Как реагира таткото на "новината"?

При нас бебчо не беше плануван, а доста голяма изненада. 
Един ден нещо се бях депресирала, а и в същото време ме боляха доста гърдите и не знам откъде реших, че съм бременна. Просто от нищото ми хрумна - изобщо тогава и не знаех, че болезнените гърди може да са признак на бременност.
Отидохме двамата до магазина, купихме теста и веднага го направихме. И естествено беше  . Аз тогава като му ударих един рев - ами сега какво ще правим, не сме си устроили живота, още сме в училище и целия този репертоар, а пък той младежа си стои ухилен до ушите на седмото небе от щастие. 
Е, след час-два и двамата бяхме вече на седмото небе де!
По-интересна е историята, когато баща ми е казал на майка ми - тя качена на стълбата да боядисва тавана, и замалко щяла да прегърне земята.

При нас, таткото беше наясно, че съм бременна, доста преди мен.
По скоро се забавляваше с момента, когато аз науча новината.

Бяхме решили да пробваме за бебе докато сме на екскурзия в Виена и Прага. Едната вечер в Прага доста си говорихме. Той сподели, че е сънувал наша приятелка, която вече не е между нас, и по време на съня съм била бременна. Три седмици по-късно теста показа две чертички. Когато му казах той спеше, събуди се набързо и ме прегърна и си помълчахме ей така.

Мъжът ми не реагира. Трябваше аз да реагирам.........бях забравила,както винаги кога трябва да ми идва и мислех че е на 20-ти, а  то било на 12-ти. Той ми повтаряше, че съм бременна, аз на него, че не е сигурно и накрая пак той се оказа прав

При нас всичко беше планирано но накрая се оказа, че аз бях много неподготвена а татито щастлив до небесата

И при нас беше планирано и се очакваше с нетърпение двучертичков резултат. Купихме два теста/за всеки случай/ и аз влазох да си направя единия, а той слезе да види майка си /комшии сме/. След 2 минути лъснаха двете чертички и аз обезумях от радост. Започнах да плача, а гърлото ми се сви, та едвам си поемах въздух. Излязох и го повиках, но не ми отговори. Ще му пиша смс,...да ама телефона си бях забравила при мойто мамче предния ден. Та влязох в м-тел и му написах смс с подател "Бременна" и текст "Честито". Точно след 20 секунди беше при мен и ме гушкаше, а аз плачех ли плачех ))) Бяхме и сме много щастливи 

Казах му по icq, той каза "Супер  , брб отивам до магазина" 

Бях на гости на приятелка, споделих й че ми закъснява. Хич не съм си и мислила, че съм бременна. Тя ми даде да си направя тест за всеки случай.
Направих го на шега и като цъфнаха 2 черти -  
Веднага скочих в колата и отидох до първата аптека, купих още един тест и айде обратно. Пак 2 черти   Айде пак в колата и към мъжото. Не издържах по пътя и му звъннах. Умря от щастие човека, а аз ревах докато стигна до него. Айде трети тест, пак 2 черти - мъжото реве и ме прегръща, а аз -  

Направих си 4 теста.Даже не ми беше закъсняло,но аз бях убедена!На първия тест казах на таткото не се ли чувства по странно-нещо по-така?От там той почна да мига горкия.Чак когато видя първата снимка на бебо в 7г.с. тогава се осъзна.Общо взето таткото си реагира добре човека..ама аз...рев..Как ще се оправим?Пари откъде?Къде ще живеем!Е сега всичко си е ОК.Когато вече сина ни се роди той се промени изцяло.Сега вече мога да кажа че си е мъж на място!

Първият път (бяхме гаджета) един месец не се пазихме в пяно състояние, което беше всяка вечер. 
Направих си тест в къщи, не че очаквах такъв резултат де...Имахме среща да ходим при приятели, но аз му казах че ще ходим да седнем в едно барче защото трябва да му казвам нещо. Седнахме и поръчахме 2 големи водки аз бях в тотално прединфарктно състояние цял ден а и ми трябваше смелост да му кажа. Та седнахме аз изпих моята на екс и му казах че съм бременна...той целия се разтърси и първите му думи бяха "никакъв аборт"
Следващите 2 седмици са ми като сън...
Вторият път беше още по-шокиращо, защото беше абсолютно непланирано а и след големи проблеми с първата бременност не мислехме за второ дете...Миналата есен бяхме планирали ваканция в Калифорния (ние сме в Сиатъл). Мъжът ми си взе отпуската като се съобрази с моя цикъл, трябваше по план да ми свърши и да тръгнем. Аз по това време взимах лекарства които ми бяха объркали малко режима и не се знаеше дали няма малко да закъснее или да дойде по-рано. Наближи отпуската а на мен все не ми идва останаха 2 - 3 дни и аз му казвам абе да си направя един тест за всеки случай, не съм имала дори бегло съмнение че съм бременна просто навик. Отидохме и взехме тест. Вечерта се чудих дали да не изчакам до сутринта но реших все пак да го направя. Оставих теста и отидох за една цигара. Връщайки се се сетих че не съм погледнала (дори не бях казала на мъжът ми че го правя ) та отидох б банята и гледам  
Едва не получих удар!!! Мъжът ми седеше в хола и аз влетях с теста в ръка и казвам нещо от сорта"теста е положителен, най съм бременна" ШОК!
Направих веднага вторият същото...Не знам как преживях нощта...Е не ходихме на почивка..Сега съкровището спи до мен на дивана
Никога няма да забравя и двата случая!

