Най-хубавите стихове за мама

Здравейте майчета, много ми харесва темата ви! Може ли и аз да напиша стихотворението което написах за моята майчица, която не  между нас от 13години!  Дано не ми се разсърдите че не е  от поет а е от обикновен човек като мен!

На мама

Мила Мамо,
бих дала да всичко да се върнеш пак при мен,
една майчина прегръдка
би върнала щастието в мен!
Как ни липсват добротата,
и веселия смях,
с които радваше ни мамо
и обгръщаше ни със любов!
Липсваш ни тъй силно
през тези тежки дни,
върни се мила мамо и пак ни прегърни1

Много е истинско!

Страхотна тема....толкова много си поплаках....

"Нашите майки седемдесетгодишни
са вече малки момиченца.”
                                    Александър Геров

Мама се пресели
              в новото си детство.
Навеждам се над нея,
тихичко й пея:
              “Зайченцето бяло
              цял ден си играло...”

И щурците съпровождат
синовната ми обич.

А звездите шият
бялата й рокля
за отвъдното небе.

Деньо Денев

Шанел, огромно благодаря    за страхотната тема!!! И аз като всички мами я изчетох с голямо вълнение и много сълзи Благодаря ви момичета за страхотните стихове и ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !!!!!

Много, много е хубаво! Поплаках си от сърце!
Дълбок поклон пред нашите МАЙКИ!!!

Би ли казала как точно я оформи тази книга? Отдавна се каня да направя такава книга за моята майка, но не съм от хората с много фантазия, та търся идеи за оформяне. На бели листи ли го печати, какъв формат?

Разположението на листите е пейзажно. Текстовото поле е предвидено така, че да може да се подвърже и от късата и от дългата страна на листа.  Първо сложих на средата голямо заглавие СТИХОВЕ ЗА МАЙКАТА и допълних с по - малки букви от/името на дъщеря ми/ за/г-жа или леля........../. Зад заглавната страница сложих пролетни цветя. От следващата страница разделих листа на две колони. На първата страница написах "Вместо предговор..." и сложих пост 53 на  DIVA_ORHIDEQ. От втората страница започват стиховете в две колони, разделени със "***". Наредих ги така, че да има естетически вид, ако се пренасят от едната колона в другата или от единия лист на другия. На последната страница зад текста сложих поздравителна картичка за 8. март. Принтирах ги едностранно и дадох да ми ги подвържат. През това време допълвах със стиховете, които продължавахте да публикувате. Сега мисля за всеки лист да сложа и рамка. В момента без заглавната страница са 46 листа.

katitata, страхотно е миличка, браво на момчето ти! Разчуства ме!   

ПИСМО ДО МАМА
Слънце мое сяйно, мила мамо!
Моя радост, тиха моя скръб!
В тоз далечен край да знаеш само,
колко твоят образ ми е скъп!
Във деня, кога се разделих
от обятията твои топли,
аз не плаках, аз бях твърд и тих,
но в сърцето си чух глухи вопли.
Сам не знаех, че за мен си ти
въздух, слънце, сянка благодатна,
че без тебе ще ме сполети
толкоз мъка, майко моя златна!
Докато при теб и с теб живях,
не усещах добрините твои.
Аз не виждах нищо чудно в тях.
Смятах, че това права са мои.
Но сега, кога не съм при тебе,
и вей хлад от всеки чужд покров,
как ми липсваш! Как ми е потребен
пламът чист на твоята любов!
Всякога ти сетнята си хапка
даваше ми, за да бъда сит.
И софрата бе за тебе сладка,
щом ме виждаше, че съм честит.
Спомням си подробности сега, —
как над мене в болести си бдяла,
с колко вяра и с каква тъга
Богу си молитвички шептяла.
Как е гряло твоето сърце
като свещ над мене нощи цели,
как напуканите ти ръце
неуморно са за мене плели.
В кухнята, на двора, на чешмата,
с хурка, със игла, на малък стол,
аз те виждам през далечината
все в един и същи ореол.
Ти бе тъй съсухрена, привита,
но велика в своя малък ръст.
всякога изглеждаше честита,
скритом носейки огромен кръст.
О, тогаз не виждах нищо аз!
Тулеха те много дреболии
от очите ми, че всеки час
хвърляше те в нови залисии.
Аз не знаех, че и в дребни грижи
е могло човек да е велик,
че и в най-прихлупените хижи
може да сияе мъченик.
Как копнея да се върна веч,
да прегърна мойта чудна мама!
Мъничка отблизо, отдалеч
ти изглеждаш ми безкрай голяма!
Аз се моля Бог над теб да бди,
за да бъдеш здрава, майко златна,
и да бъдат светли твойте дни
като дълга, светла вечер лятна!
Приеми далечните привети,
мойта обич свежа като крин!
Приеми с това писмо сърцето
пламенно на твоя любящ син!



Моя нежна любов не изричана.
Моя майчица нежна...
Обичам те!
Във съня си и
В деня си обричам се
да те нося в сърцето си
винаги!
Мисълта ми за теб
ще е бисер,
във сърцето ми скрит
и орисан-
да ме топли до края!
 
 
 
момичета това стихотворение, кой го е написал

Архимандрит Серафим (Алексиев) (към края на страницата..пост от Амбър...21.07.2007г. в 14:50ч.)

Благодаря ти, Вела. Много ми помогна.    Заемам се с оформлението още от утре.

Мили мами,
честит празник   


Майчино сърце

Алея от обич към теб извървявам,
пред мен се явява лъч – твойто лице.
Всяка мисъл за теб, мамо, се превръща в единствена,
всеки ден покрай тебе, пак на юг ме зове.
Уморена от дните си и забравила чудото,
аз присядам при теб и се сливам с мига.
Тука времето все се отърсва от смисъла,
и във мен се пробужда онова малко дете.
От най-топлия пристан пак си тръгвам умислена,
от най-топлия скут си открадвам звезда.
И пристигам при мама всяка нощ в мечтите си,
и отново потъвам в море – топлина.


От майка за майка

Обичам тебе свята майко,
това ти казва твойта дъщеря,
която през живота преминава
след теб с детенце свое на ръка.
За всички мигове изминали
не зная как да ти благодаря.
Но съдейки по себе си и нея
безкрайна ще е твойта доброта!
Милувка , нежност даваш още,
отворена за нас е слънчева душа.
обичам те - да знаеш
и аз и мойта дъщеря.

Ако ми позволите... две стихотворения за всички майки, които вече ги няма, а ние ги обичаме все така силно и безкрайно...

На мама

Колко бели истини събра,
докато ме чака в мрака, мамо?
Трудно е, но сигурно разбра -
всеки тръгва - късно или рано.
Но не си се примирила, знам,
още образа ми в огъня да дириш.
Казват, че е тежко да си сам...
В самотата огън ли намираш?
Чакай ме, защото само ти
можеш да ме съдиш строго, мамо.
Знай, че само огънят пламти
и разгаря старите си рани.
Ще се върна някога, а ти
пипнешком ще ме намериш в мрака,
ще ме топлиш дълго до гърдите си...
Не изтляват майките от чакане.


   НА МАМА
През изминалите години пораснах,мамо.
Вече остарявам.
Да обичам хората и непознати и познати
от теб се учих.
Не знам дали успявам.
Прегърнала съм есенни цветя
До гроба ти ще коленича.
Да знаеш мамо малката ти дъщеря
за теб тъгува.
Много те обичам!
С цвете,чаша вино и погача
помен ще направя
тихичко за теб ще си поплача
няма никога да те забравя.
Човешката душа е сложна-
побира лоши и добри неща.
За моята оказа се невъзможна
забравата на майка и баща.
И ако има някъде отвъдно
аз зная-с татко чакате ме там.
Когато тук ми стане много трудно
при вас ще дойда-ПЪТЯ СИ ГО ЗНАМ..........
 
 

Това е стихотворението,което рецитира моя син когато беШе на 3,9год.разплака вси4ки майки,представете си как се 4увствах аз.
ето едно ,което написах когато той беШе на 4 год.след като го сънувах пораснал,спомням си и до сега съня,в съня ми беШе съЩият какъвто е сега а ве4е е на 17год.

Аз имам мъни4ко мом4е,
което с трепет нежно казва МАМА,
но едва ли когато порасте
Ще усети липсата голяма.

А може би някой ден
Ще си спомни със болка за мен
една остаряла ненужна жена
с проШарена от годините коса.

И ето 4е се сбъдва май4иния сън,
4уват се единствените стъпки вън,
влиза мъж,прегръЩа ме през рамо
и през сълзи отронва
                     "Върнах се при тебе ,мамо"

Не е стих, но винаги ме просълзява като го чета


Твоят Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!