Как да предпазим децата от болести - психологически подход

И за мен това е голяма дилема. Най-често си казвам, че не мога да ги опазя, но някои неща могат да бъдат отложени до момент, в който децата ще имат достатъчно психо-емоционална зрялост да се справят с проблема. Понякога обаче се питам дали няма все пак някаква истина в теорията, че колкото по-рано се сблъскат с някои неща, толкова по-лесно свикват (пример за такова нещо е раздялата с родителите).

ей тия въпроси ме гризкат и мен. обаче някакси съм по-склонна да мисля, че това за ранния сблъсък не е вярно...все ми се струва, че това е противоестествено...за раздялата например. аз кърмих Ния до 14 месеца, в следствие на което до тази възраст тя беше непрестанно с мен и заспиваше вечер в общия случай сучейки. така свикна да заспива с мен. сега не иска да заспи сама. водила съм се от нейните естествени нужди, не бих прекъснаа кърменето и, за да я науча да бъде самостоятелна. не искам да прилагам "силови" методи за да се научи да спи сама, макар че често ми идва нанагорно. струва ми се, че когато е готова, ще го направи. а особено сега, с предстоящото бебе, избягвам да я карам да се бори с чувства на отхвърленост. непрекъснато чувам упреци, че не сме я отделили "когато трябва", какво сме щели да правим с бебето и с кака, спяща при нас...добре, че таткото е на моя страна - той смята, че цялото семейство трябва да спи в едно легло, докато децата са малки/естествено, ако те имат желание/, защото това било обмен на енергии и влияело благотворно на всички.

Agneshka, така си е. И аз така разсъждавам по принцип. В редки моменти ми се загнездва "червейчето на съмнението", обикновено е свързано с реплики и упреци на други хора...

Хубаво е, че таткото е на твоя страна. Моят мъж по това време не беше много на моя страна и бягаше в другата стая, пък аз спях с децата. Сега обаче с гордост разправя на всички колко лесно се гледат децата, ако спят нощем до мама и се кърмят на поискване  А да не казвам, че от няколко месеца народът нещо пак се пресели на нашата спалня и сега вече, след няколко години "преговори", си спим четиримата в пълен комплект - ограждат ме от всички страни да не взема да избягам 

Обичам да гушкам децата си, но това със спането в едно легло не го разбирам.Ако е бебе цяла нощ не мигваш от страх да не легнеш върху него, ако е по голямо обикновено се будиш от нечий крак в ребрата.

Ако 4овек няма избор със сигурност 6те свикнат.Мен са ме гледали доста бабите-за по няколко 4аса,но на6ите са били на работа.Сега аз съм в другата крайност-без никакви баби.Ами кофти е.Като се прибираме лятото задължително оставяме малкия при свекито за 5-6 дни и заминаваме някъде,за6тото и ние имаме нужда от по4ивка.Не съм забелязала да се е разболявал,даже мисля 4е и на него добре му идва,все пак се разнообразява.А свекито доста му угажда.Така вси4ки сме доволни.
За спането заедно-и ние сме така-в едно легло.Това се слу4и след първата му годинка и то заради постояното ни местене насам-натам.4естно казано нямам против хората да са в една стая,но спането в едно легло с дете е доста изто6тително понякога.Ама родителство,6те търпим...

аз такъв проблем нямам. леглото ни е огромно освен това, Ния си спеше в леглото като бебе, защото през нощта не се будеше да сучи. просто заспиваше с мен. аз я оставях в нейното легло. но ако се будеше през 3 часа със сигурност щеше да ми е по-удобно да спи при мен, отколкото да ставам по 100 пъти, после да чакам да заспи и да я разнасям напред-назад. а за кърменето съм твърда - на поискване и докато детето иска!
иначе на Ния леглото е допряно до нашето и понякога просто я избутвам в нейното легло. по някое време, обикновено сутрин, тя се завръща.

