Номинации за най-голяма муня

Да се запиШа пак аз ,4етири години след пьрвият ми постинг в тази тема .

Влизам аз в банката ,тегля си пари,излизам ,насо4вам се кьм колата която е паркирана то4но пред входа вадя клУ4овете,врьтвам ...не се отваря ,вадя ги ,пак ги слагам,пак врьтвам,....няма ...не се отваря колата Мистерия .Пак сьЩата процедура наново,пьхам клУ4а ,светка ми 4ервена лампи4ка...не се отваря....Брех.....4ервена лампи4ка МИ АЗ НЯМАМ 4ЕРВЕНИ ЛАМПИ4КИ .Минах отпред,погледнах номера ,опитвала сьм се да отворя 4ужда кола и то дооооста време,и то4но пред банката ,кьдето камерата от вьтре ме е снимала през цялото време .
Както и да е....колата изобЩо не беШе паркирана на тази улица

Е, с тази тема се върнах назад във времето...и ето още няколко забавни истории :

Първите дни от връзката ми с бившия вече приятел живеехме у братовчед му, но единият от рафтовете на хладилника не беше много стабилен, той си го знаеше и си беше свикнал, но аз въпреки че бях предупредена забравих и с две торби покупки започвам да слагам продукти , естествено на най- празното място... Е на буркана с лютеницата рафтът не издържа   и се сгромоляса с трясък върху килима, а върхът на това беше петното от лютеница     Добре, че брат''чедът Танас беше готин и над тези неща, пък и килимът му беше най- малкият проблем. Погледна ме снизходително и донякъде със задоволство каза "Той и без това отдавна не е пран"  

След братовчеда ще живеем на квартира, а хазяйката младо момиче беше заминала да работи лятото на морето.Започвам хигиенизация...Чистейки забелязвам на всички шкафове от вътрешна страна написано с тебишир Мая. Тая жена да не се занимава с окултизъм   или е някакво перко да си пише името на повечето мебели.Усърдно избърсах всички надписи...Прибра се момичето от морето и разбрахме, че мистериозните надписи са писани с тебешир срещу хлебарки    

Преди 10- тина години с компания отиваме на Созопол. Едно момче от компанията привечер казва , че като ял царевица му влезнало зърно в носа   Той ли беше муньо да го помисли, аз ли бях муня ,че му повярвах, ама го грабвам под ръка и тръгваме на стоп за Бургас- до болницата. Приятелите ни убеждават да не тръгваме,че няма да можем да се върнем- тука стопът не върви   Обаче аз упорита: "Ще видим!"Имахме късмет, че на изхода ни качи веднага една кола до Бургас и ни остави точно пред болницата.Качихме се до УНГ и обяснихме на дежурния лекар какъв е проблемът.Отиде той да го прегледат и като се върна при мен, разбрах, че диагнозата е "Сополи"  
 Обаче пък противно на очакванията имахме късмет със "Стопа"- човекът, който ни взе беше съгражданин, остави ни в Созопол и муньовската загадка приключи за по- малко от час.


Имаше период, в който работих психиатрична сестра, което включваше периодично да попълваме картони в залата за хипноза, да пускаме касетки + автогенна тренировка ( за главоболие, за болки в стомаха,импотентност и т.н). Пациентите в случая бяха двама младежи по на 15-16 години с изразено главоболие и съответно легнаха те в залата, аз загасих лампата, затворих двойната врата и пуснах касетката...След 15 минути отивам да спра записа, а те бяха вече излезнали на двора и ги гледам едни такива сияещи, ухилени до ушите, а около тях се събрали останалите мъже и коментират оживено нещо.Подминавйки ги едното момче се провиква:
- Какче, какче, утре ще има ли пак за главата?!  
Аз все още недоумявам.Когато обаче взех касетката, видях, че съм обърнала обратната страна, а на нея записана Автогенна тренировка за полова слабост при мъжете     Успокоих се ,че вероятно поне главоболието им е преминало,защото нямаха нужда от повдигане на либидото, но познайте после колко бяха разочаровани от вторият сеанс ...
 

