Най-хубавите стихове за мама

  • 808 364
  • 585
  •   2
Отговори
# 510
# 511
  • Мнения: 4
Болезнено ми липсваш, мамо! Усмивката ти няма я в деня ми...
Нощта е черна и беззвездна, защото ти не идваш във съня ми...

Гласът любим надавам се да чуя - поглеждам телефона сутрин ... в здрача.
Но той е ням и теб те няма, мамо. На скута ти не мога да поплача...

И твоят дом е толкоз чужд и празен... Нали това е бащината къща?
Без китка цвят от тебе посадена, тя вече никога не ще е същата.

На прага няма кой да ме посрещне, когато се завръщам уморена.
А радостта ми в твоята прегръдка не ще е вече, мамо, споделена.

Болезнено ми липсваш, мамо!

# 512
  • Добрич
  • Мнения: 6 214
Мамина черга

Спомен отдавнашен, а сякаш бе вчера –
мама тъче на разбоя шарени черги.
До жълтото – черно, до черното – бяло.
Пее кросното, танцуват совалките…

Къщата – гола, дъските – протрити,
а тя вече стяга чеиз за момите.
Бедност до шия, слънце ни храни,
зимата – люта, брашното – от лани,
дрешките – чисти, от старо – ново,
палаво късаме, мама се трови,
сготви набързо и пак на разбоя.
Каква бе художничка, майчице моя!…
Няма ни вече отдавна край нея.
Ръцете й слаби, косите белеят.
Не трака разбоя, не пее кросното.
Животът-тъкач изтъка ни платното.
Своите сватби забравихме даже,
чеизът от мама се скъса отдавна.
Но една черга във хола ми грее
и понякога вечер лягам на нея.
Пее за майка ми чергата стара.
И нещо ме гали, и нещо ме пари.


Димитър Гонов

# 513
  • Мнения: 1
ЗА МЛАДИТЕ БАБИ
Женя Димитрова
- Бабо! - извика радостно внучето в парка
и аз се заозъртах плашливо, но с мярка.
- Шшшт, миличко, тук не съм ти никаква баба!
Още съм млада, наконтена и почти слаба...
Сакън, да не та чуят на отсрещната пейка
готините мъже до онази цъфнала вейка!
Че аз толкоз време пред огледалото криво
отделих, за да нарисувам лицето си сиво...
Устни – в розов отблясък, маникюрът - перфектен,
прическа модерна, тоалетът – ефектен...
И как сега „баба” ще викаш –
това не звучи достоверно!
Може по име направо - било вече модерно.
Виж, и „маминка” може да казваш, по` ми приляга -
някак по варненски, модерен смисъл се влага...
А ти: „баба, та баба” - не спираш да викаш
и започваш с тая коварна мисъл да свикваш!
Ама аз едно нещо ще те науча първоначално
таз пошла дума „баба” да я забравиш, ама тотално!
Пък аз обещавам, мило бабино внуче,
да ти купя едно сладичко, плюшено куче!
После на компютър ще си поиграем двамата:
ти на игрите, аз в нета – с онез двамата...
И на чужд език ще те науча да проговориш -
за да можеш един ден и с чужденците да спориш.
А и името ти е чужбинско
/да се пука от яд сватята Пени!/ -
кръстиха те - Джъстин ...на баба ти Жени...                                                                                             
Това стихче е написано от моя приятелка

# 514
  • Мнения: 5 822
Хихихи,баба Жени е свежарка  Laughing

Дето си от всички  най-добра,
Дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото,най-прекрасно име
и да ти го казвам,научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само :
"Мамо мила,скъпа моя мамо !"

Дора Габе


# 515
  • Мнения: 7 201
Тази, която...

Здравей дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше и докосваше.


Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува
щом са мокри очичките.

Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.

Аз съм тази дето ще връзва
панделки на косичката,
всяка раничка ще превързва
на коляното и душичката.

