- Публикувана: 17 юли 2026, 13:42 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2026, 11:24 ч.
🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXVIII 🎬
Ама и тази статия е един миш-маш.
Показали снимка на Елиът Пейдж и отдолу надпис в "ролята на Ахил". А той не е в ролята на Ахил, а на Симон и Ахил изобщо не участва във филма. Значи, за част от "журналистите" е важно просто да изпляскат някаква там информация, без значение има ли въобще някаква връзка с действителността.
Показали снимка на Елиът Пейдж и отдолу надпис в "ролята на Ахил". А той не е в ролята на Ахил, а на Симон и Ахил изобщо не участва във филма. Значи, за част от "журналистите" е важно просто да изпляскат някаква там информация, без значение има ли въобще някаква връзка с действителността.
И аз за нолановата „Одисея“ !
Снощи го гледах на кино. Все още смилам и премислям...
Ще започна с уговорките и после оценките.
Очевидно с Нолан имаме значителни „идеологически“ 😉 различия. Аз категорично не съм сърдечна почитателка на замесените в проекта актьори и актриси. И не мога да преглътна чернокожата Хубава Елена!!!
НО! Като обективен човек и зрител ще кажа, че филмът ми хареса, развълнува и остана в съзнанието ми след напускане на киносалона!
Мисля, на всички е ясно че това е съвременен прочит на мита за Одисей и то не е причина за порицание. Още в древността, по-късните „колеги“/разказвачи , драматурзи, поети и философи са разказвали и претворявали своя версия на Одисей.
В моите очи това е антивоенен филм с категорични и реалистични препратки и аналогии към съкрушителната жестокост на нашето съвремие
В този смисъл (за мен) е тъжен , потискащ и песимистичен... Харесва ми че няма величаене, героизация и приповдигнатост , а само жестоката , сурова истина – всяка война е зло, смърт, погром и упадък на човешкия дух! Това беше най-силновъздействалото ми внушение.
Изненадващо за самата мен всички актьорски изпълнения ми допаднаха. Елиът Пейдж направи много добър образ, макар и малък.
Най-изненадана бях, колко много ми хареса Мат Деймън! (Изпитвам ирационално нежелание да гледам негови филми. Не знам защо! Като това не ми пречи напълно да оценявам, че е способен актьор.)
Бих откроила и Саманта Мортън, като Кирка/Цирцея, въпреки че сцените с превръщането ми бяха малко преекспонирани. Но пък то напълно се връзваше с целия феминистки патос на образа й. Впрочем не само при нея; и при другите героини го има това подчертано заявяване на гнева и недоволството – и при Елена и при Клитемнестра , и при Пенелопа.
Като цяло светът на тази „Одисея“ е доста очевидно разделен на Женско и Мъжко. Женските образи са напористи, обидени, гневни , но и едновременно меки, приласкаващи, изслушващи, копнежни, одомашнени. Докато мъжете са главно в лустрото на агресията, конкуренцията, битката, завоюването, себедоказването, далечното.
Изключително силно ми подейства образът на Полифем! На много размисли ме наведе. И мисля неслучайно тук той е сам , без братята си... Като брънка от цяла поредица персонажи, които наред с другите сюжетни линии, разказват и тази за самотата...
Много интересно беше решен образът на Агамемнон. Бях доста объркана в търсенето на тълкуване. Защото имах някакво интуитивно чувство, което не можех да облека в думи. Но накрая долугоре стигнах до някакво обяснение.
Много реалистични морски сцени – караха ме за N-ти път да се възхищавам на мореплавателите първопроходници от древността...
Беше интересно и да виждам в образа на Одисей смесени , както в Омировия епос пластовете от различни исторически и културни епохи . Той е и войн и стопанин, и носталгик и пътешественик. И здраво обвързан и заземен в родовото, и теглен от неизвестното и откривателството. Жадуващ за покой и безкрайно любопитен за нови преживявания и неща. Носещ в себе си ранните проблясъци на по-късно избухналия краен индивидуализъм и откъсване от общността, чиито горчиви плодове берем днес!
В крайна сметка, филмът потвърждава старата максима, че не се учим от историята и от грешките си...
За жалост след около 3000-4000 години, хората сме все същите-жестоки , объркани, алчни , слабохарактерни.... И продължаваме да пребиваваме в състояние на постоянен хюбрис! Колкото спрямо боговете, толкова и един спрямо друг! Без дори да искаме да го осъзнаем! (Впрочем духът на „дебатите“ тук, напоследък, доказват същото!)
Мощна музика, в пълен синхрон с картината.
За мен истинският разказ започна ударно с вдигането на платното на кораба на Одисей, когато се отдели от групата и каза че ще пообиколят , ще видят свят и пак ще се приберат у дома по рано.... Свещена самонадеяност!
ПП След като вече съм гледала филма и си казах думата 😉, вече спокойно мога да прочета запазените, но непрочетени 10-тина рецензии за продукцията. Мисля да започна с тази на Diavolo!
Снощи го гледах на кино. Все още смилам и премислям...
Ще започна с уговорките и после оценките.
Очевидно с Нолан имаме значителни „идеологически“ 😉 различия. Аз категорично не съм сърдечна почитателка на замесените в проекта актьори и актриси. И не мога да преглътна чернокожата Хубава Елена!!!
НО! Като обективен човек и зрител ще кажа, че филмът ми хареса, развълнува и остана в съзнанието ми след напускане на киносалона!
Мисля, на всички е ясно че това е съвременен прочит на мита за Одисей и то не е причина за порицание. Още в древността, по-късните „колеги“/разказвачи , драматурзи, поети и философи са разказвали и претворявали своя версия на Одисей.
В моите очи това е антивоенен филм с категорични и реалистични препратки и аналогии към съкрушителната жестокост на нашето съвремие
В този смисъл (за мен) е тъжен , потискащ и песимистичен... Харесва ми че няма величаене, героизация и приповдигнатост , а само жестоката , сурова истина – всяка война е зло, смърт, погром и упадък на човешкия дух! Това беше най-силновъздействалото ми внушение.Изненадващо за самата мен всички актьорски изпълнения ми допаднаха. Елиът Пейдж направи много добър образ, макар и малък.
Най-изненадана бях, колко много ми хареса Мат Деймън! (Изпитвам ирационално нежелание да гледам негови филми. Не знам защо! Като това не ми пречи напълно да оценявам, че е способен актьор.)
Бих откроила и Саманта Мортън, като Кирка/Цирцея, въпреки че сцените с превръщането ми бяха малко преекспонирани. Но пък то напълно се връзваше с целия феминистки патос на образа й. Впрочем не само при нея; и при другите героини го има това подчертано заявяване на гнева и недоволството – и при Елена и при Клитемнестра , и при Пенелопа.
Като цяло светът на тази „Одисея“ е доста очевидно разделен на Женско и Мъжко. Женските образи са напористи, обидени, гневни , но и едновременно меки, приласкаващи, изслушващи, копнежни, одомашнени. Докато мъжете са главно в лустрото на агресията, конкуренцията, битката, завоюването, себедоказването, далечното.
Изключително силно ми подейства образът на Полифем! На много размисли ме наведе. И мисля неслучайно тук той е сам , без братята си... Като брънка от цяла поредица персонажи, които наред с другите сюжетни линии, разказват и тази за самотата...
Много интересно беше решен образът на Агамемнон. Бях доста объркана в търсенето на тълкуване. Защото имах някакво интуитивно чувство, което не можех да облека в думи. Но накрая долугоре стигнах до някакво обяснение.
Много реалистични морски сцени – караха ме за N-ти път да се възхищавам на мореплавателите първопроходници от древността...
Беше интересно и да виждам в образа на Одисей смесени , както в Омировия епос пластовете от различни исторически и културни епохи . Той е и войн и стопанин, и носталгик и пътешественик. И здраво обвързан и заземен в родовото, и теглен от неизвестното и откривателството. Жадуващ за покой и безкрайно любопитен за нови преживявания и неща. Носещ в себе си ранните проблясъци на по-късно избухналия краен индивидуализъм и откъсване от общността, чиито горчиви плодове берем днес!
В крайна сметка, филмът потвърждава старата максима, че не се учим от историята и от грешките си...
За жалост след около 3000-4000 години, хората сме все същите-жестоки , объркани, алчни , слабохарактерни.... И продължаваме да пребиваваме в състояние на постоянен хюбрис! Колкото спрямо боговете, толкова и един спрямо друг! Без дори да искаме да го осъзнаем! (Впрочем духът на „дебатите“ тук, напоследък, доказват същото!)
Мощна музика, в пълен синхрон с картината.
За мен истинският разказ започна ударно с вдигането на платното на кораба на Одисей, когато се отдели от групата и каза че ще пообиколят , ще видят свят и пак ще се приберат у дома по рано.... Свещена самонадеяност!