Омега, сигурна съм, че ако нямат избор, ще свикнат. и не е задължително да се разболяват, също - до дете си е. просто Ния има избор, мен ме урежда и не смятам, че трябва да променям нещо, само защото баби, учителки и 90% от познатите ми смятат друго

Безспорно,на хорското мнение не трябва да се робува.

За спането - всичко е въпрос на преценка и конкретна ситуация. Синът ми до към 2.5 годинки се будеше по 5-6 пъти на нощ. Технологичното време за притърчаване от моето легло до неговото за погалване и успокояване (преди това - за кърмене) му беше напълно достатъчно, за да се разсъни и вкъщи да настане нощна дискотека в продължение на няколко часа. Определено предпочитах аз да бъда събудена 1-2 пъти от някое ритниче, да се обърна на другата страна и да заспя, отколкото да будувам 3 часа, опитвайки да приспя разсънено бебе.

С малката пък този избор беше породен главно от необходимостта за по-често кърмене през нощта, тъй като през деня дребният ревнуваше и процесът беше труден. По същия начин - ако трябваше да ставам по 3-4 пъти на нощ да я кърмя, наистина нямаше да спя.

Сега пък тя е в период на ужасно неспокоен сън, ама не върви само нея да гушкаме и така...

Не че не спя по-добре без децата, но това е положението - родителство, дет' вика Омега 

Между другото тая работа със смачкването на бебето е голям виц. Освен ако не е съвсем новородено, или майката не е със свръх наднормено тегло, пияна или дрогирана, шансът тя да легне върху него, да тръгне да го задушава, а то да не се съпротивлява достатъчно, че да я събуди, е близък до този да почине в креватчето си от SIDS...

Записвам се да следя темата.

Запис

Момичета,

много интересни неща си разсъждавате тук.Днес изчетох цялата тема за заразяването и тази.Общо взето преобърнахте много от представите ми за болестите(още с ГНМ ) и затвърдихте други мои усещания за родителството.

Конкретно по въпроса за това,до колко можем да предпазим децата си и да "свикнат" с отделянето,принципа за мен е доброто старо "слушане" на детето.Вярно е,че моето момченце все още няма 2 години и не съм се сблъсквала с кой знае какви проблеми.Мога да дам пример обаче как преди няколко месеца бях се записала на спорт и се налагаше да отсъствам за около 3 часа няколко вечери в седмицата.Волен приемаше тези раздели много зле,рев,тръшкане,блъскане на главата в стената.Всички тогава ме съветваха да се разделям още по-често с него за да свикне.Направих точно обратното,като прекарвахме още повече и по-пълноценно времето си заедно.Само няколко седмици след това дребния като ме видеше,че излизам най-спокойно ми казваше "чао".Мисля си,че преодоля страха си от това да бъде изоставен без мама и т.н.Или просто си беше фаза,която надрасна.

А по отношение на бабите и техните методи на възпитание...направо нямам думи.Само преди няколко дни се върнахме от гостуване на майка ми.Ужасих се как всичките и начини за спряване със ситуацията са на основата на страха:"..ако продължиш да плачеш ще те изкарам на терасата на студа,ще те заведа при кучето в гаража,баба ще ти се сърди" и т.н.
Само като си помисля,че съм възпитавана по същия начин и дори и несъзнателно най-вероятно пресъздавам същия модел към детето си и близките си осъзнавам колко много трябва да работя върху себе си...

Това за бабите и аз го изпитвам!
Майка ми съм я строила и когато сме при нея или тя дойде в Пло, нямаме проблем.
Но свеки... все яж баби, дай да ти помогна, виж колко е вкусно , аз ще го направя, обуй се да не се разболееш, ще се изпотиш ако еди-какво-си, ами как така не ти се яде, ... Вече останах без думи да обяснявам. Но... Все пак живеем заедно и тя по принцип е от безгрешните

Мисля, че боледуването и ДГ и ние го изживяхме! Борис е силен индивидуалист и мисля че му беше трудно.
Сега приема по-добре ДГ. И той не се хранеше там, но за нищо на света не може да му се сложи храна на сила в устата.
На мен ми се налага да пътувам в чужбина по работа и започвам винаги подготовка от далече, че няма да ме има, отбелязваме на календара кога ще се прибера, всеки ден той задрасква ден и т.н.

