Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Може и да съм нахална  , това лошо ли е.

Не съм те плюла  , просто се опитвам и аз да помогна на момичето, защото съм била на нейното място и знам, че с приказките ти я разколебаваш в това дали върви по избрания път, а тя така или иначе вече го е поела. Щом си е тръгнала по пътя нека да си го следва, иначе няма да има резултат. Поне аз така си мисля.
Защото аз уж се интересувам от тази нова медицина, чета, питам, мисля ... искам помощ ... , а накрая май повече проблеми си навличам отколкото имам в действителност    А и не е лъжа, че съм искала помощ, но ти понеже не ти хареса тона ми и ми я отказа  . За мен това не би било мотив да откажа помощ. Не съм сигурна, че и помагаш, като се намесваш в нейната тема, затова си казах мнението. Може да изглежда, че съм нахална, но ... когато имам да кажа нещо, не мога да премълча.

Ами zависи...
Няма да zадьлбавам zа отноШението ти кьм мен.

Ти след като си минала по традиционният пьт zа какво се интересуваШ от ГНМ?
МИне ли се химиотерапия и ГНМ не винаги може да помогне.А момичето Ще има вторични карциноми на кожата,на костите и на другата гьрда така както я преценявам психически по постингите й.
И кой Ще й помогне тогава след всичко случило се..."ЗаЩото й пьлнят главата с монопол и правилният пьт".И кой им дава правото да каzват "Ще имаШ успех".

Най лесно е да й пожелавате всичко най хубаво и успехи,което всьЩност е само едно милосьрдие и ниЩо пове4е.
Пьтя тя трябва да го иzмине сама и после когато има усложнения,Ще проявите отново само сьчувствие...

Хайде да не спамим пове4е.ОК?


МислиШ ли,че тона ти е бил причина? Я си погледни постингите само...zа момент си помислих,че и наркотици вzимаШ докато ги пиШеШ.

 

Не наркотици. Просто много ми е трудно да го преживея тва нещо - диагноза рак, а тук във форума мога да си приказвам каквото ми хрумне на акъла, без някой да ми казва дали е правилно или не. Но явно на някой не му се нрави, затова спирам   

Танина, разбирам стреса ти, но последните няколко страници четем предимно тови доста дълги излияния. Някои от тях не се връзват никак си.
Аз бих ти препоръчала по-квалифицирана помощ от форум-терапията.

По повод казаното от Кристиян за температурата и разрешения конфликт.
Вчера децата ми се държаха на публично място много лошо, пряко всички мои опити да ги озаптя. Абе картинката бяха две крайно невъзпитани деца и някаква безсилна майка. Както и да е. След това имаше търкаляне в локвите и прочие щуротии.
В резултат бях на ръба на сериозна нервна криза и им се скарах много. Много. Почти се разревах. Казах им че съм обидена от държането им, колко зле се чувствам и т.н. Казах им,че няма да имат награди (приемат гледането на филмче и яденето на нещо сладко като награда) и може би дядо Коледа няма да им донесе големи и хубави подаръци, а малки такива. И прочие подобни неща.
Вечерта сина ми, заспивайки ме помилва и каза:"Ти не си лош, мамо!"(още не оправя много родовете). Разбрах каква е ситуацията и го успокоих колко много го обичам, извиних се че съм си изпуснала нервите през деня и че би било хубаво и те, и аз да се слушаме взаимно.
Тази вечер той е с Т-37.4 и го болят уши.
Ако следвам логиката-разрешава си конфликта от вчера? Кристиян, така ли е?

Почти съм сигурна какво ще ти напише Кристиян, защото на мен ми го е казвал същото при същата ситуация: болката в ушите е следствие на това, че децата все едно си запушват ушите, като им се караме или когато не искат да чуят някои неща (скандал или подобно)!

Доня Туфиня
Абсолюно.Примерьт с децата ти даже е даден в една от книгите на Хамер.Точно сьЩият zа подарьци,които няма да бьдат дадени.И най ве4е уШите zаболяват zаЩото не са искали да чуят толкова неприятни новини...
Сега трябва да наблегнеШ на zатопляне на уШите и само хубави думи.

Афродита,много си бьрzа...

по повод на болките в ушите... дъщеря ми често има ухобол преди да се разболее...в смисъл да вдигне Т, да почне кашля...доколкото разбирам, това би трябвало да ме навежда на мисълта, че в такива случаи се разболява от конфликт тип "не искам да чувам това" или е някаква комбинация?

  Танина, без да се засягаш, ама аз в един момент си мислех, че се бъзикаш с нас с тези постове...ако чувстваш, че имаш нужда от помощ, потърси я от квалифициран специалист, защото тук явно не я откриваш.

