За финансовата zависимост на една жена..

Темата не е работеща срещу домакиня.....
А за независимостта.Кога се постига обаче тя?Ако едни са успели на по 20г-чудесно, други успяват на 35 примерно.Да-за кариера се иска време, учене, работа, доказване.И не става за ден.А когато го нямаш и този ден?Когато нямаш рамото и основата?Става, но по-бавничко, и по-трудничко и с повечко лишения.И тогава си уплашен и търсиш съвет от препатили.И именно това рамо, което получаваш от съпруг или родители е тази равнопоставеност.Да вземе той детето, ако ти си на лекции, да опържи той яйцата, ако си все още в офиса или учиш за изпит.Да измие детето той, докато ти си лакираш на бързо ноктите, за да си хубава и утре.Не винаги.По равно.Не е зор винаги и само той да мие чиниите и да бърше прах-номера е да го направи тогава, когато имаш нужда от рамото, от времето за да учиш, да се усъвърпшенстваш, да градиш редом с него навън така, както и той.

За съжаление е така. Когато си търсех работа никой не отчиташе това, че съм била студентка, а после изкарах 2 майчинства едно след друго. Просто всички работодатели отчитаха като голям минус това, че съм прекъснала трудовия си стаж за 9 год.

Е, аз пък като не го прекъснах и бях на юруш толкова години и в работа и в къщи и с кореми и с деца?Нямах пък време да седна два реда да прочета или да един курс по квото и да било да се запиша?И-трудов стаж имам достатъчно, но квалификацията я няма.Защото рамотооо, основата и подкрепата-чисто времево, че и да-финансово е липсвало.

Radostina
Радостинка,разбира се,че  има и изключения.Аз последното го написах на базата на мои лични впечатления от тези,които познавам.Та малко изказването ми е в стил"от моята камбанарийка".Уважавам изборът на всеки.На теб лични поздравления,че си успяла и на двата фронта .

Благодаря за признанието. Да ти се удесеторят щастието и успехите.

Зная, че се дразня повече от необходимото. С годините започнах да свиквам с инерцията на хората. Омръзнало ми е да ми задават въпросите от сорта "Ама защо толкова време си останала вкъщи? Не можеше ли да си намериш работа?" Сякаш единствената причина една жена да не ходи на работа няколко години е, че е толкова некадърна, че за нищо друго не става, освен да гледа деца.

Офф: Рени, разчисти си моля кутията, не мога да ти пратя ЛС.

Аз пък се чудя как наистина може "да се успее на двата фронта" и да си ок,където и да те пипне човек!Направо не ми го побира ума.Не се заяждам,а просто наистина не мога да си го представя!Ето аз сега излизам от второто си майчинство и пак(за трети път) започвам отначало.Как,обяснете ми,да запазя линията на развитие в професионално отношение,докато карам тежка втора бременност и после сама,с пътуващ(иначе добре печелещ мъж) гледам бебе и още едно,по-голямо дете.Да,ставаш зависима.Няма начин.Даже е добре,че ставаш зависима-това ще рече,че може и да си сама в такива моменти и ето това считам аз за наистина голям проблем,не другото.Да кажа,че не съм се оплаквала от това обаче-ще излъжа!Имаше време,когато всичко беше наред-дневният график върви "като добре смазан механизъм",децата са слънчица,мъжът ми се е върнал от командировка и ми е донесъл хубав подарък,а вечерта правим страхотен секс...ми...колкото и да е странно,на сутринта, след това, ми ставаше най-тъпо.Казвах си,че е много по-гот,аз да съм тази,която подарява подаръка или казва колко е вкусно яденето,дето ми е сготвено и поднесено,примерно..., аз да съм тази,която разказвам за това как се развивам в кариерата си и т.н.Луда работа!Да ми се чуди човек ...
Но просто няма всичко наведнъж.И добре гледани деца,и добре гледана къща,и добре гледан съпруг,и добра работа,и успешна кариера.Едно , по едно!Аз така се утешавам и тъпите настроения (от по-горе) бързо ми минават.Голяма работа,че за малко съм станала зависима!В това време изчетох толкова много неща,почти завърших още едно "вишУ"( ),задочно,разбира се,а децата ми са възпитани и гледани точно както аз искам,без намесата на "добронамерени" помощници.
И скоро започвам отново да си търся работа.Отново отначало,но какво от това?Аз гледам на това положително.
Само едно не мога!Да си представя как вършат това хората едновременно?

Кrisal, защо мъжът трябва да е добре гледан? Напротив- той трябва да помага при гледането на децата и на къщата. Вариант е храната да се поръчва, да идва жена да чисти... За кариера не мога да кажа- аз такава не градя (то се вижда и от висенето ми тук  ).

