Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

16 147
355
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 195 25 фев. 2008, 10:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Дотук ми прави впечатление, че за жертви, "виктъмизация и хероизъм" пишат работещи майки. Ако това една жена да бъде до децата си по-дълго от популярното в момента количество време се възприема от околните като жертване, то това е друг въпрос.
Защо толкова се дразните от това, че някой може за известно време да постави своето его на второ място? Толкова ли е страшно?

# 196 25 фев. 2008, 10:51 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Judy в пн, 25 фев 2008, 10:30

Въобще пък "изоставяне" на децата заради тръгване на работа на майката е несериозно. Те не са изоставени.

Може би това не е най-точната дума. Но разбираш, какво искам да кажа, нали?
Аз съм била дете отдавна, но имам спомен колко ми е липсвала майка ми, когато е отсъствала заради работата си, командировки и други пътувания. Винаги съм имала много силна връзка с нея а и съм имала нужда да съм с нея, но тя много отсъстваше, защото такава и бе работата. Да, пораснала съм, омъжена съм и самостоятелна и независима съм. Но още помня колко ми ставаше криво от постоянните отсъствия на майка ми и то винаги, когато имах голяма нужда от нея.

# 197 25 фев. 2008, 10:53 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в пн, 25 фев 2008, 10:46

Цитат на: Меденка в пн, 25 фев 2008, 10:26

Детето ще оцелее, вярно е, но че ще добрува, това не е сигурно. Особено, ако е отделено от майка си в невръстна възраст, напр. преди навършване на годинка.

Тогава цели нации са обречени на 'недобуване', поради ранното отделяне на детето от майката. И извинявай, но сама си казала, че М. Агафари говори за изоставяне - не мислиш ли, че малко бъркаш изоставяне и отглеждане от бавачка да речем?
Дъщеря ми е отгелждана от бавачка от 4-месечна. За първи път обаче се раздели с мен за 2 седмици малко след 2-рия си рожден ден. Това беше и моментът, в който тя осъзна, че може да ме загуби, че не съм й даденост... Явно не се е чувствала изоставена преди това.

Не се хващай за думата. Мадлен Алгафари пише против даването на ясла и отглеждането на детето от чужд, външен човек.

# 198 25 фев. 2008, 10:57 ч.

Мнения: 24 467

Не, Меденка, не разбирам, именно защото съм настроена да гледам на тези неща от друга гледна точка, най- вероятно различна от твоята. Което е нещо напълно в реда на нещата.
Моята майка и моят баща са били също на работа, но определено нямам спомени за болезнената им липса, вероятно защото съм възприемала, че те вършат нещо нормално и самата аз съм имала кой да се погрижи за мен /за насъщните ми нужди/, а имах и голям кръг от близки приятелчета.
С баща ми, напр., моята връзка и до сега е силна, въпреки, че човекът си работеше винаги, но винаги е намирал време да ми обърне и качествено внимание. Въобще не съм се чувствала "изоставен", "предадена" и т.н., напротив, обичах да ме заведат и на работа, да видя какво е това нещо, да заведа и по някоя приятелка там /и при майка ми и при баща ми/, даже ми беше много интересно.
Когато съм имала нужда от родителите си винаги са намирали време и начин да ми обърнат внимание и да ми помогнат, ниакви болезнени спомени нямам в тази връзка. За сметка на това станах доста самостоятелна на ранна възраст и винаги ще си спомням с удоволствие приятелите си, с които сме прекарвали дните си и чиито родители също работеха. Днес всички сме възрастни хора, с работа и семейства и нищо чудно не виждам в това.

# 199 25 фев. 2008, 10:58 ч.

София
Мнения: 62 595

И накрая бавачката да стане близка с детето ми и то да я чувства като майка? Мерси, не ми допада.
Децата правят разлика между майка си и бавачката, но всъщност се привързват искрено към този, който е с тях и се грижи за тях. Много хора, които са отгледани от бабите си могат да потвърдят, че обичат майките си, но бабите са тези, които чувстват като по-близки до себе си.

# 200 25 фев. 2008, 10:59 ч.

София
Мнения: 6 999

Меденка, е как да не се хващам за думата? newsm78

Ти самата даже направи паралел м/у бавачката и вълците. ooooh!

А ако М. Алгафари смята отглеждането на децата от бавачка или друг 'външен' човек за изоставяне то това само може да затвърди мнението ми за нея. Sick

М/у другото майка ми е била единствения човек, който ме е гледал до към 1,5 -2 годишната ми възраст. В резултат съм била болезнено привързана към нея и отделянето ми беше адски трудно... Все още имам спомени от това.

# 201 25 фев. 2008, 11:02 ч.

София
Мнения: 62 595

Иса,
Няма нищо нормално в това едно дете на година и половина или на 2 години да бъде отделяно от майка си. Няма болезнено привързване на тази възраст. Децата така са устроени - хващат се за този, който ги отглежда и ако не са толкова "хитри", те не биха могли да оцелеят. Самостоятелността е само едно оправдание и компенсиране на липсата на емоционална близост и емоционално обгрижване.

# 202 25 фев. 2008, 11:04 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 10:58

Права си за бабите, но само ако е било както, когато бяхме ние малки: Бабите ги отглеждат в своя дом постоянно, а родителите ги посещават. При отглеждането с бавачка няма такова нещо изобщо...
Колкото и малко време да прекарвах и да прекарвам с дъщеря ми - тя е най-привързана към мен и за нея аз съм 'капацитетът', а не бавачката, учителките в градината или баба й...