От тази рядка порода човеци съм, които в много критични ситуации запазват ледено спокойствие и се справят със стреса шегувайки се. Това за околните (особено непознатите) изглежда странно. Та поради това съм участник в няколко комични ситуации. Сега се сещам за тази:

Спешна бъбречна операция, аз бременна в 8 месец, единствената възможна упойка е спинална, тоест съм в пълно съзнание. Мястото е Германия, аз не говоря немски и комуникираме с екипа на английски или френски. Аз съм абсолютно спокойна, оглеждам с интерес апаратурите, питам кое за какво е, грам шаш или паника. Анестезиолога започва да ме гледа странно. Пита няколко пъти добре ли съм, спокойна ли съм... Обаче английския му е зле, търси думи дълго, прави каламбури без да иска... мен започва да ме напушва смях. Забива иглата за спиналната, аз почти се кискам... Вече съм вързана на операционната, преговарям с хирурга да сложи монитора така, че и аз да гледам какво предава камерата. Анестезиолога се надвесва над мен и започва да ме гледа много угрижено. Добре ли сте - пита. Добре съм. Ама добре ли сте? Добре съм, бе, добре. А имате ли оплаквания от нещо - Само от мъжа ми- изтърсвам поредната шегичка. Наблюдаващите студенти почват да се кискат. Анестезиолога въздъхва и си сяда. След малко пак идва - сега ви включвам към .... (търси думата)... - електричеството ? - изтърсвам. Анестезиолога бързо посяга, излива една спринцовка в абоката в ръката ми и казва - нямах друг избор. Започва да ми се върти тавана  - питам - какво ми сложихте, електричеството не беше все пак ли по-добрия избор ? Студентите вече се хилят с глас... Горкия анестезиолог казва - трябва да ви успокоя малко. Отговарям - жалко, няма да мога да фокусирам монитора, пък толкова трудно убедих хирурга да гледам. Дружен смях в залата.
След операцията анестезиолога дойде да види как съм и каза - ужасно ме притеснихте, толкова тежка хистерия не ми се беше случвала.

Сега се сетих от една от случките по нагоре.
Отивам да тоалетната в офиса - беше с общ вход мъжка и женска и вътре се разделя. Та женсите всички заети. Аз решавам, че много ми се пишка и хоп в мъжката, че е празна.
След малко някакъв младеж почуква на вратата. Аха да излезна - гледам на писоара друг колега. Измъкнах се като прани гащи, а  после този от писоара се оказа, че ми е и съкварталец и пътувахме заедно към офиса.

Номинирам една съфорумка, чийто ник не помня. Беше писала в темата за бисерите. Запечатала ми се е историята по следния начин:

Съфорумката, млада булка, поканила нагости приятели на младото семейство. На визитата присъстват и "свекърите", както женените обичат да се изразяват. Хапва се, пийва се и идва време гостите да си тръгват. Изпращат ги до вратата и домакините им казват стандартните пожелания, "Всичко най-хубаво", "На добър час" и тем подобни, като съфорумката ни в клин, ни в ръкав, за ужас на съпуга и свекърите изтърсва:
"Хайде, довиждане, гъз път да види". Естествено никой реагира в онзи момент, но след това съпружеското тяло е искало обяснение от жена си, която изтъква, че всъщност е казала "гъст път да види", което си мислила, че се пожелава за късмет, един вид - гъсти пътища да видиш, много възможности да имаш пред себе си и т.н.

Аз имах подобна ситуация в чужбина. Случва се преди 4 г., живея и работя в Словакия по онова време. Мисля си, че знам словашки и съвсем свободно си комуникирам с гражданите, посещаващи нашата институция. При тръгване всеки един от тях казва "довиждане". Аз обаче решавам да бъда мега любезна и отговарям освен с "довиждане", и с "вшетко най-лепшие", в буквален превод от "всичко най-хубаво". И така цяла седмица. В един момент секретарката ми не издържа и със зачервени от неудобство бузи, казва: "Ами, то всъщност "вшекто най-лепшие" се използва само като поздрав за рожден ден".

Гледам, че се самономинирате, да взема и аз да се включа... 
В събота излязохме с една приятелка на пиано-бар и понеже не ни хареса, се изнесохме на дискотека. Пийваме си, танцуваме, никой не познаваме, не беше и много пълно. По едно време влезе една мъжка компания веселяци и се настаниха до нас. След половин час един се приближи към мен и се запознахме. А ние с приятелката ми весели, усмихнати, как да не дойде човек при нас. Малко по-късно момчето пак идва и ме пита нещо, от което аз чувам само откъслечни думи "Кажи.... аз... поръчай... харесва" и понеже не съм сигурна, го моля пак да повтори. Пак чувам същото, музиката дъни, той ми крещи в ухото, а аз не чувам цяло изречение. По едно време логически навързах думите и реших, че иска да ми поръча питие, на което се провиквам "Една малка водка с тоник!", а момчето бая се опули  и ми каза "Ама аз исках с някоя песен да те поздравя..." Направих се на ударена, обаче просто си умрях от срам... Съответно казах, че нямам любима песен, каквото на него му харесва и след половин час се изнесох много набързо.

