Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.

Хайде и ние да се запознаем!!!

97 455
933
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда теми, свързани с осиновяване, родителство и лични истории на осиновители. Участниците споделят своите преживявания, радости и предизвикателства при осиновяването на деца и задават въпроси относно процедурите и опита си в този процес. Форумът обсъжда процеса на осиновяване и чакането за осиновяване. Участниците споделят своите лични истории, опит и се подкрепят взаимно в този емоционален и важен процес. Форумът обсъжда различни аспекти на осиновяването, включително лични истории на осиновители, процедури за осиновяване, въпроси относно смяна на имена на осинновени деца и трудности и радости, свързани с процеса.
- Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
  
  Участниците изразяват различни мнения и емоции относно осинновяването. Някои споделят положителния си опит и радостта от осинновяването на деца, докато други обсъждат тревогите и предизвикателствата, свързани с процеса. Въпреки това всички те имат желание да бъдат любящи и грижовни родители за осиновените деца. Участниците подчертават значението на връзката, любовта и възпитанието пред биологичното родителство. Те също така споделят лични истории за процеса на осиновяване, изразявайки надежда и подкрепа за тези, които чакат да осиновят.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като психологически проблеми, страхове и тревоги, свързани с осиновяването; бюрократични процедури, дълго чакане за осиновяване, здравословни проблеми на децата и емоционални трудности по време на процеса на осиновяване; стрес и емоционална несигурност. Те също така споделят истории за откази и промени в процеса на осиновяване.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени във форума?
- Как да обясня на детето си, което е осиновено, разликата между осиновено и родено дете?

# 840 4 авг. 2008, 17:55 ч.

Мнения: 6

Здравейте! Днес се 4увствам по добре но все още я има онази топка в стомаха ми Надявам се и тя да отмине скоро Ина4е тя се 4увства много добре пла4е и се тра6ка но ве4е по рядко
казва ми мама но аз о6те не мога да и кажа "Ела на мама"
Надявам се и това да стане скоро 4е ина4е 6те отка4а
Мноооого ви благодаря на вси4ки за куража и подкрепата които ми давате Като си говоря с някой за този ми проблем и се 4увствам по добре по спокойна
БЛАГОДАРЯ ВИ 4Е ВИ ИМА bouquet

# 841 4 авг. 2008, 18:04 ч.

Мнения: 14 079

добре дошли на всички нови!
Желая много радости .Естествено е да има и притеснения, това се случва и при нас.тук стана въпрос за майчиното чувство, е и при мен нещата не се получиха както ги очаквах.Но домът ми е пълен, животът ми има нови измерения и съм убедена, че ще преодолея трудностите.

# 842 4 авг. 2008, 20:57 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Veda, синът ми е на 5 г и половина и все още има думи, които бърка и трудно запомня правилно. Когато го осиновихме, беше на 2 и почти не говореше, само едносрични думи. Не можеше да произнася много звуци, напр. В (викаше си Инан и Наньо), К, Ш, Щ, З и т.н. Още не казва Р във всички думи, особено в по-отдавна заучените, напр. рибата си е "либа". Имат логопед в детската градина и той каза, че това било в нормите, особено в случай като нашия. Аз постоянно по лекари го мъкна - и за напишкването, и за говоренето, и за какво ли не. Добре, че талони изкрънквам. Мъжът ми вече ме е обявил за майка-хипохондричка, ама нали пусто искаме нашичките да са по- и най- във всичко...

Последна редакция: пн, 04 авг 2008, 22:42 от Gankata

# 843 4 авг. 2008, 22:32 ч.

Мнения: 690

Добре дошли на всички нови. Много радост и щастие! Hug

А притесненията ни са нещо нормално. Ние искаме всичко да е перфектно - и то веднага. Ама не става така, трябва време - и за нас и за децата ни. mila2002 за краткото време, което сте заедно е нормално да изпитваш тази тревога, нещо като след родилна треска е. Споко. От това което си писала, разбирам, че синовете ти са биологични. За това ти давам това сравнение. И аз изпитвах такива чувства на съмнения, тайничко се дерзаех. Но вече с открито сърце мога да кажа, че обичам малката точно толкова, колкото и каката. Дори докато пиша това, ми трепка под лъжичката. В този форум можеш спокойно да задаваш въпроси за всички притеснения и проблеми - винаги ще намериш помощ. И всички нови мами. Hug

# 844 5 авг. 2008, 00:15 ч.

Мнения: 24

Благодаря ти Gankata, имах нужда от малко успокоение, защото съм си навила в главата, че нещо не е нормално да казва на сладоледа - ед, уста - тата и други подобни. Ние също не казваме букви - в, р, с, ш . Дано всичко се оправи с времето. Когато го взехме на 2 год. не казваше нищо освен /кака/ и реагираше с /а/ на всичко ново, което виждаше. Незнам как е при вас, но нашия е и много агресивен, все се кара, удря, посяга и на децата в детската градина без причина, просто така. Още в дома, като чуеше да плаче дете, започваше да размахва показалеца. Наистина трудно се наваксват тези 2 изгубени години. Да се пита човек, защо ги държат дечицата толкова дълго по домовете.

