Публикувана: 7 септ. 2007, 08:11 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2007, 22:21 ч.

Как се справихте със семейната криза?

7 700
129
1

Гост

1
...
5
6
7
...
9
Всички

# 75 13 септ. 2007, 10:38 ч.

Мнения: 2 327

Ситуацията е много неприятна. За съжаление далеч не си единствена. Опитай се да мислиш разумно, колкото и да е трудно. Поммисли какъв ще е животът ти оттук нататък.
Не те съветвам да оставаш с него. Но помощ от него ще ти трябва. Не го оставяй да се освободи и от отговорност освен всичко останало. Няма да го накараш да съжалява по този начин.

# 76 14 септ. 2007, 09:47 ч.

Мнения: 40

Напълно те разбирам как се чустваш. И напълно разбирам постъпката ти.
Преди време разбрах че приятеля ми си има друга точно от около месец.Точно на Нова година! Изпращам СМС от телефона му до неговата братовчедка и гледам във изходящи един любовен СМС ................падна ми перде пред очите и както беще в банята влязах и добре го ошамарих като явно доста съм крещяла че майка му и баба му от долния етаж се качиха да видят какво става..........получи се доста неловко............
После си поговорихме с него (той говореше а аз ревях като за световно беше ми първия мъж) разяснихме си какво точно е довело до тази ситуация. Сигурно си му мноооого бясна все пак това моето е нищо пред предателството което преживяваш в момента но поговорете си с него не като мъж и жена, а като познати. Разбери какво го е подтикнало към това да изостави семейството си. Дори най-вече какво го е подтикнало да изостави дечицата си? Трябва да има някакво обяснение!
В крайна сметка след много приказки съмнения от моя страна и компромиси останахме заедно и сега не съжалявам! Оженихме се чакаме дете обичаме се и сме щастливи, но честно казано аз все още си имам едно наум!

# 77 14 септ. 2007, 12:36 ч.

Мнения: 742

Цитат на: поредната анонимна в ср, 12 сеп 2007, 15:04

Аз съм в 7 месец.

Не знам защо 99% от мъжете олигофренясват , когато жените им са бременни и се хващат с най-невероятни парцали в такива ситуации.

Може и да ти се струва че ще се пръснеш от мъка, но времето лекува, честна дума. Нареви се, накрещи му се, ще ти олекне. И не се оставяй да ти набива чувство за вина. Горкия чувствителен, били го подтикнали, щото видиш ли проблеми имало в семейството. Че кой няма.

Смятам, че добре си постъпила - във всички случаи трябва родителите му да знаят.
Съжалявам, че не можеш просто да се радваш на бременността си.

Имаш моята подкрепа, ако искаш, регистрирай се и ми пиши на лични.

# 78 23 септ. 2007, 18:36 ч.

Мнения: 55

Опитай се да запълниш мислите и времето си с нещо друго- имаш и дете.Не го поставяй на първа позиция, намери си хоби, някой, с който да разговаряш, прави любими неща-все нещо трябва да ти е интересно.Поне за известно време, ако вътре в теб нищо не се промени- преосмисли нещата и си отговори така ли искаш да живееш и ще издържиш ли.

# 79 23 септ. 2007, 19:11 ч.

Мнения: 2 336

Пробвам се, но повярвайте колко е трудно. Не намирам смислени причини и това ме убива. А пък и продължението на всичко е още по-ненормално. Знам, че трябва да продължа напред, но той ме тегли назад. Чувствата ми към него са по - силни. След като ни остави без пари с неплатени сметки се очакваше поне финансово да помогне. Но той сега напуска редовната си работа.
Не знам лъже ли, но дълбоко се съмнявам... Даже любовницата няма как да изведе някъде. Няма логика, няма смисъл.

# 80 23 септ. 2007, 20:53 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Какво ти остава на тебе тогава?
Да простиш?....ще можеш ли???Да го оправдаеш??

Ти знаеш най-добре.Времето ще ти помогне,ще ти подскаже какво да направиш.Нека малко да притъпи болката.Повярвай ми мила,знам колко те боли.

# 81 23 септ. 2007, 21:10 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: kloie в нд, 23 сеп 2007, 20:53

За отношението и гаврата с мен няма смисъл да коментирам. Не става и дума за прошка. Става дума за емоционално състояние. Не мога да си обясня причините, не мога да си обясня настоящата му безотговорност. Писах в самотните родители - на фона на всичко, което е давал преди и отношение към деца и семейство сегашното му поведение е слабо казано ненормално.
Баща е на децата ми и като че ли искам да е безотговорен баща, отколкото такъв, който не знае какво прави и защо го прави.
Защото аз изгубих мъжа си в чисто физически аспект. Но дали децата ми са загубили бащата?
Това искам да знам, това искам да ми е ясно, за да знам как да продължа. А на този етап е невъзможно да го разбера, знам че времето ще покаже.

# 82 23 септ. 2007, 21:25 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Sissi_82 , ти се опитай да не мислиш за сега за бъдещето.Не и с този емоционален "товар".Мисли за бебето,за баткото.Само за вас тримата,за сега...

Не мисли за него,избягвай тези мисли,сега...
Имай предвид,че от хормоните болката е много по-силна.И по-трудна за преглъщане.

А той изобщо казва ли какво иска?Иска ли да има семейство или иска свой живот?Разкайва ли си,съжалява ли?Или не се чувства гузен?

Четохте и при самотните!

