Раждане вкъщи - какви са ЗАКОНОВИТЕ и практически подробности в БЪЛГАРИЯ?

Знам знам, но ако Мирена беше в моята ситуация, ти едва ли имаш нужната компетенция, за да и помогнеш и тогава какво щеше да стане със Самуил, пък и с нея ?!

Тук съм сложил видео по темата http://homebirth.hit.bg/video.htm
[/quote]

Ужас, баси извратеното видео 
Домашното раждане с помощта на акушерка е доста цивилизовано, но онова, неасистираното, и то на близнаци, пък и по-голямото детенце, което става свидетел на болката на майка си, и освен това искаше и да суче, докато майката ражда......

Точно това видео ни даде кураж за раждането на Самуил. С тази жена си писахме надълго и нашироко.
Тя вярва, че е нормално любимите хора да присъстват на раждането и че природата е дарила жената с всичко необходимо за да премине през успешно раждане.

Там, в Америка, тя е можела да повика екип, но е смятала, че те само ще я смущават.

Спокойствието, увереността, майчината й интуиция я водят през процеса на раждане. Тя е свързвана с плода вътре, тя го усеща, защото няма кой да й пречи, а природата й подсказва позата, държането... Това е процес изпитан и усъвършенстван в милиони години еволюция.

В жената има една велика разумност която сътворява живота. Този разум знае как да израсне бебето в нас. Не е нужно да му помагаме да направи очите, ушите, пръстите. Просто трябва да му се доверим и ако имаме чист въздух, движение, подслон и храна, оплоденото яйце в нас ще се превърне в човек. И понеже Природата завършва това, което е започнала, знае и как да стане раждането.

С други думи, ти не си изоставена изведнъж в края на бременността. Има буквално родилен рефлекс, който тласка бебето от матката към белия свят с почти никакво съзнателно усилие от твоя страна. Проблемът е, че има и друг, по-силен рефлекс, който може да попречи на раждането. Този рефлекс е известен като “борба-бягство”.

Дик-Рийд го обяснява по следния начин: когато жената е в състояние на страх, по цялото й тяло се разпространява послание, че има опасност, с която трябва да се бие или да избяга. Кръвта и кислородът незабавно се изпращат към ръцете и краката, за да може изплашената жена да се бие или да избяга. Поради това другите органи остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Затова пребледняваме, когато сме изплашени. Тялото решава, че мускулите на краката ни се нуждаят повече от кислород, отколкото лицето.

За съжаление, когато трябва да се бие или да бяга, организмът счита матката за маловажен орган. Според Дик-Рийд матката на изплашена раждаща жена е буквално бяла. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Решението е следното: жената да не се страхува, а докторите да не се намесват. Раждащата жена не трябва да бъде бутана, дърпана или да бъркат в нея. Вместо това тя трябва да бъде спокойно окуражавана или просто да бъде оставена на спокойствие.

Животните инстинктивно чувстват това. Затова когато раждат, те търсят усамотение. Те знаят, че ако някой се намеси в раждането, то може да спре, а бебето - да умре. Това важи както за домашните животни, така и за дивите.

За съжаление в медицинските училища учат докторите да се намесват в раждането и те правят точно това.

Прекланям се пред майките, които вярват и се свързват с природното си начало. Затова, смятам, че тези българки трябва да имат правото да раждат у дома.

Това се повтаря като рефрен постоянно, но хич не се замисляте, че повечето усложнения въобще нямаше да ги има, ако жената ражда в една спокойна домашна атмосфера..
Никого не задължавам с мнението си. Всеки тълкува фактите така, както ги усеща.

