
аз за колики ползвах Еспумизан и чай от копър...и най-вече сешоар!
за наперегнатата гърда не се притеснявай, ще се отпуши до 2-3 дена
цеди колкото да облекчиш,че и аз бях така в началото и се цедях докато ги изпразня, и после вечер съм се събуждала в локва от кърма
=======================
такааа, забравих да честитя празника
та малко със закъснение....Лора се върна от село с ожулено коляно и порязана длан, при всичкото налично многобабие и многолелие...като питах с какво са я третирали ми казаха "ами с нищо , само я измихме" като си помисля колко животни имат в двора и колко зарази може да има....
както и да е, нищо и няма, измих я с NaCl и сложих Дефламол, за Риванол вече е късно дано ръчичката и мине по-бързо че само вика "Мамо боля,уф, мамо" и ми показва раничката

Ники имаше едно одрано и докато не изчезна въобще ,не спря да вико че го боляло


от истината.Та затова хората с
добри и милосърдни сърца са измислили упойките..поклон пред тях
. Ставам сутринта да храня Сашето и заварвам Емито, който е болничък, на дивана в кухнята по потниче и босичък, както е спал да си играе. Краката и ръцете му ледени, той с температура, а майка ми се къпе в банята. Зарязах млякото на Сашко, обляках Емо, измерих температурата, дадох му Панадол и така, всичките процедури, после тичам при Сашето. Сменям памперс- естествено, мия дупето и така- половин час, храня го, слагам го да спи, връщам се при Емо, където заварвам майка ми да се тюхка, че много имала да пере8 тя пералнята пере според мен, ама както и да е, може да не разбирам/. Правя закуска на Емо, нахранвам го, щото е ужасно крив от температурата и не ще да яде. Майка ми през това време ми обяснява, че ще води кучето на фризьор и после ще излиза, та да ида да го взема след час- с двете деца!
Отива да си оправя прическата, естествено пералнята е напълнена, но никой не я пуска, пускам я , мия чиниите, отивам да прибера прането от въжето, щото ако не го прибера аз, там и ще си седи цяла седмица, след това подреждам всичките дрешки на Емо, които са нахвърлени в една торба, защото вчера беше с нашите на вилата и естествено никой не счита, че е негов ангажимент да му прибере дрехите обратно в шкафчето.
Сега ще изкъпя Емо, щото от много помощници, няма кой да се сети, после ще нахраня Сашето пак, ще простра прането на майка, щото само едва ли ще се простре, ще пусна дрешките на Сашето, ще простра и тях, после аз ще се къпя, ще взема кучето от фризьор и така... Идва ми да убия някого. Оплаках се хубаво, ама ще прощавате, няма на кого да се оплача, ако не тук. Като дойда в Морската, вече ще ми е минало. Отивам по задачки.
прическата на кучО да си заслужава разкарването с дечицата наса и натам.