🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVIII 🎬

Очевиден AI фен трейлър. Новият филм на Том Круз е Digger на Алехандро Инярито. На мен ми хвана вниманието и го очаквам с нетърпение, изглежда доста шантаво.

Одисеята подгони дневните приходи на Топ Гън: Маверик

80-85м за втори уикенд.

Тъкмо Нолан може да реши да плати на собственика щетите по кораба: https://www.theguardian.com/world/2026/jul/23/owners-of-viking-s … d-bill-for-damage

Поне да отразяват вярно творчеството на Омир. Никак не е трудно. Примерно Троянската война не започва заради красивата Елена и това трябва да се покаже на екрана. Класическата гръцка традиция въобще не приема Елена като единствен двигател на конфликта – походите на ахейците от край време се обясняват с цел плячка,роби и контрол над търговските пътища. Митът добавя и по-структурен мотив:бракът на Елена и Менелай е обвързан с колективна клетва на ахейските владетели да защитят съюза,ако бъде застрашен.
Походът на Агамемнон срещу Троя не е отмъщение за отвлечена съпруга,а изпълнение на договорено задължение.

Или друг пример.
Героите не са старците от екрана.
Киното упорито ни показва уморени възрастни мъже,но митологичната хронология рисува друга картина. Одисей се завръща у дома около 40 годишен,Пенелопа е с няколко години по-млада,а синът им Телемах – едва навършил пълнолетие. Ахил заминава за Троя на 15,а умира едва на 25 години.

Трети пример.
"Одисея" не е антивоенна притча,а урок за границите.
Съвременните преразкази обичат да четат "Одисея" като разказ за военна травма и провал на насилието. Въобще не е така. В света на елините плячкосването на градове и поробване на населението им е част от нормалния ред на нещата.
Наказанието идва не заради самото насилие,а когато то отмине определена граница.
Тази граница носи име,което трудно се превежда буквално – хюбрис:убеждението на смъртния,че е равен на Боговете,самозаблудата на собствената изключителност,отвъд позволеното за човека. Одисей не е наказан,задето ослепява циклопа Полифем – обратното,точно хитростта и находчивостта го правят обичан герой. Наказанието идва,когато той не устоява на изкушението да извика името си към бреговете на острова,предизвиквайки Боговете лично. Оттам тръгват всичките му последвали изпитания – не заради стрес на бойното поле,а заради лична гордост,надхвърлила границата – заради високомерието му.
Дори падането на Троя не е грешно само по себе си в очите на разказвача – проблемът е че победителите оскверняват храмове и посягат на укрилите се в тях,а не че превземат и плячкосват града.

Но най-вече трябва да се разбере,че истинската драма в "Одисея" е у дома.
Централната емоционална тежест на епоса не е бойното поле,а домът останал без стопанин – хаосът,който дългото отсъствие нанася на едно семейство,и хищниците готови да заграбят чуждото имущество и принудят самотната жена да се омъжи повторно. В този разказ Пенелопа не е второстепенен персонаж,а образец на вярност,издръжливост и хитрост. Телемах пък изминава собствен път на съзряване – от несигурен юноша,неспособен да наложи ред в бащиния си дом,до мъж,готов да застане редом с него в решаващ момент.
Именно тук е разликата между това как гледаме епоса днес и как е бил замислен първоначално. Днес хората обичат да поставят Одисей в центъра на история за лична травма и изкупление,но самия текст отделя огромно внимание на дома – на онова,което се случва там,докато главния герой отсъства,а не само неговия път назад.

Мисля, че във филма беше отделено достатъчно екранно време за това какво се случва в Итака в отсъствието на господаря. На мен ми дойде балансиран - видях разгрома на Троя, видях перипетиите на Одисей по обратния път, видях и достатъчно от Пенелопа и Телемах и всички навлеци, които се опитваха да се превърнат в новите владетели на Итака.
Не е възможно в един филм да се включи абсолютно всичко. Мога да дам пример с "Дюнкерк". Филмът изобщо не отразява фактологически точно десанта в Нормандия. Въпреки това за мен важно, че успях да усетя целия ад по време на този десант, страхът и надеждите на хората, агонията на умиращите.
Ако искам само фактология, мога да си потърся и гледам някой документален филм по темата.

Тази "мода" да се изисква историческа точност от филми, които НЕ са документални, се появи едва в последните няколко години. Преди това такова нещо нямаше, не и в такива мащаби. "Троя" също е далеч от исторически достоверен филм, но незнайно защо непрекъснато се дава като пример.

За близо три часа в залата никой не посмя да помръдне на "Одисея". Това го казвам за онези, които смятат, че това е филм, на който хората ядат пуканки. Основните мотиви и случки от Омировата поема са отразени. Естествено, няма как всичко да бъде включено, защото филмовото време е ограничено и никой няма да седи в киното 8-10 часа.
Някои хора също така забравят, че Одисей може да е герой в гръцката митология, но много други народи го разглеждат като предател и измамник. В "Божествена комедия" например Одисей е изобразен в Ада при измамниците. Но ние не разпъваме Данте Алигиери на кръст, защото си е позволил такъв прочит на персонажа.

Всеки режисьор в крайна сметка има правото на своя прочит в творчеството си. И за мен Нолан е успял да създаде един много деликатен филм с послание, в което е добре да се вслушаме, ако не искаме цивилизацията ни да последва същата съдба.

Гарантирам ти, че с това отсега сме абсолютно Ок. При нужда ще се намерят и исторически извори по темата.

