Номинации за най-голяма муня

Вчера се проявих!  От около половин година живея с приятеля ми в малко село, в което има един магазин за хранителни стоки, две месарници и няколко ресторанта. За всичко останало трябва да ходим в близкия голям град. Приятелят ми има нужда от поправка на обувките и аз си спомням, че близо до един ресторант съм мернала от автобуса табела с надпис "Обущар".
Вчера излизаме на вечерна разходка и аз решавам да погледна в Google Maps къде точно е обущарят, за да отидем нататък на проучване. Пиша в приложението "обущар", т.е. Schuhmacher и то ми показва съвсем друг адрес, който обаче е дори по-близо от първоначалния. Казваме си "чудесно!" и тръгваме с бодра стъпка нататък. Стигаме до указаното място и почваме да се оглеждаме като обрани евреи за табела или въобще някакъв знак, че тук се помещава обущар. Тук табела, там табела - тц. Накрая се приближаваме към вратата на къщата и какво четем на звънеца? Hans Schuhmacher. Приятелят ми се хвана за главата, а аз му казвам "ама в приложението пишеше обущар" и му го показвам. А там: Max Schmidt u.H. Schuhmacher (първото име не е истинското). И чак тогава ми просветна, че u.H. не е знак за образователен ценз като M.Sc., а просто съкращение за und Hans (= и Ханс). 
И все пак кажете честно: кой нормален човек ще си сложи адреса в Google Maps, aко не става дума за бизнес?!

За автоключаря не бих се притеснявала, на тях и на автомонтьорите им влиза в длъжностната характеристика да получават странни смси и обаждания от джоба на дънките, понеже са все първи в списъка. Сигурно е свикнал.

Ха - ха - ха ...
И моят автомонтьор ми е първи в списъка.


Уиш, освен пак да набереш ключаря и да почнеш да му говориш мръсотиики. Ще ти вдига винаги.
Сериозно - можеш наживо да отидеш да му се извиниш с някакво дребно подаръче - жест.

Също забравям ключове и съответно не мога да се прибера.
Откакто купихме нова къща,не я заключваме нарочно,а ключове,никой от семейството няма.Квартала е с камери навсякъде.

И аз да споделя някои интересни случки...
Събрали сме се на рожден ден у нас, един приятел се прави на забавен като прави някакви вратовръзки от салфетки. Аз обаче във вихъра на танца си мятам цигарата на там на сам, по едно време поглеждам - аз съм запалила въпросната вратовръзка. Той стъписан я мята към масата, аз пък се втрървам да я гася, в бързината обаче ми се запалила косата, той на свой ред също тръгва да я гаси (косата ми) , ама не как да е ами с шамари. Всички изпопадаха от смях.

Друга история... Това става в общежитие.  Слизам по стълбите да отида до един приятел,който живее няколко етажа под мен,ама съм взела една тенжера със супа - да му занеса и той да хапне. Да ама понеже съм тръгнала с домашните чехли,така се хлъзнах по стълбите ,че хоп по дупе до площадката между етажите, ама иначе стискам стабилно тенджерата. Почвам да псувам на ум и аха да стана гледам един познат пред мен- качва си се по стълбите човека. Седи и ме гледа. Пита ме какво има, пък аз му казвам - " А ,седнах да си почина." Пък той ме гледа учудено и си продължи.


Вечерта след дискотека с един приятел се прибираме, качваме се в асансъора, ама аз нали съм непохватна - изтървам си ключовете. Навеждам се да ги взема и косата ми се заклещва в  някакъв цип на дънките му. Той ми дърпа косата да я разплете, аз пък викам, защото ме скубе. В същия момент спираме на някакв етаж и вратата се отваря,аз обаче съм с гръб и нищо невиждам, чух само едно : "Давай брат!" На другия ден отивам на лекции и се оказа,че баш един колега ни заварил в асансьора и като се почна едно базикане...

Пише ми един приятел,че си купил нов телефон и има нов номер,обаче ще е активен след час-два и ще ми звънне ,за да му имам новият номер. Звъни ми телефона след час- непознат номер, викам си ето - той е. Вдигам със замах и без да чакам да чуя и ало почвам : "К'во става чичо има ли коври?" (понеже ми е доста близък приятел и така си се базикаме). Да ама от друга пауза и после : "Здравей Елица аз съм годподин Х , да ви съобщя ,че утре няма да имаме упражнения." Леле потънах от срам излезе,че ми звъннал преподавател от университета...

Няколко случки когато бях ученичка и ранното става ама хич не ми се отдаваше.

Ставам аз сутринта оправям се набързо ,обличам се и отивам на училище. Влизам в стаята и тръгвам да си събличам горнището, да ама изненада - аз съм забравила да си облека блуза и съм тръгнала по сутиен. Веднъж пък в бързината да не забравя да си взема анцук за физическото, понеже пък бяхме и с униформи  по пътя осъзнавам,че нещо не е наред - хората ме гледат странно. Пък то аз съм обула анцуга,отгоре полата от униформата,че съм се длабосал и с ботуши на пларформа. Ама и то по пътя пълно с хора, аз през центъра баш минавам, къде да го правя тоя стриптиз. Добре, че продавачките в близкия магазин ми бяха познати, че ме пуснах в склада да съблека анцуга.
Веднъж пак на път към училище взимам торбата с боклук да я хвърля до контейнерите пред блока. С една приятелка се чакаме , седнахме пихме на бързо едно кафе преди часовете, аз си мъкна обаче и боклука. Стигаме вече до училище и срещаме една съученичка, а тя ми вика : " Какво толкова носиш в тая торба?" . Чак тогава ми светна,че съм си занесла боклука в училище, спукахме се от смях.

И други куриози имам ама ще пиша за тях друг път.

Боклука...видях, че е за хвърляне сутринта и го извадих от кофата, вързах плика и ...сега си стои в кухнята. Чудно направо. Просто реших да сложа нов плик, че много не обичам да тръгна да хвърлям нещо в кофата и да се окаже, че някой не е сложил и го забравих.
И вероятно нямаше да се сетя, ако не бях прочела предишния пост.

Аз така бях изпратила на УНГ на детето в две последователни съобщения - първо снимка на мъжа ми полугол, и после краставица. Първата снимка исках да я пратя на мъжа ми, щото съм го снимала тайно и да се похилим. А втората също беше за него, да не забрави да купи краставици. Ох, голям срам брах тогава. После му изтрих номера на унг-то, защото и той беше първи в списъка с контактите ми, да не стават такива гафове.

Ехееее, какви ли асоциации си е направил човека при снимки на разголен мъж и краставица...

Слагам аз снощи на щерката да вечеря. Опържила съм и яйца и съм и нарязала от любимия салам. Рови тя в чинията с нежелание, а аз до нея държа бебето и се чудя защо нямам трета ръка, за да мога да хапна и аз. Тя започва са мрънка, че не иска повече, а аз вече изнервена и казвам “Няма такива, ще изядеш поне бебето”  Детето ме погледна с ужас и вика “Мамо, няма да стане, как може да кажеш това” 😆

[/quote]
Аз така бях изпратила на УНГ на детето в две последователни съобщения - първо снимка на мъжа ми полугол, и после краставица. Първата снимка исках да я пратя на мъжа ми, щото съм го снимала тайно и да се похилим. А втората също беше за него, да не забрави да купи краставици. Ох, голям срам брах тогава. После му изтрих номера на унг-то, защото и той беше първи в списъка с контактите ми, да не стават такива гафове.
[/quote]


Оххх, не можах да се стърпя и избухнах в смях в стола на училището. Първокласниците м изгледаха смаяно

Ама, страхувам се, че ако му се явя на живо и кажа:"Извинете, аз съм оная блейка, който Ви покани да хапнете спагети болонезе, наричайки Ви мило "Говендър", а после Ви даде безценни указания какво трябва да свършите, преди да се приберете от работа", човечецът ще викне санитари да ме приберат в кукувичарника. Най-лошото е, че когато му закарам колата с някакъв проблем, той иска телефонният ми номер, за да се обади да отида да си я прибера, когато е готова. Представям си бурната му радост като му дам номера си.

Светулчица, успокоих се- аз поне краставици не съм му изпращала на оня клетник.

Е, Уиш, ще постъпиш дипломатично - даваш номера на мъжа си, оправдавайки се пред майстора, че твоят нещо ти върти мизерии.

Ау, Хайче, каква си деликатна и дипломатична!  

съществува и вариант да му обясниш, цветно и широкоекранно, какво ОЩЕ си могла да кажеш/напишеш...

Имаш предвид да покажа с тиган в ръка?