Аз съм тази, дето ще страда
щом ти разбият сърцето,
паднеш ли, ще те изправям,
ще ти посочвам небето.

Здравей дъще, позна ли ме,
моя обич голяма!
В твоя мъничък свят аз съм всичко...
Здравей любов, аз съм мама!

Женя Николова

# 516
  • Мнения: 1
Ще ви напиша любимите си стихотворения за майката, но за съжаление не знам кой ги е написал.
Ако някой си ги познае - моите най-искрени извинения, че не съм запазила името му.  bouquet Heart Eyes

На мама

Опитвам се
да не мисля за теб  като за спомен,
затова те сънувам в движение
и все пътуваме за някъде, мамо,
и имаме цялото време за себе си.

Аз не бързам както преди,
днес всички сънища са само за тебе,
ето - влакът спира и слизаме там,
където има поляна с много звезди
и имам ръката ти, а ти си някъде в мене.

Не, не плача, окото ми нещо сълзи,
от прашния път ще да е, този път,
който през сърцето върви
и не бива да спираме в тези следи,
в които болката първа умира.

И имаме време за още усмивки,
преди утрото да те е взело при себе си.

# 517
  • Пловдив
  • Мнения: 275
Много ми харесва текста и музиката на песента: https://www.youtube.com/watch?v=203AI-slnPc

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ!!!  bouquet

# 518
  • Мнения: 2 732
Темата е чудесна  Hug

# 519
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Стиховете ме разплакаха. ....

# 520
  • Sofia
  • Мнения: 4 821
И мен..
Съвсем се разкапах.
Иначе темата е чудесна, благодаря!

# 521
  • гр. София
  • Мнения: 4 981
И мен..
Съвсем се разкапах.
Иначе темата е чудесна, благодаря!

+1. И за да не спам.....Но не знам автора... Embarassed

Ода за женските сълзи

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Последна редакция: нд, 08 мар 2015, 21:19 от Leila

# 522
  • Sofia
  • Мнения: 22 546
Сега попаднах на темата и не съм я чела разбира се... ще го направя.
И да ви покажа подаръка на малкото ми слънце за днешния ден.

       

# 523
  • Добрич
  • Мнения: 6 214
....

+1. И за да не спам.....Но не знам автора... Embarassed

Ода за женските сълзи

Скрит текст:
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по - немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това!

М. Алгафари

***

Morena , трогателно!

# 524
  • Мнения: 239
Не мога да прочета всичко, че рев му удрям, едно много любимо от нашата Мари.

 
Телефонен звън


И днес телефонът ще звънне лениво.
Ще вдигнеш слушалката. Ало? Кажи?
Гласът ти звучи леко, тихо, сънливо.
Надеждата все още диша, нали?

Звъня ти на тебе, майчице моя.
В моментите чести, объркани днес.
Не съм нарушила си мисля покоя.
По-скоро на раната слагам компрес.

Гласът ти да чуя. И ти да ме чуеш.
Понякога колко е много това.
След мойто обаждане тъга ще събуеш.
Или аз самата се лъжа? Нима?

И често не можеш свободно да кажеш...
Къде те боли и защо е така?
И често след разговор може би плачеш?!?
Не искам това да се случва сега.

Но пак по-добре е да чувам гласа ти.
Макар отдалече с неясният звук.
Когато звъни телефона в дома ти.
Да вдигнеш, да чуя, да знам, че си тук.

На тази земя. И близо до мене.
На този ни свят. И в моят живот.
Тогава морето е пак до колене.
И пътят широк е. А не тесен брод.

Днес и сега с любов те заричам.
Ти да си здрава. Ти, мамо добра!
Да чувам гласа, който много обичам.
И заедно с теб да прогоним страха.

От днешното страшно. От страшното идно.
От многото мъка, омраза и сняг.
Със теб да си имаме нашето свидно.
Със теб да запазим нашият бряг.


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu

Общи условия

Активация на акаунт