Кrisal , много са жените, които съвместяват двете дейности доста успешно. За себе си няма да говоря - аз имам неоценимата помощ на родителите си при гледането на децата, но познавам други жени, които ме възхищават. Въобще критериите за добра съпруга и майка са доста относителни - много жени не работят, но не са добри майки.

Krisal, всеки намира своята формула, няма нужда да вършиш нещата едновременно, просто трябва да ги приоритизираш   Аз лично избрах да завърша, да поработя, да завърша успоредно с това още едно, да създам някаква основа за изграждане на кариера и бъдещо развитие, да си купя жилище, да се чувствам сигурна, спокойна и удовлетворена от живота си и след това да направя най-важната крачка в живота си. Обичам да планувам нещата, никога не се нося по течението и избягвам да вземам емоционални решения. През годините, когато учех и работех не ми е минавала мисълта за брак, деца и т.н., не че не съм имала възможност, не исках! Сега, обръщайки се назад във времето не съжалявам за нито едно свое решение, е само за едно, че не дадох шанс на съпруга ми 2 години по-рано   защото се оказахме неочаквано добра комбинация, но пък като се замисля, той не беше все още емоционално зрял за мен    Имах тежка бременност и 1 година се оказах извън строя, но на база контакти и постигнатото до момента имах две изключително добри предложения за работа, още преди детето ми да навърши 2 месеца. С изключителната подкрепа на съпруга си се върнах на работа, когато бебето ми беше на 3 месеца и 20 дни. Синът ми го гледа майка ми от понеделни до петък У ДОМА, прехвърлила съм и майчинството и и осигурявам доход по-висок от този, който имаше преди да поеме грижите за детето. Няма човек, който да може гледа детето по-добре от нея и затова не смятам, че ощетявам детето си докато съм работа. Домакинска работа почти не върша, никога не ми е била страст, но предпочитам това време да го отдавам на хората които обичам    истината е, че най-вече съпруга ми е много против да се занимавам с домакинството и слава Богу   Помага ми майка ми, понякога трето лице срещу заплащане! Опитвам се да изглеждам що годе прилично, коса, нокти, дрехи, нямам време за много детайли, но наистина смятам, че моята формула работи и на " двата фронта да съм ОК"    - чиста къща, добре гледано щастливо дете, професионални успехи и добри доходи, приличен външен вид  

Тука наистина се прокрадват феминистични нотки. Аз лично не съм финансово зависима от съпруга си - в смисъл получавам достатъчно пари, за да не се чувствам притеснена. Сега обаче се занимавам главно с гледането на дъщеря ни, което ще е така живот и здраве още повече от година и работя по-малко щото нямам време. Мъжът ми ходи на работа, носи пари човека, гледа ни, но думи като "зависимост" и други подобни не са ни минавали през главите. Та нали хората като имат дете, трябва да си го гледат, а честно казано не знам тази дама дето е ходила по лекции, на работа и т.н. как си е гледала сама детето. Аз имам домашен бизнес, работя по 3 часа на ден, през останалото време съм до детето ми и пак не сколасвам с времето, пък не знам. То според мен гледането на дете е по-отговорна работа от всяка друга и съвсем не се състои само в смяна на памперси и хранене, а най-вече в споделяне, говорене, игра и внимание.

Понятието феминизъм в този форум е доста изкривено, общо взето ако не си стоиш в къщи те определят като феминистка    Ако съпруга ми не беше значително по-умен, по-квалифициран, по-сертифициран  и не на последно място финансово много по-стабилен от мен, никога нямаше да си го взема    
Аз не познавам реализирана жена, която ще си вземе някои сульо да го мъкне на гърба си 

Не ги вършат едновременно. За справка може да посетиш темите за домашните помощници, детегледачките и бабите.
Не можеш да си представиш колко общи черти имаме с теб. Същите, ама съврем същите въпроси са ми блъскали в главата безброй пъти. И като се поогледах наоколо, за тези, дето където и да ги пипнеш, са ОК, се видя друга картинка. На един си (му) купил жилище или кола; други имат или баби, или бавачка; трети имат домашна прислужница; четвърти я карат само на полуфабрикати и боклучава храна; я не се виждат цялото семейство на една маса със седмици....
И накрая се оказа, че или хората намират кой друг да им гледа децата и къщата и си правят кариерата, или зарязват кариерата заради децата и къщата, или такива като теб и мен, които се опитват или да бутат едновременно, или на цикли я едното, я другото. Само дето скоростта е по-ниска и славата не е толкова очебийна.
Опитваме се с малко трици много маймуни да наловим, и да има за още.

Някой ден може да се запознаем!Приятно ми е Мария!

Аз пък никога не съм си избирала мъж в зависимост от сертификатите му или финансовите му възможности. Когато се запознах с мъжа ми, последната ми грижа е била дали е финансово осигурен, дали и колко е по-умен от мен и как точно планира да се реализира занапред.