Ludmil, а защо непременно жената трябва да изпитва страх от това, че отива да ражда в болница? Аз например бих се тревожила много повече ако при мен няма лекар и ако съм вкъщи.Това определено би било свързано с огромен стрес за мен и не бих била сигурна.Когато съм раждала и двете ми дечица винаги съм била с много положителна нагласа и с голяма радост съм ги посрещнала на този свят, макар и в родилно отделение 
А колкото до въпросното видео, ами извинявай, ама по-добре в родилна зала и спокойна за себе си и бебето, отколкото детето да поеме първата си глътка въздух в тоалетната, ще ме извиняваш 

Никой не те кара да раждаш вкъщи, след като неискаш! Някои жени не се чувстват уютно и спокойно в болница и искат да раждат вкъщи.

А това децата да присъстват на раждането... не е толкова странно и ужасно. Но тук това не е практика. Има места, на които това е нормално. Ако си виждала раждаща жена, вероятно ще ти е по-лесно после да родиш - ще знаеш какво се случва, как минава процеса и тн (едно е да го прочетеш, друго е да си видял и от детството да знаеш, че това е нормален процес, с (малко) болка, но красив и радостен)...  Почти като с кърменето - ако си виждал кърмене отблизо, после ти е по-лесно да кърмиш.

А тебе кой те кара да се обаждаш, като не те питат??
Постингът ми е до Людмил, а не до теб.

 
Ми пиши му на лични тогава!

Добре де, представете си, че нещо се обръка.Например, пъпната връв изпадне, или ако бебето се задуши? Това може да се случи и при най-нормалното раждане, и в най-спокойната атмосфера и без майката да се е стресирала от нещо.В болницата могат бързо да го реанимират, а вкъщи какво ще правите - не искам да си помислям...И после, ако бебето почине, няма ли да се обвинявате, като знаете, че е можело да се избегнат рисковете за бебето, ако беше родено в болница? Или на принципа - Бог - дал, Бог - взел?

Ще спра да си представям.
Аз го написах и по-горе. Повечето проблеми в главата стават първо, преди да се случат наяве. Написаха ти най-културно, че н а жената трябва да се предостави избор,както е в цивилизованите страни, да роди там, където желае /разбира се, ако няма медицински показания за това, да роди в БОЛНИЦА (бременната по презумпция не е болна, нали?), даже н е в "майчин дом" или нещо подобно, както е по света). Моята акушерка е израждала бебе, със 7 пъти увита пъпна връв. Добрите акушерки ги могат тези работи..
Стига с тези истерии и паники, като нещо не е наред, да оставим да ни човъркат собствените тела.
И ако беше така, както казваш, жените в Холандия трябваше все проблеми да имат с раждането.

Ще спра да си представям.
Аз го написах и по-горе. Повечето проблеми в главата стават първо, преди да се случат наяве. Написаха ти най-културно, че н а жената трябва да се предостави избор,както е в цивилизованите страни, да роди там, където желае /разбира се, ако няма медицински показания за това, да роди в БОЛНИЦА (бременната по презумпция не е болна, нали?), даже н е в "майчин дом" или нещо подобно, както е по света). Моята акушерка е израждала бебе, с няколко пъти увита пъпна връв. Добрите акушерки ги могат тези работи..
Стига с тези истерии и паники, като нещо не е наред, да оставим да ни човъркат собствените тела.
И ако беше така, както казваш, жените в Холандия трябваше все проблеми да имат с раждането.
Освен това, да не искаш да кажеш, че в болниците всичко върви по мед и масло,?! Или на принципа: Да изберем по- малкото зло? Но то в очите на някои е по- голямо. Разбери го най -сетне!


МНого грубо!
Това е форум и всеки може да се обади, дори без да го питат!

Когато жената е отраснала с опит, когато знае как се случват нещата, какво ситуации биха изникнали и как се реагира (така както ако расте с много братя и сестри и добива богат опит). Няма да има стресови ситуации и дори нещо да се обърка ще може да му даде първа помощ, да реагира адекватно и спокойно,ако се налага да стигне до болница.
Който се вълнува от темата е чел и гледал филми, знае че добрата акушерка ползва много трикове, може и да предвиди евентуален проблем много от далече, в повечето случаи и да го отстрани (обръщат и наместват бебета в утробата дори по време на раждането примерно), и всичко това без излишна паника.
Всичко е въпрос на личен избор и нагласа. Един се паникьосва от бели манти и мирис на дезинфектанти (аз раждах дни наред и двете си деца поради този стрес), друг от мисълта че човека с бялата престилка не е наблизо. Стига упорство и категоризации!