# 845 5 авг. 2008, 10:50 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Veda, това с показалеца ми е много познато. Моят го размахваше на всички ни около половин година след като дойде при нас. А и ние сме си буйнички. Даже и вчера го прибрах от детската площадка преждевременно, щото се държеше безобразно. Обаче ние сме на моменти - някой път сме много добри и помагаме на всички, а понякога... Ама ние сме и зодия "овен", та може и от това да е големият инат. А и от сестричката, която е с нас от декември, много ревнуваме и се дразним, че вниманието на мама, тати и баба вече не е само за Иван.
Аз, обаче, се успокоявам с един пример - на нашите кумове детето като беше на 2 - 3 годинки детската площадка с изпразваше като го извеждаха на разходка, защото идваше "лошият Мишо", а сега вече е на 19 и е един много умен и уравновесен млад мъж.
Така че засега само на нас яко ни дупе да издържим докато мине "детският пубертет".
Simple Smile

# 846 5 авг. 2008, 23:15 ч.

Мнения: 40

Здравейте! Аз съм Пепа. Отдавна надничам в темата за осиновяване, но все не смея да се включа. Днес през сълзи прочетох и написах няколко думи в подтемата за страховете да бъдем родители. Разбрах че всички тук имаме нещо общо, почувствах ви много близки и СПОДЕЛЯМ. С мъжа ми /всъщност нямаме брак, но той е моят мъж/ решихме да си осиновим детенце! Аз съм на седмото небе, но от време на време /в същност през повечето време/ съм обзета от страхове- ще се справим ли, ставаме ли за родители, трябва ли да бъда майка, след като не мога да бъда истински биологичен родител. За мен е много важно че споделям с вас, когато чета написаното във форума се обнадеждавам, вие се превърнахте в моето цветно прозорче.

# 847 6 авг. 2008, 00:43 ч.

Мнения: 690

Добре дошла Пепа. Страховете ни връхлитат всички. На различни етапи - различни страхове. Само с едно нещо не мога да се съглася - с тези мисли дето те връхлитат - като не можеш да си родиш биологично дете, нямало да бъдеш добра майка. Няма такова нещо. Като два пъти майка - биологична и осиновила, смело мога да твърдя, че майката е тази която полага грижи за детето. Бременеенето и процеса на напъване на г....а за раждане няма нищо общо с майчинството. (въпреки че социалните, като става въпрос за тълкуване на СК и за еднократната помощ по друг начин третират нещата, но това е друга тема). Желая бързо преминаване през процедурата, кратко чакане и скоро да се похвалиш с пълна къща с детски смях. Hug

# 848 6 авг. 2008, 07:49 ч.

Мнения: 6

Оф ужас на мен ми е все така гадно дразни ме това дете като се събудя сутрин запо4ва да ми се повдига става ми лошо 4увствам се ужасно Не мога да свикна и това е Направо ми се иска да я върна Не знам защо ми се отрази това осиновяване

# 849 6 авг. 2008, 10:23 ч.

Мнения: 526

Здравейте мили момичета, обръщам се към новите попълнения. Иаз като вас съм преживяла същото. Сина ми е осиновен през 2002г беше на 1г и 2м . Имах огромно желание за дете, дори се влюбих в него още веднага като го гушнах но мечтите и реалността са друго нещо. Ние нямаме време психически за посрещането на новия член в семейството, просто то идва и не е бебе новородено а вече човече със своите потребности които изискват 120% отдаденост. Децата ни искат много любов и огромно търпение, а ние майките им сме с толкова изтънели нерви че направо ще се скъсат. ние променяме много бързо начина си на живот и навиците си. майки тревогите ни идват от желанието ни да сме най-добрите родители, но не става така постепенно се учим на всичко и да даваме обичта си на нашите деца. Минах през всичките терзания дали съм добра майка дали уча детето си на всичко което е необходимо дари и да го пусна на градина беше голям стрес за мен не за детето, да се разделя с него. нашите деца са по-специални те искат да си наваксат изгубеното време без мама и тати и изискват от нас много търпение. Ние пък сме с огромна кошница с очаквания че то ще е най умното от всички деца и най красивото. Ние не се идеални и те не са, всеки си е отделна личност със своите положителни и отрицателни страни. Просто приемайте себе си като нормални хора а не идеални родители и ние имаме право на съмнения с годините ще видите че просто това което чувствате в момента е нещо нормално. Извинявайте за дългото писане но няма как да ви окуража че всички съмнения които изпитвате в момента са нещо нормално и преходно та ние имаме само огромното желание да дадем най-доброто на вашите слънца. bouquet

# 850 6 авг. 2008, 15:27 ч.

Мнения: 6

Благодаря ви отново 4е ме подкрепяте но о6те ми е зле
трябва да се стегна
не знам как но трябва трябва да се измъкна от дупката в която съм навлязла с двата крака
Надявам се скоро да свар6ат тези мои терзания Cry

