Усещахте ли липсата не бебето след раждането?

  • 3 432
  • 109
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 393
Не, не ми липсваше.

# 16
  • Мнения: 9 973
не съм се сещала през първата седмица изобщо......

# 17
  • Earth
  • Мнения: 1 952
И аз нямах търпение да приключи бременеенето и двата пъти. После пак ми се искаше да съм бременна Crazy

И аз така.  newsm10 smile3521

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Не, радвах се, че е отвън  Simple Smile

и аз така  Peace

# 19
  • Мнения: 1 900
Божидар беше в интензивно 7 дни. През това време освен хилядите тревоги и притеснението изпитах и страхотна самота. Все едно някой ми беше изтръгнал сърцето.
След това когато се оправи постоянно го гушках, спяхме винаги заедно до преди около 2м.

# 20
  • Мнения: 674
Не. Пак можех да се свивам! Mr. Green Прекалено нови и силни бяха следващите събития, за да мисля за това!

# 21
  • Мнения: 560
Изобщо не бях нещастна,че олекнах с 10 кг,че краката ми спаднаха,че можех да легна като бях човек,че не пикаех като водоноска.Освен това най-сетне видях бебето си,което е прекрасно.Бременността е най-ужасния период в живота ми.Добре,че резултатът е толкова сладък.

# 22
  • Мнения: 6 274
Страхотна липса !!! След третото раждане беше най - силна !!!

# 23
  • Мнения: 257
Да,и на мен ми липсваха ритничетата в корема.Може би защото ми донесоха бебка чак на 4я ден,но доста време след това исках пак да съм бременна.
smile3521

# 24
  • Мнения: 9 814
Определено се радвах, че е родено и е живо и здраво.

# 25
  • Мнения: 660
По-скоро част от следродилната депресия беше странното чувство, което ме налягаше от време на време, че това не е моето бебе, а някакъв непознат чужд организъм, което продължи по-дълго, но за щастие с времето си и това премина. Crazy
Това ми стана интересно, защото рядко се чува и изразява, а реално се среща много често - точно чета в момента, че според психолозите и работещите с майки това е един от сигналите, че раждането е протекло различно от желанията и представите на майката (все едно какви причини са го наложили), което носи чувство на неудовлетворение и майката има нужда от време за приемане и преодоляване на тази травма.

Физически бременността ми не беше тежка, но психически много тежко понесена заради съпътстващи обстоятелства, затова, въпреки, че нямаше физикална причина да се очаква тежко раждане, аз все си представях, че ще бъде такова и то такова и беше. Като че ли се страхувах да го родя и вместо да напъвам, стисках  Mr. Green За това особено чувство на отчуждение, аз си имам собствено подозрение откъде се появи, но предпочитам да не пиша за това тук, моля те да ме извиниш Hug

Много физически контакт помага за подновяване на връзката майка и бебе и за лекуване на емоционалните травми Hug

Сега като се замисля, тази мисъл се появяваше нощем, когато се събуждах и го гледах как спи там, в креватчето си. Когато го взимах да го кърмя намаляваше, а през деня изчезваше напълно и се заменяше с нормални чувства на привързаност. И това отмина напълно, откакто го преместих да спи в моето легло Peace

# 26
  • Мнения: 2 131
По-скоро сега изпитвам някакво носталгично чувство, свързано с бременността ми. Смятам, че не можах пълноценно да се насладя на тези малко по-малко от девет месеца. Въпреки че имах спокойна бременност. Ако един ден, живот и здраве, забременея с второ детенце, предполагам, че ще изживея тези моменти много по-пълноценно.
Това, разбира се, е малко встрани от въпроса на авторката. А конкретно - не не съм изпитвала подобно усещане.

# 27
  • Мнения: 865
Липса не ,но някакво странно чувство,че ми е празно .Но трая няколко часа след раждането.Беше по -силно при първото раждане.

# 28
  • Мнения: 137
Точно обратното - нямах търпение да го видя По-нормално е да е извън коремчето  Grinning

Друго е да си го гушнеш

# 29
  • София
  • Мнения: 627
Да, липсваше ми близостта на бебчо. Определено не исках да се "разделяме" .

Общи условия

Активация на акаунт