# 83 23 септ. 2007, 21:37 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: kloie в нд, 23 сеп 2007, 21:25

Не иска семейство. За него не сме били семейство. Това е, което казва. Но децата му? Остави ни в момент, когато съм в болничен, след половин месец излизам в майчинство. Детето е първи клас. Напуска си работата и казва, че в момента няма как да дава пари. Не знам какво чувства, нито съм му искала обяснение, нито съм му търсила отговорност за това, което направи. За него оправдание няма. Но да решиш да напускаш семейството си, а да нямаш нищо конкретно зад гърба си - нито има къде да живее, нито пари да се издържа? newsm78

Добре е, че другата го е прибрала. Да и се чудиш на акъла.
Да не помислиш какво и как ще дадеш на децата си и на бременната си жена поне за близкото бъдеще. Ние и без това едва се оправяхме финасово, а сега поотделно направо ще цъфнем и вържем. А пък това последното, че ще напуска работа - за него просто вече думи нямам. След около 2 месеца бебе чакаме. Или е адски егоистично и безотговорно, или много ненормално.

# 84 23 септ. 2007, 21:46 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Мила,много съжалявам Cry

,докато те четох още когато пусна темата го виждах.
Наистина е абсолютно егоистичен и безотговорен.По-добре го отпиши от живота си.Знам,че е трудно,но той ще те тегли назад.А ти нямаш нужда да те дърпа надолу повече от това.

Що се отнася до парите,няма такива нямал пари за издръжка.Имаш пълното право да подадеш молба за такава в съда,независимо дали имате или нямате решение за развод.Имате физическа раздяла,която е факт.Ти си бременна и отглеждаш и другото ви детенце.Не го жали.
Ти имаш нужда от финансова подкрепа ако не сега,кога??
Как може да има такива нещастници на този свят (мъже),които да причиняват такава тежест и такова страдание???Няма милост за такива,не се оставяй!!!

# 85 24 септ. 2007, 01:02 ч.

Мнения: 53

И аз мисля, че така трябва да се решат нещата - с разговори и такт.

Макар че сега и аз съм в голяма криза-за рождения си ден получих голяма изненада-поиска ми развод.

Последна редакция: пн, 24 сеп 2007, 01:20 от Ma-Mi-E

# 86 24 септ. 2007, 08:35 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: Ma-Mi-E в пн, 24 сеп 2007, 01:02

Настина съжалявам. Става ми много гадно, когато се развалят семейства. Според няма ли деца - всеки си има определени желания. Но кготао вече има дете трябва да се мисли приоритетно за него. А пък в момента разводите стават не поради толкова сериозни причини, а поради егоизъм от страна на родителите. Много ясно, че няма вечно да хвърчиш вечно в облаците, когато си с даден човек. Но създадеш ли семейство се бориш за него със зъби и нокти. Ако насреща имаш обаче безотговорие и непукизъм нещата са обречени. Така стана при нас, но се надявам при вас нещата да не са толкова отчайващи.

# 87 24 септ. 2007, 13:55 ч.

Мнения: 434

Цитат на: Sissi_82 в пн, 24 сеп 2007, 08:35

Настина съжалявам. Става ми много гадно, когато се развалят семейства. Според няма ли деца - всеки си има определени желания. Но когато вече има дете трябва да се мисли приоритетно за него. А пък в момента разводите стават не поради толкова сериозни причини, а поради егоизъм от страна на родителите. Много ясно, че няма вечно да хвърчиш вечно в облаците, когато си с даден човек. Но създадеш ли семейство се бориш за него със зъби и нокти. Ако насреща имаш обаче безотговорие и непукизъм нещата са обречени. Така стана при нас, но се надявам при вас нещата да не са толкова отчайващи.

Този пост ме провокира да изкажа моето мнение.Впечатли ме следните изречения:"Но когато вече има дете трябва да се мисли приоритетно за него. А пък в момента разводите стават не поради толкова сериозни причини, а поради егоизъм от страна на родителите."

Аз не съм съгласна и ще кажа защо.
Цял живот майка ми живее в кошмар.Понася брак ,изпълнен с домашно насилие.Питала съм я "защо".Доста сме говорили.Тя казва така"търпяла съм заради вас,да не ви се подиграват хората,че сте деца на разведени родители".Може би такива са били времената,но едва ли.Сега си давам сметка,че може би просто не и достигнала смелост.Вече няма значение.Ние пораснахме,поехме по своя път,а тя остана в същия кошмар.Опитваме се и помагаме с каквото можем,но човек трябва да намери мъничко сила у себе си.
Тези думи заради детето са просто оправдание.Ти ще обичаш и ще отгледаш детето си независимо със или без баща.
Аз лично,предпочитам да нямам баща.Кофти е,но е истина.

# 88 24 септ. 2007, 14:11 ч.

Мнения: 2 336

Ако нещата са извън контрол - няма съмнение какво трябва да се направи. Не говоря за скандали, побоища, пиянски истории. Говоря за браковете, в които нещата са привидно спокойни. Те се разпадат от егоизъм. Като моя. Аз не вярвам във вечната любов, вярвам, че нещата се видоизменят. Но трябва старание и желание за компромис. Ако става едностранчиво просто смисълът е нулев. Иначе ако всеки тръгне да търси тръпка, нещо различно, нещо по - добро, нещо по - .... нито един брак няма да оцелее.

# 89 24 септ. 2007, 14:25 ч.

Мнения: 2 070

ще отговоря кратко от моя гледна точка-отлагате неизбежното и така става още по трудно Tired

Препоръчани теми

Криза в отношенията

Въпрос за каша Милупа

гледахте ли вчера чесът на мама по бтв

Ядрено-магнитен резонанс - цени/не знам дели темата е нова :-)))

Причина:

Причина: