Публикувана: 23 ян. 2008, 18:24 ч.
Последно мнение: 21 март 2008, 00:50 ч.

Сладкото юнско детенце кикоти се звънко с медено гласченце!

26 873
266
1

Отговори

1
...
8
9
10
...
18
Всички

# 120 18 фев. 2008, 16:57 ч.

Мнения: 3 698

Здрасти мацки Hug

Преси, радвам се пак да те "видя", голяма сладуранка е Косара Hug

Тедита:
Бубе, успех в борбата с гадовете и целувчици на красавиците Heart Eyes

SadMamma, дано всичко върви по план и скоро си при любимите си "валентинки" Heart Eyes

Сънч, честита кухня chef

Мечтателко-приятелко, за какво мечтаеш Grinning

Миме, целувки на Дара, добре звучиш, надявам се да сте добре Hug

# 121 19 фев. 2008, 09:05 ч.

Sofia
Мнения: 576

Ох! Тези гадини наистина са ужасни и стават все по-резистентни. В 1-ви курс на университета прихванах от братовчедката. Не ме питайте що гадости си излях на главата. Това с газта въобще и не ги уплаши. И понеже братовчедката носи на няколко пъти ги махнах единият път с шампоана на кучето против паразити, а другият с шампоана дето го е дала Бубанка. Така че и желая успех в неравната борба.

# 122 19 фев. 2008, 09:47 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Ох, и аз да ви се оплача ли, да ви се похваля ли, и аз не знам.

Луси тръгна на детска градина от края на януари, тръгна много добре, със страхотно желание, сутрин ставаше преди нас да се приготвя, вечер не мога да я прибера от градината, иска все там, правеше опити да ме навива и събота и неделя да ходи. В един момент обаче се разболя, и я оставихме за 10-тина дни в къщи, и от вчера отново е на детска. И сутрин плаче неутешимо. Просто ми се къса сърцето. А в самата градина няма промени, същите учителки, същите деца, същата програма. На нея, като на най-малка й се обръща специално внимание. Какво стана така изведнъж, не мога да си обясня. Къде й изчезна желанието newsm78

Леличката ми каза, че се случвало с децата при по- продължителен престой по болест в къщи, и трябвало после отново да навикват. Но тя първоначално тръгна с такова желание, а сега желанието е като че ли напълно изчезнало Cry

Много ми е тъжно сутрин.

Дали ще тръгне отоново с желание...

# 123 19 фев. 2008, 11:28 ч.

София
Мнения: 12 144

Nansen не си се похвалила до сега!Я бързо да почерпиш!
Съвсем нормално е да реве сутрин и да се дърпа.
Мели с кеф ходи на ясла в смисъл там не реве,дори и да има други ревящи деца.Обаче е цяло чудо докато я накарам сутрин да се облече.Облече ли се веднъж няма проблеми.
Явно всяко дете си е различно,а освен това Луси колко време е ходила,има ли и 2 седмици?Нормално е след 10 дни в къщи да бие отбой.
Споко,ще се оправят нещата!

# 124 19 фев. 2008, 11:35 ч.

Мнения: 3 698

Нансен, нямам личен опит, но наистина било нормална реакция след по-дълъг престой вкъщи.Една мама в друга тема беше предложила за по-доброто приобщаване - отивате заедно с детенцето, избирате заедно и купувате нещо за почерпка в детската /например кутия вафли/, детето черпи и съответно другите се радват, то вижда, че всички са приятелски настроени и продължава да си ходи на детска с желание.

# 125 19 фев. 2008, 12:04 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Али, на 28-ми януари тръгна, тази й е трета седмица, обаче на практика й е 8-ми ден, заради отсъствията по болест. Вчера за първи път сутринта ми отказа да отиде. Започна се с рева от къщи, рев по улицата, там като я пое учителката и "Чао" не ми каза. Днес обратното, в къщи продума неще, че не иска, но се облече и тръгна, по улицата до детската си приказвахме, и като наближи вратата започна да плаче и да се моли, и отказа да влезе. Аз влязох, тя ме последва, но така невероятно тъжна, разплакана и молеща се, че сърцето ми се скъса.Докато я събличах бях клекнала на нейното ниво, тя ме беше прегърнала, стискаше ме и ме целуваше с мокрото си личице. Ох, много ми стана тежко.

Сега говорих с учителката, каза ми че е спокойна. Дано й мине по-бързо и да навикне, че направо не се виждам, ако всеки ден така ни започва деня Sad

# 126 19 фев. 2008, 12:25 ч.

София
Мнения: 12 144

Ох Нансен и на мен ми се насълзиха очите,но ще свикне детенцето.Знам,че ти е тежко,но ако отстъпиш край...Наистина сега е най-трудния момент,особено след престоя в къщи.Тя вече осъзнава,че там е без теб,че не е в къщи.Обикновено след няколко дневно ходене им идва акъла в главата за какво става въпрос.
А и знаеш,че места не се намират току така.
Защо не пробваш някой друг да я води?
Целувки на Луси!

# 127 19 фев. 2008, 12:55 ч.

Мнения: 3 698

Оооо, миличкото Sad

, дано започне пак да й харесва.Нансен-гуш и за двечките ви Hug

# 128 19 фев. 2008, 13:50 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Абе тя тръгна с невероятно желание, събота и неделя ни е карала да ходим до детската да си я види. Говореше непрекъснато за там, за учителките, за леличките, за децата. И хоп сега, изведнъж не иска да ходи. Когато я питам защо не иска, не ми дава никакво разумно обяснение, още повече, че аз не съм в къщи, да кажеш, че е свикнала с мен и трудно се отделя. Де да знам Confused

майка ми не искам да я пращам сутрин тя да я води, защото при първия сигнал на детето, че не иска тя ще си я прибере обратно в къщи. Много е мекушава. Пък и като че ли има угризения, че тя си е в къщи, а пък детето е на градина.

# 129 20 фев. 2008, 14:11 ч.

Варна
Мнения: 974

Нансе и при нас беше така, Велизара ходеше с желание до един момент когато я спряхме за 2 седмици когато влязох да раждам и после гледай какво става...ужас. Но учителките ми казаха че така било с по-големите дечица(ние защото сме на ясла) докато малките плачели в началото и после свиквали, по-големите минавали през този период по-късно. Свикна за около седмица и пак започна да ходи с желание, но сега пак я спрях защото се разболя и разболя и дребния.
Знам как се чувстваш, ще свикне ще видиш! Hug