Да, забелязала съм, при дъщеря ми.
При нея имаше три основни момнта на стрес - раждането на братчето й, тръгване на ясла
и преместване в друга дг.
След множеството фази на ревност, агресия, рев, кошмари, някои и други нормални детски болести се стигна до днешното положение - доста уравновесено дете, по-уверена в себе си, с много енергия и желание за изява. Кошмарите приключиха, дори и страхът от смъртта вече се е превърнал в някаква увереност, че всичко ще е наред. Но това не се е случило за ден два, а след месеци месеци. Може би и факторът "порастване" също има значение.
Има и още над какво да работим-понякога изпада в доста лигави настроения и ако не се удовлетвори дадено желание реве истерично-но  струва ми се, че това е по-скоро продиктувано от безсилието,й че не може да направи нищо, за да промени положението. Хубавото е, че е склонна да разговаря и да приеме гледната точка на опонента си, ако ще на него да му посинее устата от обяснения.

Ох, по този въпрос нямам нищо против-много ми е приятно да спя с децата си, но при едно условие-в голяяямо легло. Защото непрестанно има пети в устата или корема ми/кръста/гърба... Полудявам. Докато бяха бебета беше лесно, но сега вече си е истинско изпитание.
Аз неведнъж из форума съм писала за нашите среднощни разходки из апартамента-в крайна сметка те намаляха вече, но все още съществуват. И винаги някой от нас се премества на леглото на дъщеря ми да спи, за да има място за дете/деца с родител на спалнята, и за да може на другия ден да не сме като парцали.
Задължително обаче, все още, заспиват докато се гушкат в мама/тати. Чудя се докога ли, но ще ги оставя сами да решат (макар да правим вече уговорки с дъщеря ми, че е вече голяма).

Тази година дъщеря ми боледува ужасно много! А досега е боледувала изключително рядко, ходи от 3 -годишна на градина и почти е нямала отсъствия - едно/две по - сериозни боледувания на година да има, лекуваме се с хомеопатия, от 4 г. не е пила АБ, а от година близо и никакви други алопатични лек.
От Коледа като е тръгнало, всеки месец сме болни - по Коледа, после средата на януари, миналата седмица пак.
От понеделник пак е на училище - и ето преди малко ми звъннаха да си я прибера, с малко температура /37,7/, повърнала е /не можаха да ми кажат дали не се е закашляла просто и от храчката да е повърнала, кашля още с влажна, отхрачваща кашлица, боли я главичката - около лявото ухо /при боледуване винаги имаме проблем с ушите, в петък пак я боляха, обадих се на хомеоп. и с лек. дето й изписа минаха напълно за 2ч., оттогава не се е оплаквала от уши, дори и при натиск/.
 В събота и неделя беше много добре, кашляше много рядко, нищо не я болеше...

Вчера я взимам от училище - боли я главата - отзад и над лявата вежда и слепоочието /лявото само/, идва си вкъщи и й минава от само себе си...
Днес сутринта преди училище - пак главоболие на същите места...И за капак втрисане, темп. и повръщане в училище!

Не знам вече какво да правя!
Възможно ли е всичко това да е вследствие на някакъв конфликт в училище /тя е много чувствителна, срамежлива, не много контактна, няма много приятелки, даже днес сподели, че двете й приятелки вече не са й такива, само с останалото момиченце щяла да е приятелка вече, но то е от другата паралелка/. Не споделя много и с ченгел трябва да й вадя думите от устата, а ако усети, че преднамерено я разпитвам и съвсем млъква...
Как да помогна на детето си?

Или пък има някаква друга причина? Направо не знам какво да правя вече...пак ще търся хомеопатичката явно...Да не би пък да не е била доизлекувана?

Стана много дълго, извинявайте, но наистина и аз съм много притеснена вече...а не съм от паникьосващите се майки, по принцип.