Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Помня първия звук, който той издаде.
Е, той вече знаеше, когато му звъннах да го поздравя, че вече има син. 
Дай боже и втория път, живот и здраве, да е така. 
,избрах си часна клиника,всичко беше планувано,отидох сутринта направиха ми секциото,което не беше най-прекрасното нещо,но бях се подготвила за болките,а те бяха УЖАСНИ.Итака имам си две прекрасни момченца,които адски обичам,и мисля че няма по хубаво от това.Всяка болка си заслужаваше. 
Цяло лято с корем хи4 нее лесно 
тааа отивам аз на 21 вторник сутринта в болницата АГ-варна при д-р Георгиев /4и4о на мъж ми/Видя ме той каза 'ооо още неставаш я ела да те видя на ехографа' и аз хоп там.Тогава той видя нещо което не ми каза ,но аз се усетих.Д-ра каза 'хайде едно секцио да направим днес' и аз веднага се съгласих за 1 4ас ми оправиха документите драскаха ме по ръката и ХОП в операционна.И СЕГА ИДВА МАЙТАПА.Аз съм с ношница подготвят ме за операцията аз ГОЛА ама гола 
4увам гласа на д-р Жоро и викам "ама моля ви д-р Георгиев идва завийте ме" и те хаххахахах ок ще те завием 
Не съм дишала през целия си живот толкова , колкото тогава. Помня и детенцето си , когато го извади и как една сестра ме пита половин час по-късно защо съм се хилнала така, а на мен ми грее на душата , че детенцето ми е живо и здраво, както и че всичко свърши 