Ей, стига караници. Ние говорим за избор, а не кое е по-добре.

Жената трябва да роди детето си там, където се чувства уверена.


НО нека не забравяме -- детето в нея също трябва да има избор. Защото то води раждането. Не са нито докторите, нито дори и най-скъпите машини в света. Нашият акушер-гинеколог каза, че то може часове преди раждането да се обърне седалищно и да предизвика ужасни усложнения. Мирена усещаше, как дори при силна музика или рязък говор в стаята детето в нея започва да шава... Ето защо мисля, че неговото спокойствие е от решаващо значение за изхода на раждането.

 Когато детето е в спокойна обстановка и чувства увереност в майката то ще съдейства и ще слуша мама. Мирена му изпращаше образи как да застане, с ръце до тялото по време на раждането, че няма нищо страшно, че всички го чакаме... Дали заради това, но Самуил се роди съвсем леко (като на третото филмче).

Затова, когато жената се чувства уверена в себе си, в детето и в любимия си, ще предпочете да роди в уюта на дома.

Ако й дават кураж апаратите и знанията на докторите -- нека роди в болница. Там ще избере със секцио, с епидурал и каквото пожелае.

За всеки влак си има пътници.

Весели празници на всички

Доколкото знам в България все още няма законови разпоредби, признаващи бебето родено в домашни условия за гражданин на страната. В линейка към болницата - да, но не и у дома. Естествено, има изключения. Спомням си за една жена с добра кариера, решила в един момент да зареже всичко и да се отдаде на естественото. Та с мъжа си бяха купили къща в покрайнините на някакво Търновско село, ама от най-бедните. И живеят абсолютно природосъобразно: не ядат месо, само гъби и каквото намерят в гората, садят си някакви зеленчуци, не ползват ток и т.н. Като забременяла и дошло време да ражда (на лекар отишли в Търново само веднъж, за да я прегледа все пак) решили да го направят по естествените природни закони - у дома. Жената родила съвсем леко, клекнала над един леген. После отишли с бебето до града, за да му вземат ЕГН. И се почнали разправиите. В крайна сметка след близо година ходене по мъките, държавните органи признали бебето за гражданин на Република България и го регистрирали.
Запомнила съм този случай, защото много ме впечатли. Мисля, че всеки има правото да роди по начин и където поиска, стига да присъства лекар, защокто нищо не се знае. Аз лично не бих рискувала да раждам у дома. Но друг може би ще се чувства спокоен и сигурен именно така. Засега обаче властта не дава.

Людмил, благодаря ти за отговора!
Далеч съм от мисълта да убеждавам някого против раждането у дома, просто си казвам мнението, т.е. възмущението.
Мери, това че си раждала дни наред едва ли е само от стреса, миличка, но ти си знаеш най-добре....
Amarena, по-добре е човек да помисли предварително, а не да си заравяме главите в пясъка и всичко да е цветя и рози.В болницата също настъпват усложнения, но има по-голяма вероятност да се спаси бебето в критичен момент. Ето, Людмил го казва, човек, който има впечатления от първа ръка
Навремето, когато бабата на мъжа ми е раждала свекърва ми в къщи, като всички жени, естествено, само с помоща на селската акушерка са настъпили големи усложнения.Щат не щат, близките я завеждат в някаква болница, при един известен доктор, който като вижда родилката казва на родата "кажете чий живот да спасявам - на майката или на бебето".Слава Богу, и двете са оцелели, но ето ви едно домашно раждане и проблема никак не е бил бил първо в главата на родилката,Amarena.
Изрично казвам пак, не се опитвам да убеждавам никого, чрез този "диалог" ми е интересно да разбера доводите ЗА домашното раждане.