Българска народна песен в съвременен ирландски филм съвсем добре я понесохме, даже му пожелавахме "Оскари". Въпреки че тотално няма място там контекстуално

Любопитни моменти от снимачния процес. Нолан - изобщо и в Одисеята.

А това по-долу е бонус за бъдещето...


https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/23278188

(И защо трябва да стигаме тук до лични нападки, обиди, триене и пр. Колкото хора - толкова мнения може да има. За мен по-ценни са на гледалите го вече - поне откъм лична автентичност на възприемането. Аз още не съм. Затова и само споделям четива от другаде - който не е любопитен, просто не ги чете. Малко в повече ми идва постотването на едни и същи "декларации" и то с времето - преминаващи вече в "ма, аз нали ви казвам, че..."
Задръжте добрия тон, моля! И не, не е въпросът, че Нолан "не ми пълни хладилника", а че по този начин защитаваме и изборите си в други - различни от киното - теми на живота си в територията.)

Хайде, усмихнете се. Ето един, който винаги е недоволен (стига да го четете поне от време на време), ала често ме разсмива, докато му се ядосвам:

Не е вярно това за филма на ужасите. Това са желания на фенове, никога Нолан не е твърдял подобно нещо. Въобще цялата статия е написана от стажант по Уикипедия.

Ето нещо от самия режисьор, когато са му задавали въпроси по темата в кампанията на "Одисея":
“I’ve always been interested in doing a horror film," Nolan tells Empire, speaking on this week's Empire Podcast. "But horror is most successful when the conceptual framework of whatever the story is is just so undeniable. I think there are very few really great horror movies.” The only thing stopping him from going full-horror is that he simply hasn't found the right project yet. “I’ve never clicked with a particular idea or concept that worked for me," Nolan explains, though his passion for the form is undeniable. "I love the genre," he says. "Of all genres, it’s the most visceral. Where the direct response to the audience is the most important. That is to say, you’re trying to make people literally feel something in their bones about what’s going on on-screen.”

Превеждам накратко по молба на модератор - "Винаги съм имал интерес да заснема хорър филм, но никога не съм попадал на правилната идея, която да работи за мен. Мисля, че има много малко наистина велики хорър филми."

По този повод да препоръчам "Медея" от 1969 г. на Пиер Паоло Пазолини.

Само имайте предвид, че филмът не е особено верен към творбата на Еврипид, даже хич. Също така звучи български фолклор, редом с персийска, японска и тибетска музика. Е, въпреки всичко Мария Калас е чудесна в ролята и поне е от "правилната" раса.

Сега се сещам, че "Притури се планината" звучеше в "Христос от Монреал". Много на място ми се струваше в него филм. Пасваха си. Обаче не помня дали присъстваше и текста или само музиката.
За музиката в "Одисея" ми беше интересно да прочета, че дял имат албански народни ритми. На мен много ми хареса саундтрака и вече няколко пъти си го пусках. Дори и песента на Травис Скот, която първоначално изобщо не харесах, след това някак си ми влезе под кожата.

А всички вие, които гледахте Одисея на голям екран, нали не сте забравили да гласувате в анкетата горе в темата???
Винаги можете да си изтриете гласа и да гласувате отново ако когато бе публикувана темата, все още не сте били изгледали филма.

Аз го гледах и пиша ревюто си вече цял ден, е не без прекъсване разбира се. Но няколко пъти го изтривам и започвам отново. Ще стане доста голямо, би трябвало днес или най-късно утре да приключа, ама така е, спирам за четене на книгата, сериали, разходки, спорт. Иначе да бях станал готов още в петък вечер. 😉


Още любопитно от Нолан и снимането на филма

Пълна забрана на телефоните!
Никакви снимки. Никакви селфита. Никакви ТикТок видеа.
Абсолютно нищо! Нолан е легендарен с това, хаха.

За Музиката, интересен детайл:
Много сцени били монтирани още преди окончателната музика. Нолан искал първо да види дали емоцията работи само чрез образите. Едва след това музиката се доизграждала върху вече работещата драматургия.

Пълният сценарий:
Почти никой не го е получил наведнъж. Повечето актьори са получавали само сцените, които снимат.
Така се намалява рискът от изтичане на информация.

Разказване на финала:
Актьорите почти не говорели за него дори помежду си. Нолан искал последната сцена да остане максимално защитена.

Не на импровизацията:
Нолан не обича:
''Хайде да пробваме нещо друго''
Той вече е измислил всичко...
И актьорите често казват, че идват на снимачната площадка с усещането, че режисьорът вече е монтирал филма в главата си...

Един от актьорите разказва, че след няколко седмици снимки вече всички започнали несъзнателно да говорят по-тихо.
Защо?
Защото... Нолан никога не крещял. Никога.
Ако нещо не му харесва отивал спокойно до актьора и казвал:
''Хайде да пробваме отново''
И всички вече знаели:
Охо, значи не е било добре... 😀

Ето ви още един весел постер...

Любопитно ми е дали Одисея ще мине 84-те милиона долара за 2 уикенд, което би било рекорд за филм на Нолан.
25 млн. за петък ; 35 млн. за събота и проблемът е неделята... Не трябва да прави само 20 млн. 😀
Но така или иначе се очертава уикенд около 80 млн. което ще е малък спад спрямо откриващия уикенд.
Но за повече подробности, както винаги в понеделник привечер. 😊