Еми съжалявам, ама няма чак толкова квалифициран специалист, който да потърся 

Съжалявам, че изобщо погледнах в тази тема  Ако модераторът иска нека изтрие всичките ми постове в темата. Съжалявам, че повярвах на тази Нова Германска Медицина. Дано никой друг, който действително се е срещнал с болестта рак, не се навие на акъла на Кристиан.

Е, остави другите да си решават за себе си .. всеки си има собствена воля и мнение. 

За ушите, значи аз като имам шум в ушите и от години не чувам с едното ухо, при диагноза "неврит на слухов нерв" съм преживяла подобен конфликт в миналото, така ли? 
 И май още не съм излязла от него ..

Утешавах се донякъде, че увреждането е получено от антибитоици в бебешка възраст, но сега като ви чета може и да греша за причината.
Сега си спомням че като дете бях свидетел и на системни караници и скандали между родителите ми. Адски много ми тежеше това, страшно ме натоварваше. Та в 7-8 клас, започнах да осъзнавам че губя слуха си. Абсурдните им за мен отношения продължават и до днес, но отдавна не живея с тях.
Питам се дали увреждането ми има нещо общо.  Възможно ли е излекуване? Според традиционната медицина е нелечимо, но както вече съм писала до момента нямам ЯМР скенер. 
 

И аз наскоро имах такъв период, въпреки че мойто дете е доста малко още. Защото колкото ми е изнервено и то като почне да не ме слуша и направо - истерия, нервна криза, но пък ушите не са му се възпалявали  ... Оттогава обаче процедирам по следния начин - когато видя, че не ме слуша и почва да ме ядосва супер много се дърпам настрани, оставям го сам и му казвам "сърдя ти се". И то седи, седи, мисли и след известно време "мамо, мамо, мамооооооооо" и тогава отивам и му обяснявам защо му се сърдя и че не е хубаво така да прави  .

Ето и нещо, което днес прочетох и ми се стори интересно:

"Задължително ли е лекуването на синузита с антибиотици?
Тяхното приемане е наложително при бактериална инфекция, вирусният синузит в повечето случаи не се лекува с антибиотици, а с муколитици - препарати, които втечняват секретите, и деконгестанти - капки за нос, които отбъбват лигавицата. Може да се вземат и имуномодулатори за подобряване на естествената защитна реакция на организма.

Какви рискове крие нелекуваният синузит?
Микробите, които се развиват в околоносните кухини по време на болестта, могат по лимфен или кръвен път да преминат в съседните тъкани. Инфекцията води до разрушаване на стени на кръвоносни съдове в синусите и така микробите попадат в кръвообращението и се разпространяват в организма. Ако засегнат черепа, това може да доведе до тромбози или менингит, може да се възпали очният нерв и да се стигне до ослепяване, инфекцията може да доведе до проблеми с ушите. Опасности крие и фактът, че някои от микробите, които предизвикват синузита, наподо.бяват структури, които са нормални за човешкият организъм като ставни хрущяли, тъкани в бъбреците и сърцето. Тази прилика "обърква" имунната система и тя атакува собствените структури наред с болестотворните микроорганизми."

И във връзка с това ми се иска да разкажа за дядо ми. Има старчески диабет и сунузит. Лекарите казват, че едното правокирало другото, всмисъл диабета усложнявал синузита. Когато влезе в болницата излезе, че има и лек инсулт, за втори път вече. После казаха, че имал много лоша бактерия в синусите, която даже почнала да разяжда костта му. Дадоха му антибиотици, казаха, че се е махнала тази бактерия вече и се прибра вкъщи. А за връзката с ГНМ - четох, че диабет се получава от "резист" - устояване, вървене против собствената воля, или когато някой друг много силно си налага мнението върху него. Те цял живот се карат с баба ми, но той просто не я слуша - пие много вино, въпреки, че му е висока захарта и т.н. Така, че според мен сам си е виновен  Или може би вече е прекалено възрастен, все пак е на 75 години и му е трудно да се справя, както е правил до сега. Незнам как е според ГНМ.

А какво според НГМ би могло да е причина за анемия? 

Танина,
ГНМ не е религия,zа да вярваШ в нея.Отдавна можеШе да си я докажеШ на себе си и на който поискаШ.
След тоzи твой постинг се чудя zа какво оЩе пиШеШ ?


ЛУБ,
Анемията е конфликт на "срив на самочувствието".Например едно иzоставено дете (субективно е zа всяко дете да почувства самота или иzоставяне) води до анемия,която се преврьЩа в лека левкемия,която zа Щастие не се дооткрива от лекарите,zаЩото в момент на покачване на параметрите се счита (официално),че анемията е иzлекувана.Обаче след около 3 месеца има левкемия,която сьЩо минава от само себе си.
Ако zнаеха да иzследват децата постоянно след анемия бихме имали много деца с левкемия и тн...За Щастие не е така.

Крис, благодаря!