помощ! 2-годишното ми дете непрекъснато мрънка!

Вървим по този път в момента, съвет не мога да предложа, само рамо, на което да поплачеш

 Кураж миличка, дано да се оправи баткото и да се държи по спокойно. А да не би да се чувства като напъден след появата на бебчо щом ходи и на ясла. Може би   се чуди какво да направи за да привлече внимание.

Не съм имала подобен проблем и от опит съвет не мога да ти дам, но като ти четох поста и се замислих - според теб обръщате достатъчно внимание на баткото, така че едва ли в липсата на такова е проблема. А, защо не се опитате да игнорирате капризите. Не да обръщате по-малко внимание на детето, а просто, когато се тръшка за нещо примерно да не обръщаш внимание. Остави го да се тръшка, като види, че не те "трогва" това ще му стане безинтересно и ще разбере, че така няма да постигне нищо. Знам ли, сигурно ти е много трудно, но децата са страшни манипулатори макар и толкова невинни. Вижда, че влиянието му върху вас е голямо, когато капризничи и използва това. Гушкай си го, играй си с него, но когато още от "вратата започне с номерата" така да се каже - просто се прави, че не забелязваш държанието му. Направи това, което трябва - събуй го измий го и му кажи, че ако иска да си играете първо трябва да спре да се сърди, а ако му се цупи няма проблем да си се цупи, но тогава няма да играете.

Понякога като че ли си мислим, че децата нямат чувства и емоции и че са длъжни да издържат стоически на всички промени и новости  в живота или че трябва да се справят сами. Ние като възрастни може трудно да се адаптираме към промените, да ревнувам, да сме нервни и напрегнати след работния ден, да се дразним от най-малкото, да си го изкарваме на някой (обикновено най-близкия), който хич няма вина за кривото ни настроение, но не допускаме тези възможности за децата си - те просто се "глезят", "капризничат" и "въртят номера".  Ние поне се предполага, че сме достатъчно емоционално съзряли, за да можем да се контролираме малко от малко, а децата, които не притежават тази зрялост?

Според мен най-голямата грешка, която може да се направи в този момент, е да се пренебрегне детето и/или да се наказва за поведението му. То има нужда от родителите си, от тяхната любов и разбиране, както и ние възрастните имаме нужда от най-близките си, когато преживяваме трудни моменти.

Влиза в бебебшкия пубертет, към 3-тата годинка минава 
На твоя място, щом съм си вкъщи, не бих пращала толкова малко бебе в ясла.

Здравей.Съвет не мога да дам,защото аз самата не се справям.Моята Маги е на прага на 3 година.Ходи на ясла от 2 месца,адаптира се добре.Обаче от събуждането сутрин до лягане е само мрънкане и ревове за всичко.Всичко започна преди 6 месеца и още  чакам момента .Аз лично пробвах и с добро и лошо ,но ефекта е нулев.Дано при вас този "пубертет" да е по кратък.Само нека ДА СА ЗДРАВИ.Успех.

Хайде и аз да се запиша в клуба на мрънкащите бебета.И аз наказвам,карам се ,игнорирам,гушкам и всичко което се сетите,но ефект нулев.Нон стоп реве,мрънка,не е доволен все за нещо.Иначе не е лошо дете,не прави бели,но това реване

Естествено, че не бих го пратила и аз, но имам бебе, което иска да го кърмя, преобувам и т.н , в присъствието на баткото това става мн трудно/наистина в началото си мислех, че ще се справя/ , той не разбира тези на вид дребни, но жизненоважни потребности, колкото и да му обяснявам, той си търси неговите, иска да го гушкам докато я кърмя, не ми позволява да ходя при нея когато плаче и т.н и т.н, да не говорим  за битовите инциденти, които се случват, когато не ми е под окото, а през това време мия дупето на бебка, примерно.Когато излизаме на разходка с количката, то си е цяло приключение, малчо не се държи за мен, мрънка, ляга долу на земята, след него ли да тичам или количката да гледам А да не говорим и за времето което едва ми стига да хапна, спя и т.н.Ще спра дотук, това че не мога "да си заредя батериите" си е мой проблем. Бих искала да го успокоя по някакъв начин, и мн често съм си мислила да си го оставя в къщи и да се гледаме всички заедно, но кажи ми как при това мрънкане и тръшкане за всичко...и че не ме слуша за нищо, усещам се че и аз изперквам и ще стана "вредна" за децата си! И звинявам се за дългия пост, исках да обясня, защото и аз се измъчвам че е там в яслата сам... но за момента това е варианта, бабите работят.  Ще се моля просто да премине по-бързо този период!

