Какво мислите за хората, които не искат деца?

да създадеш едно дете, или повече. да ги обречеш на болка и смърт............чудя се от тази гледна точка видяно дали това е толкова отговорно.
защото тези неща задължително ще ги преживее..........
та се чудя кое е по-егоистично. човек да има или да няма деца.

Мисля,че всеки има право на избор !
Те си знаят каква е реалната причина да не искат ! А и дори това да е чиста форма на егоизъм, наистина е по-добре да нямат деца,защото иначе представяте ли си в каква среда ще растат те !!!

Много смешно.Искаш да кажеш,че отглеждането на дете е просто въпрос на практика?нещо като шиенето на копчета.От къде накъде трябва да отглеждам децата на другите,че евентуално да бъда добра майка за своите?За да бъдеш майка не е нужен опит,а любов.А любовта даваш само на детето си.Тайната е в инстинкта,който се поражда в жената след раждането на детето й.Преди да имам дете се дразнех ужасно от всички деца,с малки,много малки изключения.Това не ми е попречило да бъда най-добрата за своите деца.На мен твоето изказване не ми пречи,защото самочувствието ми на майка отдавна е изградено в мен,уверена съм в себе си.Но някоя,която още няма деца,ще вземе да се обърка от неадекватното ти изказване и току виж тръгнала из парковете да бърше детски дупета,че току виж е станала практически годна за майка.

Познавам хора които по една или друга причина немогат да имат деца.Самите те искат но в същото време не правят нищо по въпроса.А има и друго ако жените са съгласни на осиновяване то мъжете са категорично против.Аз нещо немога да ги разбера,та нали децата са смисъла на едно семейство.И нали един ден като си отидем от тоя свят е хубаво да оставим нещо след себе си.Мили хора не се колебайте а се постарайте да се сдобиете поне с едно детенце-заслужава си.

Първото си дете родих на 20г.,а второто на 26г. тоест преди три масеца.Някой ще каже,че 20г. е твърде рано да станеш майка.Отначало и аз така мислех но в момента в който бебето се появи имах чувството цял живот съм гледала деца.Никога не съм си и помислила да остана с едно дете и сега когато си имаме оште един син всичко е така весело и приятно около нас.Няма по хубаво нещо от това като се събудиш сутрин да виждаш усмивкитае на дечицата си.

дидито, абсолютно невярно твърдение. на 42 хорските деца ме дразнеха неимоверно. малки истерични кретенчета
видът на хранещо се и плюещо бебе ме отвращаваше. миризмата на мръсен памперс ме задушаваше. тогаз си рекох, че е крайно време да имам дете щото инак изпускам влака.
проимах дете и като с магическа пръчка се промени всичко за няколко часа. изведнъж подобни бебета започнаха да ме умиляват, а миризмата на памперс беше просто една от многото останали.
хора, мърморещи, че някое дете истерично се тръшка тутакси ми ставаха противни. смених фронтовете за отрицателно време.

шанел, лъжеш се. никакъв инстинкт в момента на раждането няма, поне за повечето жени. може би това, че от всички се очаква да го имат води до това да си мислят, че го имат.
той идва после . 
в протичвен случай нераждалите като мен не биха го имали, прословутия майчински инстинкт. при мен той е доста силно развит, даже май понякога прекалено, бих казала. и дойде от първия момент, в който гушнах детето. онова усещане за потребност да го закрилям и предпазвам. да съм готова  да умра за него за да го предпазя и то да може да оцелее.

човек, когато не е преживял нещо, може много да теоретизира. както аз с инстинкта в момента на раждането например
свидетел съм на това, как хора се променят за часове, когато имат собствено дете. биологично или не. мъже и жени. направо е невероятно. така че, който си няма дете, според мен се минава. пропуснати ползи огромни са. да намираш за прекрасно точещото си лиги бебе, да се умиляваш, като му бършеш нааканото дупе, да те вълнува качеството на памперсите наравно с мислите за гобалното затопляне си е направо зашеметяващо.

Матакосмата,аз нямам предвид това,че непременно трябва да си го родил детето,за да придобиеш инстинктите на майка.Когато родих първото си дете,на двайстият ден ми просветна колко много го обичам и как от тук нататък ми е невъзможно да живея без него.Влязох в детската стая,извадих го от легълцето и започнах да го целувам като луда.Преди това го гледах като странен обект,като извънземно,посетило ме изневиделица.Детето те учи как да се справяш.Детето ти показва как да го гледаш,как да го възпитаваш.И изобщо,детето те възпитава.

е, аз само уточних де. обаче, определено си е минавка човек да няма дете. определено 

Всеки да си изживява живота както намери за добре.Разбирам тези с деца.Разбирам и тези без деца.

това мисля.
вярвам и в инстинктите и в книгите. да не забравяме, че не всички инстинкти са вродени, има и придобити.
имаше един филм на ББС за човешкото тяло.
плачът на бебето е незнам си колко пъти по-досаден и ужасен от разбиването на тротоара с хилти под прозореца.
доказано е на някакво херца- и тн. ниво и така е направила природата, че само майката ima инстинкта, който я защитава да не полудее - защото това е нейното  дете и е обърната само и единствено към него и го понася, защотое в биологична вр-ка с бебето.

а когато не е твоето дете, това е просто един ужасен шум, рев, вой, плач, който може да те побърка.
аз си пестя нервите около малки дечица, което сигурно ме прави много коравосърдечна в очите на някоя майка, която мисли, че нейното е най-сладко, но не означава, че не обичам деца и че не искам мои.

Точно така.Продължавам упорито да не разтварям сърцето си пред всяко досадно и нахално хлапе.

хаха а отговорно ли е да лишиш евентуалните си бъдещи деца от радости, смях, щастие, любов? 

Това го дъвкахме вече, матакосмата. Всички сме егоисти- с или без децата

Като не се смятат достатъчно достойни да оставят своите гени за поколенията - много им здраве.
Супер егистично е да се "клонираш" по този начин.
Супер егоистично е да имаш дете - същество, което да те обича само защото си му майка и ти да го гушкаш и тази любов да ти стига за всичко.

Аз предпочитам да съм от този вид егоисти.

Преди да имам деца, аз харесвах едно единствено дете и това беше детето на най-добрата ми приятелка. Виждаше ми се прекрасно, а останалите - досадни, шумни, обсебващи и т.н. Никога не съм се възторгвала от дечица, никога не съм надничала в бебешки колички. Младите майки в градинките си казвах, че са направили нещо ценно, но сигурно умират от скука и се побъркват по цял ден с бебето. Това ми беше отношението. Което изобщо не се е отразило на желанието ми самат аз да имам деца един ден. Откакто имам деца, съм много по-толерантна и към всички останали деца, виждат ми се интересни и забавни вече.