Преди да ви разкажа поредната муньовщина, искам да отбелележа, че и аз като повечето в темата съм впечатлена от Каlimma, толкова случки и все оригинални, коя от коя по- муньовски  

Прочетох в началото случки от ученическите години и изплува един спомен. Трябваше да сме дежурни за деня- аз и една съученичка (единият бърше дъската преди час, пере гъбата и рапортува след като другият е казал "Клас стани, клас мирно!") Но аз нали съм блейка и като удариха звънеца още си стоях на мястото. "Клас стани, клас мирно!" И аз заедно с класа си ставам и през ум не ми минава, че учителката ме чака да и рапортувам. Разбира се като разбра ,че съм налице ми поиска бележника да напише забележка, а аз пък излъгах че съм го забравила и забележката беше отбелязана в дневника, а следващият час е Часът на класния ръководител.
 Класната ни привиква с едно момче , което също предния час е нямало   бележник да му напишат двойката и ни праща до къщи да си ги вземем още в началото на часа.Още си спомням как подсмърчахме в сумрака, запътили се уж да си вземем бележниците, а неговият предвидливо прибран в под якето, а моят си остана в ученическата чанта при класа.
- Ти все пак си със забележка- жалва се Славчо
- Да, но пък ти си си взел бележника, а аз като се върнем какво да занеса?  
Направихме си разходка около блоковете и решихме да се връщаме...но вратата на училището заключена и въпреки ,че лумкахме по ламарината никой не ни отваря.И понеже Стойка седеше най- близо до отворения прозорец, решихме да викаме нея, та да пратят някой да ни отвори, а стаята е на 4 етаж, та като гракнахме с ония ми ти гърла :
Стойкееееее!Стойкеееее!
Отговор не последва, но от светналия джам профуча нещо и тупна на разстояние от нас.
- Бележникът ти - обяви Славчо  
Доста хора се бяха ангажирали с конспирацията и нашите патила.Отдъхнах си. А портиерът отключи , за да види кви са тия гамени , дето викат в двора на училището, нямаше как да знае човекът, че сме просто едни недорасли муньовци  

Аз май най-много изпълнения имам с колата
Прибирам се една вечер от гости при родителите ми,но съм с едни високи токчета и като се кача зад волана ги свалям и карам боса.Както и да е тръгнахме,прибрахме се в нашия град и когато реших да слизам само едната чехла в колата другата съм я свалила отвън и си е останала отдалечена на 50км
Следващия път тръгнах да свърша работа на близки,но в бързината съм взела резервния ключ,а той няма дистанционно за алармата.Е,ми на връщане бяхме като линейка-откъдето и да минехме хората наизлизаха да видят какво става
Преди месец пък оставих малкия да си играе на волана(много обича)и замрънка и за ключовете и аз нали съм бяла птица му ги дадох Стоя си до него,но след малко затворих вратата,а дребното само това като че ли е чакало-веднага заключи Колко го молих да натисне копченцето ама той си се кефи вътре и се опитва да мушне ключа в дупчицата като мама и тати
Точно когато търсех нещо с което да счупя някой прозорец,и той ми отвори
Оттогава когато малкия е в колата всички прозорци и врати-отворени

Хах, имах подобен случай със заключване на колата, но от... кучето . ММ идва да ме вземе от работа, аз съм напълно готова и го чакам да дойде. Идва той,  слиза от колата( в която е и кучето), като оставя ключовете вътре. Когато застанахме пред колата, кучето в изблик на радост, че ме вижда, се изправи на задните лапи и се подпря с предните на прозореца, и.... щрак, заключи . Добре че в къщи имаше резервен ключ, ама беше голям майтап.

Като говорим за коли и заключване..... Сестра ми се роди през май месец, когато бях на 5.5 години и 2 лета ходихме на море само с баща ми, който освен почивката използваше времето да прави едни заснемания на местностите над Галата до Варна.

Първи ден на заснемането - отишли сме ние в пущинака с колата, аз съм оставена вътре за 5 минути, за да провери баща ми, дали мястото е подходящо и после да отидем заедно. Е да, ама шилото не трае. Отварям вратата, излизам, натискам прилежно копчето, затварям вратата и отивам при татко. Пита ме "Е, как така оставяш колата отключена", а аз "Ааааа натиснах копчетата на всички врати!" (мноого горда от себе си). Баща ми ме изгледа малко странно, поглади ме по главата и веднага отиваме да видим какви съм ги свършила. Резултатът беше бурен смях от баща ми, защото поради жегата (климатици няма преди 30 години) всички прозорци навити до долу. Свършихме работата и си отивам пак на плаж.