Сякаш си описала едно към едно поведението на моя син.
Не е стрес от яслата, това е бебешкия пуберитет.
Прегледай темите за 'Темпераментните деца' и 'Как се справяте с тръшкащите се 2-годишни дечица'. Там ще откриеш полезни съвети.
Другото, което можеш да направиш е да се въоръжиш с желязна воля и много търпение.

Била съм в твоето положение - с бебе и батко в бебешки пубертет. Нас ни държа от 2 и половина до 3 и половина. Същото мрънкало беше както го описваш. Наистина е много трудно, изнервящто и изтощаващо. Ние сме в чужбина, няма баби и никой който да помага.
Съвети какви мога да дам - ако имаш възможност, занимавай се САМО с баткото 1-2 часа на ден, оставяй бебето на някой или докато то спи. Говори му много, колко го обичате , колко го обича бебето, колко е умен, силен, прекрасен... нека бебето му "донесе" някакъв подарък, много хубав, който баткото да запомни. Оставяй баткото да помага за бебето - да донесе памперс, да хвърли бодито за пране... и винаги го хвали за помощта.
Зареди се много, много търпение и си налагай спокойствие, въпреки че не ти е лесно.

Дани вече е на 4 години и все още продължава да мрънка,реве,тръшка,да лази по пода за щяло и нещяло.
Определено е "детският пубертет", който с времето започва малко по малко да "избледнява"
Ето при нас вече не е с такава сила както преди 2 години,но не и изчезнал.
Всеки път се питам до кога ще продължава този пубертет, а майка ми все казва - "като стане на 3.....,като стане на 4............. ,ще улегне"
Да ама не...........
Дани е голям инат и  е  много твърдоглав,и тоз период при нас ще продължи доста дълго време.
Какво да ти кажа, освен да се въоръжиш с търпение друг съвет не мога да ти дам.

Благодаря! Това че има майки с подобни случай ме успокоява, защото си мислех че аз не се справям със ситуацията, че зависи от мен всичко затова детето ми е такова. Е, със сигурност има утежняващи ситуацията обстоятелства като яслата, бебето и т.н., но явно както се казва караме бебешкия пубертет. Успех на всички и ако някой има да сподели нещо нека го прави, защото мненията  са полезни!

Добре де явно аз нещо не съм в час, защото с много неща не съм съгласна, а до тук всички сте на едно мнение, че не трябва да се прави нищо - просто да се чака пък след няколко години дано отмине. В крайна сметка пубертет или не има една граница, която трябва да се покаже на детето. Не може всичко да се оправдава с пубертет. А и пубертета в тази възраст не е чак толкова тежък за детето - да има го момента с нервността и капризите, но все пак не може да се оставя поведението на детето да прекрачва всички граници. Не говоря за това да стои в ъгъла или да се лиши от внимание детето, но има и други неща, които биха показали на детето, че това което прави не е добре. Има и друг момент - с разглезването и детето знае "аз искам това и ще го получа веднага''. И в един момент се получава така, че този пубертет продължава до 20 г. докато детето стане голям човек и започне да се оправя сам. Това е моето мнение, че трябва да сме по-меки в тези по-трудни моменти за децата ни, но и трябва да има една граница, която да се постави и детето да знае до къде може да стигне в ината си. И не, не съм лоша обожавам децата си, но когато дъщеря ми иска нещо и не и го позволя тя знае, че ако започне да се тръшка и сърди няма да го получи и утре. А тези неща се възпитават от съвсем малки, затова сме и ние родителите за да показваме границите в поведението и да възпитаваме.

И при нас се е случвало точно около тази възраст, например беше свикнал като се прибираме от някъде той да отключва входната врата, да ама веднъж баща му беше влязъл преди него и беше отключено....такава истерична сцена последва, не е за разправяне. Доста време ми се налагаше да внимавам какво правя и казвам, че не се знае в кой момент ще реагира и ще направи сцена.
Казвах му искаш ли да те гушна и да се успокоиш, идваше и след 1-2 минути гушкане му минаваше. Пробвай това.
 
В момента е 4 годишен и на моменти се държи непоносимо, крещи и т.н. Забелязах че има връзка с чувството му на глад. В градината не се храни много добре и почти винаги е гладен като се върне, като се нахрани като с магическа пръчка му минава лошото настроение, така че и глада и умората от яслата също може да са в основата на държанието му.

Аз всъщност не видях някой да съветва да не се отказва нищо на детето и да се изпълняват всичките му желания на мига и веднага. То между впрочем е и невъзможно подобно нещо, предвид бебето. По-вероятано е точно голямото да остане пренебрегнато заради малкото. Но наистина си  заслужава да се отбележи, че не угаждането, само и само да спре мрънкането, е начинът за справяне с проблема.  Но пък да се скараш, че мрънка,  да накажеш за мен също не е решение. Търсене и отреагиране на причините е един от начините. Не винаги причините са толкова ясни обаче. А и не винаги можеш да ги отстраниш, а и не винаги трябва. Един конкретен пример.  Бебето спи, баткото иска да излизаме навън да си играем. Съответно - не можем. Той започва да мрънка и да се сърди. Обяснявам защо не можем да излезнем сега. Казвам кога ще стане - като е събуди брат му, като се прибере баща му и т.н. (Между впрочем, гледам да избягвам когато е възможно да изтъквам малчо като причина да не правим нещо, което баткото иска.) Предлагам някаква алтернатива/и за занимание у дома. На 2 години като беше общо взето разсейването и предлагането на алтернативи вършеха най-много работа. Не винаги обаче подобни ситуации се решават токова лесно.  Мрънкането може да продължи, а и да ескалира в нещо друго. Разбирам, че е ядосан/сърдит/натъжен. Казвам му го, но не можем да излезнем сега или там каквото не можем да направим.  Понякога гушкането го упокоява, ако ли не - чакам да му мине. Понякога и аз се изнервям естествено. Казването на глас, че  ситуацията ме напряга, всъщност ми действа успокояващо. Не се карам, не наказвам, не чета лекции колко неправилно/невъзпитано е такова поведение, от които и без друго нищо няма да разбере едно 2 годишно дете. Според мен  достатъчно е да държа на думата си (но и да уважавам чувствата и емоциите на дето си) за да разбере то, че с подобно поведение няма да може да се наложи. Другото важно нещо е - да имам мъдростта да решавам кога наистина е нужно да казвам "не", "не може" и кога да се съобразявам с желанията на децата си.


Иначе, причините за кривите настроения могат да са много прозаични. Детото е гладно, превъзбудено, спи му се или пък е нарушена някоя рутина от ежедневието му или режимът му. Синът ми беше свикнал след като го взема от детската да се разхождаме. Веднъж обаче бързахме и нямаше време за това. Въпреки предварителното обяснение, той си искаше своето....

Съгласявам се изцяло с мнението, че на мига не трябва да му се угажда за всичко , разбира се ситуациите трябва да се преценяват трезво, ако иска хляб примерно, да му се даде и на момента. А това с отклоняването на вниманието с друго занимание пък след минути е последвано от ново мрънкане и се чудя вече какво да измислям, изчерпвам се понякога . Гушкам го, но той напоследък ме отблъсква, ето както тази сутрин, вика "мама", мама идва, гушим се в леглото, после ме скубе, бие, вика "не не" и после пак ме гуши. Ако намеря причината, ще ми е най-лесно, но знае ли човек, та те /причините/ могат и да са и кармични , или алергични -щото имаме екзема от атопичния дерматит и лекарката беше казала че се появява при емоционалните и умни деца,вече се чудя... Чета мненията ви и ви благодаря, поне ме успокояват, както и това че пиша в момента и споделям с вас...

  Дете....

И моят син имаше такъв период,но за мое щастие бързо премина  Дано и при вас бъде така 

Аз нямам предвид угаждане в някакъв материален смисъл, знам че не става въпрос за това , но ние с теб сме почти на едно мнение и ти си казала почти същото което и аз, но по различен начин. Но не съм привърженик и на другата крайност, а именно всичко да се оправдава с пубертет и да се надяваме да отмине след година-две, че може и повече. Трябва да има граница на поведението и да се покаже до къде се простира тя. Естествено, че не агрсивно, но аз не съм и казвала за наказания и лекций. Напълно съм съгласна с теб (особенно с това, което съм болднала)

Честит първи пубертет. Колкото и да не ти се вярва в момента, това отминава. Към третата година са по-спокойни и като наближава четвъртата става същото. И пак отминава - поне така пише в дебелите книги. Най-общо идеята е такава - детето трябва да си премине през периодите, за нас те са изнервен период, но за него са етап в развитието му, така, че се опитвай да гледаш по-отгоре на нещата и ще усетиш как детето ти е с една идея по-голямо, по-разбиращо и по-спкойно.

  Да се намеся и тук  .Не съм майка,но брат ми,който е на 3 години е абсолютно същият като твоето дете.В градината е просто перфектен слуша,кротък е.Но дойде ли в къщи започва с викане,тръшкане,мрънкане и какво ли още не ... .Сега е първа група,ходил е и на ясла.Явно не се дължи на някакво свикване.Просто бебешки пубертет,който трябва да се мине също като тинейджърството.  Но който има и край!          

Все едно описваш моето дете...  и аз вече незнам какво да правя като се размрьнка. Опитвам се да й отвличам вниманието и да има все някакво занимание. Единствено като сме навьн на разходки забравя да мрьнка и успявам да си "отдьхна". 

Лееко ми е неудобно да пиша в темата, защото засега съм само с едно дете, а според мен голяма част от твоя проблем се дължи на голямата промяна в живота на сина ти-едновременно появата на бебето и яслата.
Споделям мненията на Че Ка, аз също се старая да се отзовавам на нуждите на сина ми и в същото време да му покажа, че и другите хора имат своите нужди.
Понякога, когато започне много да мрънка го прави, защото така по-бързо привлича внимание. Съответно аз започнах да му обяснявам, че когато мрънка и плаче не мога добре да го чуя и да разбера какво ми казва. Получава се нещо такова:
Дребния ми дърпа краката и цвили: "дигааааа, дигааа" Аз: "Алекс, мамо, много мрънкаш и не мога да те разбера какво ми казваш! Кажи ми го спокойно!" Алекс се усмигва и казва: "Дига", аз се усмихвам също и го вдигам. Ако пък иска нещо, което не искам да му дам, след като е спрял да мрънка и ми е казал спокойно какво желае задължително се опитвам да го заменя с нещо друго, с което детето е съгласно.

И аз имам нужда от помощ за пустото му мрънкане и затова съвет не мога да дам.Когато открия някога решение .......  Кураж!

Не и обръщам внимание. Мрънка, мрънка и спира. Когато се разпищи на улицата тръгвам напред и след 4 крачки вече ме е догонила. Единственото, за което и позволявам да ми се качва на  главата е носенето на ръце. И то защото така се движа по-бързо, а и минавам точно от там, от където искам.

Благодаля за съвета , няма какво да ти е  "лееко неудобно"..И аз така мисля, че му се струпа много на моя син, въпреки че той и отпреди промените си беше предразположен към "мрънкането" . Радвай се, че при вас, върши работа това с обяснението все още..но при нас имам чувството, че нищо не действа, ама вярвате ли нищо ...А що се отнася, до игнорирането, вярвате ли ми че направо ми пили в мозъка, защото той и да го оставиш да си поврънка, спира и после почва за съвсем друго нещо да си мрънка.. Бях настръхнала че ни чакат доста почивни дни и си представях лудницата в къщи , но да се похваля, че днес по-мъничко мрънкахме, причината не намерих, може би пък просто е бил в добро настроение, ще видим утре, стискайте палци Ох да ми е жив и здрав, това е важно, ама ...

Моят син също е на две годинки и с всеки изминат ден става все по капризен и мръкащ. Децата минават през различни етапи в емоционалното си развитие. Защо не пробвате по някакъв начин да му внушите, че той е голям, че е бати да му възлагате някакви задачи естествено изпълними за него под формата на игра.