Но ето че пак темата се отдалечи от това което се обсъжда всъщност и задълба в това кое е най-доброто за децата. ooooh!

# 203 25 фев. 2008, 11:05 ч.

Мнения: 24 467

Не знам кой какъв личен опит има с бавачките. Аз мога да говоря за това, тъй като имам такъв. Определено и двете ми деца не бъркат родителите си с бавакчката. Никога не са я предпочитали пред нас. Големият ми син е вече ученик, знам какво влияние е оставила у него бавачката и какво- ние. Няма нищо общо.
Аз съм отгледана от бабите си, докато родителите ми бяха на работа, но не мога да кажа, че обичам или държа на бабите си повече от колкото на родителите си или че бабите имат по- голям дял във възпитанието ми от родителите ми. Напротив. Особено от баща си съм придобила най- много полза и знания житейски, каквито той можеше да ми предаде, тъй като на свой ред и той имаше и има богат житейски опит. Неговите съвети са се запечатали най- ясно в съзнанието ми и днес отношенията ми с него са най- близки /още имам една жива баба/.

Все пак ние с брат ми сме живели винаги при родителите си, едната ни баба живееше с нас. Летата прекарвах при другата баба.

Алгафари не ме вълнува никак, поради посоченото и от Иса. Laughing

Никога не ми е съставлявала интерес. Имам по- интересни четива на специалисти. Въпрос на вкус.

Последна редакция: пн, 25 фев 2008, 11:14 от Judy

# 204 25 фев. 2008, 11:06 ч.

София
Мнения: 62 595

Не, не говоря за това. Имам предвид най-разпространения случай, при който или под един покрив живеят 2 поколения, или са в един град и децата след училище отиват при баба си, а вечерта родителите му си го прибират и то е с тях докато отиде на училище на следващия ден. Това, което ти описваш - бабите отглеждат, а родителите посещатав изобщо не искам да го коментирам, защото това е ужасно за мен. Напълно обърната работа - бабите реално отглеждат детето, а родителите са само гости в неговия живот.

# 205 25 фев. 2008, 11:09 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: RadostinaHZ в пн, 25 фев 2008, 11:02

... Няма болезнено привързване на тази възраст. Децата така са устроени - хващат се за този, който ги отглежда и ако не са толкова "хитри", те не биха могли да оцелеят. Самостоятелността е само едно оправдание и компенсиране на липсата на емоционална близост и емоционално обгрижване.

Напротив има болезнено привързване и аз съм живия пример за това. Била съм отглеждане единствено и само от майка ми 100% и това ме направи плахо и нерешително дете, непригодно да приема и най-малките промени в живота си.

Това го няма с дъщеря ми - тя има емоционална близост с мен на 100%, но в нова обстановка и с нови хора не пищи и не се държи за полата ми, да не говорим за по-страшните неща, които помня от моето детство.

Не ми казвай, че емоционална близост има само, когато си 100 или 90 % от времето с някой. Naughty

Качеството и количеството са две различни измерения...

# 206 25 фев. 2008, 11:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Judy в пн, 25 фев 2008, 11:05

Аз съм отгледана от бабите си, докато родителите ми бяха на работа, но не мога да кажа, че обичам или държа на бабите си повече от колкото на родителите си или че бабите имат по- голям дял във възпитанието ми от родителите ми. Напротив.

Има и обратните случаи - бабата е била само 'гост', но детето я чувства най-силно емоционално близка. Емоционалните потребности се задоволяват не с физическа близост, а с емоционална такава.

Дъщеря ми например обожава да ме копира: Използва моя речник, прави моите физиономии, 'прави' се на мен, говори с куклите си както аз говоря с нея... Явно въпреки малкото ми физическо присъствие в живота й в друга област й давам нещо повече от учителките в градината, с които прекарва повече време newsm78

# 207 25 фев. 2008, 11:18 ч.

Мнения: 1 044

Така, значи стигнахме и до друг аспект на въпроса. Не дали майката ще бъде щастлива, стоейки си в къщи, а дали децата биха били такива. Децата явно са различни, защото ако Judy не е имала такава нужда от родителите си,а аз съм имала, значи различните деца имат различни потребности в общуването си. И от тук следва, че ако се наложи заради детето и неговите нужди, майката трябва да си остане в къщи. Както би го направила, ако детето е болно и то независимо от нейните лични нужди. Явно хората са различни и децата им също, така че изборът е индивидуален.

# 208 25 фев. 2008, 11:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Кой говори за 90% от времето да са неразделни? Твърде крайно възприемате нещата в желанието си да докажете колко добре сте направили. С увеличаването на възрастта и броя на братята и сестрите децата прекарват все повече време в свои си занимания, а не до "полите на майките си".

# 209 25 фев. 2008, 11:23 ч.

Мнения: 2 556

За мен е неъзможно да остана вкъщи години наред. Нон стоп работя. Докато гледах малката първата една година работех отвкъщи - телефони звънят, бебе спи и т.н. Лудница голяма, добре, че детето беше кротко и добричко. След това й взех гледачка - и досега се гледат.

Не мога да остана вкъщи, като знам, че трябва да осигуря всичко на децата си. Просто не мога да си представя как все ще съм с тях, обаче няма да ни стигат парите примерно. Не е за мен тази ситуация. Поемам риска да не съм вечно с децата си, защото не мога да поема риска да живеем в лоши условия, с малко пари и т.н.

Препоръчани теми

За сметките, любовта и удобството

Парфюмни размисли и страсти - 195

Тийнейджърите и домашните задължения:)

Как да го предпазя от мотора, помогнете!

Причина:

Причина: