Моля те, намери ми приятел!

Много тъжно ми стана,понякога децата са толкова жестоки.

Съчувствам ти напълно и моята дъщеря страда за това, че нейните приятелки я обиждат. Давам съвети, говоря и се надявам това да я направи по-силна и да разбере, че има не само добри неща на този свят за съжаление. 

Сви ми се сърцето, така като те помолят, а ти се чувстваш толкова безсилен е ужасно. Разбери от какво се интересуват момчетата от групата, от костенурките Нинджа, от Рейнджъри или там някакви мъжки герои, купи му такава играчка. Може би не участва в техните игри защото няма нещо интересно за представяне.

Има всички възможни рейнджъри, спайдермени, батмани и подобни твари. Редовно ги носи, както и комикси и филми. И съм забелязала именно това - че когато ги носи, децата сякаш са по-благосклонни.
Не мога да повярвам, че децата ни живеят във време, когато приятелството се купува 
Затова и обмислям старетгия в тази посока, колкото и да не ми се нрави  това
Ще бъда благодарна за всякакъв по-различен съвет!

Много тъжно
Аз бих предложила да се среща с деца от групата извън детската градина. В парка, на някоя детска площадка или да поканите деца на гости. Така ще имат възможност да се опознаят и да намерят общ език.
P.S. Надявам се че се шегувате за бонбоните. Ако разбера, че някое дете е носило бонбони в градината на дъщеря ми сериозно ще си поговоря с майка му.

Лятото е по-лесно за такива срещи. За щастие то чука на вратите 
А какво против бонбоните имате?

 Може да насочиш стратегията си към няколко майки-сигурно има такива,които са ти по-симпатични. При нас така протече сближаването с някои деца-станах по-близка с няколко майки.В началото -заедно до спирката или колата,после-някоя и друга приказка на пейката,после-среща в парка...( В нашия случай аз съм необщителната , но се получи)

Уви, не познавам майките от градината. Нямам време да поддържам такива запознанства - винаги тичам натам и после наобратно 

И аз, за съжаление, се записвам за тази тема.
Матей ходи на ДГ от септември. Обаче често боледува и отсъства. Само преди нова година успя да ходи за 4-5 седмици непрекъснато и към края на периода вече се беше посприателил с някои деца. След празниците обаче пак се заредиха една седмица на ДГ, десет дни в къщи и сега вече въобще не иска да ходи на ДГ, защото никой не иска да му е приятел.   И аз съм се зачудила какво да правя. Имам възможност само да говоря и обяснявам, защото децата се извозват с бусчета по домовете и нямам контакт с родителите. Тази седмица съм решила обаче да ходя до ДГ и да говоря с учителката и директорката да помогнат малко, защото той явно не може да се справи сам.

Приятелството - не, но вниманието на околните - да. Светът става все по-комерсиален и за жалост трябва да се нагодим към него. Старите детски приятелства, които помним, все по-рядко се срещат. Децата ни са презадоволени, не могат да играят истински, а и как да стане това, когато са затрупани с купища играчки? Още преди години ми беше направило впечатление, че децата в градините не играят заедно, а само си показват и сравняват играчките, донесени от вкъщи. Чия е вината за това, няма нужда да споменавам, сещате се.
Горе-долу същия проблем като Додо Додо имаше и при моя син. Допреди година-две не мога да кажа, че е имал истински приятел, поне не и в смисъла, който нашето поколение му придава. Едва наскоро се сдоби с такива, което много ме радва. Сериозно се бях притеснила, въпреки че никога не е оставал без деца, с които да си играе. Но едно е приятелчета за игра, друго е истински приятел.


Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

В. Петров

Ако имаш такава възможност, смени градината или групата. Най-добре с такава, която тепърва се сформира и в нея все още няма заформени групички от приятели.
Не мисля, че "подкупването" ще развие умението на детето да си намира приятели, по-скоро на по-късен етап ще го обгради с използвачи

Съжалявам,че момченцето ти страда от липсата на другарче в ДГ
Аз бих споделила притесненията си с учителките, да си кажат и те мнението и впечатленията и да измислим нещо атрактивно,че да приобщим детето към другите

Додо, и на мен ми идва на ума да ги почерпите с нещо децата
Питай госпожите с какво е най-подходящо да изкушите децата, без да влизаш в конфликти с другите родители! Измислете някакъв повод за почерпка,ако се налага!
и аз бих се притеснила,че кой не иска детето му да се чувства добре
И Влади току го почерпят другите деца с бонбони, и в крайна сметка и аз съм му сложила няколко бонбони в джоба на якето, да ги черпи и той Учителките знаят и ми докладват
Успех и пиши как си го измислила!

Додо  сви ми се сърцето!
Честно казано в началото на тази учебна година имах същия проблем с Лъчи. Като имам предвид, че той е много лъчезарен и контактен просто бях учудена от това, че нямал приятел и му било "Тежко сам!" - точно тези думи употреби
Слава богу преди месец - два вече съвсем се отпусна. Виждам, че си говори с децата че те му се радват като отиваме сутрин. Но въпреки това... ми е притеснено защото той е "бебето" в групата - просто е роден в самия край на годината и това му личи.
До скоро така и му казваха Лъчко - бебето, а на тази възраст не знам дали знаеш какво обида е това.
Не зная как се справи той и какво направи, но вече си има едно две другарчета и се чувства добре в повечето дни. Може би свикнал от това, че беше любимец на цялата детската градина в началото му беше странно, че отново трябва да се бори за място под слънцето.
Хайде като се стопли да ги съберем да беснеят заедно

Мога да споделя опит от моето детство. Аз само плачех в градината, не се интересувах от никаква дейност там, нито от другите. Само чаках да дойде моментът, когато ще ме вземат. Към края спрях да плача, защото се пречупих, видях, че така ще продължава и с плач, и без. Разбирам притеснението ти много добре. Дори и на тази възраст, мисля, че няма как да купиш приятелите - ще ги "купиш" за момента и ще свикнат да очакват от теб да им носиш разни неща, за да те приемат. Може би трябва да видиш дали на момченцето ти му харесва нещо по-специално в ДГ, към какво проявява интерес най-вече. Дали нещо го тревожи и не му дава възможност да отпусне душата си с другите лудуващи деца. Какво прави, когато не е на ДГ. Постоянното търсене на внимание също може да отблъсне (не казвам, че Дени го прави). Просто трябва да е интересен с нещо на децата, за да му обърнат внмание. Но ако принципно не са му интересни игрите на другите, ако разрешава да му отнемат играчки, ако се задоволява с по-малко от другите, децата го усещат. Дано не е като мен  - надявам се скоро да излезе от този си период! 

Имам две породени деца с малка разлика.Дъщеря ми е първа и е адски контактна.Където и да отидеме за нула време си намира приятели,а сина ми е много дръпнат.Гледам си ги сама и отрастват в една и съща среда,но явно гена си има значение.И сина ми проговори по-късно от дъщеря ми,но сега вече говори и се бие(със сестра си и е як,не го е е страх от други деца),но предпочита да седи с възрастните.Вчеря бяхме на детски рожден ден на много близки наши приятели и всичките деца там ни бяха близки,но сина ми през цялото време седя до мен или баща му.Отиде веднъж-два с мен при кака му и децата,но не остана дълго и не обърна на нито едно дете внимание.Незам дали да се притеснявам от това,защото още не ходи на градина,но идеята ми е,че всяко дете си се ражда с характер и майката е безсилна в този случай  

Здравей!
Много мъчно ми стана за малкия, още повече че ние вече преминахме през този проблем, макар и не по-най лесния начин.Синът ми изтърпя доста игнориране от страна на другите деца,както в ДГ,така и в училище.Чувала съм същите думички от него и на мен ми се свиваше сърцето,но успях да го убедя, че тези приятели просто не си струват.При първа възможност сменихме средата,записах го да учи в у-ще извън квартала и сега целия клас са му приятели,всеки ден след часовете го прибирам ту от един,ту от друг съученик.А това с играчките и почерпките за съжаление не върши работа,защото децата много бързо разбират,че могат просто да го използват, вместо да го уважават

ние инахме същия проблем с голямата когато се преместихме тук,тръгна на преду4илищна за няколко месеца за да нау4и езика -там нямаше проблеми а и 2те с по малката бяха заедно,не ги разделиха именно заради езика,но тръгна в 1ви клас и запо4наха проблемите,децата гледаха на нея като на 4уждо тяло в тяхното у4илище,въпреки 4е у4ителките се опитваха вся4ески да я приобщят имаше и доста конфликти с някой деца,в последствие оба4е сама се нау4и да се оправя и си намери приятели
не мисля 4е носенето на игра4ки и лакомства ще помогне,колкото и да ти е мъ4но да го гледаш остави го сам да се справи с положението,все пак това е на54алото на социалния му живот

Мъчно ми стана за детето ти, dodo_dodo! 
Защо не опиташ да говориш с учителките в групата?   
Те са по цял ден с децата и най-добре знаят как могат да му помогнат. 
А що се отнася до това да почерпи децата с нещо ... Не мисля, че ще помогне да намери приятели. 
Или ако помогне ще е само за малко, за час-два, докато свършат бонбонките.

А ти го подтиквай - да си играе с другите деца, да е внимателен с тях, а не да е груб, да не им разваля строежите, а да строи с тях.
Успех! 
Целуни детето си от мен! 

Имам подобен проблем с дъщеря си. Вече 3г ходи на едно и също място на градина и въпреки това продължава да си играе сама и да няма приятели. Говорих и с госпожите, но те казват, че всичко било наред. Как ще е наред, когато особено лятото като отивам да я прибера децата са се разделили на групички и играят, а моята стои настрана и се мотае нещо. Говорим с нея, но явно си е до детето. Просто някакси не успява да се впише в групата. И се притеснявам и тайничко се надявам да си намери приятелки като тръгне на училище. Аз поне чак като тръгнах на училище си намерих приятелки, с които поддържахме връзка дълги години.
Уви съвет не мога да дам, само мога да стискам палци да се оправят нещата.

    Много   тъжно   е  ,когато   се  чувстваш   безсилен   да   помогнеш   на   детето  си.
Детският    колектив    е    като   при  нас-възрастните.Децата   копират   социални  модели   на   поведение    от   света ,който   ги   заобикаля.Децата,понякога   могат  да
бъдат    и   жестоки,като   не  приемат  дадено  дете,но   и   оказват   влияние   върху  останалите,като    ги   уговарят    да   отхвърлят  дадено  дете,за  да  им  бъдат  прияте
ли.И   ако  синът   на   dodo  е   по-чувствително    и     по-кротко  дете ,явно   има  проб
лем   със   интегрирането   си  .Категорично   няма   да  помогнат   хитринките   с   почерпките.В   случая,според   мен  , трябва  да  се   намесят   много  тактично   госпо
жите   в  детската  градина.не  се   страхувайте  да  споделите   с  тях   проблема!Мно
го   лесно,под  формата   на   игра -ще   провокират    добротата   и   желанието   на
децата   в  групата    да   бъдат   добри  приятели  с   това   тъжно   дете.А   личният  им   пример   ще  затвърди   мястото  на  това   дете   в  колектива.
   Пиши    как   са  се   развили   нещата   при   твоят   син dodo.

Здрасти Додо,
Имах и донякъде все още имам подобен проблем с Вики. Той и до сега няма приятел в смисъла, който ние влагаме в думата  .
Додо, пробвах всичко което смяташ да пробваш и ти, но то не помогна. И интересни играчки и т.н. промяната е временна. При нас помогнаха многото разговори и изясняването на фактите. Всъщност проблема на Вики беше, че иска да е приятел с точно определени 3 момченца, но те не искаха да играят с него. Мъчно ми е, че се наложи да проумее толкова малък, че не всички ни харесват и искат да са ни приятели, но какво да се прави. Говорих и с учителките да го насърчават да играе с други деца, а и аз го насърчавах в същото. Сега нещата са много по-добре, вписа се в групата на други деца, а и играе много с момиченцата и с нови попълнения разни.
Има и един друг момент - вгледах се добре в детето си, главно докато играе с брат си в къщи и с приятелски деца Събота и Неделя и разбрах, че той съвсем не е агънцето което ми се иска на мен  . Има си трески за дялане и ги дяламе  . Опитва се да командва и манипулира и когато номера с чуждите деца не минава както с брат му, вместо да си вземе бележка и да се извини той започва да страни и да страда, от което проблема се задълбочава.
Много приказки, обяснения и търпение ще са ти/ни нужни, но с помощта на учителките, проблема е разрешим.
Успех!

Децата се сприятеляват, когато правят неща заедно. В детската градина е много важна ролята на учителките за това да не допускат всяко дете да контактува само с най-близките си приятели, а да ги насърчават да се "смесват" и да създават нови връзки помежду си.

В групата на Габриела (която е с почти постоянен състав още от яслата) по различно време постъпиха няколко нови деца, последното - преди броени седмици, при това не говори добре български. Няма аутсайдери - всеки играе с всеки. Вярно е, че има групички и близки приятелства, но учителките стимулират разширяването им. Например, Габриела почти никога не се храни на една маса заедно с най-близките си приятели, защото е ясно, че след храна пак ще се съберат, а междувременно всеки от тях ще е имал възможност да опознае и други деца.

В тази връзка, дали учителките не могат да помогнат на Дени да се интегрира във вече създадените приятелски кръгове?

Додо, а дали рожденият ден на Дени няма да е добър повод за сприятеляване? Съвсем скоро е...

Ама че тъжно  Все едно се върнах в моето детство - само че при мен проблема дойде в първи клас. В един момент се оказах в един изграден колектив (99% от децата преди това бяха ходили в една и съща детска градина, а аз - гледана в къщи), в който се чувствах като ... натрапник. Брррр, и досега настръхвам като се сетя за безутешното чувство да си аутсайдер.

Не знам какво да те посъветвам, НО наистина "купуването" на вниманието е предпоставка в един по-късен момент детето ти да бъде наранено от факта, че е обградено само с меркантилни приятели.

Като се замисля, най-доброто е наистина общуването извън градината - по паркове, сладкарници, детски кътове, празнуване на рождени дни, ходене на гости... В малко по-различна среда, възможно е да се "разчупят" отношенията им. Разбирам, че като работеща майка нямаш много време за такива "екстри", но сигурно можеш да отделиш малко време и да опиташ   

Не бих прибягнала до такава драстична мярка, защото съм доволна от градината. Не намирам, че това е проблем толкова на нея, колкото проблем на сина ми с интеграцията. Мисля, че той трябва да го преодолее и бягството не е добро решение, защото не може да бяга до безкрай и от всякъде.
Подкупването - да. Съвсем права си. Май ще се откажа окончателно.

Изобщо не ми се вижда добра идея да смените детската градина. Да пратиш Дени в нова, непозната среда хич няма да му помогне с адаптацията.

нямала съм такива проблеми (слава Богу), но 1/2-ра от групата на синчето е сформирана от дечица, с които той заедно отрасна. Заедно по площадките, заедно на Млечна кухня, заедно на ясла и т.н.
Та все си мисля, че е добре за се запознаеш с 1-2 майки и в началото по-често, по-натам и по-рядко, но да си извеждате децата заедно и след ДГ и в събота-неделя.
Имам някакви наблюдения, че това е истината.
Ние сме на ет.3. На ет.1 живее момиченце от групата на синчето. А в съседния блок - други 3. Сега, веднага щом се затопли времето са навън заедно по цяла вечер. И после, през деня в ДГ пак са само те заедно. Сформирали са си групичка и това е. Питала съм специално г-жите му, с кого си играе и те ми потвърждават имената на съседчетата.
Та Додо, намери време за запознанства с майки от групата на детето ти. Щом искаш да му помогнеш, това е пътят... много по-верен от бонбонки, дъвки и цветенца. Поне според мен.

Аз пък се шашкам, че моя няма момче-приятел. Само с мацки е обграден и понеже и кротичък, от вси страни е желан за зет 

Коментирали сме го. Дори в самото начало, миналата есен, когато тръгна, те самите угрижени споделяха. Но тогава не се тревожех толкова, защото бе обяснимо - на ново място е, сред нови деца, които се познават вече помежду си.
И точно това госпожите ми казват, че е по-импулсивен и често им разваля играта. Но не от лошотия , а от неумение.
Тази учебна година на няколко пъти провеждах разговори, защото има една групичка от три по-агресивни момченца, които го пердашеха. Обърнах внимание, учителките не отрекоха, даже признаха, че същите тормозели и другите деца. Били по-буйни - знаете, винаги във всеки клас има такива момчета, може да ги наречем калпазани или пък с лидерски заложби, както ви се нрави.
Но не това е важното в случая. Не правя драми толкова от това, че някое детенце може да го набие, а от това, че е самотен. Нали знаете, с верен приятел и най-големите неприятности изглеждат преодолими

Непременно!
Всъщност Денис има доста приятелчета, но те не са от градината/ уви обаче, основното му време минава именно там/. А от квартала, както и децата на мои приятелки, с които понякога се виждаме.
Най-близкият му приятел е именно от квартала - заедно израстнаха от бебета. И са в една и съща градина, за жалост са в различни групи. В началото ме беше яд, че така се случи, после пък реших, че е за хубаво - защото като се съберат двамката, са като лавина. Но ето че сега отново ме е яд, че се случиха разделени.

 

Да, май на това ще разчитам основно. Ще говорим много.
Както и предложението на Янита - ще се възползвам от рожденият му ден, който наближава, за да поканя дечица от групата и по този начин да се запозная с майките, както и самите деца да се сближат.

Той и брат му не са лишени от подобно общуване. Но работота е там, че не тези места не си дружи с децата от градината, а с други дечица, които познава по други поводи. Няма задръжки и да се запознава и на място. И двете ми деца са изключително контактни, даже Дени една идея повече.
Случвало му се е дори да си пати от своята контактност. Писала съм тук поне два пъти 

Имах предвид да се събирате именно с дечицата от групата му, нали там е проблема и там се проявяват задръжките му. Просто оставете за малко другите приятелчета на заден план, и се събирайте с тези от групата 

Разбирам, но нямам никаква възможност за това. Да установявам контакти с родителите и посредством тях - между децата.
Забелязала съм, че доста от майките се познават и си дружат. Събират се на кафета сутрин, когато оставят децата, подозирам и в друго време. Но това са майки, които не бързат за никъде и имат тази възможност. Аз за съжаление не разполагам с нея и с децата оставаме встрани от градинския светски живот. Допускам, че и това донякъде може да рефлектира при сформирането на детските приятелски кръгове.

Да ти кажа, и така е, и не е така. Аз първата година не контактувах абсолютно с никого, просто защото нямах физическа възможност - водех го пръв, взимах го почти последен - не засичах никакви родители, понякога сина ми викаше - "Виж, майката на ...", а аз гледам тъпо... В същото време обаче синът ми е много общителен и винаги е в центъра на купона, така че покрай него започнаха да канят и мен - на рождени дни, на гости, на разходка в парка... Така лека полека опознах родителите, контактуваме си... Не казвам, че ми е супер приятно - определено има дни, когато съм уморена и предпочитам да се прибера, вместо да вися един час в градинката и да слушам къде какви разпродажби има и по коя телевизия какво дават, обаче няма как - на сина ми му е приятно да е с приятелчетата си. Знам, че не ме харесват особено, май ме мислят за надута сухарка, ама на мен не ми дреме много-много.

Стискам палци твоят Дени да преодолее трудния период възможно най-бързо 

И моят съвет е да го събираш да играе с дете от групата му -след детската градина например .
Моето дете има приятелчета ,но много се води по тях .Т.е все тя отстъпва и се съгласява с исканията им .Да не би твоето дете да иска да се налага и затова да не може да се сприятели с децата ?
Аз понякога пък се ядосвам ,че моята е толкова отстъпчива .

За пореден път съм съгласна с Янита напълно. Мисля, че госпожите биха могли да са ти много полезни. Щом са забелязали, че Денис има проблем, реагира не добре и не успява да се напасне в групата - те са там, за да помогнат. Педагози са, работят с деца, това им е една от основните задачи. Не е достатъчно просто да регистрират проблема и да ти съобщят за наличието му. Все пак ти не си там през деня. Да, ще му говориш, ще го обсъждате, ще се опиташ да му помогнеш, но те са наравно с теб в тази битка си мисля аз.

За сприятеляването с другите майки какво да ти кажа... Не съм фен на тази идея. Тя ми звучи малко като "подкупването". Първо, аз самата не съм от общителните майки - нямам време, нямам и особено желание, в интерес на истината. Никога не съм била в "родителска групичка". Въпреки това, децата ми досега винаги успешно са се интегрирали и обикновено другите родители търсят контакт с мен, а не обратното. Крисо, например, попадна в клас, в който от 24 деца 20 бяха от една ДГ. Справи се. И той е изключително контактен, спещна трудности, но сега си е ОК. Самата аз не бих подтиквала детето си да дружи с някой по мое усмотрение. Да не дружи - може би да, но да дружи... Ако ще родителите му и света да ми обърнат. Имаме такова много близко семейство. Просто моите тримата не харесват детето им и толкова! И им говоря, и го защитавам, преди всяко гости им провеждам инструктаж... Не искат и не искат да дружат с него. Всеки път е мъка. Така че, "родителската" стратегия за мен не е удачният път.

Много интересна тема. Додо, дано скоро да намери приятелчета детето ти. Аз точно се бях замислила за начините за приобщаване на едно дете в група.
Според мен бонбоните не са най-лошото нещо, но придрежени с нещо последващо, например той да изиграе една игра с групичката след това, така че да подпомогне процеса на сприятеляване. Дори могат госпожите да организират някакви игри тип балона се надува или влак върви. Може би  рождения ден е добра възможност да се предвидят подходящи игри. Това със сладкото подкупване съм го чувала и като професионален съвет за приемане на детет в групичка.
Сприятеляването с майки от групата също не е лошо, децата копират и ако видят, че 2 майки са приятелки се отнасят по-добре едно с друго.
Ще следя с интерес съветите, мисля, че ще са полезни за повече майки. Додо, сигурна съм, че ще намериш решението

Децата винаги са живели в "такова време". Те още не разбират, че могат да наранят другите с бездействието си. И отиват там където на тях им е интересно. Независимо дали  детето при което отиват има хубава играчка или разказва интересни истории.

Ако можеш го събирай по-често с деца на неговата възраст - познати, роднини. Да участва в някакви колективни игри.
Поговори  задължително с преподавателките. Да го поощряват (дискретно) да се включва в игрите с другите деца.
Може да го караш да научи по-интересни приказки или песнички, да ги разказва на децата.

Радвам се, че го написа, аз се смущавах да го призная. Вярно - от една страна съм твърде ангажирана, което само по себе си не ми позволява подобни контакти. Но от друга би ми било и непосилно тежко и свързано с огромно усилие да го реализирам. Самоцелните запознанства без да са подплатени и породени от симпатия, общи интереси и теми - трудно ми е да си ги представя.
Общувам с хора, с които ме свързва много повече. И с техните деца - дружат моите деца.
А времето, което прекарвах по градинките отмина безвъзвратно още преди 2-3 години. Макар, че и  тогава така и не успях да се "внедря" в ни една група от майчета.
Така като се замисля, май проблема на Дени е наследствено обусловен 

Тук не съм съвсем съгласна. Моето време не беше такова.
Сега децата се котират според това кой има най-новите спайдъри, рейнджъри, дори gsm.
Думата "Джъмбо" е модерна в градината ни.
А едно време как беше? Вярно, имаше деца, които предизвикваха тиха завист и копнеж, ако се появят с корекомска или иноземска играчка. Но всичко приключваше до там.
Разбира се, не приемай поста ми като соц.пропаганда
Просто нещата стояха другояче. И игрите бяха други.

За бонбоните си има цяла тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=274343.0
Аз не одобрявам носенето на храна в детските градини. Особено ако е по джобовете или шкафовете на децата и още повече ако я споделят с други деца без знанието на родителите им и на учителките. В наши дни има все повече деца с алергии или други проблеми и подобна "почерпка" може да има неочаквани последствия.

Не съм чела темата за бонбоните.
Аз също не одобрявам носенето на храна, но основно защото за мен е неприемливо едно дете да яде нещо, ако няма за всички останали. Ако има за всяко дете, не ме смущава.
Освен това смятам, че учителките със сигурност знаят кое дете каква алергия има и те са тези, които следва да преценят дали да му бъде дадена определена храна / или дори бонбон/, както и да съблюдават кой какво поглъща.
Което отхвърля предположението да съм имала предвид тайно раздаване на бонбони между децата
Всъщност трудно могат да се раздадат 38 бонбона и то едновременно, както и да го погледнеш. Освен ако учителката не спи зимен сън, разбира се 

Ники имаше същия проблем на два пъти. В смисъл, че на два пъти го записвам на детска градина с вече сформирани групи и той се явява нещо като пришълец с последствия, съвсем подобни на това, което описваш.

В първата се беше сприятелил с едно момиченце, макар че то често отсъстваше, все пак му беше някаква утеха. Нейните родители обаче нещо не го одобриха и приятелството им се развали. Той го преживя много тежко (имаше един доста дълъг период, в който мразеше всички момичета). Говорих с учителките, но никой не му обърна внимание и в един момент това стана един от факторите да го отпиша от там.

Във втората градина, когато усетих, че се получава същото, направих две неща.
Първо, проведох един много сериозен разговор с всички госпожи и с директорката - казах им, че основната причина детето ми да е там, е, че искам да има приятели. Опитаха се да ми кажат, че те (децата) вече се били настроили срещу него, защото им развалял игрите, имало групички и т.н. Аз им казах, че не може нещата да са толкова окончателни и все трябва да могат да измислят нещо. Дори съвсем директно ги попитах какви занимания имат децата, при които се поощрява общуването по между им, опознаването, съвместните игри, извън вече установените групички. Не ми отговориха толкова директно, но взеха мерки - още няколко дни след това започна по-активно да си играе с децата. В противен случай дори бях се подготвила да им дам идеи.
Второ, на няколко пъти игнорирах собствената си личност (аз също съм доста притеснителна, трудно общувам с непознати и т.н.) и постоях на двора при децата да им погледам игрите и да пообщувам с родители и учители (е, общувам е голяма дума - "добър ден", "приятна вечер" - колкото да им опозная физиономиите, и евентуално да имам някакви впечатления - още не бях решила дали ще предприемам нещо в тази насока). Забелязах, че Ники си харесал едно момченце от съседната група и лееекичко им помогнах да се "съберат" (не си спомням вече как, но Ники ми подсказваше - примерно спука се на това момченце балона, аз му надух друг и Ники му го занесе, такива някакви дреболийки). И някак се получиха нещата между тях. Сега, ако го питаш, казва, че точно това момченце му е приятелят от детската градина. Но си играе и с децата в неговата група, макар да няма един установен приятел между тях.
Ако се беше наложило - вероятно щях да предприема и крачка към запознаване с други родители, макар че щеше да ми е мноооого трудно. Това не го смятам за подкупване. Напротив - това е начина, по който са се формирали приятелствата на децата ни преди да тръгнат на градина, нормално е да има известно продължение, докато те порастнат достатъчно за един по-различен начин.

 Не е вярно,че приятелството се купува.
 На моите деца съм забранила да носят играчки в градината ,след като върнаха няколко счупени.
 Въпреки това имат доста приятелчета.Интересното е,че малката е по-общителна и любвеобвила,но каката има много повече приятелки.Според мен много  зависи от госпожите.В началото на годината в групата на каката се появи ново детенце.Много буйно и палаво момченце,което не говореше хубаво български.Госпожите направиха всичко възможно да го интегрират,въпреки че той често се биеше и нямаше дете в групата,което да не пострада.
 Сега когато види Алексей дъщеря ми искренно му се радва и тича към него,а и не само тя.
 Събирай го с децата от групата колкото се може по-често.Аз ги вземам сравнително късно,но когато е хубаво времето винаги след градина ходим на близката площадка.Обикновенно те си се разбират още в групата и се чакат там.На тази площадка създаде приятелства с деца,за които преди дори не ми е споменавала.Сближих се с няколко майки,обаждаме им се за игра в някой детски клуб или разходка в зоопарка през почивните дни.Поканете ги на рожден ден-чудесен повод да се запознаеш с някои от тах.

Dodo, докато четях за проблема ти и се разплаках. Не зная какво да ти кажа. Мисля, че трябва да внимаваш в това детето да не си създаде комплекси.Да стане или много затворен, или агресивен.Споделям мнението на някои от мамите, че с подкуп нещата не биха  се оправили.Може би, ако нищо не се промени, наистина трябва да смениш детската градина.Аз също имах подобен случай със синът ми, когато беше 7-ми клас.Записах го в ново училище и на втората седимца се наложи да го преместя спешно в друго, защото две момчета от класа се опитали да го бутнат от прозореца на класната стая. Слава богу, нещата се оправиха и в новото училище всичко беше о`кей.
Стискам ти палци,миличка, всичко да свърши добре.

И на мен ми стана много мъчно... Най-тежко е човек да няма приятел...
Средният ми син започна училище по късно малко,тъй като му вадихме трите сливици...И класът вече се беше сформирал...И той е имал лутания,но накрая си намери приятели...Но ми направи и впечатление,че докато говорех със учителката му,все някак като че той беше от негледаните деца,от тези дето все не са в час...А детето ми в детската все беше първо...Но аз все обяснявах-ще поговорим,ще видим какво да направим...Един ден се вбесих на себе си,и отидох при госпожата,казах и с твърд тон че аз познавам детето си,и себе си,и не е тя която ще ми каже какъв е той,и че ако има в момента пхроблем,то явно идва от друго място-визирах нея,и...От тогава синът ми си намери и приятели,и се чувства много добре в класа си...Много зависи самото отношение и на учителките...Децата гледат и копират...Та мисълта ми беше говори и с тях,но твърдо,от страната на правият...Успех!!!
А за утеха,аз бях най-тормозеното дете в ДГ,и между 1 и 3 клас...Ела да ме видиш сега...

Според мен проблемът е сериозен . Защо да не отидеш да се посъветваш с психолог. Ако имаше психолози в детските колективи, които да работят върху изграждане на групички и на вграждането на всеко дете щеше да е друго. В училищата вече има, но в детските градини- не. Все пак съм сигурна и горещо ти препоръчвам да си намериш такъв специалист ,който за кратко време може да ти реши проблема. Заведи и детето. тя ще поработи с него и ще му помогне  да преодолее това ,което му пречи за да създаде приятелства. Така ще изпълниш молбата му- Мамо, намери ми приятел!

Ами аз спокойно бих пила кафе с всяка майка на дете от групата на Анка, без да се чувствам ни най-малко изкуствено. Най-драго ми е с майката на близка нейна приятелка, но и с други майчета съм сядала в сладкарницата срещу градината (между другото, детето беше организатор на срещите Всеки път ми е много интересно, защото получавам допълнителна информация какво се случва в групата и какво мислят другите за това. Тези неща живо ме интересуват и въобще не е същото като разходка с количка в градинка, където не се сещам да съм завързала траен контакт.
А съм дръпната, дявол да го вземе, докъм края на гимназията поне бяха едни социални условности, едни срамове, то още ме връхлитат от време на време, ама за такова нещо си струва да се преодолеят.

Според мен най-добрата тактика в случая е да сприятелиш детенцето си с деца от детската извън работното й време.
Казваш че  ти е много натоварено, но опитай се някак си да намериш време поне веднъж седмично (да кажем за около час) да поканите някое от децата (по избор на сина ти ) у вас. Дори и да не познаваш добре родителите им и да не желаеш да ставаш близка с тях, това не пречи децата ви да бъдат приятели.
Веднъж свикнали децата да играят с твоето дете извън  градинат, ще контактуват с него и там.

Казвам го от опит. Моите деца са срамежливи и като тръгнаха на училище им беше много самотно, докато не започнах да каня деца у нас да си играят. Постепенно си изградиха самочувствието и си имат достатъчно приятелчета, независимо че продължават да не са достатъчно контактни се чувстват вече добре в училище.

Идеята да се говори с учителките с подтик за организиране на децата групово е чудесна, само не знам дали е реализуема и доколко госпожите ще вземат проблема присърце.

Друг вариант - ти си познаваш по-добре детето и ще прецениш дали става  - да се опитва да бъде лидерът в групата. Да измисля интересните игри, да дава тон на интересните занимания.  Но детето трябва да има такива наклонности - насила няма да стане. Но ако мислиш, че има такива склонности, поощри го.

Успех в справянето с ужасно неприятната ситуация.

И аз много плаках за моите самотни дечица навремето и мога да си представя какво ти е

Противно на повечето мнения, аз мисля, че най-глупавото в случая е да се подкупват децата. Това е най-лошата услуга, която може да се свърши на детето.
Приятели не се поднасят на тепсия, те не се купуват от магазина, те се заслужават и спечелват. Децата се надушват...
И въобще не е вярно, че се гледат децата спрямо това кой какво носи и има. Това поне го гледам всеки ден и хич не е така, повечето деца са презадоволени, имат всичко и не се впечатляват от нищо. Почти без изключения.

Така мисля и аз.
Повечето мнения, обаче, са такива, защо "противно"?

Аз мисля, че дори е желателно родителя да подкрепя детето си в социализацията. Мога да ви дам примери и от книжките за Франклин и от Мечо Пух, а също и от реалния живот. Не случайно във фирмите има тийм билдинг, където целта е опознаване и сплотяване на колектива. Ако поради учителка или по други обстоятелства детето е изпаднало от тази социализация, майката трябва да положи усилия да приобщи детето. В тази връзка мненията на Maria.St и Aнда много ми харесват. Обикновено родителите се намесват, когато детето им дружи с деца, които те не харесват и това моделиране на приятелството се счита за приемливо. Не виждам защо обратния процес, когато детето не  дружи почти с никого, да не се подпомогне за промяна.
Естествено носете на бонбони в джобчетата, дори за пръв път чух за това нещо. Но например почерпка за рожден ден, имен ден или друг подходящ повод в семейството, аз винаги ще я правя с цел детето да се почувства добре и репутацията му сред децата да е на ниво. Друг е въпроса, че при такова събитие трябва да подготвяме и детето за приятелствата, това е многостранен процес.

И аз бих ти казала да опиташ да се срещаш сина си с децата от групата допълнително.  2мата най-близки приятели на сина ми са тези, с които се срещаме и извън градината.  Не е лесно да се влезе във вече оформена приятелска група. Според мен ще помогне да създадеш условия за сина си да се среща с останалите деца от градината и в по-малки групи (по 2-3 деца)  - така ще му е по-лесно да общува.

Не мисля, че носенето на играчки или бонбони не би спомогнало за създаване на приятелства

Аз поощрявам носенето на играчки в градината, с цел размяна и споделяне. Така се завързват и взаимоотношенията. Вчера Матей занесе една хубава играчка в ДГ и като се върна ми сподели щастлив, че едно дете (забравих му името ) му е дало меча си, а пък той е дал неговата си играчка и са играли заедно. За мен няма значение дали дадена играчка ще се счупи, ако тя е изиграла ролята си на сближаващо средство между децата. По-скоро го насочвам да носи играчки, които не са му чак толкова любими в момента, защото счупването им води до голяма драма и той много страда.

На това се опитвам да науча децата си. Дъщеря ми по трудно се приобщава. В ДГ имаше една "приятелка". Всъщност тази "приятелка" я командваше и манипулираше както си иска. Дъщеря ми разбираше това, но се страхуваше да не остане сама и слушаше като кученце. Когато тръгна на училище се срещна с други деца и си намери приятели - такива, които зачитат мнението й. Един ден срещнахме "приятелката" от ДГ. Щерката се засили към нея, но тя просто и обърна гръб, направи се, че не я познава. Върна се при мен и ми каза "Исках само да и кажа здравей." Беше много тъжна. Аз не взех отношение, оставих я да си разсъждава сама. Сега е на 8 години и се надявам, че знае какво значи приятел, какви са отношенията между приятели или поне има понятие.

Здравейте и от мен . Дъщеря мие много общителна в детската градина и изобщо не сме имали такъв проблем . Такъв проблем имаше по - скоро на детската площадка , където ходим да играем . Та там от известно време идва едно детенце , което се държи много особено . Недоверчиво , на страна от другите деца , не се включва в игрите в пясъчника . Аз като стоя тами гледами мистана много мъчно за детенцето и поразпитах другите майки защо е така . Те ми разказаха , че и в градината детето се държи по същия начин , тъй като майката на това дете е абсолютна пропаднала алкохоличка , бие го ,тормози го , нищо не му купува , ходи едно такова мръсно, изпоцапано и въобще няма самочувствие . Постепенно започнах да подканвам детето да влезе в пясъчника и да играе с другите деца.Помолих и дъщеря си , когато е на градина да играе с това дете и сякаш то стана малко по - самоуверено .

Ще ви разкажа и друг случай , също много показателен . От известно време ходя да поработвам в един частен детски център в наши град . На едно детско парти ми направи впечатление едно момиченце , което за най - малкото нещо се разплакваше , а е на 7 години .Оказа се , че детето е родено с две малформации и страда много от това . Просто няма самочуствие . И тук искам да кажа , че много е важно родителите да вдъхват кураж на децата си .

Аз никога не пропускам да кажа на децата си колко много ги обичам и че са най най от всички деца. И налице си имам две кукли със самочувствие и увереност , че са най -хубавите деца на света. Така че подкрепяйте децата си и ги обичайте , казвайте им го и им го показвайте .

В нашата градина има учител от ресурсен център. Ще се консултирам с нея. Разговарях и с учителките му. Помолих ги да го насърчават в общите игри. С него също разговарям по-активно по темата. Вече обсъждаме кои другарчета от групата му да поканим за рождения му ден, който наближава.
Лошото е, че той е малко объркан. Именно защото липсват една или две обособени приятелски фигури, Дени ми изброи поне 15 имена, които иска да покани на партито си. Опасявам се, че капацитетът/ на детският клуб, а и моят/ няма до го позволи, та вероятно малко ще намалим бройката 

За мен също няма значение дали играчката ще бъде счупена в градината от друго детенце. Дени и брат му и сами се справят прекрасно с това и то у дома.
Снощи обаче бях поставена в деликатна ситуация. Сутринта Дени отиде с един Спайдърмен, който баща му му бе донесъл като подарък от Щатите. Това, че играчката е по-скъпа не е толкова съществено, колкото това, че е подарък за него. Та, казва ми Дени, че го бил подарил на момченце от групата си. Което пък на свой ред му подарило истинска карта
Това, което направих бе да му обясня, че е хубаво да е щедър. Но и че трябва да цени щедростта на другите и подаръците, които е получил. С постъпката си рискува да обиди татко си. Затова го посъветвах на следващия ден да предложи на момченцето да му подари спайдърмена / той все пак вече е негова собственост/, а пък Дени да му подари нещо друго в замяна.
Мислите ли, че това бе най-правилното решение ?

Додо, много добра идея (за размяната). Най-вероятно и родителите на другото дете ще се сетят, че подаръкът не е много подходящ и може да улеснят връщането.
Аз например не разрешавам да се подаряват наши неща по този начин нито да се приемат подаръци (без повод), защото не знам доколко ценна (емоционално и материално) е играчкат на другото дете. Но децата от нашата ДГ май вече са обработени на тази тема, затова и размените са за една вечер и на другият ден всичко се връща по местата. Е, понякога има леки загуби, но като цяло е важно действието на размяна и връщане на чуждата вещ.

Подкрепям!
И още нещо - децата копират. Когато оставям/вземам Гергана от ДГ винаги гледам да поздравя и заговоря учител, родител, леля и пр. Това е пример за тях. Виждам по нея как ни имитира с разговори по телефона. Дори и при случайна среща с непознати деца, ако те не се заговорят, аз подхващам разговора, за да го продължат те.
Друго за което се сетих е това, че децата имат нужда да се научат как да изразяват интересите си, желанията си. От това зависи и как ще се приемат от останалите. Играчките е техния интерес на този етап и е нормално да си го споделят. Как го прави сина ти Додо? 
За последното - постъпила си много добре. Но децата трябва да знаят и границата. Не всичко може да се подарява и дори заменя.

Уча го да ги споделя. След раждането на брат му, обвзет от силно чувство за ревност, това беше болезнена тема за него. Но с времето и доста усилия, мисля, че успява да преодолее силно изразеното си усещане за собственост.
Снощи дори имахме разговор на тази тема. Коментирахме, че не трябва да крие от децата играчките си. Той се опасява,че децата, когато му ги вземат - няма да му ги върнат или пък ще му ги счупят, и затова не си ги дава. Обяснявам, че когато му поискат - дава и пояснява, че ги дава да  ги видят и поиграят с тях, след което следва да му ги върнат. Интересно му е, слуша внимателно и попива.
Разбира, че каквото е неговото поведение спрямо децата, такова ще бъде и тяхното спрямо него / в голяма степен/. И мисля, че полага старание в тази посока.
С цел преодоляване на чувството за собственост, не реагирам и когато разбера, че е подарил нещо свое. Напротив, това ме радва.
Но това не означава, че ако е нещо извън рамките на допустимото няма да реагирам по съответстващ начин.

Аз не бих пуснала нещо ценно в детската градина. Каквото пращам там, пращам го да си играят всички и повече вкъщи не го чакам. Това са деца.
Не съм пускала играчки с цел повишаване на популярността. Не мисля, че това би сработило - напротив, само се организират сдърпвания.

В такава ситуация бих посъветвала детето си да помага на другите (когато имат нужда) и да предлага интересни игри. Всеки иска да бъде приятел с този, който е добър и интересен.

И дъщеря ми има подобен проблем.Не ходи на градина често,а стои в къщи с баба ми и приятелките и'.Когато сме на гости или в парка,страни от другите деца.Предпочита само 2-3 момиченца от по -големите ни съседчета...Иначе е много контактно дете,но трудно се .......пресрамва(леле каква дума...).Но мине ли и' срама,става,каквато е вкъщи-бяс! Забелязала съм,че това става,когато вниманието е насочено само към нея.За сега не съм особено притеснена,защото аз бях същата на нейната възраст.И до сега трудно се доверявам на нови хора и имам много малък кръг от приятели...Може би наистина е ген?

излезте с някой от децата през почивните дни в парка например.

Когато написах "извън допустимото" - нямах предвид ценност, защото играчките, които носи Дени не ги възприемам като ценност. Това са просто играчки, чиято функция е да забавляват децата. Затова и никога не съм отдавала значение ако бъде счупена играчка у дома или в градината. Естествено, самоцелното трошене и липсата на проява на грижа, не поощрявам.
По-скоро имах предвид дреха или необходима вещ, за която не е възприето да бъде обект на даряване.
Същевременно абсолютно всички деца носят играчки. При така ситуираната обстановка не бих могла да му забраня да носи, защото това съвсем ще го накара да се почувства зле и встрани от колектива.
Впечатлиха ме констатациите на онези от вас, че играчките в градините на децата им не са фактор и остават в страни от детското внимание.
За съжаление в нашата са. Дори твърде често се е случвало детенце да се яви с актуална играчка, в резултат на което се превръщам в обект на изнудване докато не закупя същата, защото Денис се сравнява и абсолютно искрено страда, че еди си кой я притежава, а той не.
Може би, за да не се стига до там трябва да има забрана за носене на лични играчки, списания, филми. Но тази забрана трябва да изходи от ръководството.

додо, забравила съм дени на колко години е, таня е на 3 и половина и сменихме градината преди 2 седмици и малко
първите 10 дни всяка божа вечер чувах същите думи - мамо, децата не искат да ми бъдат приятели, не искам да ходя повече там

а децата според мен не, че не искат, просто са вече някакъв сформиран колектив, имат си групички приятелства и колкото те са нови за нея, толкова и тя за тях
всяка вечер обяснявахме едно и също - че те просто още не са свикнали с нея и малко се срамуват както франклин и мечо се срамуваха от лосчето лоско в началото, но после станаха приятели (да живее франклин, изчетохме я тази книжка за лосчето сто пъти сигурно)
въпреки това тя седмица, че и повече не хапна един залък там, нито вкъщи
нито научи името на някое детенце
всеки ден носи играчка и сутрин тръгваше с думите - но те ще ми я вземат 
разбрахме се, че те ще я вземат, ще я разгледат и ще я върнат
ако не искат да я върнат, да каже на госпожата и така

но, по същество
двете неща, които направих е първо да споделя с госпожите (за щастие прекрасни жени), че таня вечер казва, че децата не са й приятели и че явно й е трудно да се интегрира и те просто много присърце се заеха да й помагат
само дето минаха няколко дни докато разберат, че няма смисъл да я насърчават да играе на кукли с момичетата, ами на динозаври с момчетата дори една зелена каска й бяха намерили специално
и другото нещо - сутрин без значение кои родители и деца засичахме там си говорехме
на кой колко му хубава блузката, мими какви чудесни опашки има, алекс каква готина кола си е донесъл, ани какво сладко морковче има на шкафчето си, а ти имаш коте, такива неща
оказа се, че децата са доста по-мили и отзивчиви, когато ги похвали някой, ела пък възрастен
и започнаха да се сприятеляват
лека полека все по-рядко чувам репликата за приятелите, а следобед все по-често я прибирам усмихната...
има и дни, в които е по-унила, но пък е човек, и аз не съм всеки ден в еуфория
не знам правилно ли беше, не беше ли, засега нещата се подобряват....

Ами при нас не са фактор. Учителките не поощряват много носенето, отначало особено казваха на децата да си оставят играчката в шкафчето. Събираме пари за играчки, които да са за цялата група - имат кукленска къща, куклен театър, кубчета, камиони, такива неща. Пак намират за какво да се дърлят, де.
От време на време мъкнем по нещо, но по-скоро книжка или нещо, което сама е направила и иска да се похвали. Случвало се е да каже, че еди-кое си момиченце й казало да си донесе куклите, ама аз много се възмутих как тъй някой ще й нарежда и не ги носихме.
Додо, не знам климата във вашата градина и не познавам децата. От отдавнашния си опит като учителка в частно училище (трети клас) забелязах, че материалните неща бяха една идея по-напред, отколкото бях свикнала. Но все пак децата са си деца и според мен начинът да се включи е да предложи някакво подобрение на игрите, които играят - ако играят на коли, може да предложи да си направят гаражи, ако играят на космонавти, единият край на стаята да е Марс и т.н. Имам предвид, че той е сравнително ново дете и трябва да си измисли нова роля към съществуващите игри.

Додо, чудесна тема! Искам да те успокоя като ти кажа, че аз самата съм такъв човек - много съм срамежлива, много впечатлителна и до сега-на стари години нещо, което някой ми казва, даже жест или тон ме засяга страшно и го мисля... затова трудно се сприятелявам, предимно с хора с подобна чувствителност. Освен това интуитивно страня от "масовки", групички и подобни - в училище имах две приятелки  и първоначално ни обедини нежеланието да се причислим към група. Такива сме ние ОВНИТЕ, колкото и да не вярвам в зодии, има някои характерни черти. Мога да кажа, че имам изключителни приятели, наистина и макар и трудно открити са ценни, не безценни находки. Може би трябва да приемеш, че твоето дете по-трудно ще намери своите истински приятели, но можеш да го успокоиш, че когато това стане ще бъде истинско Приятелство. Така ще му дадеш повече кураж.

Благодаря ти 
Така ще сторя !

Зачетох темата, защото и моето детенце е от срамежливите. Понякога се държи нормално, понякога срамежливостта и е много очевадна. Навежда глава мълчи , на площадката не контактува с децата а тича около тях, пързаля се докато те ровят в пясъка. Странно ми е това поведение и се опитвам да помагам колкото мога да общува с хората навън. Но в яслата нямам наблюдение как протича денят и. Забелязах даже че откакто тръгна на ясла стана още по ''затворена''. Уж има приятели, казва едно две имена, но казва също така че се бият помежду си.  това което аз мисля е че учителите са тези които да помогнат за интегрирането на детето.
Против съм всякакви играчки и т.н. занесохме само една - плюшен Мечо Пух за да има все пак нещо близко и любимо там. Лакомства също. Но ако например при поредното тържество детето участва наравно с останалите в представлението, ако учителите предложат целенасочени игри от типа избери си другарче и т.н.
Не ми се иска да вярвам, но май учителките не са направили необходимото и детенцето оставено само на себе си се е объркало и преживява болезнено всичко.
Дано скоро намери приятели.