Аз мнооого исках бебе и официално вече бяхме почнали с опитите. След 2 неуспешни и много тръшкане от моя страна вече не ми беше такава фикс идея, а и точно имахме командировка в Швейцария и мноооого работа в офиса.. кой ти мисли за бебе
Да ама в Швейцария ми закъсня, но си мислих че е от смяната на климата. После като се върнахме тихо и кротко си направих тест /предишните  пъти и съседите разбираха  / и той излезе положителен  Аз малко се ошашавих и отидох в съседната стая да кажа на таткото. Той гледаше ТВ и като чу само се зави през глава  После го хванах да рови в боклука за упътването да не съм объркала нещо с теста  После още няколко дни само повтаряше че нещо се е объркало, а след прегледа при докторицата каза "ама ти май наистина си бременна"  Малко ме беше притеснило това му отношение, но сега е най-страхотния и грижовен баща 

Ние очаквахме великата новина всеки месец,а тя не идваше.Така че,когато абсолютно сигурна,че този месец/на местене в нова къща и ремонт/няма как да е станало,си направих тест,бях .Разтреперах се,отидох до аптеката за още един.И се обадих на бъдещия татко уж да му кажа по-така-романтично.А само изломотих:познай какво?Тестът ми е положителен'.Отговорът беше:да бе да,не се радвай-объркала си се.Направих 5!И той само повтаряше:нещо са фалшиви.Беше го страх дори да повярва!А мен ме яд,че не измислих нещо по-умно,за да го изненадам.

При първата ми бременност въобще не бяхме планирали да е скоро, бях спряла хапчетата от около 1/2 година, но се пазехме (е с изключение на 1-2 пъти!) и когато ми закъсня около 1 седмица, реших да си направя тест. С мъжа ми бяхме говорили, че и дума не може да се издума за аборт, когато стане - стане, и като видях 2-те чертички си поревах малко, защото се чудех как сега ще се оправим и тн. Бях студентка 4-ти курс, щях да завършвам (е, завърших с отличен успех, и голям тумбак 7ми месец  ), но рева тогава няма да си го забравя. Отидох веднага на лекар, за преглед, и като се потвърди резултата му се обадих още докато вървях през центъра, за да му съобщя новината. 
Сега втория път просто вече копнеех да си имам бебенце, и бяхме почнали с опитите. Първия месец ми закъсня с 10 дена , направих си 3 теста - отрицателни, и накрая за мое голямо съжаление ми дойде. Поревах си че не е станало. Втория месец го направихме точно 2пъти, поради много натоварения му работен график (караше 2ни и тройни смени и почти не се виждахме). Обаче пак почна да ми закъснява, след 3тия ден бях сигурна че трябва да си направя тест, обаче устисках почти до 1 седмица закъснение и го направих. Мъжа на отиване за работа ме откара до аптеката да си купя тест, и да се прибера вкъщи. И като видях бледорозовата втора чертичка направо не ме свърташе на едно място, не се сдържах и му се обадих, и му казах "Честито, ще ставаш татко втори път!". При което той беше зарадван (не е от най-емоционалните, по-кротко изразява всичко) и само каза, "Ама кога успя да стане? Ние почти не сме правили секс!!!".
Не съжалявам нито за първия, нито за втория път.

Бяхме сгодени само от няколко дни. Закъсняваше ми с три дни, което при мен може да означава само едно, но хич не вярвах да е това, затова пас. След още няколко дни обаче правя един тест. Излизам от баянта:
Аз:"Тестът е положителен. Какво ще правим?
Той:"Ще имаме бебе Бях сигурен, че си бременна.
Аз:

После аз се затръшках, че не искам сега да имаме бебе, което всъщност не беше вярно- просто ме беше яд , че не съм го планирала, че влиза  в живота ми ей така, без да ме е питало.
А той само повтаряше:"Ще видиш, колко ще  е хубаво да си имаме бебе"
Аз обаче:"Ти откъде знаеш- имаш ли вече?"

Въобще таткото реагира много по-добре от мен.
 

   и аз така