ПП След като вече съм гледала филма и си казах думата 😉, вече спокойно мога да прочета запазените, но непрочетени 10-тина рецензии за продукцията. Мисля да започна с тази на Diavolo!
Съвсем подходящ си е филмът за малки деца. Просто има много препратки към историята на седмото изкуство, които ще хванат само възрастните и то възрастни, които се интересуват от кино. Но добрите семейни филми се правят именно така - работят на много нива според възрастта и подготовката на публиката. Пиксар също са така в най-силните си попадения.
При второто ми гледане на "Одисея" се замислих за финала на филма. Първият път го възприех така както е представен. Не знам защо обаче вторият път го усетих по друг начин. Изведнъж реших, всъщност бях твърдо убедена, че
Скрит текст:
всичко, което се случва е само в главата на Одисей. Тоест на него би му се искало да е вярно и той си го представя - как отплават с Пенелопа на запад, завинаги заедно и щастливи, но всъщност той знае, че е невъзможно, че това е само един блян и в действителност единствено смъртта и с нея окончателната и безвъзвратна раздяла предстоят. Стори ми се, че точно това е действителният финал.
Дали има някой, който го е усетил по същия начин?
Дали има някой, който го е усетил по същия начин?
Мхмхм, за финала на Одисея 🤔🤨
Хмммм??? 🤔🤔🤔
Скрит текст:
Аз точно за този ''туист'' писах, че ме е изненадал, защото аз очаквах да умре на финала (предвид целият му трагично написано образ и как той с множество тежки пробождания падна в ръцете на жена си, музиката и пр.), но това вече щеше да е прекалено различно спрямо поемата на Омир и махнах с ръка и заключих, че си имаме класически щастлив край. И че Нолан ни пуска по пързалката, че умира, но всъщност си е жив.
Та да, може и така да се прочете финала - че реално Одисей умира и че това пътешествие на Запад е пресмъртният му блян.
-
НО -->
1) Така Нолан вече много грубо ще пренашише историята
2) Обезмисля се обещанието му (при Хадес и още няколко пъти казано по време на филма и пред своите хора и пред сина си и пред жена си) да почете непогребаните воини
Реално имаме ли някъде изказване на самия Нолан и питат ли го за финала на филма???
Какви са теориите в Редит, някой чел ли е?
Аз нямам това време, сори.
За мен:
на 60-65% си е жив и наистина тръгва на Запад с Пенелопа и так до смъртта им (тръгват и не се връщат ; Телемах управлява)
на 35-40% умира
Има плюсове и за двете, но според мен е по-скоро първото.
Та да, може и така да се прочете финала - че реално Одисей умира и че това пътешествие на Запад е пресмъртният му блян.
-
НО -->
1) Така Нолан вече много грубо ще пренашише историята
2) Обезмисля се обещанието му (при Хадес и още няколко пъти казано по време на филма и пред своите хора и пред сина си и пред жена си) да почете непогребаните воини
Реално имаме ли някъде изказване на самия Нолан и питат ли го за финала на филма???
Какви са теориите в Редит, някой чел ли е?
Аз нямам това време, сори.
За мен:
на 60-65% си е жив и наистина тръгва на Запад с Пенелопа и так до смъртта им (тръгват и не се връщат ; Телемах управлява)
на 35-40% умира
Има плюсове и за двете, но според мен е по-скоро първото.
Хмммм??? 🤔🤔🤔
Не, не.
Недвусмислено беше казано, че Телемах
Недвусмислено беше казано, че Телемах
Скрит текст:
остава да управлява
Като това може да стане по 2 начина:
1) Одисей отпътува
2) Одисей умира
Реално, разлика няма.
ПО-скоро аз си мисля, че си имаше туист в туиста. Нолан за 1 минута ни удря тежко - Одисей умира (като Уилям Уолъс, Максимус и т.н. любими герои), НО, всъщност оцелява от раните си
Между другото още един жокер, че наистина си оцелява
Дадоха го с превързан врат, защо да ни показват това?
Ако умира наистина, няма да ни дадат как в мечтаното му последно пътешествие към Запада тръгва облепен и обвързан.
Като това може да стане по 2 начина:
1) Одисей отпътува
2) Одисей умира
Реално, разлика няма.
ПО-скоро аз си мисля, че си имаше туист в туиста. Нолан за 1 минута ни удря тежко - Одисей умира (като Уилям Уолъс, Максимус и т.н. любими герои), НО, всъщност оцелява от раните си
Между другото още един жокер, че наистина си оцелява
Дадоха го с превързан врат, защо да ни показват това?
Ако умира наистина, няма да ни дадат как в мечтаното му последно пътешествие към Запада тръгва облепен и обвързан.
"Спайдърмен: Нов ден" изкъртва боксофиса. Превютата му, или прожекциите от сряда (ексклузивни) и четвъртък (практически цял редовен ден) са 72 милиона долара само в Северна Америка, което е рекорд за всички времена.
За сравнение: на "Отмъстителите: Краят" резултатът беше 60 млн.
В момента феновете питат възможно ли е "Спайдърмен" да завърши премиерния уикенд с резултат над 300 милиона долара? Досега го е правил само "Отмъстителите: Краят" с 357 млн. през 2019 г.
Все пак анализаторите дават по-консервативна оценка от 260-280 млн.
"Спайдърмен: Нов ден" постига това без премиум форматите, тъй като те остават за прожекции на "Одисея". 70-милиметровите IMAX са ангажирани (и вече разпродадени) до 15 септември.
Интересно е как ще се развие съперничеството между двата филма по-нататък: знае се, че комиксовите филми правят най-много на първи уикенд и бързо спадат. Освен това традиционно събират по-силен боксофис у дома в САЩ, отколкото по света, докато с историческите и приключенски филми е обратното.
От "Одисея" се очаква по-дълъг живот, както беше и с "Опенхаймер" - филмът с най-висок боксофис в историята, който никога не е бил на първо място (заради премиерата си заедно с "Барби"). Fun fact: за 13 дни "Одисея" изкара повече пари в САЩ, отколкото "Опенхаймер" за цялото си многомесечно разпространение.
И двата филма ще бъдат прожектирани в Китай, като първо "Спайдърмен", а "Одисея" - от 14 август, макар че вчера беше тържествената премиера там с участието на Нолан (който имаше рожден ден) и част от звездите.
За мен не е за подценяване кумулативният ефект от двете рекламни кампании, както беше и с "Барбенхаймер". Всичко това подтиква хората да ходят повече на кино. Не е за пренебрегване и фактът, че важна част от актьорите в двата филма са едни и същи - Том Холанд, Зендея, Джон Бернтал.
"Спайдърмен: Нов ден" го гледах и макар че оценявам някои интересни идеи в него, както и най-добрата игра на Том Холанд във франчайза дотук, ми досади доста. За мен определено има superhero fatigue, явно не и за масовата публика обаче.
За сравнение: на "Отмъстителите: Краят" резултатът беше 60 млн.
В момента феновете питат възможно ли е "Спайдърмен" да завърши премиерния уикенд с резултат над 300 милиона долара? Досега го е правил само "Отмъстителите: Краят" с 357 млн. през 2019 г.
Все пак анализаторите дават по-консервативна оценка от 260-280 млн.
"Спайдърмен: Нов ден" постига това без премиум форматите, тъй като те остават за прожекции на "Одисея". 70-милиметровите IMAX са ангажирани (и вече разпродадени) до 15 септември.
Интересно е как ще се развие съперничеството между двата филма по-нататък: знае се, че комиксовите филми правят най-много на първи уикенд и бързо спадат. Освен това традиционно събират по-силен боксофис у дома в САЩ, отколкото по света, докато с историческите и приключенски филми е обратното.
От "Одисея" се очаква по-дълъг живот, както беше и с "Опенхаймер" - филмът с най-висок боксофис в историята, който никога не е бил на първо място (заради премиерата си заедно с "Барби"). Fun fact: за 13 дни "Одисея" изкара повече пари в САЩ, отколкото "Опенхаймер" за цялото си многомесечно разпространение.
И двата филма ще бъдат прожектирани в Китай, като първо "Спайдърмен", а "Одисея" - от 14 август, макар че вчера беше тържествената премиера там с участието на Нолан (който имаше рожден ден) и част от звездите.
За мен не е за подценяване кумулативният ефект от двете рекламни кампании, както беше и с "Барбенхаймер". Всичко това подтиква хората да ходят повече на кино. Не е за пренебрегване и фактът, че важна част от актьорите в двата филма са едни и същи - Том Холанд, Зендея, Джон Бернтал.
"Спайдърмен: Нов ден" го гледах и макар че оценявам някои интересни идеи в него, както и най-добрата игра на Том Холанд във франчайза дотук, ми досади доста. За мен определено има superhero fatigue, явно не и за масовата публика обаче.