Черен списък на АГ доктори

Д-р Мария Шишкова, МЦ “Капана”, гр. Пловдив. Изрично ѝ казах да не ми взима цитонамазка по време на прегледа, защото знам, че съм с инфекция/гъбички и ми взеха наскоро и още не ми е комфортно да ми взима пак. Докато ме преглеждаше усетих болка и тя каза: “Ето, видя ли, че няма нищо страшно?” И ми взе проба.. Платих ѝ на ръка за изследванията. Когато микробиологията стана готова, ѝ се обадих и ми каза, че ако искам да си видя антибиограмата, ще трябва да доплатя. Не отидох втори път.

Аз ще споделя негативно мнение и опит при репродуктивен специалист в София - Болница Надежда. Това е д-р Персенска. Тя просто си не става. Чувала съм за не малко случаи и според мен е добре това да се знае от 'бъдещите й пациенти'. На никой не пожелавам да се падне при тази жена. Да, може да има някакво позитивно отношение към единични бройки хора, но с повечето не е така. Не ми беше много ок да отида при нея след БХ и да ми каже 'е голяма работа, това нищо не е'. Хубаво нищо не е ама си беше голяма загуба за нас и нашите надежди и да срещнеш такова отношение отстрани и неглежиране просто ми дойде в повече. Да не кажа, че нито едно изследване не назначи тази жена за над 8 месеци, които си загубихме при нея. И после, после на инвитро с добър резерв (около 2) и над 12 антрални да ми изкара само 1 яйцеклетка амиии не, не ми е нормално и сигнализира за пълна некадърност. На всичкото отгоре после от ембриологията ме наплашиха, че много зле била работата и нямало да стане нищо с тоя наш материал. Събрах си травма от тази коза с години напред. Като я попитах съвсем човечно за коментар на резултата почна да избягва темата и ми каза само 'еми ще ти кача дозите'.
Според мен такъв опит трябва да с споделя и хората да знаят, че при нея нищо хубаво няма да стане. Това си е моето мнение.

Включвам се с мнение за др Ненов от Надежда. Беше ми препоръчан от позната за цветна снимка с две ръце, като ми беше казала, че е малко серт ама е страхотен лекар.
Имах две срещи с него преди процедурата - отидох с ултразвукови находки, описващи пълен септум в матката и желанието ми беше да се провери кухината, тъй като се бяхме ориентирали към планове за дете. Прегледът беше невъобразимо болезнен, не обели дума през цялото време, каза да дойда пак за микробиология, питах сега не може ли, пита ме “да не сте глуха?” (Викам си.. това е щото е “малко серт” явно). Видяхме се втори път в рамките на 10 дни за микробиология, каза да се обадя на първи ден от цикъла, за да ме запишат за чист ден за рентгена. В деня на изследването не го видях изобщо преди да ме вкарат в залата и да ме приспят, не го видях и след това. Събудих се оцапана с кръв, плюс кървене, което си течеше по краката, пода и тн, в просъница питах “това нормално ли е”, сестрата, която ми помагаше каза…”добре, че беше с упойка, че докторът леко се изнервѝ” … не бях достатъчно адекватна, че да реагирам. Имах записан час за коментар на снимката при него след процедурата, казаха, че ще ме извикат. Чакахме близо 2 часа, отидохме на регистратура, докторът си тръгнал. Казаха, че ще ми се обадят допълнително да ми кажат кога може да ме види.. чаках 3-4дни, обадиха ми се, казаха че др Ненов няма да я разчете тая снимка, ще ме запишат при друг лекар. Имах телефона му от визитка, реших да звънна, вдигна, обясних кой се обажда - последва - “нямам представа коя сте, няма да ви разчитам снимката, ходете си в Турция с нея и не ме занимавайте мен.”.. питах го каква Турция?!.. каза.. не се правете на луда, ходете си правите инвитрото там. Съвсем спокойно му казах, че не е в час и му затворих. От тогава не е имало път, в който да не сме били в болницата с мъжа ми и да не съм го дърпала по коридорите, за да не го зашамари като го видим.
След разговора с лекаря, който разчете снимката се оказа, че е направена много трудно и травматично, от там и кървенето, понеже шийката е била хваната лошо.
Едно голямо НЕ за Ненов.

По принцип не отричам, че е страхотен онкогинеколог и хирург (така поне казват всички).
Ходех при доц. Елиза Тюфекчиева в продължение на 8 години - 2/3 пъти годишно - пълен пакет профилактика, вярвайки, че това ми осигурява здраве.
Бях на 23 години, когато ФСХ ми излезе 18, а тя ме сложи на противозачатъчни години наред, казвайки, че ще ги спрем, когато искам деца и, че няма какво да ме тревожи.
Млада и глупава, и заради всички истории, които съм чула за спасени жени, докато чакам по 8-10 часа за преглед, вярвах сляпо.
Накрая се оказах на 31г. - за донорска яйцеклетка директно.
Толкова за разбирането й от хормони.