Втори ден на заснемането (примерно след седмица) - историята се повтаря и аз горда отивам при татко + още с пвистигането от първа дума обяснявам как съм вдигнала всичките прозорци (помня колко усилия ми струваше, защото жигулата си беше с едни ръчки, които се въртяха).... Призеленяването на лицето на баща ми е видимо. Веднага отиваме на проверка. Всичко надлежно заключено, а ключовете си висят на таблото. А ние сме си в пущинака.... Сигурно час баща ми с едни пръчки измъкваше изолацията на малките триъгълни прозорчета отпред, за да стигне ключовете..... А аз тихичко си клечах до едни храсти и съзнавайки вече ясно каква дивотия съм направила даже но посмях да кажа, че ми се ходи по голяма нужда и издирвах храста с най-едрите листа, да свърша работата до него, за да ги използвам вместо хартия....

Искам да включа една номинация за депутат- муня. Днес резбрах, че най- младият депутат в 41 НС е водещата на СКАТ Калина Крумова ...

Припомних си един от най- големите си гафове, била съм 25 годишна магарица.Излизаме с приятели вечерта и на дискотеката изпивам в разстояние на 4-5 часа 3 бири. Хващаме си компанията едно такси, което поетапно ни оставя по къщите.Тогава още живеех при нашите.Бях в пълно съзнание, нормално опиянена, но в никакъв случай пияна.Промъквам се тихо, нормално е всички в къщи да спят посред нощ. Минавам през банята и си лягам.И до тук свършва трезвата част    ...
Събуждам се по някое време и усещам ,че ми се ходи по малка нужда.Ставам и след тоалетната вместо да се върна в стаята си полубудна полутрезва се отправям в спалнята на родителското тяло и започвам да си търся леглото зад вратата им  Майка ми пита в тъмнината "Какво правиш бе, майко?" Отговарям "Как какво правя,подреждам"  и се готвя да се хвърля върху близкия диван, а на него разстлани разни декларации ( беше период на описване на имуществото и родителите ми се бяха захванали с тази дейност) Майка ми успя да ме хване преди да се приземя и ме "насочи" в обратната посока, където е тяхната спалня... 
 На сутринта се събуждам и "О, ужас!" от едната ми страна майка ми, от другата баща ми  Измъкнах се тихомълком и се затворих да си доспя в моята стая.Като се събудих ме беше срам  да излезна... но се наложи...
Майка ми започна уж сериозно :
- Малее какво доживях  , да вида дъщеря си пияна - после и тя не се сдържа каква картинка съм била и започна да се смее - Цяла нощ имах чуството, че всеки момент ще повърнеш върху мен 

 А наздраве!   
 

Купуваме малко Хюндайче за мен и аз много му се радвам и си го карам, но има един голям кусур - няма дистанционно заключване, макар че като го купувахме, ни казаха, че уж имало. Както и да е. Аз се дразня за отключвам и заключвам всеки път, като изляза от колата, понеже я ползвам да се придвижвам между клиентите си. Откривам копче "лок", т.е. заключване на шофьорската врата, което заключва автоматично всички врати, като го натиснеш, излезеш и затвориш вратата. В упътването пише да не си оставяш ключовете вътре, защото после трябва да отключваш с резервен ключ, който нямаме. Не се заключвала колата, ако ключовете са в положение преди запалване на колата.

Първа случка - от работа прескачам за малко до вкъщи. Заключвам колата, излизайки, виждам мъжа ми и почвам да му разправям нещо на висок глас, без да извадя ключовете - тръшвам вратата. Трябва да се връщам на работа, а не мога да отключа колата. Неговата е пред моята на алеята за паркиране до къщата и съответно, и той не може да я извади и да я ползва. За щастие, съм отворила леко предните прозорци, че беше горещо - с една релса, той успява да стигне въпросната заключалка и да я дръпне - колата е отключена. През това време шефката ми звъни и аз й казвам, че в момента не мога точно да направя това, което иска, защото съм си заключила колата... и така. Тя се позасмя и рече - май да те оставям и да не ти говоря в момента, а? Ми да, казвам й.

Втора случка - след седмица и нещо. Карам колежка, с която посещаваме заедно един клиент. На слизане от колата, някаква кола минава покрай нас и свирка с клаксона. Аз решавам, че съм паркирала лошо, излизам и почвам да се чудя, а тя ми казва - това е зет ми. А, добре, казвам - и тръшвам вратата. Абе защо ми се струва, че колата ти върви - ме пита тя, като вървим към къщата на клиента? А, как ще върви без мене... смея се аз.   Излизаме от къщата. Няма ми ключовете. "Само не ми казвай, че съм ги заключила в колата отново.... " Висят от арматурното табло. Колата е заключена, моторът работи. Колата е толкова тиха, че почти нищо не се чува. Аз изпадам в тиха истерия и се опитвам да отворя някой прозорец - затворила съм ги, защото преваляваше преди това. Обаждам се отново на шефката си и й казвам какво е станало. Тя започва да се хили истерично на висок глас. Аз с леден глас казвам- "Радвам се, че поне на някого му е смешно в тази ситуация". Тя се овладява, извинява се и праща кола да вземе колежката. Аз отказвам да ме закарат до където и да е, оставам да клеча отвън - без горна дреха, без ключове нито за колата, нито за вкъщи , без пари и изобщо само с телефон. Обаждам се на мъжа ми и му рева да дойде и да направи нещо. Той е на работа, получава разрешение да излезе и пристига след 15-20 минути. През това време пристига главния ми шеф, който разпитвал разни техници как да отворим колата и те рекли, че може само като се счупи някой прозорец.  Аз междувременно съм говорила с разни хора на разни телефони, които намерих отвън на колата, опитвайки се да стигна до оторизирания дилър на Хюндай, обаче удрям на камък. Искат да ми пращат пътна помощ и питат дали съм застрахована за подобни случаи. Не съм (и слава Богу).

Събират се зяпачи и когато заедно с мъжа ми и шефа ми дружно решават, че трябва да се счупи малкото стъкло отзад, че било най-евтино, шефът ми дава предложение да се опитат да измъкнат силикона около него и почва да го дърпа, когато аз се намесвам и със сълзи в гласа моля мъж ми да ме закара вкъщи. Там намирам телефона на дилъра в най-близкия град до нас, обяснявам ситуацията и питам какво стана с резервния ключ, който съм поръчала преди 2 месеца. Той проверява и започва да пелтечи, че имало там един ключ, който можело да бъде само моя. Нямал бележка с име, ама...  Аз вече съм свирепа - намерила съм виновника за всичките ми беди - и му викам - внимавайте сега много какво ви питам! (чунким аз много внимавах, като си заключих колата два пъти хехе), аз съм в друг град, еди-къде си, ако дойда да си прибера ключа, ТОЙ ЩЕ ОТВОРИ ЛИ ВРАТАТА???  Той вече съвсем заеква и шепне - да, госпожо, да, ще отвори вратата. Няма да може да запали колата, но... Прекъсвам и му казвам - много се надявам да сте прави, защото пристигаме веднага!

Като отидохме, дадоха ми ключа, без дори да поискат да го платя - явно много разярена съм изглеждала. Пак ще го платим, сигурно, защото трябва да го кодират, за да може и да пали колата, но сега имаме резервен ключ, поне да я отключим. 

                                 ...тук вече със сълзи се смях! 

Браво за веселата тема 

Случката не е нито точно случка, нито е моя. Ами  на една от учителките на сестра ми преди мнооооого години. Един път преди ваканцията решили да гледат филм. Навремето имаше само касетки още и сами се сещате как можеше да се запишат два филма един след друг например. На въпросната касета имало първо някакъв екшън и после филма "Сам в къщи". Почнали да гледат екшъна и госпожата в един момент казала: " Ааа, обърнете касетата на другата страна! Искам да гледам "Сам в къщи".     

Току що  се доказах като Муня.. Явно темата ме вдъхнови. Седя аз и си чета веселата тема и си казах, е сега едно кафенце още и идилията е налице. Отивам аз до печката, включих котлона да  вар вода и си сядам пак на комперчето.. и в един момент чувам някакво пукане, пращене.. почва да мирише  меко казано зле. Скачам, бягам към печката и какво да видя. Включила съм греяния котлон.. А на грешния за беда съм изтървала кърпата с която суша съдовете.. и тя милата вече на фаза въглен.. пращи и се огъва кат змийче.  Хубаво че мивката е на една крачка, та угасих каквото имаше да се гаси.  Никой не загина.. Само дето мирише на меко казано.. опърлено