# 851 6 авг. 2008, 16:04 ч.

Мнения: 690

mila2002, доста от нас са минали през фаза - да го върна това дете. Два месеца след идването на малката бях изстерясала. Имах много служебни ангажименти (неотложни - със срокове), каката имаше нужда от помощ в училище, болни пенсионери и т.н., а денонощието имаше само 24 часа. Изпадах в ужас и ревях като магарица. Питах се правилно ли постъпихме, не е ли грешка, това не е ли по - лошо за всички .... Вместо да даря любов и грижи на още едно дете, направих нещастни две деца. Но постепенно всичко си дойде на мястото. Сега се чудя, как може да съм била такава, да са ми минавали такива пораженчески мисли в главата. На всичкото отгоре се борих сама със себе си, с никой не споделях (ми такава съм си - куха лейка). Само че, добре че беше форума и четях и попивах всичко и преодолях тези страхове. Няма да усетиш как ще мине този етап. Ще почнеш все по рядко да се чувстваш така зле, ще виждаш само хубавите неща.

# 852 6 авг. 2008, 16:34 ч.

Мнения: 883

mila, мисля, чв повечето от нас, които имаме повече от едно дете /независимо дали и двете са осиновени или са осиновено и биологично/ след осиновяването на второто сме се борили с подобнми мисли, изживявали сме подобни страхове, завадали сме си подобни въпроси. Когато осинових сина си /той отдавна беше излязъл от бебешката възраст, беше на 3 г. 2 месеца, със сериозно изоставане в развитието, изискваше много грижи и внимание/ месеци наред се терзаех докато се опитвах да му помогна да се адаптира, да започне да наваксва изоставането си, да "стъпи на краката си" в буквалния смисъл... Чувствах се безпомощна, неспособна, дори безотговорна, обвинявах се, че съм лишила дъщеря си от грижите и вниманието, които заслужаваше... Обвинявах се за "прибързаното" си решение. Не можех да спя /но ядях даже повече от необходимото и на нервна почва качих бая килца/. С никого не смеех да споделя, защото всички /с изключение на съпруга ми/ предварително ме бяха обявили за "луда" /когато казах че осиновяваме второ дете/. Година и половина след като осиновихме сина си, съпругът ми почина и стана още по-трудно... И единственият човек, който през цялото време нито веднъж не изказа каквото и да е съжаление, а искрено и безрезервно се радваше на "бебето", помагаше ми и ме подкрепяше с усмивка, беше дъщеря ми - каката, която пожела да осиновим "точно това дете", която единствена разбираше и ни превеждаше бебешкия говор на Борко, без която Борко днес нямаше да е това, което е. Не знам ако не беше тя, дали и на мен не би ми минала мисълта да го върна....
Та, mila, помисли - как двете ти момчета приемат сестричката? Как се чувстват? Как се отнасят с нея? /Впрочем, те колко са големи?/

Прегръщам те и ти желая сили и търпение.
Заслужава си!
Hug

# 853 6 авг. 2008, 17:02 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Mila, да ти кажа честно и аз имам огромни проблеми - от три години не работя, пьрво, защото нямаше кой да гледа баткото. Нейсе - успяхме да го настаним на градина, обаче пък зачакахме малката, която си я бяхме поръчали и пак не започнах работа. Мъжът ми, милият, ни издържа, ама не не сме много добре, защото много борчове имаме. Преди половин година осиновихме дъщеря си, няма кой друг да я гледа, на детска ясла не се класирахме и се очертава още една "гладна" година. А и аз съм кака на всички ви и като тръгна да си търся работа голям зор ще видя. Абе в голяма дупка съм и поради тази причина и мен децата много често ме дразнят, но аз го отдавам на собствените си проблеми и обвинявам себе си, че не намирам изход. За "връщане" и през ум не ми минава, обаче на моменти много ми тежи и искам да нямам никакви грижи. Напълно те разбирам за досадата сутрин.
Та мисълта ми беше, че може би не сме успели да си подредим нещата в личен план, затова не се справяме и изпадаме в криза. Дали не е така?

# 854 6 авг. 2008, 17:33 ч.

Мнения: 526

О мили мами не си мислете че като почнете работа ще е по-лесно нашите деца не обичат да се делят от нас, моето много трудно на градина после му хареса но отначало. Пък колко терцания че го оставям там, сега вече по-голям не желае да стои при баба си на село. Майка ми е 54г жена, не е възрастна и го гледат като писано яйце пък и лятото на село има много деца. Но нашите хубави деца не обичат да се делят от нас, страх ги е. Така че и аз имам терзания че го оставям и съм на работа. Всичко е свързано с парите, но нашите терзания са нищо като видим промените станали с године. Моя бръмбар не мога да го позная какъв красавец е станал през тези 5г и нещо през което време ме е ощастливил

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

705
Осиновители

Статистика

232
Осиновители

Търся сестра

Търся брат си Божидар Карамфилов Николов

Причина:

Причина: