отгоре ми се дава че ще си почакаме още. Напоследък златното кълбо нещо беше заспало и хич го нямаше но започна да се пробужда и говори.
Доста неща усетих интуитивно и не се излъгах в това. Тази есен няма да бъде , но след Коледа ще има новости за Проект най вероятно и логично на Цифрова Платформа. Заслужено ще си даде пауза и почивка. Нищо не се чува засега и по Филма по Договор, който има да заснеме ако още важи и няма промени в това.
Новата песен на Демет. Много приятна! 
Извинявам се, ако сте я качили и съм пропуснала. 
Извинявам се, ако сте я качили и съм пропуснала. Пипи 🌹 Не сме я слагали новата песен на Демет. Благодаря, че я сподели и донесе.
Създава настроение , усмивки , радост. Браво ! Не се спира и уважава и радва всички нейни почитатели. Хареса ми песента определено и в Оригинал и Кавър също. 
Колегата Салих Бадемджи също е в този Проект с пеещи канени колеги в албум.
